Френският президент Никола Саркози, руският му колега Дмитрий Медведев и италианският премиер Силвио Берлускони (отляво надясно) се готвят за общата снимка на срещата на Г-8 в Акуила. Снимка: Ройтерс

Нека си го кажем направо: Силвио Берлускони може и да е посредствено копие на Бени Хил, но благодарение на премиера, който е по-склонен да лудува с девойки, отколкото да спазва обещания към най-бедните страни в света, се видя в какъв циничен хаос тъне срещата на високо равнище на Г8.

Говори се, че тазгодишното джамборе в Акуила ще е най-безсмисленото в историята, и това, повярвайте ми, значи нещо. От страната домакин зависи да определи тона на срещата, което ще рече да подготви дневния ред и да преследва останалите упорстващи членове на клуба да подпишат благородната инициатива за изкореняване на бедността в Африка, справяне с климатичните промени и борба за правото дело, тоест срещу протекционизма, чрез приключване на търговските преговори в Доха. Обвързаността на Г8 с тези планове трае точно толкова, колкото е нужно на кортежа автомобили да закара лидерите обратно на летището.

Неуспехът на Берлускони да играе по правилата толкова смути останалите членове на Г8, че Белият дом предприе невиждания ход да изработи дневен ред вместо Италия. В него фигурира разискване на нова инициатива за повишаване на безопасността на храните. Досегашният опит сочи, че само две неща могат да бъдат сигурни във връзка с инициативата: страните от Г8 или няма да осигурят средства, или ще вземат парите от наличен бюджет.

Допълнителен знак за това колко зле са нещата тази година е, че останалите членове на Г8 подхранваха спекулациите, че Италия може да изтърпи унижението да бъде заменена от Испания - страна, която вместо да намалява, увеличава бюджета си за помощи и е с по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението от тазгодишния домакин на срещата. Това явно не се случи, въпреки че Берлускони не си направи услуга, като поиска от гостите си да се изръсят за възстановяване на Акуила след априлското земетресение, като в същото време съкрати бюджета на оказваната  от Италия помощ за други  страни с 56 процента.

Но защо говорим само за Италия? Повечето от останалите лидери от Г8 използват срещата на върха като възможност да си направят снимка за спомен. Берлускони просто престана да се преструва, че тазгодишната сладка раздумка има някакви реални цели. Неговото върховно безразличие към всякакви смислени дискусии има полезния страничен ефект да накара Г8 да оправдае собственото си съществуване. Това няма да е лесно. Нарастващата значимост на Китай, Индия и Бразилия показва, че центърът на тежестта при вземането на икономически решения вече се е изместил към Г20 - група, в която присъстват по-големите развиващи се страни.
Ако Г8 иска да оцелее, ще трябва да открие своя ниша и да води с примера си. Лидерите в срещата представляват държавите, които осигуряват 80 процента от помощта за бедните страни. Това обяснява защо най-паметните срещи на високо равнище в последните години - Бирмингам 1998, Кьолн 1999, Гленийгълс през 2005 - преминаха под знака на темата за развитието. След значителен натиск от страна на Тони Блеър и Гордън Браун в Гленийгълс Г8 договориха пакет от мерки, включващ опрощаване на дългове, отваряне на западните пазари за износа от бедните страни и удвояване на бюджетите за подпомагане.

Ако няма ясно изразено подобрение през следващите 12 месеца, споразумението от Гленийгълс ще бъде нарушено. Твърде много страни все още са обременени с дългове, които не могат да платят, а Г8 са далеч от изпълнение на обещанията си за помощи. Колкото до търговията, преговорите в Доха се превърнаха във версия на международната общност на делото “Джарндайс срещу Джарндайс” от “Студеният дом” (на Чарлз Дикенс), безконечен и толкова сложен процес, че страните почти са забравили как е започнал.

Браун, което му прави чест, се опитва да накара Г8 да подобри поведението си. Той иска точен отчет, който да показва коя страна как изпълнява ангажиментите от Гленийгълс за помощите (челната позиция на Великобритания вероятно няма да е изненада за никого). Нещата обаче не вещаят нищо добро. Страните от Г8 обичат да обещават, но не са така склони да дават отчет за изпълнението. Следващият домакин на Г8 ще е Канада, чийто премиер Стивън Харпър се вълнува от развитието точно толкова малко, колкото и Берлускони. Защо да се тревожим?, казват някои. Идеята за приятна беседа на световните лидери край камината може и да е била добра когато е хрумнала на Жискар Д’Естен през 1975 година, но сега е време да посрещнем действителността и да шкартираме цялата Г8.

Това е много силен аргумент, но има две причини да се даде кратка отсрочка в изпълнението на присъдата на Г8. Първата е, че независимо какво казват изявени критици, има достатъчно примери за това, че помощта е свършила работа. Дори в момент на ограниченост на публичните средства, обещаното увеличение от 50 милиарда долара на помощите е незначително, особено на фона на бюджетите за отбрана, но ще спаси много хора и ще прати децата на училище.

Втората причина е, че провалът на Г8 е удар по международното сътрудничество във време, когато то е по-необходимо от всякога. Генералният директор на Световната търговска организация Паскал Лами казва, че ако световната общност не може да реши “лесни” въпроси като търговията и развитието, то съвсем нищожна е надеждата тя да се справи с много по-тежки задачи като глобалното затопляне или предефинирането на регулацията на финансовите пазари.

Лами е прав, дори ако сделка в Доха изглежда малко по-осъществима, отколкото съживяването на Г8. Подобно Обществото на народите Г8 е сбъркана организация, с неправилни членове в неподходящ момент. За последен път Италия беше домакин на среща на върха преди осем години, когато един протестиращ срещу Г-8 беше убит от силите за борба с безредиците в Генуа. Тази година едва ли ще има демонстрации, но те не са и нужни. Г8 е напълно способна да се саморазруши и без чужда помощ.

По БТА