Най-новата мода сред американските тийндейджъри е да пращат собствени голи снимки по мобилните си телефони, заради което може да влязат в затвора. Снимка: хоумпейдждейли

Sexting (от sex и texting) е най-новата мода сред американските тийнейджъри, които предпочитат да си общуват с MMS-съобщения с предимно голи снимки. За много от тях sexting е вариант да правят виртуален секс по време на училище. Трябва ли новата мода да се преследва от закона и каква е ролята на родителите пише сп. “Тайм”.

Колко родители настояха да имат контакт с децата си по всяко време след клането в гимназията Кълъмбайн или след атентатите от 11 септември? И колко успокояващо беше да им дадат мобилни телефони, така че спешната връзка никога да не е по-далеч от десет цифри. И колко удобно е, докато сновем между работата, срещите и футболните мачове, да можем да променяме уговорките си в движение. Телефоните на децата служат на собствените ни потребности толкова добре; и колко лошо е, че не можем да влияем съществено върху това техническо изобретение на младостта.

За зла участ е твърде късно да се издаде закон, който да забрани на всички момчета и момичета под 18 години да притежават и да използват мобилни телефони. Всеки родител разбира, че когато дадеш на детето си ключовете от колата, това е съдбоносна промяна, която носи много свобода и възможности, както и повече рискове и изкушения. Мобилните телефони обаче ни изненадаха: толкова малки, толкова невинни, толкова мощни в ръцете на отегчени или ексцентрични тийнейджъри, които сега имат напълно ефективно средство за губене на време, мамене на изпити, организиране на битки, побои над съученици, обаждане с предупреждения за бомбени заплахи, уговаряне на търговия с наркотици и – най-често – да импровизират в младежката версия на софт-порно поредицата Girls Gone Wild.

Това ли е тъмната страна на родителското въображение? Да. Но едно изследване, публикувано през декември, разкри, че един от всеки пет тийнейджъри е изпращал или поствал собствена гола снимка, както и че една трета от тях са получавали подобни снимки или клипове като текстови съобщения или имейли. Един училищен директор подозира, че произволното претърсване на телефоните в училището му ще открие неприлични снимки в половината от тях. Три от всеки четирима тийнейджъри твърдят, че изпращането на неприлични снимки “може да има сериозни отрицателни последици”, което означава, че съзнават глупостта си и въпреки това продължават в същия дух.

Но нищо не може да разбуни родителите така, както снимката на детето им в колекцията на сексуален престъпник. Престъплението си има ново име, но всъщност sexting е познато като шега и като проблем от години. През 2004-та 15-годишно момиче от Питсбърг (Пенсилвания) беше обвинено в сексуални престъпления спрямо деца и в разпространение на детска порнография, след като качи в мрежата свои собствени голи снимки. Това изглеждаше като объркващо изопачаване на философията на прокуратурата, тъй като в случая жертвата и престъпникът бяха едно и също дете. Но само през изминалата година примера на Пенсилвания последваха повече от десет щата, като арестуваха 13-годишни деца, които пращали или получавали неприлични снимки на телефоните си. За родителите тези случаи изведнъж се превърнаха в перспектива да похарчат спестяванията си за пенсия, за да плащат разноски по дела. Мечтите за колеж се отложиха, а стипендиите се изпариха. И всичко това защото децата им бяха хванати да правят това, което правят всички деца - и бяха дадени под съд, агресивно с надеждата, че другите ще обърнат внимание на това и ще коригират поведението си.

Бумът на съдебните дела обаче напомня, че законът прави родителите лоши. Правната система зависи от възпиращата сила; тя дава пример с онези, които е успяла да залови, така че потенциалните обвиняеми да мислят два пъти преди да действат. Но за много тийнейджъри опасността е по-вероятно да разпали по-силно желанието им, отколкото да ги възпре. Качествата, които се изискват, за да коригират поведението си – зачитането на правилата и търпението, смесени по определен начин с прозрачност и с разсъдливост - не може да бъдат наложени от закони, написани да се прилагат с еднаква сила за всички. Не трябва ли да ги освободим от преследване за това, че са идиоти и да намерим по-добър начин да наказваме поведение, което не успяваме да предотвратим?

Въпросът седи с особена сила, след като sexting се оказа най-малката ни грижа. Сравнен с това, което те наистина правят, виртуалният сексуален живот на тийнейджърите прилича не толкова на огледало, колкото на мираж – картина на начина, по който се виждат, която изчезва, когато се приближиш към нея. Изследването показва, че дори когато стават все по-неприлични в електронния свят, те отлагат истинския секс, имат по-малко партньори и в общи линии се държат по-отговорно отколкото са се държали доста от родителите им. Във всеки случай “приземете се” до детето, което използва мобилния телефон, за да лъже, да се бие, да тормози или да пакости на някого. Но когато дойде моментът да забраните всичко това, му напомнете, че дори да се измъкне от закона, никога няма да изтрие следата, когато реши да кандидатства в университет, за определена работа или да се кандидатира за президент: провинението ще живее вечно, както голият тийнейджърски дух в киберпространството.

Само не си мислете, че може да се наложите с груба сила. Може да блокирате уебстраници, да ограничавате времето за работа в мрежата, да следите имейлите и да изключвате уебкамерата. Но децата са по-умни, отколкото мъдри; те ще намерят начин да заобиколят забраните. Учителите знаят, че учениците могат да пишат есемеси под чина, без да гледат надолу и да нагласят телефона си да звъни така, че възрастните да не го чуват. Ние водим борбата на тяхна територия. Те са високо по дърветата, под земята и в пещери, а ние маршируваме наоколо в ярко червените си униформи като се опитваме да защищаваме достойнството им и целомъдрието им. Битката не е честна.