Странният случай с Димитър Бербатов
26 Март 2009
Когато „Манчестър Юнайтед” купи Димитър Бербатов от „Тотнъм” минути преди затварянето на трансферния пазар в края на август, въодушевлението сред феновете бе неописуемо. Шампионите на Англия и Европа взеха един от най-добрите център-нападатели във Висшата лига, за да подсилят и без това страхотната си атака. Бербатов – футболист с блясък и хладнокръвие, който вкарваше голове за „шпорите” от висока класа, можеше само да подобри играта на „Юнайтед”.
Почти шест месеца по-късно реалността е съвсем различна от мечтите през септември. Досега феновете на „Юнайтед” видяха твърде малко от блясъка, превърнал Бербатов в заплаха на „Уайт Харт лейн”. Освен това българинът очевидно не показва сърце и не се труди достатъчно на терена. Осем гола в 28 мача не са добър показател за играч, струвал 30 млн. паунда на работодателя си.
Но не това разочарова феновете на „Манчестър Юнайтед”, колкото неговото нежелание да се включва в играта, да се бори за тима. Той изглежда дистанциран от това, което се случва около него. Не може да има съмнения за таланта му, а и той вече го показа с екипа на „червените дяволи”. Асистенцията му към Руни за гола срещу „Уест Хем” няма да бъде забравена, но това не е достатъчно.
Някои с право биха посочили, че при гостуването на „Саутхемптън” от ФА къп Бербатов бе незабележим. При цялото ни уважение към този отбор, ако Бербатов не може да играе силно срещу „Саутхемптън”, за какво изобщо говорим. Ако се върнем няколко години назад, ще си спомним, че атаката на „Юнайтед” често оставяше противниковите защитници зашеметени. Руни, Тевес, Кристияно Роналдо, Гигс и Саха си сменяха позициите с почти телепатично постоянство, с което объркваха бранителите и оставяха свободни пространства за съиграчите си.
Обикновено „Юнайтед” излизаше с един или двама централни нападатели, но на практика всеки от тях можеше да озове на този пост, докато останалите се връщат по-назад. Хвърлете Бербатов в подобна ситуация и това вече не се случва. Както ставаше често по времето на Ван Нистелрой на „Олд Трафорд”, „Юнайтед” се концентрира върху една определена точка. Разликата обаче е, че холандецът бе роден да играе в наказателното поле, а головият му коефициент бе почти невероятен. Ако Бербатов стори това, никой няма да обели дума срещу него, но фактите говорят друго.
Една от нещата, които феновете винаги оценяват, без значение колко ограничени са уменията на играча, са усилията на играча. Диего Форлан имаше трудни мигове на „Олд Трафорд”, като дълго време не можеше да се отпуши (излекува се твърде бързо, откакто отиде в Испания), но работохолизмът му бе невероятен. Това му спечели уважението на запалянковците. Жи Сун Парк също не е най-талантливият играч в „Манчестър Юнайтед”, липсват му нюхът и коварството на Гигс, но желанието му да преследва изгубени топки и да търчи до последния съдийски сигнал го превърна в култова фигура. Не случайно го наричат Трите бели дроба.
Докато Парк, Руни и Тевес преследват защитниците, за да ги накарат да сгрешат и се раздават докрай, Бербатов изглежда незаинтересован. Понякога все едно е излязъл на разходка с цигара в крайчеца на устата си. Това му поведение вероятно в скоро време ще обърне феновете срещу него. Не всичко обаче е загубено за Бербатов. Неговият стил на игра без съмнение е различен от всеки друг футболист на Алекс Фъргюсън. Такъв талант със сигурност ще вдигне нивото си.
Разликата между начина на игра на „Юнайтед” и този на бившите му отбори („Леверкузен”, „Тотнъм”) е очевиден и е нужно време, за да се адаптира. Вторият му сезон на „Олд Трафорд” ще бъде показателен. Ако той не се нагоди към съотборниците си, няма как да не бъде причислен към големите разочарования като Хуан Себастиян Верон. От друга страна, ако най-накрая намери своя ритъм и започне да бележи по-често, то той не само ще оправдае похарчените пари, но ще има и запазено място в титулярния състав.
Така „Манчестър Юнайтед” отново ще бъде с атомно нападение, каквото виждахме през предишните три сезона. Повече от всичко обаче Бербатов трябва да се раздава за отбора, да се предлага за пасове, да прави спринтове и да отваря пространства за останалите, да преследва изгубени топки. Така със сигурност „Олд Трафорд” ще застане зад гърба му. Това би трябвало да е достатъчно, за да го убеди да го направи.
* bleacherreport.com е общност на фенове, които сами пишат и оценяват спортни анализи - б.р.
 |
|
йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...
По същата логика и Роналдо е мърда и половина, щото не се впряга много много в защита, а Парк е най-добрия в отбора.Само дето Джин се пъне пред гола и се случва ударите му да стават асистенции. Всеки е там да си играе играта - Бербо не може да е като Рууни,а Тевес не е като Роналдо. За това са отбор! А публиката си ги обича - те са звездите на техния клуб. Срещу Ливърпул Видич,сбърка за първия гол, изпрорси си червен картон и стана причина за третия, но публиката го изпрати с Nemanjia Oooo, Nemanjia Ooo, He come's from Serbia, He f*ckin' murder ya!
БЕРБАТОВ Е СУПЕР СВЕТОВЕН ИГРАЧ. САМИЯТ ФАКТ ЧЕ Е НЕИЗМЕНЕН ТИТУЛЯР В МАН ЮН ГОВОРИ, ЧЕ Е КЛАСА. КОЛКОТО ДО ИГРАТА МУ, САМО ФАКТА ЧЕ ДВАМА ГО ПАЗЯТ Е ДОСТАТЪЧНО ДРУГИТЕ ДА ВКАРВАТ. ПРОБЛЕМА ПРИ НЕГО, А И ПРИ ОСТАНАЛИТЕ ИГРАЧИ Е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО. 5 КУПИ, ИГРА ПРЕЗ ДЕН, ПОСРЕД ЗИМА, И ВЕЧЕР, СТУДЕНО ВРЕМЕ, БРУТАЛНИ ЗАЩИТНИЦИ. ВРЕМЕННИ И ПОСТОЯННИ КОНТУЗИИ. ЗА РАЗЛИКА ОТ МАРТИН ПЕТРОВ И БОЖИНОВ, КОИТО НИЩО НЕ ДАДОХА НА ОТБОРИТЕ СИ ЗА ВРЕМЕТО В КОЕТО ИГРАЯТ В АНГЛИЯ, БЕРБАТОВ СИ СТРУВА ПАРИТЕ. А И ФУТБОЛЪТ МУ НЕ Е ЗА ЕДИН ДЕН. ТРЯБВА ДА УМЕЕШ ДА СЕ СЪХРАНИШ, КОЛКОТО МОЖЕ ПО-ДЪЛГО .
стенли, когато ти пишеш с големи букви, аз ще пиша с малки, за да не ни бъркат. ВЕЛЗЕВУЛЪ МРАЗИ МАЧА, ЩОТО Е КУЦ!!!!
който цени само футболисти с три бели дроба, които залудо търчат насам-натам. И поредното българче, което търси къде какво лошо е казано за някой виден българин, та да го препечата.
Към автора на статията А, когато си в чиста голова позиция и съиграчите ти упорито отказват да те удостоят с решаващия пас, мислиш ли че е особено мотивиращо да се раздаваш? Макар, нашето момче да се изказа твърде достойно и благородно за "желанията на всеки да стане герой на отбора си"...Нищо, че отказът да забележат Бербо в чистата голова позиция едва ли може да ги квалифицира като герои. Но великодушието на българина към това им поведение, в моите очи поне, го издига глави над останалите. Глави над тези, които пропуснаха шанса да станат герои на отбора си като видят Бербатов в точния момент на точното място. Тези, които предпочетоха да играят сами и нищо не направиха. Включително залудо търчащия...Или пък му подават, когато нищо не може да направи... Бербо си е класа наистина. Бербо е ниво. Гордейте се повече с него и му давайте сила, защото заслужава. Не пригласяйте на онези, дето се опитват да му я отнемат. Ако можете, опитайте да го нахъсвате. Ако не, поне не злорадствайте и не злословете. Грозно е. А Руни, според мен, е най-добрият му партньор в отбора. Двамата са страхотен тандем. Има още един-двама,които вдяват. Другото го видяхме. Особено в последните два мача.
момчето може да напусне българия, но българия не го напуска
До Бакалов - и тази статия е препечатана 1:1 от "7 дни спорт", без да им мигне окото. Дори да си направили челото на вестника от нея. Не са я превели, защото очевидно ги мързи до болка, просто са я "копнали".
Никога няма да се съглася с твърдението, че Бербо е мързелив и не се раздава. Момчето много се старае, но ми се струва че няма настроение за игра. Затова и не играе както е Спърс. Едва лу му е лесно в този отбор. Към него има свръхочаквания, а и да играеш с Роналдо, Тевес и Парк едва ли е лесно.
Трябваше да си стои в Тотнъм и щеше сега да има паметник. Вместо това ще е остане един от хилядите носили фанелката на Юнайтед, които никой не ги помни и след 5 години.