Световните лидери пристигат на американското военно гробище в Колвил-сюр-Мер за церемонията, отбелязваща 65 години от десанта в Нормандия (от ляво на дясно: американският президент Барак Обама, британският принц Чарлз, британският премиер Гордън Браун, канадският премиер Стивън Харпър и френският президент Никола Саркози). Снимка: Ройтерс

Великобритания е обхваната от чувство за историческа несправедливост. 65-ата годишнина от десанта в Нормандия беше присвоена от неблагодарните французи и от егоцентричните американци. Президентът Никола Саркози иска да обере лаврите заедно с Барак Обама. Нито една от страните не иска да признае ролята на британските (и канадските) сили за победата в Нормандия. Кралицата (която всъщност е единственият жив държавен глава, носил униформа по време на войната) дори не беше удостоена с покана.

Но така обикновено се чувстват и поляците, когато стане въпрос за войната. И не само те. Едно от най-неприятните твърдения в разпространените във Великобритания митове за войната е намерило израз в думите: “Само нашият остров-крепост се сражаваше - цяла Европа беше или завладяна от Хитлер, или запазваше неутралитет.”

Както и да се извъртят нещата, трудно могат да се намерят доказателства за това. Великобритания така и не се предаде, но същото се отнася и за много други страни. Техните правителства в изгнание споделяха с нас в Лондон “удоволствието” от светкавичната война. Почти никоя страна не се считаше за наистина “завладяна”. Нацистите срещнаха систематична въоръжена съпротива във Франция, Норвегия, Холандия, Дания, Гърция, Чехословакия, Полша, Югославия, както и в други страни. За разлика от тях на островите в Ламанша, които бяха под германска окупация през войната, не се водеше особено ожесточена антинацистка съпротива.

Този нелеп британоцентричен възглед намери най-нелепия си израз в постъпката на ксенофобската Британска национална партия, която използва в плакат снимка на изтребител “Спитфайър”. Стратезите на партията явно са сметнали, че това е символ на британската национална гордост. За съжаление, са пропуснали да проверят обозначителните надписи на изобразения самолет. Той всъщност е летял в Кралските военновъздушни сили като част от 303-та полска ескадрила (носеща името на националния герой Тадеуш Косцюшко).

Накратко, ако британците искат другите страни да се отнасят справедливо към тяхната военновременна история, самите те трябва да докажат, че предлагат балансирана гледна точка. Несъмнено, този процес отчасти започна. Рафтовете на библиотеката ми се огъват под тежестта на два огромни тома, изследващи англо-полското сътрудничество през войната. Историците получиха безпрецедентен достъп до документите на британската разузнавателна служба (известна като МИ-6). Те не откриха кой знае какво (шпионите обикновено смятат пазенето на архиви за заплаха, а не за дълг).

Оказа се, че някои от най-интересните документи са оцелели - изоставени и непокътнати - в кашони на тавана на музея “Шикорски” в Лондон. Минаха почти 20 години, откакто британското външно министерство най-накрая призна, че масовото убийство в Катин е дело на НКВД, а не на Гестапо (това издание отрази разкриването на зверствата в Катин, като поиска полското правителство в изгнание да уволни отговорните за набеждаването на Съветския съюз).

На фона на тези неща може да запитаме какво би трябвало да е отношението във Великобритания към едно друго предстоящо събитие, което може да накърни чувствата й: планираното от Полша на 1 септември в Гданск отбелязване на началото на войната. Поляците имат пълното основание да наблягат на непредизвиканото нацистко нападение. Трогателно е, че германската канцлерка Ангела Меркел планира да присъства, за да подчертае полско-германското помирение (тук има два елемента - епичният процес, започнат от Вили Бранд през 1970 година, и настъпилото по-отскоро сближаване в резултат на правителствената промяна във Варшава).

Направо е забележително, че Владимир Путин явно планира да присъства (като така отклони вниманието от също толкова отвратителното съветско нападение срещу Полша на 17 септември 1939 г.). Посланието е: “Полша беше нападната, но ние оцеляхме и сеге всички сме приятели.” Но какво да кажем за британците, които на 3 септември обявиха война на нацистка Германия в отговор на това нахлуване? Високопоставените фигури във Великобритания няма да искат да участват в този непризнат сценарий за германско-полско-руско сдобряване. Дали някой ще забележи, ако те не се появят?

По БТА