Улрих Шрьодер рисува Доналд. Снимка: авторката

В София гостува художникът на “Уолт Дисни” Улрих Шрьодер. Той е германец, 45-годишен. От малък рисува героите от комиксите и анимационните филми на „Уолт Дисни”. На двайсетгодишна възраст успява да осъществи мечтата си и започва да работи за компанията. Оттогава насам не е спирал да вдъхва живот на обичаните в цял свят герои – патока Доналд и приятелката му Дейзи, Мики и Мини Маус, кучето Гуфи, стиснатият чичо Скрудж… Известно време е работил за компании като „Опел”,„Нестле” и др., но осъзнава, че предпочита да рисува Доналд Дък. Бил е художествен директор в централния офис на “Дисни” за Европа в Париж. Днес има собствена фирма, в която отново се занимава предимно с илюстрации на списания и книги на „Дисни”.

Улрих Шрьодер е за втори в България по случай 18-ия рожден ден на българското списание „Мики Маус”. Издателство „Егмонт-България” организира изложбата „Светът на Дисни”, включваща негови плакати, комикси, корици на книги, на които оживяват любимите рисувани герои. В четвъртък и петък самият Улрих си спретна ателие в залата, срещна се с феновете и демонстрира на живо как се рисуват героите на „Дисни”. Изложбата може да бъде видяна до 3-ти май в столичната галерия „Средец” (бул. „Александър Стамболийски” 17).

- Казвате, че от дете рисувате героите на „Уолт Дисни”?

- Така е. Когато бях на девет години, вече исках да направя собствено списание “Мики Маус”.

- Много деца мечтаят да попаднат в света на „Дисни”, но малцина имат шанса да работят там, когато пораснат. При вас как се получи?

- Всичко стана наистина случайно. Започнах да рисувам за забавление. Мечтаех си някога да стана художник на „Уолт Дисни”, но нещата обикновено не се случват така. Когато си малък обикновено искаш да станеш пожарникар или космонавт. После обаче навършваш 15-16 години и започваш да се замисляш сериозно – решаваш, че е по-добре да станеш мениджър, счетоводител или банкер. Но аз просто продължих да рисувам. Бях нарисувал много, много картини и с тях отидох в „Дисни”. Бях на 20 години и ги попитах дали не мога да работя при тях на хонорар. Те казаха, добре, наемаме те. И ме наеха. Мисля, че имах страхотен късмет.

Художник: Улрих Шрьодер

Художник: Улрих Шрьодер

Художник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих ШрьодерХудожник: Улрих Шрьодер

- Значи сте осъществили мечтата си?

- Да, и това беше невероятно.

- Работили сте за компании като „Опел” и „Нестле”, но сте останали в „Дисни”…

- Наистина работех за подобни компании, правил съм и собствени, авторски неща. Но предпочитам да рисувам Доналд Дък и Мики Маус.

- Защо?

- Защото наистина обичам героите. Когато бях дете обожавах да чета историите за тях, които сякаш ме пренасяха в един друг свят. Сега ми се иска да дам това усещане на днешните деца. Затова обичам работата си.

Художникът Улрих Шрьодер. Снимка: авторката

- Трябва ли човек да остане дете по душа, за да успява да забавлява децата?

- Да, разбира се. Когато рисуваш, не бива да остаряваш. Трябва да останеш млад. Всъщност историите не са само за деца, а и за възрастни. Но те те запазват млад и това е хубавото.

- Кое е най-трудното в работата ви?

- Най-трудното е, че има правила, които трябва да спазваш. Аз мога да кажа кой е авторът на определена рисунка, но за обикновения човек това е просто списание на „Дисни”. Героите трябва да изглеждат по един и същ начин и това е трудното. Но пък е и голямо предизвикателство.

- Кой е любимият ви персонаж?

- Доналд Дък. Защото чрез него можеш да изразиш страшно много неща. А и е забавен герой. И всъщност малко прилича на мен. Опитва се да прави нещо, проваля се, после се стяга и започва отначало. Така че е малко като карикатура на самия мен.

Художник: Улрих Шрьодер

- Доналд и Дейзи, Мики и Мини са радвали поколения деца и като че ли никога не излизат от мода. На какво се дължи това?

- Те са в някакъв смисъл вечни герои. Най-важното е, че самите те не следват модата. Доналд Дък е Доналд Дък -  дали ще живее през 50-те години или днес, той си е все същият Доналд Дък, не се променя. А другата причина е един магически момент, който не може да се обясни. Да вземем Мики Маус например – когато го погледнат, децата моментално го харесват. Влюбват се в него, но не може да се обясни защо. Това е магията.

- А кое прави героите на „Дисни” толкова разпознаваеми в сравнение с други анимационни герои?

- Мисля, че причините са две. Първата е страхотният начин, по който са разказани историите. Те са много добре проучени предварително. И второто е вниманието, което се обръща на детайлите. Художниците на „Дисни” посвещават изключително много време на създаването на героя. Непрекъснато изпипват нещата и понякога минават години, преди да стане готов един филм. Никога не казват, стига толкова, готово е. Ако нещата не са се получили, всичко се прави отново. И мисля, че благодарение на това героите са толкова успешни.

Улрих показва на фен на “Дисни” как се рисува Мики Маус. Снимка: авторката

- Имате ли любима история?

- Да, тя е на един художник, който се казва Карл Баркс  - „Земята на квадратните яйца”. Доналд намира яйца, които са квадратни и се опитва да разбере откъде идват. Отива в планините в Перу и там открива, че съществуват квадратни кокошки, които снасят тези квадратни яйца…

- Не се ли уморявате понякога, не ви ли омръзва да рисувате?

- Не. Никога. Дълго време бях художествен директор в „Дисни”. А когато си художествен директор, нямаш много време за рисуване. Работата ти е да казваш на другите хора какво да правят. Рисувал съм по това време, но то беше по-скоро като хоби. Не го правех всеки ден. Рисуването ми липсваше. Сега рисувам книги за деца и комикси и много ми харесва. Запознах се с художници на „Дисни”, които са на по 85-90 години, те продължаваха да рисуват и го правеха с любов. Искам и аз да съм като тях.

- В България сте за втори път. Какво мислите за страната?

- Харесвам България, мисля, че е красива страна. Радвам се, че съм тук, когато дърветата се раззеленяват. Харесва ми, че в града има толкова много дървета. Предишния път, когато бях тук, посетих Рилския манастир. Исках да поостана, но не беше възможно. Този път обаче пак ще отида и ще прекарам там няколко дни. Мисля, че ще е страхотно.

Художник: Улрих Шрьодер

- Черпите ли вдъхновение от местата, които посещавате?

- Да, определено. Напоследък историите ми са кратки и по-скоро се вдъхновявам от хората, които виждам. Но имам идеи за истории, свързани с места, които съм посетил. Например, ходих в Колумбия и сега искам да направя история за пирати, чието действие да се развива там. Бях в Мароко и искам да направя история от „Приказки от 1001 нощ”, която да се развива в Мароко. Не че ще обясня, че това е Мароко, просто имам рисунки от там, които мисля да използвам. Докато бях в Рила, си мислех, че бих могъл да използвам и нещо от там. Трябва да се намери история, която да пасне.

- Какво ще пожелаете на българските фенове на „Уолт Дисни”?

- Надявам се историите на „Дисни” да им харесват, да се забавляват, когато четат комиксите или гледат филмите, и това да ги прави щастливи.