Хотел Валамар Диамант в Хърватия. Снимка: хотелбукинг.ком

Десетки години Хърватия беше традиционна лятна дестинация за германци и австрийци с по-ограничен бюджет - семейства с няколко деца, студенти, възрастни хора и младоженци. Настаняването съответстваше на клиентите - само едно от седем предлагани легла беше в качествен хотел. Повечето гости бяха доволни и от това, да закарат колите си някъде на великолепното крайбрежие и да се излегнат на надуваемите дюшеци в палатките си или на евтините легла в “стая под наем”.

Но новото търсене промени лицето на хърватското крайбрежие. След трескава работа през последните три или четири години дори и най-придирчивият посетител може да намери каквото иска в гъстата мрежа от нови хотели, покрили брега от Истра на север до Дубровник на юг.

Австрийската фирма “Валамар” е най-големият чуждестранен оператор по крайбрежието, разполагащ с 22 хотела и 8 сгради с апартаменти под наем. Фирмата е изкупила, модернизирала и подновила сгради, строени през 70-те години на миналия век, като ги е превърнала в 4-звездни обекти. Най-голямото постижение на “Валамар” е откритият наскоро хотел “Валамар Лакрома Резорт” в най-голямата гордост на хърватския туризъм, защитения от Юнеско средновековен град-крепост Дубровник.

Хотел “Президент”, също в Дубровник, с прекрасния си изглед към морето и Елафитските острови, както и “Диамант” и “Тамарис” близо до Пореч на север са си спечелили добро име сред чуждестранните гости.

През 2008 година 9 милиона чужденци са посетили Хърватия, около една трета от тях германци и австрийци. Наред с двата милиона хърватски летовници те са похарчили над 7 милиарда евро (9,9 милиарда долара). Това обяснява защо туризмът, който заема около една четвърт от брутния вътрешен продукт в Хърватия, все повече утвърждава позициите си на най-важен отрасъл за страната, която се надява да се присъедини към Европейския съюз.

Въпреки тази картина, дори в разгара на сезона крайбрежието далеч не е претъпкано. Покрай дългия 1 700 километра бряг има само 120 000 легла в хотели и квартири, както и места за 200 000 души в къмпингите. С няколко изключения, предимно в Истра, брегът е стръмен, каменист и назъбен, поставящ естествени ограничения за строителство и изключващ терасирането като в други средиземноморски курорти.

Свидетелство за рязката промяна към по-високите нива на пазара са последните инвестиции, включващи “Кемпински Адриатик” в Савурдия, на най-западната точка на полуостров Истра - по права линия през Адриатика точно срещу Венеция в Италия. Петзвездният спа център има игрище за голф с 18 дупки, първото по това крайбрежие, както и параклис за бракосъчетания за гостите.

Друг хотел от висока класа е “Хилтън” в Дубровник, който отвори врати за богатите си гости преди три години. Но най-амбициозният туристически проект в Хърватия е Пунта Скала, полуостров близо до Задар с девствен бряг, дълъг 1,6 километра, на който австрийската “Фалкенщайнер-Михаелер Груп” инвестира 210 милиона евро в строителство на курорт, който ще се простира на 30 хектара площ.

Пунта Скала е първият по рода си курорт от така наречения смесен тип, казва неговият мениджър Герхард Мансбарт. Комплексът включва нов хотел с 800 квадратни метра детско игрище. В началото на следващата година трябва да бъде завършена луксозна петзвездна сграда, чиито апартаменти с площ от 40 до 100 квадратни метра ще бъдат предложени за продажба или даване под наем. Освен това там ще има басейн със солена вода, която може да съперничи с Мъртво море, голяма турска баня с черен мрамор, 6 000 квадратни метра спа съоръжения с пътеки, водни канали и пързалки, разпръснати из целия комплекс. За да не се загрозява гледката с коли, има огромен подземен гараж, а за да се обезпечи гладкото функциониране на комплекса независимо от външните условия, той има собствена инсталация за обезсоляване и пречистване на водата и собствено електрозахранване. “При пълен капацитет можем да работим напълно самостоятелно три дни” казва Мансбарт.

Чуждестранните инвестиции като в Пунта Скала, а и някои по-малки, ще внесат опита на международното курортно дело и могат да помогнат на Хърватия да промени имиджа си на евтина дестинация с лоши условия.

При вълната на приватизацията от 2000 година местните олигарси и хора с добри връзки с политиците, а много често и с мръсни пари, заграбиха разнебитените хотели, строени в комунистическата ера. Това не бе от никаква полза за Хърватия, защото новите собственици нямаха планове за инвестиции, а искаха само да препродават, този път на свободния пазар и с огромна печалба.

С разгръщането на строителството от истинските бизнесмени, Хърватия с нейния спиращ дъха бряг може накрая да се доближи до по-доходната и по-порядъчна туристическа индустрия.

По БТА