Затлъстели американци в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Безработица, вълни от фалити, западане на цели квартали – и това не е всичко. Нови изследвания показват, че по време на кризата американските граждани се хранят все по-евтино и по-мазно. Големият печеливш от това е “Макдоналдс”. Подробности за т.нар. “рецесионни килограми” и за склонността на американците да пестят от храна, пише сп. “Шпигел”.

Бил Бригс е наясно точно кога затъна в рецесията. Истината го сполетя под формата на цифра. Тя обаче нямаше нищо общо с банковата му сметка, с портфолиото му от акции или с падащата цена на къщата му – не, тя дойде “директно с медицинската диагноза”.

За една година нивото на холестерола на Бригс се качи с 46 пункта. Защото авторът на свободна практика реши “да спести пари като започне да харча по-малко за ядене”, пише уебстраницата на американския канал NBC. “Намалих бюджета си за храна наполовина, като се тъпчех с вкусни менюта от хот-дог, сандвичи със сирене, рибни пръчици и наличните менюта за бързо хранене за 2,89 долара.”

Резултатът: нивото на LDL-холестерола на Бригс се качва от 180 на 226 милиграма – което е в опасната за сърцето зона. “За всеки 95 пункта, с които индексът “Дау Джоунс” падна от началото на 2008 година, стойностите на холестерола ми прибавяха по един пункт.” Диагнозата на лекарката му: “През следващите десет години има 50 процента шанс да получиш инфаркт. Трябва да внимаваш за теглото си.”

Фаст фууд с много въглехидрати и много захар

Бригс не е единственият, който има подобен проблем. Подобно на милиони други американци, той започва да пести пари от храната си. Рецесията води до безработица, вълни от фалити и западане на цели квартали. Както и до проблеми със здравето и кондицията на американските граждани. Първите изследвания показват, че кризата принуждава все повече хора да посягат към по-евтина и следователно по-нездравословна и мазна храна. И това се отнася за и без това пристрастената  към мазни храни диабетно болна нация.

Сметката е проста: един двоен чизбургер е доста по-евтин от кутийка мюсли или порция салата без пестициди. Професорът по социология Кенет Ланд от университета “Дюк” в Северна Каролина описва яденето по време на криза така: “Фаст фууд с много въглехидрати и много захар.” Той прогнозира покачване на процентите на затлъстяване при децата и възрастните. “Последиците от настоящата рецесия ще бъдат драматични.”

Ланд поддържа индекс на здравето на децата и движението му в последно време е ужасяващо. Успешните опити от изминалите десетилетия да се подобри здравето и храненето на децата са върнати обратно на нулата. До очаквания край на кризата американските деца ще покажат най-лошите здравни показатели за последните 35 години.

Има различия между отделните квартали

При възрастните положението не е по-добро. Друго изследване предсказва, че десет процентно увеличение на бедността ще означава шест процентно нарастване на затлъстяването. Терминът, използван от изследователи и икономисти, е “рецесионни килограми”. По данни на Американския център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и преди кризата 34 процента от възрастните американски граждани – повече от 72 млн. души – и 16 процента от децата са били с наднормено тегло. Данните от месеците на рецесия ще бъдат на разположение най-рано през 2010 година, но експертите са категорични, че тенденцията е към покачване.

“За да пестят, хората ядат повече празни калории”, каза неотдавна специалистът по хранене Адам Дреновски от Университета “Вашингтон” в Сиатъл. “Затлъстяването е токсичният резултат от все по-влошаващата се икономическа обстановка.” Еднозначната взаимовръзка той демонстрира чрез пример от Сиатъл: “В данните за затлъстяването има различия между отделните квартали. Понякога става дума за пет пъти по-големи стойности. Квартали с по-ниски доходи показват по-голям дял на обитатели с доста наднормено тегло.” Нищо чудно, че показателите за затлъстяване са по-високи при чернокожите и латиносите, които по принцип са по-бедни.

Печелившият е “Макдоналдс”

Феноменът на рецесионните килограми обаче е забележим на още едно място: на нюйоркската стокова борса. Само два от 30-те американски концерна от индекса “Дау Джоунс” минаха през кризисната 2008 година с положителен резултат – продаващият евтини стоки “Уолмарт” и “Макдоналдс”.

Акциите на най-голямата американска верига за хамбургери приключиха 2008 година с 4,5 процента растеж. И успехът не спира: през май “Макдоналдс” обяви увеличение на оборота в целия свят с 5,1 процента. През първите четири месеца на 2009 година печалбата е нараснала в сравнение с предишната година от 946 млн. долара на почти 980 млн. долара – повече от очакванията на анализаторите.

За сравнение: “Whole Foods” – най-големият концерн за биосупермаркети в САЩ - трябва да се бори за всеки цент на клиентите си. През първите четири месеца печалбата е паднала с 32 процента, а оборотът е намалял от 40 на 27 млн. долара.

Сега се проявява развитието, което започна много преди рецесията. Здравословните храни от години стават все по-скъпи, а нездравословните – все по-евтини. Според данните на американското Министерство на труда безалкохолните напитки като “Кока-кола” са с 33 процента по-евтини отколкото през 1978 година. Цената на маслото е спаднала с 29 процента, на бирата – с 15 процента. Зеленчуците обаче са поскъпнали с 41 процента. Плодовете – с 46 процента.

От известно време “Макдоналдс” също предлага салати и указва на сайта си колко калории има в отделните продукти. Но едно меню “Биг Мак” просто не е биопиле с ориз. И всички опити на американската политика да спре тенденцията за все повече употреба на фаст фууд, се сблъскват със съпротива сред населението. Хората ги приемат като неприемлива намеса на държавата в личния им живот.

Специален данък като последна мярка

Междувременно в Конгреса се появи ново предложение, което трябва да обуздае страстта към сладкото. Специален данък върху сладките напитки като “Кока-кола”, “Пепси”, “Гаторейд” и “Ред Бул” трябва да отключи нов източник на приходи по време на кризата. С тях трябва да се финансира и невероятно скъпата здравна реформа. Идеята за “данък безалкохолни” беше предложена за пръв път в статия в New England Journal of Medicine. Нейни автори са известните изследователи на затлъстяването Кели Браунъл и бившият здравен комисар на Ню Йорк Том Фридън.

Фридън е известен като пионер в борбата за здравословно хранене. Между другото той наложи забрана на трансмастните киселини в града. Освен това всички менюта в заведения за бързо хранене в Ню Йорк трябва да бъдат допълнени с данни за калорийното им съдържание. Не случайно американският президент Барак Обама назначи Фридън за директор на Американския център за контрол и превенция на заболяванията. Сп. “Ню Йорк мегъзин” коментира: “Обичащи мазно и пушачи, имайте едно на ум.”

Идеята за данък върху причинителите на заболявания не е нова. Още шотландският философ Адам Смит, основателят на политикономията, предложи през 1776 година във фундаменталното си съчинение “Богатството на народите” такса върху “захарта, рома и тютюна” като “крайно уместна”.

И сега Обама прави необходимото, за да намали обусловеното от рецесията трупане на тлъстини. Преди месеци първата дама Мишел Обама нареди да се направи зеленчукова градина за Белия дом, която вече осигурява голяма част от съставките за всекидневното президентско меню. Според анкета на Изследователския център “Пю” 21 процента от жителите на САЩ са готови да последват примера й, за да преживеят кризата.