Американският президент Барак Обама (вдясно) и руският му колега Дмитрий Медведев в американското посолство в Лондон, където обсъдиха съкращаването на ядрените си арсенали. Снимка: Ройтерс

Този уикенд руски и американски преговарящи започнаха работа по амбициозните планове на Москва и Вашингтон за освобождаване на света от ядрените оръжия. Целта на преговорите е да бъде постигнато ново споразумение, което да замени изтичащия през декември Договор за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ) от 1991 година. Този път обаче двете страни са решени да намалят арсеналите си доста под сегашното общо количество от 5000 бойни глави, след като президентите Обама и Медведев обявиха на 1 април в Лондон, че ще се стремят да ликвидират всички ядрени оръжия. Това е дръзко начинание, което обаче наистина си заслужава.

Целта е далечна и съживява едно от основните средства за намаляване на напрежението между Изтока и Запада от времето на Студената война. Президентът Обама се върна към темата за контрола на въоръженията, който беше една от целите, очертани в речта при встъпването му в длъжност. Това е начин да бъдат подобрени обтегнатите отношения на Америка с Русия. Тя обаче трудно ще бъде постигната, тъй като със съкращаването на бойните глави ще се усложнят някои свързани с това въпроси. Ако например всяка от страните съкрати бойните си глави до 1500, огромно значение придобива въпросът за контрола, особено за руснаците, които знаят, че американците могат да възстановят своите арсенали по-бързо. А това би означавало министерството на отбраната на Русия и оръжейните й заводи да се съгласят на по-голяма прозрачност, отколкото преди.

Вторият въпрос са средствата за доставка. Русия се бои да не загуби от съкращенията, защото ракетите й с голям обсег са стари и вероятно доста по-ненадеждни от американските. Миналата седмица Медведев настоя, че евентуалният нов договор би трябвало да ограничава всички системи, включително стратегическата триада - междуконтинентални балистични ракети, пренасяни от подводници ракети и тежки бомбардировачи. Но в тази област американците имат предимство, от което стратезите едва ли ще бъдат склонни да се откажат, особено като се имат предвид сериозните им притеснения поради заплахата от изстрелване на ракети от държави, които са в процес на изграждане на нападателен потенциал. Но ако броят на бойните глави бъде намален до около 1000, което е прагът, предложен от Обама, САЩ ще трябва да обмислят възможността за отказ от един от елементите на стратегическата триада.

Третият риск при драстично съкращаване на бойните глави е, че двете бивши свръхсили няма да имат кой знае какво предимство пред другите ядрени сили, особено Китай. Средствата за ядрено възпиране, с които все още разполагат Великобритания и Франция, едва ли ще нарушат баланса, но Китай все пак изглежда решен да запази арсеналите си на сегашното ниво. Същото се отнася за Индия, Пакистан и Израел. Поради това от все по-голямо значение ще бъде всички бойни глави да бъдат съвременни и готови за действие. Затова на Обама ще му е по-трудно да убеди Конгреса да ратифицира Договора за всеобща забрана на ядрените опити, което той отказа да направи през 1999 година. Това може да породи и натиск за възобновяване на някои видове опити.

Преговорите ще повдигнат въпроси и около други договори за въоръженията. Руснаците не са склонни да правят отстъпки, докато САЩ се придържат към програмата на правителството на Буш за разполагане на противоракетен щит в Полша и Чехия. Обама даде сигнали, че за момента дейностите в тази насока може да спрат, но нещата до голяма степен зависят от Иран и от Северна Корея, които реагираха агресивно на инициативите му за помирение.

Главният проблем при всички преговори ще бъде взаимното доверие. При правителството на Буш то достигна дъното. Сега отношенията, както изглежда, се възстановяват, но ще са нужни месеци тежки пазарлъци, преди и Русия, и САЩ да бъдат готови да поведат човечеството към свят без ядрени оръжия.

По БТА