Етнически уйгури чакат с прътове на блокада в квартала си в град Урумчи, Синцзян - Уйгурски автономен район. Снимка: Ройтерс

За кого са заплаха етническите погроми в Урумчи, столицата на Синцзян-Уйгурския автономен район - западна територия на Китай? Възможно ли е да се превърнат в нещо повече от чисто местен китайски проблем? Със сигурност е така. В най-лошия случай засилването на уйгурския тероризъм може да затрудни външната политика на Барак Обама (знае се, че президентът на САЩ смята за нейна ключова насока афганистанско-пакистанския възел).

“Уйгурската заплаха” може да се отрази също толкова сериозно и върху едно важно направление от външната политика на Русия - централноазиатското, където действа Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). И доколкото събитията тласкат Москва и Вашингтон към сближаване и сътрудничество, президентите на двете държави изглежда желаят на китайските власти успех в действията за въвеждане на ред в Урумчи и околността.

Китай е смятан за еднонационална страна, в която малцинствата са може би един процент от населението. Това впрочем са близо 13 милиона души. Сред тях уйгурите, наред с тибетците, създават най-сериозни проблеми на Пекин. По принцип всяко етническо малцинство създава проблеми на която и да било държава. Това е особено важно днес, през новото столетие, ясно очертало фалита на идеята “една нация - една държава”. Всички трябва да се учат как да живеят на една и съща улица с всички останали.

Китайските градове като Пекин или Шанхай знаят добре, че за човек е доста вкусно да живее на една и съща улица с уйгурите, защото те отлично готвят овнешко и правят специален хляб. При това обаче всеки китаец, стига да не е проспал уроците по история в училище, може би помни, че уйгурите - един от тюркските народи, обитавали Великата степ, сроден с монголците или манчжурите - в миналото не са били сред най-добрите приятели на китайците.

Стигнало се дотам, че през 8-и век уйгурската държава, заемала част от територията на Западен Китай, фактически блокирала търговските пътища от империята до Самарканд, Бухара и чак до Константинопол, което на практика променило развитието на китайската цивилизация. “Средноазиатска” дотогава, за дълги векове напред тя се превърнала в “южна”, ориентирана към топлите морета на Югоизточна Азия.

Ако пък прелистим китайската литература от следващите столетия, уйгурите са описани в нея като скандални гости на имперските гранични градове, редовно предизвиквали побоища в местните кръчми. Общо взето, историята на отношенията между двата народа не е от най-лесните, горе-долу както е при испанците и англичаните. Тъй че събитията през почивните дни в Урумчи не бива много-много да ни учудват. Същината им е съвсем ясна - организирана от уйгурите провокация с предварително сложени в сметката човешки жертви.

Първо, повод за погромите бяха събития, станали твърде далеч от Синцзян - на юг, в Шаогуан, където по време на местни вълнения заради уволнения загинаха двама уйгури, вероятно убити от полицията. (Изобщо Китай изживява глобалната криза по-успешно от много други страни, но среща и проблеми - постоянни улични безредици ту в един, ту в някой друг град.)

Събитията в Шаогуан се случиха през юни. Едва много след това обаче на централните улици в уйгурската столица излязоха няколкостотин души, повечето мирни демонстранти. При което далеч не толкова мирните уйгури с голяма вещина започнаха да палят градски магазини (собственост на китайци), коли и автобуси, и да нападат хора, включително полицаи.

Второ, “спонтанните палежи” не са нещо лесно, с една запалка не се ликвидира цял магазин. Трябва да си приготвиш най-малкото туба бензин. По същия начин изглеждаха събитията през март м.г. в Лхаса, столицата на друг автономен район - Тибет. Там беше съвсем очевидно, че действат подготвени провокатори. Същото сочи и необичайно големият брой на жертвите - 140 души до вчера. В случай на стихийни улични вълнения подобна статистика няма, всичко се разминава само с ранени.

Уйгурите и тибетците са китайски малцинства с мощни диаспори в други държави. И не тибетската, а тъкмо уйгурската диаспора е прочута с бойните си терористични отряди, неведнъж организирали атентати и то не в Синцзян, а в основните китайски градове. И дори китайските власти сега да са избързали твърде много с изявленията за “нишки, водещи към чужбина”, то е само защото винаги досега въпросните нишки безспорно се стичаха тъкмо натам.

Вариантите тук са много и не включват само Световния уйгурски конгрес със седалище в САЩ. Доскоро бихме могли да споменем сред посоките, в които водят тези “нишки”, Киргизстан - в страната има доста многобройно уйгурско население. Тъкмо тези средноазиатски “нишки” наред с други причини, караха Китай още през 90-те да отделя внимание на проекта, наречен по-късно ШОС.

Днес Урумчи е град, където казахстанци, киргизстанци и други съседи на хората от Синцзян идват за обиколки из магазините за лечение или развлечения. Урумчи е търговски и бизнесцентър на постепенно формираща се икономическа зона, в която влизат всички средноазиатци, включително западнокитайските им събратя.

Днес възможността терористични групировки от китайските малцинства да намерят източник на ресурси в централноазиатски държави не буди особена тревога. Нека обаче не забравяме, че още през 80-те се разбра за връзки между уйгурските терористи и бунтовническите организации, току-що започнали да се формират в Афганистан и Пакистан (между другото, уйгурите са мюсюлмани). Сиреч, теоретично погледнато, всичко това е част от проблемите на Барак Обама. А и на Дмитрий Медведев.

Как стоят тогава нещата с уйгурските организации в САЩ? Ами точно по същия начин, както и с множеството други подобни организации на американска територия - или другаде, но финансирани с парите на ужким неправителствени организации от САЩ. Това е част от вчерашната (и претърпяла провал) американска политика, от която днешна Америка всъщност още не се е отказала открито. Има и друг момент - подобни организации не бива да се оставят на произвола на съдбата. Ал Каида вече показа какво се случва, щом бившите стопани престанат да финансират рожбата си.

По БТА