Накъде отива българското вино?
28 Март 2009
Явно световната криза е засегнала винарския бранш, ако се съди по броя на изложителите - на “Винария 2009″ - те бяха общо 319, т. е. с около 40% по-малко от предишните три години, когато броят им варираше между 500 и 550. Трийсетина български винарни показаха своята продукция, което е под 20% от промишлените изби у нас. Правеше впечатление отсъствието на големи играчи като “Търговище”, “Дамяница”, “Поморие”, “Славянци”, както и появата на нови малки изби като винарна “Варна”, “Синтика” - Сандански, “Карабунар”, Light Castle-Ивайловград, “Видинска гъмза”, “Врачански грифон” и др., които в момента излизат на пазара. Както и в предишни години, бяха показани вина от нови сортове - барбера, вионие, карменер, сан Джовезе, семийон, малбек, темпранийо, от български насаждения.
Посетителите имаха възможност да опитат вина от различни ценови категории и от почти целия винен свят - Франция, Испания, Португалия, Чили, Аржентина, Австралия, Австрия и др. Най-масирано беше представянето на италиански вина от южните области на Апенините и по-специално от Сицилия. Така, обикаляйки четири дни от щанд на щанд, хората имаха възможност да сравняват и да се ориентират не само във вкусовете, но и в съотношението цена - качество. И да размишляват дали някои български вина с цени между 60 и 90 лв. за бутилка не са силно надценени.
На практика “Винария” е витрината на бранша и отразява динамиката във високия сегмент на пазара - това са вината на цени около и над 10 лв., които представляват около 10% от продажбите. Процесите в ниските сегменти ги отразява статистиката. Годишната консумация на вино у нас е между 30 и 60 млн. л. Данните са колебливи, тъй като няма достатъчно надеждна методика за мониторинг на пазара, както и не е възможно прецизно да се оценят обемите на гроздето, преработвано в домашни условия. Според различни източници то е между 20 и 30% от общия обем. Около 40% от продажбите на вътрешния пазар заемат вината на цени между 2 и 3 лв. за литър, най-често предлагани в причудливи пластмасови шишета и бидончета. В средния сегмент (около 50%) са вината с цени между 4 и 8 лв. за бутилка. Това е нишата, в която се конкурират големите винзаводи. Трайна тенденция от последните няколко години е от една страна увеличаване на общото количество произведено вино (200-220 млн. л), а от друга - намаляващо производство на качествени вина с наименование за произход.
Около 3/4 от българското вино се изнася
В момента основните чужди пазари са в Русия (57%) и Полша (19%), следвани от Великобритания, Германия и Чехия (с дял между 4 и 2% от износа). Но и на руския пазар има тревожен спад - от 80 млн. л през 2007 г. на 56 млн. л за миналата година. Средната цена при износа е около 0.75 евро за литър. Вина, които на вътрешния пазар се търгуват за 6-7 лв., често се изнасят за 1.20-1.30 евро. Което може да се обясни със структурата на потреблението.
Винена страна ли е България?
Средната годишна консумация на вино у нас (официално) е около 6 л на човек, което на практика поставя под съмнение разбирането за България като традиционна винена страна. За сравнение - в страни като Франция, Испания, Италия и Португалия консумацията е между 40 и 50 л. Дори в традиционно бирената Германия консумацията е над 20 л, а в спортуваща и въздържателска Америка - над 30 л.
У нас все още се срещат водки и ракии на цени, които на практика биха покривали с малък остатък стойността на акцизния бандерол, ако е действителен. На вътрешния пазар виното държи около 8% от продажбите на алкохол като обем и около 14% като стойност.
В сегмента на качествените вина също зрее невидима заплаха. С последните си няколко издания “Винария” показва, че българската винарска индустрия може да произвежда качествени предимно червени вина, в които сортовият характер и зрелостта на плода са технологично осмислени най-често с помощта на френски и американски бъчви. Това обаче са вина, които могат да се произведат навсякъде другаде. Те са хубави, без да са уникални, поради което само ниската им цена може да ги направи конкурентни. Истинските тероарни вина у нас все още са рядкост, а точно тези вина, в които освен сортови характеристики се усеща и минерален характер, свързан с произхода и най-вече с почвите, гъделичкат любопитството на винолюбивата публика и могат да направят една страна модерна. Модерна означава уникална и разпознаваема.
Кое е типичното българско вино?
Кои са вкусовете и характеристиките, които биха направили България разпознаваема, т.е. уникална като винена страна? Това са въпроси без ясни отговори засега. Те обаче са съществени за развитието на бранша. Страната наистина има забележителни природни условия, както често се изтъква, но те трябва да бъдат осмислени. За сравнение нека добавим, че тя има отлични условия и за развитие на туризъм, но самата туристическа индустрия през последните десет години с една самодоволна и упорстваща тъпота ликвидира собствения си ресурс. Има вероятност нещо подобно да се получи и при виното. Уникалните вина предполагат грижливо планирана и внимателно осмислена инвестиция в лозя. За част от мащабните нови насаждения у нас вече има противоречиви коментари. Според по-черногледите те просто ще увеличат количеството на посредствените вина.
За българското вино доскоро се говореше с лека патетика и в героично-патриотична стилистика - “вековни традиции”, “виното на древните траки”, “старите майстори”, “божествен еликсир” и т.н. Този изказ изглежда не особено адекватен през последните години, след като на рафтовете се появиха много чужди вина. За съжаление, древната история на виноделието по българските земи помага единствено при създаването на рекламни текстове, но не и на продажбите. Днес българските изби дори на вътрешния пазар се конкурират със страни без древна винарска история, които обаче предлагат високо качество.
Търсенето на чужди вина е световна тенденция през последните две десетилетия. Към “виното на другия” има едно растящо любопитство и точно то извади от анонимност отделни страни и винарски области, които по-рано са минавали за по-скоро непретенциозни производители за вътрешните си пазари. Като пример може да бъде посочена Австрия, която има по-малко лозя от България, но десет пъти повече изби (предимно малки семейни винарни) и вече трайно присъства на световната винена карта не само с бели вина от грюнер велтлинер и ризлинг, но привлича интерес и с местни червени сортове като блауфренкиш, цвайгелт и сен Лаурент. Същото може да се каже за Португалия или Южна Италия (особено областите Пулия и Сицилия) и дори за Гърция, която през последните години предизвиква интерес с качествени вина от местни сортове като асиртико, ксиномавро, агиоргитико и др.
Повечето модерни винени страни се стремят да вплетат нещо типично свое в сортовата структура на световното винопроизводство, свързана като правило с двайсетина магистрални сорта като мерло, каберне, пино, шардоне, совиньон блан, траминер и др. Така на мода излизат сортове като португалската турига насионал, испанското темпранийо, италианските неро д’авола” и негроамаро, африканския пинотаж и т.н.
България не е особено облагодетелствана в това отношение. От двайсетината местни сорта промишлено значение имат шест - мавруд, мелник, гъмза, рубин, червен мискет и димят, като отношението на много технолози към тях е сдържано или направо скептично. Явно бъдещето им е въпрос на селекция, което от своя страна означава, че историята на качествените вина в България не е никак дълга. Реалната история на винарския бранш у нас е на по-малко от сто години. Както сполучливо отбеляза един търговец по време на изложението: “Не може да се очаква висока винена култура от страна, която бутилира вина от 50 години. Шишето в Европа има триста години история”.
————
* Авторът Ясен Бориславов е журналист, председател на клуб “Винен наблюдател” и автор на “Енциклопедия на виното” на издателство “Труд”. От в. Сега с малки съкращения. Виж тук целия текст.
 |
|
който е балък, пие алкохол
Ин Вино Веритас ама не и у нас... Винопроизводителите са като мандраджиите и колбасарите, слагат каквото има, важното е количеството... Прост пример:Винпром Търговище продава Шардоне,Мускат и Траминер в такива количества,че ако ги съпоставим с годишните добиви съотношението е 1:5 или преведено на прост български ако условно добиват 1 тон годишно те продават 5. Да живее братска Македония и Сърбия та да има внос на матриял и Пламенчо зетя на бай Петко Матеев, че поне му оправи дистрибуцията и фалшивите бандероли на Водката
Онова вино от България,което се изнася ще подобрява качеството си и ще пробива бавно и на претенциозните пазари според мен-имаме суровината...,имаме и критерия и волю- неволю,отиваме при парите с качество...А,аз си пия качествено винце от Нашата страна отдавна-има го от памти века
пийте си каквото ви се пие, деца и не агитирайте туй та туй/ за вкусове не се спори
„Врачански грифон“ Всяка капка вино е съкровище, а грифонът е неговият пазител В близкия до Враца квартал Бистрец, кацнал на високото под настръхналите скали на Балкана, на мястото на старата селска къща плетарка двама млади мъже от две години правят нещо, което твърдят, че го няма никъде в България. Новата си винарна са нарекли „Замъкът на безгрижните“. Вече втора година от нея в уникални красиви бутилки тръгват хиляди литри „Врачански грифон“. Защо грифон? Грифонът е митично животно с тяло на лъв и глава на орел, пазител на скрито съкровище, а всяка капка вино в бутилката само по себе си е едно съкровище. Врачански, защото виното се произвежда във Враца и е продължител на традиционно силното от столетия винарство в този край, описано още от Феликс Каниц. Идеята за винарна с малък капацитет, в която всичко се прави ръчно и е по-различно от другите, която да носи привкуса на някогашните малки изби, хрумва най-напред на големия брат Петър Петров. 42-годишният мъж, зодия Рак, тръгва в бизнеса нетърпеливо преди близо 20 години. Той вече има добре развита транспортна фирма. По-малкият - Александър, преди десетина години пък решил да прекъсне следването си в Софийския университет и вместо право, избрал като начало да ...още
мие чинии в Америка. Сега казва, че не съжалява за тази си авантюра, че животът отвъд океана и трудностите са го научили на много неща. Връща се и започват да вършат нещата тук, напук на всякаква логика за бърза печалба. Още преди строежа на новата винарна, градена по специален проект, избират екипа, с който ще реализират начинанието си. Привличат технолога от държавния някога „Винпром“ с дълга практика Йордан Костов, познат специалист от бранша в цялата страна, и майстора Илия. След като вдигат винарната, която с испанската теракота и други екстри отговаря на всички наши и европейски стандарти, започват да правят виното. В момента, когато всички работят на принципа голямо производство, много техника и висока печалба, тук производството е малко, бутиково едва ли не. Техника почти няма, малка е и печалбата. „Решихме да работим по принципа на ръчното производство. В света това е най-ценното нещо, а всяка наша бутилка е пипната от човешка ръка. Всяка операция е ръчна“, разказва домакинът Сашо. Пътят на „Врачански грифон“ тръгва от висококачественото грозде. Отдавна лозята край града с прочутия ароматен врачански мискет ги няма. И понеже виното им се води регионално, което е по-високата степен от трапезните, най-разпространените вина, купуват за своето вино грозде от най-добрите масиви в Плевенския край. Твърдят, че там има чудесни производители и регионът е елитен лозарски край. Връщайки се в България след годините на скиталчество, 37-годишният Сашо е запален от брат си от идеята в родното село в Подбалканието да направят нещо оригинално и ново. С всичките му спестявания от гурбета, пари от бизнеса на Петър и банков кредит вдигат малката кокетна винарна. Нямат интерес да гледат лозя, а искат да са най-добрите винопроизводители. Купувт най-качественото грозде, като дават на производителите 20-30 стотинки над цената. „Така - споделя Сашо - е в най-добрите съвременни шата във Франция. Освен от собствените си масиви допълват с най-доброто от други райони на страната“. „При нас нещата не са хипотетични, те са конкретни и се случват. Не работим с програми. Защото всеки, който е взел пари по тези програми, по един или друг начин се е обвързал с политически сили. Твърдят братята и уверяват, че това, което правят, е повече от бизнес, повече от вино. Заради удоволствието да са заедно, след толкова години раздяла. Да правят семеен бизнес, нещо заедно, и то им носи удовлетворение. За трудностите не искат да говорят. „Малко са хората като мен, които се връщат след толкова време трайно в България, и затова ме гледат нещо странно. Самият аз започвам да си мисля, че или съм най-глупавият, или съм гениален, споделя Сашо, докато ни развежда из винарната. Тя наистина е едно бижу. На близо десет метра под земята са цистерните от неръждавейка и 50 бурета с капацитет сто тона. Отгоре на 300 кв. метра е разгърнат цехът за филтриране, бутилиране и затапване. От цистерните виното отива в най-качествените бурета от бял американски дъб, направени от бай Пешо Бохема - най-добрият бъчвар в региона. Буретата били подготвени за Франция, но за късмет, впоследствие французите ги отказали и... братята ги закупили. След като виното отлежи, специална дегустационна комисия, в която има и експерти от столицата, определя дали е постигнато исканото качество. Едва тогава започва бутилирането. Процесът е ръчен и няма друг такъв в страната. Пълначният блок е италиански, от най-добрата марка, с четири цедки. Под тях ръчно се слагат празните бутилки, а от там те се поставят на спомагателната маса, където също ръчно се поставят на машината за затапване. Същинското затапване обаче се прави на ръка. След което започва истинската обработка на оригиналните бутилки, декорирани по тяхна идея. Восъкът е френски и придава едно различие на „Врачански грифон“. На гърлото се слага твърд восък, а уникалният печат, който е с глава на грифон, се залепва с мек восък на етикета. И всичко това се прави на ръка, освен това носи написан на ръка оригинален номер. „Врачански грифон“ е качествено вино за ценители, за хора, които държат на стила и на това, каква храна и питие употребяват“, категорични са братята от Бистрец. Виното си е тяхно, българско и за това е най-доброто, твърдят неговите създатели и го определят като тежко с плътен, здрав вкус и с богат аромат. Вино, което заслужава да се опита, да се отвори бутилката, за да усети всеки неговия богат аромат. Пак според тях качеството на едно вино може лесно да се определи според съотношението на това, което влагаш, и това, което получаваш накрая като течност. „Не може да си обработил тон грозде и да изкараш пет тона вино, то е нискокачествено. Вярно, евтино е и е по джоба на българина, но то не е питие за удоволствие“, твърди Петър. През 2006 година залагат първите 40 тона грозде и добиват 17 тона вино. Собственикът на Пловдивски панаир, бизнесменът Георги Гергов, и сестра му г-жа Колева, чиито корени са от този край, опитват виното и веднага ги канят на изложението „Винария“. Още при дебюта си врачанското вино спира вниманието на много търговци. Миналата година от 50 тона грозде каберне совинъон и мерло добиват 20 тона вино, което от два месеца вече е на пазара. Сами преговарят с големи търговски и дистрибуторски фирми. Продукцията им се изкупува и от елитни ресторанти в столицата, зимните, а и морските ни курорти. „Врачански грифон“ според познавачите е предимно за хора, които се самоуважават. Обичат хубавите, качествени неща. Стои на най-високия рафт, то е нещо, като един футболен отбор да е играл във „В“ група и само за един сезон да влезе в елитната дивизия. В момента го има в най-престижните заведения. Създателите му водят преговори и има интерес от търговци от Швеция, Израел и Сирия. Разлика между „Врачански грифон“ и най-хубавите френски, италиански и испански вина Сашо не намира. „Абе, вино от истинско грозде“, отсича той. Предстои им тази есен да обработят пак толкова грозде. Само дето цената на хубавите сортове от 40 стотинки преди две години сега е скочила два пъти. Купувайки от определени производители от Плевенско - Трънчовица, Върбица, те дават и повече за висококачествен продукт. А Сашо се оказва и чудесен художник. Прави абстрактна живопис и според неговия учител и доказан майстор на четката Тодор Ваков е израснал в тези две-три години много. Опитва и мозаична живопис. Харесва испанеца Гауди и други съвременни творци. Радва се, че е свидетел на събитията, които в последните години се случват у нас, макар че в повече от случаите те са негативни. Но ако не си бил пряк свидетел, значи си изпуснал този момент на промяна и пречистване. Не чакат нещата да станат просто, не чакат някакво чудо, а сами ги правят. Мечтата? Тя е тяхната семейна фирма „Грифон турс“ да направи тържище за грозде, защото в региона такова няма, а вече 90 процента от хората, които си правят сами вино вкъщи, купуват суровината с незнаен произход и от незнайни търговци. И още, да развият винен туризъм, да довършат идеята си около винарната с малък хотел с 30-ина легла, където гостите да дегустират истинско хубаво вино, да опитат екологична храна, да посетят древния манастир „Иван Пусти“, който е току над винарната и пещерата Леденика, да наложат марката си, за Враца и всички врачани... „Трябва да сме оптимисти, иначе няма смисъл нищо да правим. Да сме позитивно настроени. Вярно е, че ситуацията у нас е катастрофално трагична, но бих се радвал, ако се върнат и други заминали в чужбина преди години. Защото всеки ще донесе по нещо прихванато на по-добро“, оптимист е Сашо. И кани всеки да опита рубинения еликсир в „Замъкът на безгрижните“.
виното,неговото поднасяне и дегустация е цяло изкуство.наздраве на тези които оби4ат да консумират.
хубави вина имаше в соц времената/ тогава винпромите правеха вино от грозде/ нямаше формули(формула е част-билка, част-конфитюр, част-лайна и тн)/ не че съм ги пил - имам алергична реакция към винената ферментация и отбягвам и коняците дори, но тогава годишният добив на винените сортове грозде от лозята отговаряше ,чисто статистически на количеството произведено вино/ нещата в по-слабите години се компенсираха с десертните сортове/ по морето чужденците ни се чудеха че пием отвратителната тогавашна бира, вместо напълно конкурентните ни вина/ както и да се мъчите тук да ме убеждавате че вината ни са на ниво
Разкажи ни, чиче, повече за соцвремената, моля. Хората от вашето поколение започвате да изчезвате лека- полека и истинската история на виното ще остане едно мътно петно, което всеки ще оцветява по своему. Искаме истинаската истина- тази която никой няма интерес да отпечата.
На една стомна вино се слагат четири шепи листа от главите на конопа. Остава се да кисне една седмица и се пие на гладно сърце на св. Порфирий за здраве.
ТАКА Е, НО МОЖЕ ДА СЕ ЗАМЕНИ С ЧЕРВЕНИ МУХОМОРКИ, СВАРЕНИ В ОЦЕТ. СТАРООБРЯЗЦИТЕ ПРИ ВИСАРИОН ОСОЛЯВАТ МУХОМОРКИТЕ В КАЧЕ ПРИТИСНАТИ С КАМЪК. СЛЕД ТОВА ГИ ВАРЯТ В ОЦЕТ И ГИ ЯДАТ ЗА МЕЗЕ КЪМ ВОДКА, И ТО НА РОЖДЕСТВО, ЗАЩОТО СА ВЕГЕТАРИАНЦИ.