Играчите на “Реал” (М) ликуват с петата КЕШ след финала в Глазгоу. Снимка: Официален сайт на УЕФА

През 1960 г. един 19-годишен нападател на проби в „Куинс Парк” гледа в захлас от общежитието на „Хемпдън парк” как „Реал” (М) помита „Айнтрахт” (Фр) със 7:3 и печели за пети път КЕШ. Този момък се казва Алекс Фъргюсън. А финалът, който гледа, не е само магически, но и революционен.

Преди срещата отношението на британците към европейския футбол е обобщено от мениджъра на „Рейнджърс” Скот Саймън, който при кацането си във Франкфурт преди полуфиналния мач заявява: „Айнтрахт”? Кои бяха тези?” Той не си дава труда да инспектира терена, защото „Рейнджърс” „ще го направи по време на мача”. Наградата му за тази арогантност? Загуба с общ резултат 4:12 в двата мача. След финала през 1960 г., на който са присъствали още Анди Роксбърг, Джими Джонстън и Били Бремнър, тези „разбирачи” намаляват значително.

Унгарският гений Ференц Пушкаш – все още единственият футболист с 4 гола на финал за КЕШ, и аржентинецът Алфредо ди Стефано (вкарал „само” три гола в онзи мач на „Хемпдън парк”) стават идоли на поколението на Джордж Бест, Джими Грийвс и Боби Чарлтън. Това 7:3 вдъхновява и един млад мениджър на име Дон Реви да накара шефовете на „Лийдс” да въведат бели екипи.

     “Реал” (Мадрид) - “Айнтрахт” (Франкфурт) - финал за КЕШ през 1960 г.
Шотландският треньор на „Манчестър Юнайтед” по това време – Мат Бъзби, предизвиква шефовете на Футболната асоциация да забравят политиката си на изолационизъм и да участват в евротурнирите. Сънародниците му Джок Стейн и Уили Уодъл пък сериозно се захващат да изучават методите на колегите си в Европа. Стейн отделя специално внимание на защитната игра на „Интер” (позната като „катеначо”), с която Хеленио Херера доминира в Европа. Той използва наученото брилянтно през 1967 г., за да изведе „Селтик” до КЕШ след победа с 2:1 именно над „Интер”. Космополитен, тактически съвършен, бляскав, тимът на Херера изглежда непобедим. Но е пометен – някои казват, че „Селтик” е отправил 42 удара към вратата в онзи мач, а Стейн нарича представянето „чиста проба съзидателен футбол”. За да ги надъха да играят офанзивно, преди мача Стейн им пуска запис на финала от 1960 г.

Алекс Фъргюсън ликува с КНК като мениджър на “Абърдийн”. Снимка: Официален сайт на УЕФА

Магичните черно-бели кадри с Пушкаш и Ди Стефано са останали в съзнанието и на две 14-годишни холандски хлапета - Бари Хулсхоф и Джери Мюрен. Нападател и халф, те спечелиха три пъти КЕШ с „Аякс” през 70-те. За Мюрен най-великият момент в кариерата му обаче идва през април 1973 г., когато в полуфинала срещу „Реал” (М) на „Бернабеу” той дриблира с топката в средата на терена и е аплодиран от местните фенове. По-късно той споделя: „Това ми бе мечтата – да играя силно срещу „Реал” (М)”

Най-великият играч на „Аякс” Йохан Кройф е най-завършеният футболист след Ди Стефано. Заедно с треньора си Ринус Микелс и друга звезда от славния амстердамски тим - Йохан Неескенс, той „основава” футболно училище в „Барселона”. Холандско училище, в което се набляга на движението, притежанието на топката, техниката, но е силно повлияно от уменията, пасовете, взаимодействията и движението на великия тим на „Реал”. В това училище се появява и неортодоксално италианско влияние, когато Франк Рийкард – ученик на Ариго Саки в „Милан”, идва на „Камп Ноу”. Бивш търговец на обувки, Саки усърдно работи за промяна на дефанзивната култура на италианския футбол. Самият той признава: „През 70-те Холандия ми спираше дъха. Телевизорът бе твърде малък – исках да видя цялото игрище, за да разбера какво става.”

Вдъхновен от „Хонвед” (където Пушкаш става известен), „Реал”, Бразилия и Холандия, Саки създава атакуващия стил на „Милан”, базиран на движение, преса по целия терен и убеждението, че за да си велик, не трябва само да печелиш, но и да забавляваш хората. „Барселона” на Рийкард правеше и двете, преди отборният дух да изчезне, но същата вяра има и сегашният тим на Пеп Гуардиола.

Та предстоящият финал в Шампионската лига би трябвало да е очарователен сблъсък. Гуардиола, който за малко не се присъединява към „Юнайтед”, след като напуска „Барса” през 2001 г., се научава да играе именно под ръководството на Кройф. С други думи, от онова училище за футбол, което води началото си от „Реал” от 60-те.

Противникът на Гуардиола – сър Алекс Фъргюсън, пази спомените си от онзи финал през 1960-а. Като мениджър често показва слабост към играчи с брилянтна техника и визия, както и към нападатели, които не са просто хищници. Налудничаво е да се твърди, че той търси новия Пушкаш или Ди Стефано, но Кантона, Верон, Руни, Бербатов и опитът да бъде взет Газа са доказателство за това.

Първият европейски трофей на Фъргюсън – КНК с „Абърдийн” през 1983 г. – идва след победа над „Реал” (М), чийто треньор е Ди Стефано. Менторът на Фърги – Джок Стейн, преди мача заявява, че „доновете” трябва да са доволни, че изобщо играят срещу Белия балет. Обаче „Абърдийн” бие с 2:1.

През 1960 г. в Глазгоу един аржентински гений - Ди Стефано - проектира триумфа на финала за КЕШ, който променя футбола завинаги. През 2009 г. в Рим друг аржентински гений - Лео Меси - се надява да повлияе на играта не по-малко. Най-голямата заплаха за Меси ще бъде един португалец с №7, който също вярва, че един ден ще се присъедини към Ди Стефано, Пушкаш, Хенто и Зидан в Пантеона на легендите на „Реал” (М).

По сп. „4-4-2”