Защо превъртат туристите?
13 Май 2009
Въпреки общоприетото мнение екскурзиите застрашават не само здравето и живота на туристите. Докато пътешестваме сме заплашени от психически проблеми много по-често, отколкото ако си стоим вкъщи. Защо лудостта обзема туристите в най-различните кътчета на света, пише в. „Нойе цюрхер цайтунг”.
Екскурзиите образоват. Пътуването разширява хоризонтите, забавлява, разтоварва. Оказва се обаче, че пътешестването също така е опасно. Без да обръщаме внимание на рисковете за здравето, на опасността от инциденти и на възможността да паднем жертва на бомбен атентат или да бъдем отвлечени, пътешествениците се излагат на висока и доста подценявана възможност да полудеят. Според изследване на швейцарския Съюз по психиатрия главната опасност за стабилността на хората, които имат определена склонност към психични проблеми, се крие не в загубата на работата, не в раздялата с партньора и дори не в смъртта на член от семейството. Опасността е в екскурзиите.
В действителност „острата обърканост” е една от най-честите причини за приемане на чужденци в болниците по тропиците. В посолствата могат да говорят дълго за туристите, които изпадат в паника – в Индия, Кения или в Австралия – и трябва да бъдат хоспитализирани. Затова в психиатрията вече се утвърди понятието Airport wandering, което описва състоянието на човек, който заради самолетната екскурзия губи напълно ориентация и се лута из летището с психотично разстройство.
Обяснение в любов
Специализираното списание Psychiatrische Praxis пише за един мъж, който се опитал да слезе от самолета по време на полет и след като не могъл да го направи, се опитал да обясни на пилота, че самолетът лети прекалено ниско. Обсебила го откачената мисъл, че може да предотврати падането само с обяснение в любов. Бил преместен в бизнескласа. Малко по-късно обаче той отново се отправил към пилотската кабина, за да предаде обяснението си в любов по високоговорителите.
В речника по психиатрия се описват типичните за психозата при пътуване симптоми: „Болните имат чувството, че ги наблюдават; вярват, че ще бъдат отровени, убити, малтретирани. Освен това имат смущения и с възприятията.” В литературата също е пълно с творби, които разказват за туристи, които по време на пътуванията си са изправени на ръба на пропастта.
Междувременно по темата се появиха разнообразни научни изследвания, като проучванията на душевните смущения при туристите на Хаваите, на депресиите на туристите на тропическите острови, на психическото влияние на околосветските пътешествия, на параноидните реакции в чуждоезично обкръжение, на загубата на ориентация при японските туристи в Париж. Най-пртеснителният резултат от изследванията е, че повечето хора, които по време на пътешествията си са сполетени от психически кризи, до този момент не са имали подобни симптоми и не са били специално „предразположени”. С други думи – може да се случи на всеки.
Йенс Клаусен представя в дисертацията си „Своето и чуждото” резултатите от изследването и описанията на хората, които описват със свои думи как по време на пътувания губят всякакъв контрол. Той е включил и автобиографични разкази на известни личности като Рилке, Фройд, Гьоте, Камю и Хьолдерлин.
Впечатляващото при тези документи е, че особено често разсъдъка си губят поклонници и „духовни” пътешественици. Туристите са сполетявани от безумни идеи в манастири или центрове за медитация в Индия, Тайланд или Непал. Най-опасната дестинация по отношение на религиозното безумие обаче е Йерусалим – при това от векове.
Исторически документиран е случаят на Марджъри Кемпе, която през 1414 година, след 20 години семеен живот и 14 деца, тръгва на поклонение в Свещения град и изведнъж изпада в неконтролирани изблици на плач и викове. Самата тя била убедена, че в нея се е вселил Бог, а заобикалящите й били единодушни, че е обсебена от дух или дори от дявола.
Гола на стената
Близо 200 американски и европейски туристи се разболяват всяка година от т.нар. Йерусалимски синдром. Те имат месиански видения или решават, че са Бог. Една аржентинка например танцувала гола на крепостните стени на Стария град, за да „оплоди пресъхналата земя на Израел”. Един датски учител видял Дева Мария точно върху Купола на скалата, след което набил пазача на джамията, който отказал да отдаде на светицата нужната чест.
Много опасни са и екскурзиите, свързани с културата, най-вече в Италия. За картината на болестта, свързана с разглеждането на прекалено много изкуство в Рим или във Флоренция, специалистите са въвели термина „синдромът Стендал”. През 1817 година, когато била на 34 години, Стендал, авторът на „Червено и черно”, пътувал из Италия. Заради многото гробове, църкви, рисунки и фрески той изпаднал в екстаз, който бил последван от пълен срив на силите, „нервен пристъп”, както го нарекъл самият той в записките си.
Явно „синдромът Стендал” често се проявява в чувството за собствената незначителност, която може да доведе до деперсонализация до точно обратното – фантазии за всемогъщество. И в двата случая поводът без съмнение е сблъсъкът с грандиозността на културно-историческите забележителности.
Както показва изследването на една италианска психиатърка, най-застрашени са жените на възраст между 26 и 40 години, неомъжени, пътуващи сами, които са се подготвили добре за екскурзията. След три до осем дни обаче повечето от страдащите от „синдрома Стендал” може да напуснат клиниките.
Защо хората полудяват толкова лесно именно по време на екскурзии? Пътуванията винаги са свързани с раздяла и с усещането за загуба, с чувстото за откъснатост от корените, беззащитност и самота. Често тези усещания предизвикват психическа регресия: човек се чувства – заради езиковата бариера, културните различия, собствената некомпетентност и свръхочаквания във всекидневния живот – беззащитен като дете. По този начин съпротивителните сили рухват, а страховете, които обикновено могат да бъдат преодолени, изведнъж добиват травматични измерения. Става така, сякаш с изплъзването на познатия ни свят човек губи сам себе си.
Често пътуването отключва и чувството за вина, което отприщва по-ранни проблеми. Заради загубата на връзката с традиционната работа и отношения може да се появи и чувство на скука, празнина и безсмислие, което способства за възраждането както на потискани конфликти, така и на интензивни сексуални желания.
Крехка конструкция
„Никъде другаде не става толкова ясно, че изграждането на собственото „аз” е крехка конструкция, колкото по време на пътувания”, пише Йенс Клаусен в работата си. „Това, което сме приемали като стабилна основа в света, се оказва във връзка с чуждото само една (доста ограничена) възможност да се устои на объркването от натрупания опит. Решенията, които сме взели, връзките, които сме установили, разделите, през които сме минали и сме изстрадали, животът, който сме водили до този момент – на туриста всичко се струва без особена стойност. Това се случва заради екзистенциалната несигурност, която превръща досегашния живот в лъжлива илюзия за сигурност и която не дава на собственото „аз” никаква стабилност.”
Между другото, швейцарците са първата нация, която намира врата към психопатологията на пътуванията. До 19 век страданията от чуждото, тъгата по дома, носталгията, са наричани „швейцарска болест” – във връзка с швейцарските военни от 16 век, които, когато чуели народна музика, масово се разболявали или дезертирали. Затова в някои армии била издадена заповед да не се пеят песни, които напомняли за родината. Междувременно от подобни пристъпи са застрашени и другите народи. Швейцарците обаче все още се смятат за нацията, която пътува най-често и затова са в рисковата група, заплашена от психични проблеми.
 |
|
благодаря за статията, беше ми много интересна и иновативна
Пътуването е живот...смятам,че е повече зареждащо отколкото опасно. Дори си мисля,че организма реагира правилно когато има предозиране от каквото и да е естество
таласъми по налъми
Пътуването довежда до психични проблеми само разни северноамерикански дебили, които са толкова неграмотни и невежи, че когато идат в друга страна и видят, че хората имат къщи, коли, улици и нормална храна, а не живеят в пещери и не ядат насекоми, както те си представят. А, когато са в Европа и видят, че къщите и църквите са от тухли, камъни и мрамор, а не от талашит като техните, че всъщност бургерите не са най-вкусната храна и Микеланджело е сметнал пропорциите на шедьоврите си без калкулатор, нормално е да следва огромен шок и дори психично разстройство. Но, аз лично, като коментатор 2, мисля, че всяко пътуване до нова страна е безценен опит!
Голема боза...
стефчо, с лоши хора се събираш, майка; в лоша среда си попадал виждам, шарейки по широкия свят/ америка е средно на 50 години в бъдещето напред за страни като дания и холандия и на 80 пред германия и белгия/ шокът на американеца е от срещата му с живи неандеарталци/ в това е силата на забавленията от вида на индиана джонс, но останалия сват не едорасал да го схване
Абе,човече имаш ли представа откога рода ти има тухлена къща(ако изобщо е тухлена),ако изобщо знаеш нещо за Рода си...поогледай се преди да критикуваш и преди да пишеш бозави ,тъпи изречения,спомни си за сламеника и стените от ПЛЕТ и кал,които са си били направо лукс за родителите ти.Не позволавам неграмотници да ми говорят за "шок на тъпите хамериканци" ей така за спорта...плати си една екскурсийка до Ню Йорк само и ще изпаднеш в дълбок шок от архитетура и функционално сградо и пътно строителство- за кокво въобще се напъваш,човече №4...
Аз знам не един случай от този род при сменяне на страната. Някои с фатален край. Стефчо е прав, а това, че Америка е на светлинни години на чичата са глупости на квадрат. Аз съм живял в няколко европейски държави и в Америка. Веднъж седейки в Ница на крайморската улица до мен седна един възрастен аметриканец. Той беше в потрес от това, което видял в Европа.Европа е много разнообразна, като архитектура, като култура и не на последно място и като лукс, докато Америка е доста еднообразна. Американците сами си казват, че те внасят лукса от Европа. Ако искат да ядат хубави шоколади те купуват швейцарски или белгийски (техните Хършай пък и Нестле съвсем не ги бива). Ако искат да ядат по-пикантен салам, купуват италиански шпек - инак трябва да дъвчат само техния хем. Ако искат луксозна и здрава кола - европейския Мерцедес, Ауди или дори Фолксвагена го исчитата за нещо повече от техните американски коли - да не говорим за Порше, Ролс Рой и др. Заляти са с китайски дрехи, на доста по-високи цени от нашите тук. Това не се дължи на липсата на пари, но на техния манталитет.
Аз Кочанко Коста, вървейки си под моста, два прости домата ме удариха в главата.
Аз съм ходил в Ню Йорк, както и в Сейнт Луис, Канзас Сити, Лос Анджелис и Хонолулу. Точно този април месец бях на конференция в Columbia University, NYC. Като изключим няколко авенюта в Манхатън и Сентрал Парк, който е приятен за разходки, прехваленият ти Ню Йорк е едно голямо гето, което по качество на живот не може да се сравни с нито един голям град в Западна Европа. Да не говорим за грозните ръждясали противопожарни стълби, които "красяха" всички сгради и мръсното метро. А, Rockefeller Center беше лъсав, да, но мен небостъргачи лично не ме впечатляват. Имах чувството, че гледам учебник по геометрия, само кубове и парелелепипеди наоколо. Единственото място, което наистина ми хареса в САЩ е Хонолулу и то не заради архитектурата, а заради страхотната природа, климат и чудесната японска храна. Неслучайно, европейските градове доминират класациите са най-добри места за живот. Да не говорим за американските гета и градчета с талашитени къщи и един Wal Mart за "красота." Дори малки градчета като Льовен или Гармиш-Партенкирхен ме впечатлиха повече от прехвалената Америка. А, като изключим колегите ми от различни университети, които са разбира се интелигентни, обикновените американци са шокиращо неинформирани за света и неграмотни. Те наистина очакват, когато пътуват да ...още
видят в останалия свят сцени от филмите "Междузвездни войни" или "Индиана Джоунс." Но, образованите американци се възхищават на Европа и Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк е пълен с европейски шедьоври на изкуството. Колкото до това къде са живели предците ми, да предците ми са живели в кирпичени къщи, но важното е, че още дядовците ми са се ориентирали към тухлите и камъните, тоест има еволюция при нас българите. А, в САЩ живеят в същите талашитени къщи, в които са живели и преди 100 години. Нали уж са с 50 години пред всички, защо живеят така през 21 век. Да не говорим за гетата им, все едно си в Третия свят. Но, знам, че на някои българи американският начин на живот им харесва и са по-големи американци и от Джордж Уошингтън. Това е тяхно право, както е и мое право да не харесвам този начин на живот. Аз реших да заменя академична кариера в САЩ за академична кариера в Италия за тройно по-ниска заплата. От септември съм в добрата стара Европа, слава Богу! Предпочитам да ходя пеш на работа, а не 3 часа да съм на магистралата, децата ми да учат по два чужди езика без да са в частно училище и т.н. и т.н. За мен качеството ми на живот е по-важно от парите. А, колкото до американските туристи, щом при наличието на нормално кафе и храна в Лисабон ги видях да се редят в Макдоналдс за бургери и кафе миналото лято, какво повече да говорим? :)
със google air ли летя?
стефчо, внимателно изчетох и дългото ти излияние/ ок приятелче/ от него личи че просто не си се вместил във високия професионален стандарт на америка, независимо че тя дава кредит на такива като тебе/ сега лижеш рани из форумите да не би някой да иде на мястото на което си се провалил и да чуем след време че бил станал джон атанасов/ на балкански език това което ти обяснявам се изчерпва с притчата за кума лиса и киселото грозде/ та по класацията - ти си на 110 години от новия свят
Чича, не си ме разбрал правилно. Аз не казвам на моите приятели и познати да не идват тук. Тъкмо напротив, винаги съм твърдял, че е въпрос на личен избор и всеки решава за себе си дали иска да живее в САЩ или не. В професионално отношение аз нямам проблеми в САЩ, но просто това не е животът, който искам и затова отивам на място, което ми харесва повече. За мен животът и стандарт/качество на живот не се изчерпват само с работата и заплатата, макар че и те се важни. А, който иска да следва стъпките на Джон Атанасов-желая му успех! Аз се занимавам със социални науки и нямам амбиции за технологични открития. Но, като последен мой пост по тази тема искам да се върна на темата и да повторя, че съм шокиран от масовия американски дебилизъм. Дори американското правителство пусна специална брошура за американските туристи по времето на Буш, за да им даде съвет как да се държат, когато отиват в чужбина. Един от съветите беше, прочетете нещо за страната, в която отивате. Аз бих добавил, че не е лошо да разгледат и карта на света.
13-ти ако наистина си живял в Щатите и не си усетил колко ,ние на Балкана сме нещастни,явно г-н Болинджър не те е поздравил при посещението ти в Колумбийския, или пък си тръгнал с бреме от предопределящи критерии- знам ли...