Бившият президент на Съветския съюз Михаил Горбачов изнася реч при получаването на наградата “Медал на свободата”, присъдена му от Националния център за конституцията във Филаделфия през 2008 година. Снимка: Ройтерс

Митологията на американската Републиканска партия определя покойния президент Роналд Рейгън като героичния воин от Студената война, който собственоръчно срина Съветския съюз. Но дори Джак Матлок, последният американски посланик в бившия СССР, не смята, че тази представа отговаря на действителността.

Матлок и други американски анализатори казват, че краят на Студената война през 1989 година, последван от краха на комунизма и от разпадането на съветската империя, нямаше да настъпи без усилията на бившия съветски премиер Михаил Горбачов, решен да изтегли Съветите в модерния свят. “Това не беше победа на една страна над друга, а победа за Съветския съюз, защото го освободи от някои от грешките, които допусна”, каза Матлок.

В началото на 80-те години Матлок наблюдава бурното десетилетие от първия ред. Той е експерт по съветските въпроси и чертае стратегията на преговорите на Рейгън за край на оръжейната надпревара. В критичния период от 1987 до 1991 година е посланик в Москва. “Това беше уговорен край… между Горбачов и Рейгън, а после между Горбачов и (бившия американски президент Джордж Х.У) Буш”, казва 80-годишният Матлок, който се пенсионира като преподавател от университета в Принстън.

По думите на Матлок Горбачов поема инициативата и намира подходящ партньор в лицето на Рейгън, който някога нарече СССР “Империя на злото”. Матлок е убеден, че бившият президент Джими Картър, който изгуби изборите от републиканеца Рейгън през 1980 г., щеше да бъде изправен пред сериозна дясна опозиция в САЩ до края на Студената война.

“Към 1985 година Горбачов беше убеден, че съветската система “е прекалено тромава във военно отношение и се нуждае от икономически и политически реформи”. Той поде гласност и перестройка - либерализация и преструктуриране”, отбелязва Самюел Уелс, експерт по съветските въпроси към Международния научен център “Удроу Уилсън” във Вашингтон.

През 1986 година Горбачов и Рейгън “започнаха начинание, което техните служби за сигурност смятаха за ужасяващо”, каза Уелс. Докато по време на срещата на върха в Рейкявик през 1986 г. преговорите за контрол над въоръжението се препъваха, Рейгън реши “да поеме риска и да установи връзка с Горбачов”, като остави военния си персонал у дома. “Той знаеше къде иска да стигне. Горбачов също смяташе, че това е правилният път за намаляване на терора и за спестяване на много пари”, каза Уелс.

Рейгън все пак се нуждаеше от политическо прикритие срещу дясната опозиция, която се противопоставяше на плановете му за разоръжаване. Той го откри, колкото и парадоксално да звучи, в скандала “Иран-контри” от 1986 година. “Военните бяха ужасени от “Иран-контри”. Конгресът и обществото бяха потресени”, отбеляза Уелс. Така консерваторите се възползваха от единствената възможност репутацията на администрацията да бъде спасена - преговори със СССР. Исканията на Рейгън пред Бранденбургската врата - “Господин Горбачов, съборете тази стена!” - едва ли бяха взети на сериозно от източноевропейците и дори от дипломатите на самия Рейгън. Но през 1989 година нуждата за промяна завладя цяла Източна Европа.

От позицията си в американското посолство в Москва Матлок е въодушевен, но не и изненадан от общо взето мирния край. “За мен беше ясно, че щом се разбере, че Съветите няма да предприемат военна намеса, източноевропейците ще се освободят”, казва той. През февруари 1989-та вече бил изпратил това съобщение на новата администрация на Буш. Освен това посъветвал Буш да не преговаря с Москва за случващото се в Източна Европа. “Казах му, че всякакви преговори ще създадат представата, че се опитваме да ограничим стремежа им към свобода”, казва бившият посланик.

Това, което изненадва Матлок, е начинът, по който Горбачов приема представителите на новоизбраните демокрации от Източна Европа в Москва. “Той очакваше нови Дубчек (бивш лидер на Чехословакия), нови реформатори комунисти. Не стана така, както очакваше, но все пак ги прие благосклонно”.

След погребението на Рейгън през 2004 година Горбачов каза пред “Вашингтон пост”, че всички приказки как оръжейната надпревара го е принудила да се разоръжи “са несериозни”, защото “оръжията, които имахме, бяха повече от достатъчни”. За да извърши реформите си, Горбачов се нуждаеше по-скоро от гаранциите на САЩ за сигурността. “Срамувах се за страната си, която вероятно разполага с най-богатите ресурси на земята, а не можехме да осигурим дори паста за зъби на собствения си народ”, казвал Горбачов.

Героичният образ на Рейгън като човекът, който победи Съветския съюз, беше оформен и излъскан от Републиканската партия и от користни политици, казват анализаторите. Матлок отхвърля подобни усилия: “Мнозина от нас казват, че поне половината от заслугата за края на Студената война е на Рейгън. Но заслугата за края на комунизма принадлежи на Горбачов. Съветският съюз се срина в резултат на вътрешното напрежение в тази многонационална империя, което я разкъса веднага, щом усмирителната риза беше свалена”.

По БТА