Едвин Сугарев

Има такива, да. И спазват стриктно своите традиции и ангажименти към бойците от тихия фронт. Ето ги и сега – поредната порция ченгета, запътили са се масово към парламента, с очевидните амбиции да потвърдят реномето на родината ни като най-ченгесарската държава в Европа.

Тази, в която лустрацията продължава да е мръсна дума. Тази, в която архивите на Държавна сигурност – плахо и с много уговорки – започнаха да се превръщат в публичен факт едва от няколко години насам. И в която бившите ченгета се гордеят с тази част от биографията си, защото били служили на България – нищо, че в програмните документи на техните служби пише друго. Пише, че служат на Партията, че крепят братската и ненарушима дружба със СССР. И че работят, следвайки челния пример и мъдрото ръководство на съветските си колеги, че се борят заедно с тях срещу империалистическия блок НАТО, на който България сега е член. Заедно с ченгетата и ченгесарските си партии.

В понеделник комисията по досиетата обяви резултатите от проверката си на листите за предстоящите избори. Няма изненада в имената на първите две партии, които се борят за първо място в състезанието кой повече ченгета ще вкара в НС. БСП и ДПС, разбира се.

Изненада има в реда им в ченгесарската йерария. Първа е ДПС с 25 ченгета в листите. Втора е БСП само с 14. Което може би се дължи на амбициите на Доган да надмине БСП – и по членска маса, и по резултати на парламентарните избори, и по ченгесарска наситеност. Или на факта, че в БКП да бъдеш доносник на ДС представляваше само официализация на една от основните дейности на членуващите там – което не бе необходимо, а по едно време не беше и желано. Иначе всички бяха длъжни да проявяват комунистическата бдителност и да донасят. По устав.

Другата изненада е, че се е появила трета ченгесарска партия. Не каква да е, а определяща се като дясна – и дори международно призната за такава. И не само дясна, а дори консервативна. Партията на Алексей Петров… пардон, на Яне Янев.

Същата заема трето място в йерархията, но тъй като в сравнение с първите две е електорално джудже, можем спокойно да предположим, че бие всички рекорди по съотношението между членската й маса и броя на ченгетата в листите й.

Девет такива са борят за място на депутатските банки - Калин Димов, който освен бившо ченге е и настоящо - щатен служител е в МВР Бургас; Кирил Кирилов, агент в Трето управление на ДС; лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, чиито връзки с ДС са вече обявявани – издигнат като мажоритарен кандидат в Русе; Стефан Гецов, агент към МВР – Ловеч, и кандидат в същия град; Христо Петров щатен служител на ДС в Монтана – и кандидат пак там;. Бойко Ватев, също от ВМРО, издигнат в Пловдив; Димитър Анков - кандидат за депутат в 25 МИР София; Димитър Димитров - в Стара Загора и Евгени Ганчев - във Варна.

Безкрайно интересно е как ли ще коментират тази гъста ченгесарска наситеност британските консерватори, които припознаха лудото Яне като свой, консервативен политически субект. Как ли би обяснил консервативния кадрови подбор примерно Джефри ван Орден, който дойде на крака в София, за да уважи конгреса на РЗС? Или за консервативната политическа философия ролята на комунистическите тайни служби е безобидна, а участието на техните доносници в политическия живот на новите демокрации – нещо нормално? Може би се лъжа – ама някак си нямах такива впечатления.

Но нека оставим този казус на съвестта на британските консерватори. Това, което интересува българските избиратели, е нещо друго. Нещо различно дори от това редно ли е или не сътрудниците на ДС да участват в политическия живот и да представляват интересите на българските граждани в Народното събрание. Това, което би трябвало да ги интересува, е редно ли е един политически лидер да лъже.

Задавам този въпрос, защото преди няколко месеца десет граждански организации се обединиха в коалицията „Граждани за лустрация” и обявиха кампания за чист парламент. Една от стъпките в тази кампания беше да се изготви специалина декларация, която политическите партии, които участват в парламентарните избори, да подпишат – като с този си подпис декларират, че няма да включват сътрудници на бившата ДС в листите си – и ако се установят такива, те ще бъдат отстранени от тях. Разбира се, не всички партии подписаха декларацията – колегите на Яне Янев от другите ченгесарски партии – ДПС и БСП, не я подписаха. РЗС обаче подписа. Сега се оказва, че този подпис е лъжлив. А щом един политически лидер може да излъже по подобен повод, той може да излъже за всичко.

И е добре тези, които са готови да посегнат към бюлетината на РЗС, да си спомнят тази дребна подробност от пейзажа.

Виж още текстове на сайта svobodata.com