"Кратка" визита с дълга предистория и последици
27 Април 2009
Министър-председателят Сергей Станишев започна тридневно посещение в Русия, което президентът Георги Първанов предварително окачестви като прекалено кратко (май на тях все не им стига – колкото и често да прескачат до Кремъл, все не им стига). Още по–точно, това щяло да бъде твърде малко време, за да се подпише споразумение за газопровода „Южен поток”.
Прогнозата на Г. Първанов, че се съмнява в успешна мисия по подписването (поради липса на време?!), беше направена броени дни преди самата визита. Не прозвуча много любезно. А и на пресконференцията след края на енергийната среща в София, т.е. само ден преди премиерът да се качи на самолета, президентът натърти отново за онези, които не са разбрали: не се налага да се бърза, има и други начини да се стигне до подписването.
Отгоре на всичко Първанов напомни, включително на самия премиер явно, че формалният повод в руската столица да се появи (поредната) високопоставена българка делегация е годината на България в Русия и свързаните с нея „мероприятия”, като изложби и срещи на бизнесмени. И още веднъж призова да се върви бързо, но не и „прибързано” към „Южен поток”.
На тази тройна президентска задявка Станишев така и не отговори и се озова без предварителни коментари в Москва, но като че ли не толкова заради „Южен поток” (чието официализиране като проект изглежда неизбежно поради ангажимента на няколко европейски държави), колкото заради далеч по-спорната амбиция, свързана с АЕЦ „Белене”.
Станишев се приземи в Москва в деня, когато една от най–активните земетръсни зони в Европа, разположена в Румъния, но в опасна близост до остров Белене, напомни отново за себе си с трус с магнитуд от 5,3 по Рихтер. Но ако това беше каприз на природата, някак като чер(в)ен хумор изглежда съвпадението на неговото последно пътуване като премиер на този кабинет на важно посещение в чужбина именно на 26 април.
Това е годишнината от катастрофата в АЕЦ „Чернобил” от 26 април 1986 г., отбелязвана в днешна Украйна като зловещ спомен от съветското минало. Точно на този ден европейска България делегира своя премиер да преговаря за съдбоносни обещания за своето бъдеще, обвързвайки се с руски ядрени технологии.
Когато говорят за „Южен поток” нашите управници, удобно за тях, обясняват влечението си към проекта с международното му значение, макар да нямат аргументи срещу факта, че (по признание и на руски анализатори) това е политически мотивиран ход на Москва, чрез който тя се опитва да се наложи на Запада като ключов снабдител с природен газ. Нищо подобно обаче не могат да измислят по отношение на АЕЦ „Белене”, освен да спорят с критиците (когато изобщо ги удостояват с внимание) по хипотетични параметри около ефективността на евентуално произвеждания от централата ток в едно бъдеще, което самата световна криза в момента предпоставя като най-малкото непредсказуемо.
Смисълът този факт да бъде припомнен е контекстът на събитията: едно отиващо си управление полага неистови усилия да предопредели бъдещето на България по толкова фатално важни въпроси, които не можа да реши 4 години, но смята да направи необратими (специално по темата за Белене – нещо, което призова в София руският енергиен министър Сергей Шматко).
Ето защо темата заслужава повишеното внимание, което привлича с големия залог. И никак не е прав ревнивият Г.Първанов, че неговият конкурент в задкулисната битка за левите симпатии Станишев бил в Москва едва ли не на протоколна разходка. Това звучи леко инфантилно, като в детското стихче от едно време:
Внимание, внимание!
Всички мишки – на събрание!
Най-големият мишок ще танцува казачок!
Още текстове от Иво Инджев в неговия блог





















Не мога да приема за сериозен този коментар. Повърхностен е. Това че БСП е русофилска партия, е ясно за всеки. И когато български журналист пише срещу интересите на България това също е ясно за всеки. Ако прокараме "Южен поток" и построим АЕЦ "Белене" ставаме още по-зависими от Русия. Защо Инджев не предлага алтернатива. Защото онези, които му плащат, нямат интереси България да бъде енергиен център на Балканите. За да ни продават енергоносители. И да ни държат в зависимост. Нали сме член на ЕС. Ако още веднъж се случи путиновци да врътнат кранчето, можем да ги загърбим и ние да завъртим крана на тяхната тръба, както направи Украйна... Интернет става вреден когато в него упражняват мисловна дейност бивши ченгета при това такива, които по собствено желание са учили мръсния занаят.
Gite, другарю, къде се изгуби? Защо те нямаше на последното събрание на низовата партийна организация? Требе дисциплина, иначе те таквизи като Инджев ще си волнодумстват и няма кой да ги скастри...
Сега: После: Още по-после: Накрая:
Другарю, не тъгувай, че България може да не стане енергиен център, ако се откъсне от варварския рекет на Москва. има още много и все по-качествени реактори, които можем да купим по света, при почтени търговски отношения. А за Южен поток съвсем не тъгувай - газ няма, газопроводът е оперативно мероприятие тип 'димна завеса' на другарите в Кремъл.
това че нямаме причинно-следствено мислене е говорено многократно/ че не мислим два три хода напред в планирането на събитията ,които ни предстоят - е национална трагедия/ че се взимат разумно изглеждащи решения, без да се докарват до край и без да се контролират - е диагноза/ но да не се върнем в същината на прехода си, и дори само механично да опишем, кой, какво, кога, как, защо, колко, къде е натворил, обяснил, изобличил, изградил, предложил, унищожил, изял, изсрал, родил, заченал, и каквото там нещо правил - е доказателство за правотата на царя в ираза му , че ни е "сменен" чипа/ и продължавайте да го подигравате
Каква е наистина тази нечовешка страст, с която комунистите, техните деца и внуци са се впили във властта (дето, както казваха съвсем по кърлежки, „с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем”)? През каквито и метаморфози да премина партията на Дядото, на септемврийците, на атентаторите от “Св. Неделя”, на пролетарските поети с матроски фуражки, с шмайзери и ватенки, на шумците-мандраджии, на Гошо Тарабата и Георги Боката, на Тошо, Пеко и Мако, на Пешо Танкиста, на Румен Запалката и Гоце Историка – едно качество на тази партия остана непроменено през годините: жадността за власт, докато се докопа до нея и безмилостното вкопчване в нея, след като я сграбчи. Ето я и днес: осем години управлява пряко или чрез подставени лица. По стар болшевишки тертип овладя и държи всички лостове в държавата – от политиката, през икономиката, съдебната, полицейската и църковна власт до културата, спорта и медиите. И пак трепери от страх да не й се е разхлаби захапката, пак се зъби срещу всеки, дръзнал да оспори вечното й пребиваване, впита в слабините на държавата и обществото. Едни безобидни митинги на студенти и благодушни еколози пред парламента бяха достатъчни, за да се размърда застрашително кърлежът, да размаха хобота и да защрака ...още
с щипци. Партията, пожертвала преди 19 години чл.1 (за по-младите читатели – това беше членът от Конституцията, установяващ ръководната роля на БКП), сега действа сякаш в страната е валиден чл. Единствен: „Цялата власт принадлежи на днес управляващите, на техните обръчи, на техните марионетки и кукловоди. Тя не подлежи на преотстъпване, на отдаване или замяна. Властта не се изпуска. За тази цел всички средства са позволени.” Достатъчно бе да се появи първият бегъл намек за автентична и обединена опозиция и впилата се във властта партия, заедно със своите дъщерни образувания, задейства една след друга алармени програми: съдебна гавра с елементарни демократични норми по адрес на един от конкурентите, парламентарен законодателен фарс с нечувана смяна на изборните правила в движение, активиране на свои, отдавна заложени, креатури и изграждане на популисткия им имидж. За приготвените отсега пачки банкноти и мобифони с фотофункция в помощ на пускащите „правилната” бюлетина полуграмотни избиратели да не говорим...
миленчо, ти задаваш отговори, брато/ всеки политик, пък бил той и кристал кристалев от ред законност справедливост и вегетеариянство е политик, защото иска да дойде на власт/ аз не съм политик, и не ща да съм на власт/ искам да ме управляват свестни политици/ те да се борят с газа, кризата на wall street, скопие, корупцията, немотията, бездържавността,............аз съм учил задруго/ и да ти кажа под секрет - минало ми е времето