Канцлерът Ангела Меркел на единственото си посещение при германските сили на ИСАФ в Афганистан. Снимка: Ройтерс

Когато германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг даде неотдавна пресконференция в щаба на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ), домакинът отсъстваше. Командирът на ИСАФ генерал Дейвид Маккиърнън очевидно е имал по-важна работа, което е необичайно предвид факта, че Юнг е министър на отбраната на страната с втория по численост военен контингент в Афганистан и втория най-голям спонсор.

Търканията между тях датират от лятото на 2008 година, когато дадоха обща пресконференция. На нея американският генерал използва грозната дума “война” в Афганистан, а това доста подразни Юнг. Германия усилено отбягва тази дума, когато говори за непопулярната мисия, на която бяха изпратени нейни войници в азиатската страна. От тогава двамата избягват общи публични изяви.

Отсъствието на Маккиърнън можеше да се сметне за маловажно, ако не беше симптоматично за по-сериозен проблем: влиянието на Германия в Афганистан и сред съюзниците й там видимо намалява. Липсата на влияние в ИСАФ, които Германия някога ръководеше, е особено поразителна. До края на миналата година началникът на генералния щаб беше германец. В началото на 2009 г. на поста застана италианец. Най-високият пост на Германия е заместник-началник на генералния щаб, който отговаря за логистиката. “На ключовите позиции вече няма германци, които да играят определяща и ръководна роля”, заяви източник от щаба на ИСАФ. “Заповедите идват от Кабул, а не от Мазар-и-Шариф”, северният афганистански град, където са разположени германските войници. Въпреки че Германия редовно увеличава броя на войниците си, тя “осигурява количество, а не качество”, каза източникът.

Министерството на отбраната в Берлин все още вярва, че има адекватно представителство в щаба на НАТО и определи добавянето на бригаден генерал като “частична компенсация за загубата на поста началник на генералния щаб”. Външното министерство не казва много, но високопоставен германски експерт по субсидиите в страната, пожелал анонимност, обвини правителството за намаляващото влияние във военния и невоенния сектор. “Ние нарочно изгубихме влиянието си”, каза той. “Ние, германците, които традиционно сме популярни в Афганистан, бихме могли да натрупаме толкова много влияние, че дори американците нямаше да ни надминат. Но дори не се опитахме”.

По-голямото влияние означава по-големи отговорности. Повечето отговорности от друга страна отблъскват гласоподавателите у дома, където обществените допитвания показват, че мнозинството германци предпочитат войниците им да се изтеглят от Афганистан. Германското правителство също вярва, че от политическа гледна точка не е изгодно да изпълнява молбата на своите съюзници и да изпраща войници в жестоко оспорвания южен Афганистан.

Неохотата на Германия отдавна влошава отношенията й с някои от партньорите й в НАТО, например САЩ, които я обвиняват, че се измъква от отговорностите си в Афганистан. В. “Ню Йорк таймс” наскоро писа, че Вашингтон се е отказал от опитите да притисне Германия да изпрати войници в Южен Афганистан. Тази година в Германия ще има избори и канцлерът Ангела Меркел “не иска да има нищо общо с Афганистан и войната”, писа вестникът. След като дойде на власт през 2005 година Меркел посети Афганистан само веднъж, докато британският премиер например беше в страната три пъти за една година.

Германия играеше решаваща роля веднага след падането на фундаменталисткия режим на талибаните в Афганистан. В края на 2001 година тя беше домакин на голяма международна конференция, на която беше очертан курсът за бъдещето на Афганистан. В първите години от създаването на ИСАФ, освен че участва с най-много войници, Германия оглави командването два пъти. През 2004 година Берлин беше домакин на голяма донорска конференция за Афганистан, а година по-късно германските въоръжени сили поеха командването на северноафганистанския сектор на ИСАФ.

Берлин изпрати икономически съветник в президентския дворец в Кабул, но постът беше премахнат през 2006-та. Германия пое обучението на афганистанската полиция, но след мащабната критика с тази задача се зае Европейският съюз. В момента мисията се оглавява от датчанин. Специалният представител на НАТО в Кабул от март 2006-та до края на 2007-ма беше германец. Той беше заменен от норвежец. “Всъщност ние вече не сме от никакво значение. Това е така и в очите на афганистанското правителство”, каза експертът по субсидиите. “Фактът, че нямаме никакви хора с висок ранг във военните, дипломатическите и възстановителните усилия в Кабул означава, че международната общност вече не ни обръща внимание”.

Когато миналата есен ръководителят на отдела за икономическите интереси в германското посолство в Пекин беше назначен за посланик в Кабул дипломатите изразиха учудването си. Някога този пост се даваше на експерт по въпросите на Афганистан. Външното министерство отдаде по-голяма важност на политиката си в Афганистан и Пакистан, като назначи Бернд Мюцелбург за специален пратеник за региона. Бившият посланик в Индия обаче беше въвлечен в предизборната кампания в Германия. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който ще се изправи срещу Меркел на парламентарните избори през септември, не уведоми канцеларията на Меркел или други държавни институции за решението си да назначи Мюцелбург., Когато беше направен опит за промяна на назначението дипломатът пътуваше за дома от Индия. В резултат на това той няма да представлява цялото правителство, а само външното министерство.

По БТА