Барак Обама и Дмитрий Медведев преди втората официална снимка на срещата на Г-20 в Лондон. Снимка: Ройтерс

Преди повече от два месеца вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън каза, че външнотърговската поправка “Джексън-Веник” и неприсъствието на Русия в Световната търговска организация са анахронизми. Приета от САЩ през 1974 година, поправката ограничава търговията и служи като средство за влияние върху политиката. Неуспешни опити за отмяната й правиха както Бил Клинтън, така и Джордж Буш-младши. Ще успее ли Обама да се пребори за отпадането й, пише в. “Ню Йорк таймс”.

Никоя нова администрация не може да твърди, че е разчистила външнополитическите останки от миналото докато не погребе заеме с реликвата от Студената война, поправката “Джексън-Веник”. Въведена през 1974 година, тя постави нормалните търговски отношения със Съветския съюз в зависимост от свободата на емиграция. В Русия тази свобода съществува от много години и законът, който някога въплъщаваше важността на правата на човека в отношенията на Запада с Изтока, остава в сила само за да дава на Конгреса лостове за влияние в търговските преговори.

Ако се откаже от тази остаряла и безсмислена политика, президентът Обама би могъл да помогне при формулирането на крайно необходимата нова стратегия в отношенията с Русия. Но се оказа трудно да се избави от поправката “Джексън-Веник”. През 1994 година Бил Клинтън заяви, че Русия напълно отговаря на условията, изложени в поправката, но така и не успя да я изключи от страните, за която се отнася текстът. Същото се опита да направи – без успех – и Джордж Буш-младши.

Сегашният президент, също като предшествениците си, ще разбере, че усилията му се блокират от Конгреса. Русия води последния кръг преговори за влизане в Световната търговска организация – процесът се точи вече 16 години. Като запазва поправката до самия край на този процес, Конгресът се надява да договори по-благоприятен режим за американските стоки на руския пазар. Днес законодателите, които държат на поправката, не мислят за правата на човека, а за пиратството на филми и износа на пилешко.

Администрацията на Буш разбра срещу какво е изправена когато през 2003 година Русия намали квотите за внос на месо и на пилета от САЩ като провокира бунт в Конгреса. От този износ интерес имаха 38 щата, представени от 76 сенатора. Буш получи сигнал, че поправката “Джексън-Веник” трябва да остане в сила докато не завърши процесът на влизане на Русия в СТО и целият спор около намалената търговия трябваше да бъде забравен.

Ако президентът Обама иска членовете на Конгреса да действат по-бързо, а той трябва да го иска, се налага да използва по-убедителни аргументи от предшествениците си. Най-малко вероятно е да надделеят икономическите аргументи. Независимо че американските компании се оплакват от пречките в бизнеса с Русия, търговията процъфтява. От 2004 година американският износ в Русия се утрои, а вносът от Русия се увеличи повече от два пъти. Русия остава най-големият в света вносител на американско пилешко, а вносът й на свинско месо от САЩ през 2008 година нарасна с 94 на сто в сравнение с предишната година. Доколкото поправката “Джексън-Веник” все още е в сила, руско-американските отношения не може да се нарекат напълно “нормални”, но икономическите загуби са почти равни на нула.

По-тежки на Капитолия може да се окажат политическите аргументи. Независимо че влиянието на поправката върху търговията е минимално, руснаците продължават да я възприемат като кост в гърлото. Както веднъж се пошегува Борис Елцин, “в Русия всеки ученик познава Джексън и Веник”, имайки предвид авторите на поправката – сенатора Хенри Джексън и представителя Чарлз Веник. Отмяната на поправката може да стане поредното потвърждение за това, че Студената война е приключила. Освен това може да помогне да се пренасочи вниманието към руския подход във външната политика, който е по-всепоглъщащо насочен към миналото от американския.

Но най-сериозният аргумент в полза на отмяната на поправката е това, че тя ще ни позволи да формулираме по-съвременен подход при решаване на проблемите, с които беше свързано приемането й. В годините, когато Джордж Буш се опита да я отмени, увереността на американците, че Русия се движи в демократична посока, рязко намаля. Намаля и увереността ни, че притежаваме някакви лостове за влияние върху хода на този процес или че можем да ги използваме. Запазването на този символ на въпросите, отдавна загубили актуалността си, ни пречи да осъзнаем днешните проблеми.
Руските правозащитници и западните им съюзници искат да разберат как – в случай че бъде отменена поправката - САЩ ще приемат и ще реагират на вътрешната еволюция в Русия. Никой не иска президентът Обама да проведе същата неуспешна стратегия – редуване на мъмрене с ласкателство – като предшественика си. Но те не знаят дали той изобщо има някаква стратегия.

Президентът Обама е казал по този въпрос не много неща, но даде да се разбере, че има стратегия. На първата среща с президента на Русия Дмитрий Медведев той удиви колегата си като му зададе въпрос за побоя над известен правозащитник в Москва няколко дни по-рано. Малцина в Русия очакваха да изрази по този начин притеснението си – Джордж Буш престана да го прави много отдавна.

Но именно необичайната политика на Медведев стана стимул за подновяване на диалога по тези въпроси. За разлика от предшественика си Владимир Путин, който винаги беше готов “да даде отпор”, той заяви, че Русия не може да се ползва с уважението на другите страни докато не установи върховенство на закона у дома. По думите му е “опасно” това, че руските чиновници считат борците за гражданско общество за “врагове на държавата” и подчерта, че в решаването на проблемите в страната политическата конкуренция не може да бъде заменена от нищо. През последните 20 години така не е говорил нито един руски лидер.

Някога поправката “Джексън-Веник” играеше важна роля при определянето на политиката на САЩ в отношенията със Съветския съюз. Задачата на администрацията на Обама е отмяната й да стане толкова важна, колкото отношенията ни с Русия.