www.e-vestnik.bg
IMPACT PRESS GROUP
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 08 февруари 2012
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Русия предупреди: Залежите на петрол и газ в Арктика могат да доведат до война

16 Май 2009

 

Външните мистистри на Дания Пер Стиг Мьолер, на Русия Сергей Лавров, на Норвегия Йонас Гар Сторе, позират пред айсберг в Гренландия през май 2008 година преди Арктическата конференция. Снимка: Ройтерс

Вчера Русия заговори за възможността от война в Арктика заради борбата за контрол върху намаляващите енергийни запаси на планетата. В новата стратегия за национална сигурност на страната се казва, че задълбочаващата се териториална битка за собственост върху огромните неразработени залежи от петрол и газ около границите й е източник на потенциален военен конфликт през следващите десет години.

“Наличието и потенциалното ескалиране на въоръжени конфликти близо до националните граници на Русия, които са обект на гранични споразумения между Русия и няколко съседни държави, са най-голямата заплаха за интересите и граничната сигурност на Русия,” се казва в документа, анализиращ заплахите за сигурността до 2020 година. “В надпреварата за ресурси не може да бъде изключена вероятността да бъде използвана военна сила за решаване на зараждащи се проблеми, които могат да нарушат баланса на силите близо до границите на Русия и нейните съюзници.”

Кремъл твърди, че не “милитаризира Арктика”, но предупрежденията му за въоръжени конфликти предполагат, че има готовност да защити интересите си със сила, ако е необходимо, в момент, когато глобалното затопляне засилва вероятността от експлоатация на енергийните ресурси на региона. САЩ, Норвегия, Канада и Дания оспорват претенциите на Русия към част от Арктическия шелф с размера на Западна Европа, за която се смята, че крие милиарди тонове петрол и газ.

Предишен документ на Кремъл обяви Арктика за стратегически ресурс на Русия и посочи, че разработването на енергийните й запаси до 2020 година е жизненоважна национална задача. Документът начерта планове за разполагане на военни бази по арктическата граница, които “да гарантират военна сигурност в различни военно-политически ситуации”.

Оповестената вчера стратегия беше одобрена от президента Медведев и начертана от руския Съвет за сигурност, в който влизат премиерът Владимир Путин, директорите на разузнавателните агенции и командващите военните сили. Миналата година Путин обвини Запада, че гледа алчно към руските енергийни запаси с думите: “Много конфликти, външнополитически действия и дипломатически ходове намирисват на петрол и газ. Зад всичко това често стои желание да се наложи една нечестна надпревара и да се осигури достъп до нашите ресурси.”

Николай Патрушев, който оглавява руския Съвет за сигурност, стигна до Северния полюс, за да забие там руското знаме. Той беше началник на Федералната служба за сигурност, когато Путин беше президент и през 2004 година и създаде специална дирекция за Арктика, за да придвижи напред интересите на Москва в региона. Дмитрий Рогозин, руският посланик в НАТО, предупреди военния алианс през март да не се занимава с Арктика, като каза, че съюзът “няма работа там”.

Външният министър Сергей Лавров отправи критики към Норвегия, която е член на НАТО, заради военни учения, основаващи се на “конфликт заради достъп до ресурси”. Норвегия отвърна, че Русия разширява собственото си военно присъствие в региона.

През 2007 година екип от изследователи, водени от Артур Чилингаров, специалният представител на Кремъл за региона, използва миниподводници, за да забие знаме от титан на арктическото дъно. Така той предяви претенциите на Русия към масивния хребет на Ломоносов. Русия твърди, че хребетът е продължение на територията й и това оправдава правото й на собственост върху 1,2 милиона квадратни километра от Арктика. Русия възнамерява да предяви тези претенции в съответствие с Конвенцията на ООН за морското право.

Руският стратегически документ сочи, че борбата за енергийните ресурси ще доминира все повече в международните отношения. Като оспорвани райони в него се определят също така Баренцово море и Централна Азия, където Русия и Китай се борят за влияние.

Каспийско море е от голямо значение за надеждите на ЕС да прекрати зависимостта си от руския газ, като изгради експортни маршрути за алтернативни доставки от Централна Азия. Русия, Казахстан, Азербайджан, Туркменистан и Иран преговарят отдавна за подялба на морското дъно и енергийните му богатства. Руският документ определя като неприемливи за руската сигурност заплахи американските планове за противоракетен щит в Източна Европа и разширяването на НАТО с бившите съветски републики Украйна и Грузия.

Пързаляне по все по-тънък лед

Редакционен коментар на в. Таймс

Колкото по-бързо се топи Арктическата ледена шапка, толкова по-ледена става Русия към потенциалните претенденти за петролните и минерални залежи, които са под водата. Някога недостъпни заради погребалите ги пластове лед, с намаляването на ледения шелф заради глобалното затопляне тези ресурси изглеждат все по-примамливо достижими. Деликатната част е, че никой все още не е постигнал съгласие кой и дали въобще някой има право да ги заграби.

Оповестената от Москва вчера стратегия не беше съвсем териториална претенция, какъвто е дипломатическият диалект, но носеше тихата заплаха, характерна за онези табели пред именията в Бел Еър, които предупреждават, че “нарушителите ще бъдат посрещнати с оръжие”.

Москва трябва да прибере сабята си в ножницата, преди Арктика да се е превърнала в обект на колониален спор. Съперничеството между петте страни, граничещи със Северния ледовит океан - Русия, Америка, Канада, Норвегия и Дания - се беше ожесточило още преди Русия да вдигне залозите преди две години. Може би си струва да се води борба за награда, възлизаща на една четвърт от петролните запаси в света на север от Северния полярен кръг. Но това не означава, че трябва да се води такава борба. За разлика от Антарктика, за Арктика все още няма никакъв международен договор. А би трябвало. В момента Арктика се нуждае от флотилия от адвокати, а не от бойни кораби.

По БТА



Етикет: , , ,

 

  1. 1) No kidding, please!
    Без майтапи,хора, очакванията са да се започнат интензивни проучвателни работи и експлоатация на недокоснатите богатства на Арктика...А Мечката отдавна точи зъби да ги лапне ,дано не им се вържеме( останалия Свят),тази мафия е всеядна...
  2. 2) чичата
    само да не бъркаме северния руски флот със сомалийските пиратчета, пред които всички клечат
  3. 3) Киров
    Тук вече руснаците си показаха истинската мутра. Нима не може да се приложи споразумението на Антарктида върху Арктика? Просто великоимперсите амбиции на руските олигарси наистина ще доведат света до прага на нова война, а след нея може и да нямаме нужда от петрол.
  4. 4) Anonymous
    Разбираемо е, всеки да си пази интереса в това число и руснаците. САЩ какво правят в Ирак? Или все още има хора който мислят, че са там заради демокрацията по света...
  5. 5) Alarming report
    глейте само съветските"специалисти"какви ги и ще ги каканижат по въпроса,глейтеи си правете сметка що за птици са...
  6. 6) DonTravizo
    И какво лошо има в това, мечката (Русия) да грабне нещо от Арктика? Все пак на границата и е. Щом САЩ завладяха Хавай, който е на 10 000 км от територията им. Какъв е проблемът? А ние какво губим от руската "агресия"?
  7. 7) С 300
    Разбира се че Русия ще претендира за континенталният шелф и за особена икономическа зона в северните ширини.Това е нейно исконно право.Имайки впредвид че севрната и граница с посоченият раьон е дълга 8000 километра,аз все още се чудя,защо руската "ДУМА",не обяви този сегмент,от севрните граници на Русия до северният полюс, за своя изключителна икономическа зона и да затвърди това законодателно.Тука не става въпрос за някаква "анексия" на този район,а за определени икономически интереси.Ако не го направи сега,после може да бъде много късно.После все ще се намерят претенденти от западните географски ширини,а пък може и от най-южните(Австралия или Индия например),които да заявят че искат и те да участват в келипира(българска дума от турски произход и от рвчника на Бай Ганьо) и да разработват перолните полета на севрнияр регион.
  8. 8) uhar
    "Между Русия и Китай кръв ще се пролее. Ще има сериозно стълкновение" /Слава Севрюкова, 1977 г./ През 1913 г. банкстерите взеха властта над долара със закона за Федералния резерв, а в 1971 г. му отмениха златното покритие за да могат да го печатат в свръхколичества и да зарибят максимален брой държави. Но най-вече Китай. Предвидиха амбициите на тази страна държана под похлупак от МаоДзедун и когато на власт дойде ДънСяопин, той нахлупи американската каубойска шапка (буквално при посещението си в САЩ в 1979г.). " През 1969 г. отношенията КНР - СССР се бяха изострили до такава степен, че се стигна до военни сблъсъци по границата и много кръв се проля. САЩ не закъсняха да се възползват от ситуацията. Хенри Кисинджър, успя да разиграе "китайската карта". През 1971 г. той тайно посещава Пекин, през следващите три години още цели седем пъти е там, води продължителни разговори с Мао Цзедун, Дън Сяопин, Чжоу Енлай. И, както пише в мемоарите си: "САЩ и Китай фактически създадоха антисъветска коалиция". Нормализирането на отношенията между САЩ и Китай се оказа решаваща предпоставка, за да започне процес с непредвидими за целия свят последствия: модернизацията на Китай"./Крум Василев/ Сещате се защо частният Федерален резерв гласува отмяна на златното покритие на долара именно ...още

  9. 9) чичата
    големичко тий съчинението/ чете ли си го






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2012® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com