Специалният пратеник за Близкия изток Тони Блеър на пресконференция преди работен обяд с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Снимка: Ройтерс

Жозе Мануел Барозу още не е сигурен, че ще остане начело на Европейската комисия, а вече се оформя битка за друг ключов пост в Европа - президентството на Европейския съюз, с разногласия между страните членки по профила на длъжността. Въпросът може да се окаже едно от най-важните предизвикателства пред Швеция, която пое ротационното шестмесечно председателство на съюза от Чехия.

Постът постоянен президент на Европейския съвет с подновяем мандат от две години и половина е едно от основните нововъведения на Лисабонския договор, коeто ще влезе в сила, ако ирландците го ратифицират на повторен референдум през октомври. Президентът на ЕС трябва да даде на Европа лице пред света и най-сетне да отговори на въпроса, зададен от Хенри Кисинджър през 1970 година:”Европа, какъв е телефонният й номер?”

Проблем: трябва ли постът да бъде зает от виден бивш шеф на правителство като британския експремиер Тони Блеър, който ще използва максимално възможностите му? Или напротив, да се предпочете по-неутрална личност? Швеция вече ясно клони към второто решение.

Титулярът на поста “ще трябва да бъде баланс между тези, които желаят силна личност, и тези, които искат някой, който ще се задоволи да председателства Европейския съвет, органа на лидерите на ЕС, “без да изтласква на втори план председателя на Комисията”, предупреждава шведският премиер Фредрик Рейнфелд. “Малките и средните страни” като Швеция “не са особено склонни да имат силен ръководител, тъй като виждат в това риск да бъдат доминирани от големите страни”, каза той на среща с журналисти тази седмица.

Париж обаче изобщо няма същото виждане за този престижен пост. “Ако Лисабонският договор влезе в сила, аз бих искал първият президент на Съвета да бъде някой силен и амбициозен, тъй като Европа го заслужава”, заяви президентът Никола Саркози в средата на юни в Брюксел. Той бе първият, който през 2007 година лансира името на Тони Блеър - избор, подкрепян и от шефа на италианското правителство Силвио Берлускони, за когото “Тони Блеър е идеалната личност”, понеже “притежава харизма”. “Ние подкрепяме Тони, но ще трябва да убедим и другите страни”, подкрепи думите му и настоящият британски премиер Гордън Браун.

Тони Блеър всъщност стартира със сериозна спънка. Европейската левица, смятана за неговото политическо семейство, “не иска и да чуе за него”, тъй като той олицетворява подкрепата за войната в Ирак, както и опозорената днес либерална левица, казва шведски правителствен служител, пожелал анонимност.

Изведнъж акциите на бившия испански премиер социалист, 67-годишният Фелипе Гонсалес, се покачват. той вече беше издигнат в края на 2007 година начело на т.нар “група на мъдреците”, натоварени да мислят върху бъдещето на ЕС. “Той ще има енергията и способността да се справи”, казва за него първият дипломат на Евросъюза Хавиер Солана, който е бил негов министър.

Швеция, както и други малки страни, смята, че бъдещият президент на Съвета трябва също така да остави част от инициативата на ротационното председателство на ЕС, което договорът предвижда да запази предимно за министерските срещи. “Тази система не беше достатъчно добре обмислена и е потенциален източник на конфликти”, казва европейски дипломат.

И накрая, изборът на бъдещ президент ще трябва да се съобрази и с уравнение, включващо останалите ключови постове в ЕС - председателството на Комисията, председателството на Европарламента и дипломат номер едно, при което лидерите искат да разнообразят географския произход и партийната принадлежност.

По БТА