Идеалният учебник по история
23 Април 2009
Както вече писах, в момента почти по неволя разглеждам български учебници по история. И без да ги търся, ми идват разни нелицеприятни мисли на ум. Не съм срещала наскоро публикации на бисери от кандидатстудентски изпити по история, но не бих се изненадала от такива. Те биха били логическо следствие от клишираните учебници, които предполагат наизустяване и възпроизвеждане, тоест - с извинение - смилане и повръщане. А кой 18-годишен би могъл да наизусти без логически катастрофи едно гъсто писание от 200 страници? Дори и Омир го е правил върху по-кратък материал, а отгоре на това паметта му е била много по-добре тренирана. Пък и го е правил в стихотворна форма, а това доста е улеснявало нещата. Така че предлагам или учебниците да се пренапишат в стихотворна форма, или да се изхвърлят и да се напишат други, които да не разчитат на смилането и повръщането.
Ето какви проблеми намирам:
В сегашните учебници няма и намек за разногласия между историци, отклонение от праволинеен разказ, преразглеждане на повтаряно от години. Помня как една съученичка си четеше стари учебници: “Ами това е средновековна история, да не би да се е променила в последните 10 години?”. И си беше права - и сега, и преди в учебниците си пишеше едно и също с малки декоративни промени. Няма и стимул за дискусия между учениците за сметка на наизустения разказ - тяхното мнение не е важно по никаква тема.
Плосък евроцентризъм в учебника по история на света. Е, има епохи, в които Европа не е била център на света. А евроцентризмът на малките държави си е чувство за малоценност.
Като дружка на евроцентризма, липсва регионалност, дори в Европа. Когато се разглежда Европа на Просвещението, говори се предимно за Франция. За индустриалната революция, Англия и Холандия. Тоест центърът на действието за момента е натоварен с ролята на идентичност за целия континент. Но такава “усреднена” история от компилирани моменти на практика няма. По този начин днес не познаваме нито един регион, а само фрагменти оттук-оттам.
Балканите в историята на света са игнорирани, а в българската история се споменават само когато съответната държава влиза в сблъсък с България - само откъслечни фактчета. А какво движи тези хора, какви са техните колективни представи, кои са събитията формирали тяхната идентичност - това остава неизвестно. А е супер важно, защото нали една национална идентичност (нашата) се определя чрез открояване от другите. Достатъчно стереотипи вече има за тях.
Говори се предимно за войни, сблъсъци и техните герои, а историята на България е само героичен епос. Нима примерно Франция се състои главно от войните си? Такава визия само поддържа живи напреженията, понеже Другите са мисловно представени като опростен военен субект-неприятел. А частици от тези “Други” живеят и в собствената ни страна - тогава какво? Трябва ли те да се идентифицират с този неприятел? Трябва да се дава същото значение на социалната (Какви имена са си избирали българите през Средновековието?) и икономическата история (Какъв е бил поминъкът тогава?), на историята на идеите (Каква е била Ботевата философска мисъл, от която произлиза освобожденската?), на културата на ежедневието, на историята на малцинствата (Кога са дошли и как са битували евреите по българските земи?), на изкуството (Каква е била украсата на писаните каручки и защо?).
Картите са винаги политически и отразяват само границите. Излиза, че освен тях нищо не е важно. Ами аз твърдя, че примерно една физическа карта на Балканите трябва да бъде включена и обсъждана в учебник по история на България - защото природните обстоятелства могат да обяснят много точки в историята. Или като ще говорим за Възраждането, защо да няма една карта на пътищата за онова време? Как са били свързани различните части на българския етнос?
Илюстрациите са само портрети на исторически личности (съответно може би трябва да интерпретираме личността по портрета? определено валидно), или от картинките наивно се очаква да представят някакъв факт буквално. Примерно за илюстрация на Второто Българско царство има картина от социалистическо време на Царевец в цялото му средновековно величие. Изобщо не се поставя въпроса за това доколко картината отразява някаква реалност или само представите на художника. По-добре да бяха дали карта на крепостта със схема на сградите. Това щеше наистина да даде простор на въображението вместо да се налагат готови образни клишета. Така може да си представят образно как са се развивали възможните събития на това пространство, може би да напишат разказ основан на този план, да предложат идеи за военни стратегии, да измислят правила за компютърна игра за тях.
Документите са само един-два параграфа на урок. А идеалният учебник по история трябва да е придружен от два пъти по-дебела христоматия с документи: от грамоти на българските царе през откъси от Паисиевата история, през писма на Неофит Рилски до документи на партията. А урокът в клас да бъде дискусия на документите - каква гледна точка представят и как може да се дешифрират, какво можем да разберем от тях. Тук трябва да има и много визуални документи: графики, снимки на социално значими артефакти (”За какво служи този инструмент”?), картини с дискусия за самите тях, карикатури от тогавашните вестници, снимки на хора в ежедневието им. Трябва да има документи и от други близки народи: наред с песен за Крали Марко също и такава за Скандербег (ако я има), откъси от възрожденски истории на други народи в сравнение с Паисиевата, чужди картини за същото историческо събитие.
Други неща, които трябва да има в един учебник по история: хронологична линия с важните събития в началото, връзка със ставащото по света, вградени странички за задълбочаване по някой конкретен въпрос (например градският живот след Освобождението) и подобни.
Един познат перуанец разказва за ученическия си шок, когато баща му бил пратен посланик в Чили. В чилийските учебници по история перуанците винаги били лошите. После в Боливия бил озадачен от друга историческа истина - там чилийците били бандити. Случвало ли ви е да учите историята на друга страна от-до, в училище или в университетски курс? Мисля, че ни трябва учебник, написан за България все едно написан не за родна страна - не мисля, че това би попречило на формиране на българска идентичност (освен на ура-патриотизъм). Но най-важното, такава гледна точка би позволила много повече любопитство и въображение, по-истинско разбиране и по-малко кандидатстудентски бисери.
Виж още текстове в блога на Ели Иванова
 |
|
Откога чакам такъв учебник по история ! Имам дъщеря на 12 години и чета от време на време нейните учебници по история. Много е зле, защото там има интерпретация, има различно тълкуване, има няколко правилни гледни точки. Учебниците по история, по наследство то Соц време са за да "моделират" младите, да им дадът "правилната" гледна точка. Бях много неприятно изненадан от един урок за българското общество след 1990г. Там се споменаваше за културното обогатяване и освобождаване след 1990г. Като всички много добре си спомняме за огромните суми и усилия преди 1990 да минем за културна нация, всичките театри, кина, зали. И за разрухата в тази сфера след 1990. В този урок бяха спомента хората " Ахмед Доган, Желю Желев, Блага Димитрова като "борци за свобида" ?!?!!? Не мисля, че трябва да се коментират събития толкова близки като време.
опитвал съм да прочета нещо и да зърна от любопитство доде сме я докарали с букварите по история,но не стават и за 2 реда внимание.канцеларски написано,някой с4етоводител с ръкавелки ги е дялкал.и на външен, и на вътрешен вид, грозно нарисувани.абе
Учебниците са лоши, защото цялата бг историография е боклук. Това настрана, идва по-лошото. Изпитите по история на българия в СУ "Свети Климент Охридски" (хем софийски, хем охридски - какво идиотско название! Провайте да го преведете на английски! Поне да беше "Св. Георги Нови Софийски"), та изпитите по история на България от първи до четвърти курс се взимат единствено с учебника от 11 клас. Останалите изпити се взимат с наизустяване на учебниците на съответния професор, които се продават в лавките наоколо. Влизат онези кандидатстуденти, които посещават курсовете организирани от фондацията към Историческия факултет, където преподават...преподаватели от факултета. Единични бройки от провинцията влизат на принципа на тотото: пада се една от трите теми, които са научили наизуст. Те така е в кенефа на Биолчев-Илчев.
Шибан народ - шибана история - шибани историци - шибано отражение на шибана история. Както и да отразяваш историята на неудачници, които са се провалили в строителството на 3-4 държави и отвсякъде са ги гонили като бити педерасти, след което като по чудо са оцелели и са се отзовали от северната страна на Дунав, докарали са си две робства и освобождаване по втория начин и веднага след това две национални катастрофи (без да броим социализАма) - какво искате? Както и да се отрази такава история, в най-добрия случай прилича на пълен ТАШАК, в най-лошия на ШИБИНГ. И като се прави от български мърлячи накрая се получава някавъв отвратен буламач. Не придиряйте, това е положението. И ликувайте - в Судан е по зле - и като факти и като историография.
и в сомалия, ник
ами спретни един учебник за пример, но дай там да го редактира някой, че имаш проблем с правописа гледам...
Ще ми се да отговоря на Ник, но по-добре да го подмина с презрение...твърде е ограничен и озлобен. Истината е, че ако някой родител държи детето му да е възпитано в по-широк светоглед, от този в учебниците, самият той трябва да се погрижи за това. Преди всичко човек трябва да развие в себе си чувство за отговорност към поколението си, после да обвинява други. Комунистите няма да се променят и да напишат нов учебник, не го очквайте от тях. Но ако решите да ги чакате да умрат, за да има по кого да плюете до тогава, плюйте си наволя. Плюйте и срещу вятъра, плюйте си в лицата един на друг, плюйте в огледалото, плюйте, плюйте, плюйте...Някой ден ден, ще осъзнаете, че във вас живее всичко по което плюете.
Точно така, номер 7. Това е чистата истина. Всеки е готов да плюе, но не и нещо да направи. Преди години имаше една приказка за българския инженер - началникът му възложил да направи от пръдня боя. И когато той все пак направил някаква боя, го порицали "как можа от такава хубава пръдня да направиш такава скапана боя!?" Така сме я подкарали, най-вероятно така и ще си отиде.
Говореше се как Людмила Живкова променила животата си след като започнала да учи история във Великобритания...била удивена каква история е учила в НРБ.
Гласове в пустиня, не разбирате ли, че сте АУТ от играта? Не вие пишете правилата, не вие пишете учебниците. Все едно от турския султан да искаш да ти напише история на българите. До кого са тия идеи и прошения? Защо не искате държавата си първо? Слепи ли сте, че сме под чужда власт?
За съжаление писането на у4ебници от престарели професори в памерпси които си нямат друга работа освен да пи6ат трудове които децата в у4или6те въоб6те не могат да разберат е зада4а на която мисля не се гледа с необходимата отговорност. Историята е едно от наи важните науки и от нея зависят важни ценостти, които маи сме позабравили...Тя е тази която ни показва какви сме като нация и в нея можем да намерим винаги повод за гордост. Поне аз си спомням 4е когато бях във трети клас, у4ебникът по история бе6е лубимото ми 4етиво именно за6тото ме кара6е да се 4уствам горда от това 4е съм българка. И до ден дне6ен е така. Като 4овек които безкраино оби4а бялгарската история(благодарение на у4ителката си, невероятна жена!)сум съгласна със Анонимъс за важността на ка4ественето образование! Докато никои не направи усилие в тази насока...не6тата 6те си стоят така!
Обичаш да те люлеят в таз робска люлка, изтъкана от лъжи и полуистини, кайш?
дайте на божидар димитров да напише учебниците ни по история и ще спестите от учебници по литература, фантастика, зоология, ботаника, география - нещо като рибен буквар/ така евреите в израел не учат история а стария и от части новия завет и си вярват че е история/ гърците като по-умни от останалите народи ,история казат на развитието на гръцкия език/ простозащото им се губят вековете на византийско управление, невежо наричани от нашите историци елинистично
Най-после! ИСКАТ ДА ПРЕКРЪСТЯТ СОФИЯ НА СЕРДИКА: http://www.bgpetition.com/serdika/index.html
Такива учебници няма в България, защото никой не е в състояние да ги напише, поради некадърност или непълни знания. Отделно винаги е имало и има много авторитарно управление, което няма да позволи да се напишат каквито учебници му скимне на някой. Не виня някой, че учебниците са написани по-регионално и показващи предимно гледната точка на страната, както казва авторката това е типично и за други страни. Обаче задължително трябва да се изгради връзка между българите по света и България и това е нужно да е отразено и в учебниците, за да имат представа децата учещи в българските училища в България и по света, че са една общност.
Ако чакате някой да ви напише учебници ... Информация има навсякъде и който търси намира. Най-важното е Човекът да започне да МИСЛИ! Иначе дори най-перфектният учебник е безполезен. Мислете, съмнявайте се, преценявайте. Никой няма да го направи вмести вас.