Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад на пресконференция след речта си на конференцията срещу расизма в Дърбан. Снимка: Ройтерс

Не за първи път Махмуд Ахмадинеджад кара всички да преравят разговорника си по фарси. Иранският президент не описа Холокоста като “двусмислен и съмнителен” в речта си на конференцията на ООН за расизма, както беше съобщено първоначално. Той се отказа от този израз в последния момент, но не достатъчно бързо, за да бъде премахнат и от английския текст, предоставен от неговите представители след изказването му. И в двете версии обаче Ахмадинеджад трудно може да прикрие разбиранията си на отявлен антисемит, а това се отразява на начина, по който хората разглеждат изявленията му за създаването на Израел. Никой доникъде няма да стигне, обсъждайки събитията от 1948 година. Напредък ще има само ако всички страни говорят за случващото се тук и сега.

В лицето на Бенямин Нетаняху Израел има премиер, който заяви пред Барак Обама, че ако САЩ не попречат на Иран да се сдобие с ядрена бомба, то Израел ще го направи. Какво по-голямо доказателство в подкрепа на виждането на Нетаняху, че иранската ядрена програма представлява екзистенциална заплаха за Израел, от току-що изразеното от иранския президент становище. В допълнение Нетаняху използва заплахата от Иран като средство да избегне политическо общуване с палестинското съпротивително движение Хамас. Той представя Хамас като продължение на иранското влияние. Палестинците са не по-малко враждебни към идеята иранец да подкрепя каузата им.

Вашингтон си извади обратните изводи за това, как да възобнови преговорите с Иран. Обама изглежда направи компромис, като изостави предварителното условие, че преди да започнат преговори, обогатяването на уран трябва да бъде преустановено. САЩ скоро може да преговарят с Иран на фона на работещите центрофуги, но тези преговори бързо ще бъдат застрашени, ако се наложи виждането, че Иран печели време, след като се знае, че до година-две Техеран ще разполага с нужния му материал за направата на бомба. При това положение доста трудно е да се разпознаят истинските намерения на Ислямската република при съществуващите съперничества между конкуриращи се властови структури.

Възниква въпросът направи ли иранският президент при необичайната си разходка до Женева нещо, за да убеди новото американско правителство, че прагматизмът му ще даде плод? В интерес на страната му ще е да направи. Нетаняху трябва да благодари на Аллах за навременната намеса на иранския президент, докато готви първото си посещение във Вашингтон.

Усилията на Обама да предотврати друга война в Близкия изток не са единствената потенциална жертва на гибелно изказване. То е вода и във воденицата на неприятелите на ООН, чието лобиране отказа САЩ от участие в конференцията. Така всяко желание на международната организация за разследване на обвиненията за израелски военни престъпления в Газа става по-трудно осъществимо, тъй като ООН като цяло беше опетнена от присъствието на иранския лидер на конференцията. Не е учудващо, че Бан Ки-мун му беше бесен.

По БТА