България според Левичароф: Задръстена, повредена, оплескана
1 Март 2009
Бел. ред. - Настоящата рецензия пускаме по повод интервюто в “Тагесшпигел” с германската писателка от български произход Сибиле Левичароф (виж тук), което предизвика спорове сред читателите на e-vestnik и отговора на Златко Енев, дългогодишен емигрант в Германия, писател и редактор на българското онлайн издание “Либерален преглед”, заради нелицеприятните думи, изречени от нея за България.
Карл-Маркус Гаус
Румен Апостолоф е елегантен българин, чиято задача в романа, който по странен начин носи неговото име, е да шофира две сестри-германки из родината на техния отдавна починал баща и да ухажва по-възрастната от двете. Инак той няма нищо за казване в наречения на него роман, състоящ се от езиково-могъщите словоизлияния на по-младата сестра, наблюдаваща България от задната седалка на колата и посипваща живота наоколо с тиради, чиято изкусна злоба просто няма равна на себе си. Заглавието при всички случаи е напълно неподходящо за романа и ако бихте попитали мен, то аз бих предложил вместо него следното: „Томас Бернхард пътува за България и се радва, че всичко е много по-гадно, отколкото той си го е представял”.
Именно чистата мизантропия позволява на родената през 1954 в Щутгарт като дъщеря на български емигрант Сибиле Левичароф да създава великолепни страници и цял един роман, който просто блести от остроумна злоба. Разбира се, човек започва да се пита още след първите, изключително забавни глави, дали някой може да се доближава до една чужда страна по начина, по който го прави разказвачката – с поглед, изпълнен с погнуса, който забелязва само лошото; с едно вътрешно отвращение, което се отнася буквално до всичко, което се осмелява да се покаже в България като българско. Във всеки случай Левичароф пише за България не за да отдаде справедливото на една непозната страна, а за да издаде присъда над една България, която тя познава прекалено добре: нейния мъртъв баща. Българският Roadmovie, колкото и развлекателен, суверенен и остроумен да изглежда, е преди всичко една книга на омразата, отправена срещу цяла България, защото нейният реален обект, един-единствен българин, вече е недостижим.
Но какво толкова ужасно е извършил бащата, който бива обвиняван с такъв езиков финес и истинско богатство от неочаквани словесни поврати? Той не е злоупотребил с дъщерята, не е биел майката, дори „при алкохола баща ни си оставаше умерен“, гласът му е бил най-красивият в мъжкия хор на Щутгарт, а жените са го намирали много привлекателен, без той да изневерява. След 250 страници безпощадна омраза става ясно, че този баща е имал само един, но затова пък непростим, недостатък: той е бил неизлечимо тъжен човек и е изоставил жена и деца по най-позорен начин, като – той, уважаваният човек и обожаваният от пациентките си гинеколог – се е обесил на 43 години. За всичко това Сибиле Левичароф – която в различни интервюта едновременно подчертава и игриво отрича автобиографичния произход на романа – сега си връща тъпкано на страната, от която той произхожда.
Най-отвратителният език на света
Какво става с Черноморското крайбрежие? „Задръстено, повредено, оплескано! Пепелявото море – ошушкано до последната риба. Българското ядене? Един буламач, удавен в лошо олио. Българското изкуство от 20 век? Отвратително, при това без каквито и да било изключения. Архитектурата от 19 век? Престъпление! Тъжно, но вярно – българският език ни се струва най-отвратителният на този свят. Такъв един възмек, тъпо пльокащ език, устни бомбички, които не могат да се възпламенят.“ При всички тези уравновесени преценки не трябва да се пропуска и това, че разказвачката ги дължи на своето най-близко семейно обкръжение: „Нека отбележим, че нашият баща беше един типичен българин.“ Точка.
Но всичко по реда си. През 1945 в Щутгарт се появяват 20 българи, отломки от войната, бегълци от оформящата се комунистическа държавна власт, между тях един поп, една-единствена жена и един меланхолично гледащ мъж, който става баща на двете сестри, които сега са шофирани из България. Както нерядко се случва с разпилени групи от емигранти, при щутгартските българи става дума за един насъбран от случайността куп хора, които нямат почти нищо общо едни с други – освен все по-сантименталните си спомени – и които въпреки това никога не се разделят напълно. По време на вечери, посветени на родината, съдбата на безродниците бива превръщана в ритуал на малката общност, а хора, които инак никога не биха сключили приятелство в немското следвоенно общество – един лекар, един градинар, помощен работник, богаташ от бизнеса с внос-износ и притежател на публичен дом – остават завинаги свързани едни с други в общността на емигрантите.
Сибиле Левичароф описва дребните интриги и големите илюзии на усърдните щутгартски българи с познавачески сарказъм. Много от тия неща ми напомнят за една друга група от имигранти – дунавските шваби от Залцбург, в чиито кръгове съм израсъл и които, вероятно, защото и самите те идеха от Балканите, имаха съдба, много подобна на онази на българите в швабския Щутгарт.
Своето обширно движение романът дължи на една безумна начална измислица. Най-далеч от всички щутгартски българи е стигнал един подозрителен бизнесмен на име Табакоф, който е заминал за Америка и сега, след като българите в Щутгарт вече са починали, се е завърнал обратно с едно прелюбопитно хрумване. Обратно в родината иска той да пренесе някогашните си другари. „Разпилени лежаха българите, къде като пресни, къде като прастари трупове из щутгартските гробища и очевидно бяха чакали само Табакоф, който да се заеме с тях. Той, последният от щутгартския български съюз, беше дошъл, за да събере останките им и да ги пренесе в София.“ В тринадесет украсени с немското и българско знаме лимузини той решава да пренесе костите им в българската родина. Един странен конвой, в който децата и вдовиците на увековечените седят в луксозни автомобили, а костите биват пренасяни в две специални катафалки, се носи за сметка на Табакоф от Щутгарт към София, през цяла Европа. Разбира се, това „триумфално шествие“ скоро се превръща в пародия на едно образователно европейско пътуване.
Виж целия текст в сп. “Либерален преглед”
 |
|
"И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина."
Според тази рецензия очевидно романът е литературно събитие. Между другото, той е сред претендентите за наградата на насокоро откриващия се в Лайпцит панаир на книгата. Право на автора е да засили или отслаби черното за сметка на бялото. Но, извинете, нима описаното от Сибиле Левичаров е лъжа? Смятам, че протестите във форума са меко казано смешни. Ако написаното от Сибиле за Черноморието беше лъжа, тогава щяха ли българите да му обръщат гръб и масово да почиват в Гърция и Турция миналото лято? Плюс това до гуша ни е кухия балкански патриотизъм - и лошо да е, да го замажем. Както казваше Радой Ралин: гъза си с рози накичи, посраното да не личи.
до 2. Всичко зависи от това за кое време се говори.. Презастрояването се появи последните 10 години.
Ако Левичароф беше казала, че всичко лошо в България включително и лошото с езика става в последните 20 години, в стремежа си да копира Германия и Америка, щеше да бъде права. Сега действително, аз се уандарувам, как старите булгари андъстендват новия българоанглийски.
Потрсен съм! Истината се препилита с личната омраза на тази особа, наричаща себе си "човек", до толкова, че я лишава от облик. Това не е човек, това е създание...създание, което съществува, за да мрази. Да очертаеш отрицателните страни на една държава - разбирам, но тя изкарва, че ние българите сме избили всичката риба в морето, защото сме българи и говорим омразен за нея език! И да ми я хвалят ранзи...нещастници, като нея! О, господи, и аз мразя държавата и управляващите, както и всички онзи заради, които сме в това положение. Мразя и собсвените си недостатъци, когато не успявам, да променя, някои неща и дам добър пример...Но да виня, да плюя по този начин, да обиждам всички, безогледно и нагло, не мога! Това, което описва тая, е собствения й свят, в който живее. Омразата към себе си, я прилепва към България. Грозотата, която описва лъха, от нея самата. И не аз трябва да млъкна...Нека млъкнат тези, които споделят вътрешния свят на това нещо и допринасят за нашата нерадостна действителност.
Да, с такава дъщеря как да не се гръмнеш ...
По-кротко, госпожо Полет, четете извадени от контекста няколко изречения. Изчакайте, да се преведе романът у нас, тогава говорете. В Германия авторката е хит, покрай нея се говори за България. Иначе нищо не пишат там. По-горе един пита за кое време пише Сибиле. За застроеното Черноморие сега. Аз не бих летувал на него, ако има мазохисти да вървят в мутренските хотелоподобия.
Не мога да коментирам по романа/не съм го чел/ но от написаното по горе изглежда че г-жа Левичароф страда от същата меланхолия /депресия/ както баща си и вижда само в черни окраски всичко. Това може да е роман, но повече изглежда вик за помощ. Тя има нужда от лекар веднага преди да последва по стъпките на баща си.
Абе, хора, как давате оценки на нещо, което не познавате? Не е ли подличко да се рови в личния живот на госпожата и да се сьди за това, което е написала по това как изглежда?
Дискусията показва колко лесно може да бъдат манипулирани българите. Лош материал, нали? Грозна била, такава-онакава, че и клетви като тия на Софа да мре. Браво, братя българи, с нас Москва е в мир и в бой! Ама че остатъчен комунизъм. Който не е като нас, да го смажем вкупом.
Пише се в статия:Българи в чужбина.Тази жена не е българка,въпреки че баща и има такова потекло.Според мен тя е генетично обременена.Виж резултата с баща й на 43 години.Един действително реализирал се професионално човек на Запад,гледа позитивно и по отвисоко нещата от живота там където е и там където е бил.Явно той е бил с психически отклонения,които е предал на дъщеря си.Струва ми се че и тя е в тия години когато може да посегне на себе си. Не може само грозното да се вижда.А грозното се поражда и донякъде и от бедността.Колкото и да сме зле има и позитивни неща,а с времето или ще оцелеем/най вероятно/ или ще се претопим в общото европейско блато.
Правим реклама на тази писателка,като й обръщаме толкова внимание,а не сме чели книгата й.Но,съдейки по цитатите,оставам с впечатление,че нещо е увредена,подобно на страната,която намира за повредена.Веднъж един много възпитан,симпатичен и образован англичанин ми каза,че въпреки големите проблеми на България,тези,които не проумяват чара й, са много ограничени хора.Сигурно и Левичароф е ограничена и злобна жена.
АНГЛИЧАНИНА МНОГО ВЪЗПИТАН ЩЕ ДА Е БИЛ, ИЛИ СА ГО ПРЕВЕЛИ ПО НЯКОЯ КОЗЯ ПЪТЕКА ОТ МЕЛНИК ПРЕЗ ШИРОКА ЛЪКА ДО ЖЕРАВНА И ОТТАМ СРЕБЪРНА, ИЛИ И ДВЕТЕ
Мечтая си да се потопя в европейското блато! А ти си стой в българското.
Горното се отнася до ВАЛЕТО.
ЗНАМ ЕДНО БЛАТО С ТЕСНИ УЛИЧКИ, ТУХЛЕНИ ФАСАДИ И ОСТРОВЪРХИ ПОКРИВИ, ИЗ КОЕТО СЕ ВЪРТЯТ ПЕЧЕНИ ПАТИЦИ И ГИГАНТСКИ ЖАБИ, В НЕГО ЛИ ИСКАШ ДА СЕ ТОПНЕШ, АКО НЕ Е ТАЙНА?
Оф,...Левичароф, Табакоф....Фък оффф
О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш "болгарин"...
Ама това за българския език много ми хареса. Аз като чуя жена да говори немски, веднага се замислям дали всъщност не е травестит. И това е езика на Гьоте и Хайне...
пу майка.......... Нарушавате условията на форума. Админ.
ВЕЛЗЕВУЛЬ, пропуснах кавичките, т.е. "блато". Блатото, което ми предлагаш има жаби, а пък ме е гнус от тия животинки, разни змии дългоезични, гущери, червени глисти и прочие слузести БГ гадинки.А за 17-тия псувач, много дрънкаш импотентнико, поназнайваме английски, виждаме, че можеш да псуваш. Пази майка си отпред особено. Да не роди втори като тебе.
Браво на Левичароф, абсолютно права е за БГ фасадата. В задния двор може и още да е останала човещина. Мене по-често ме е срам, че съм българин, че живея в тази опоскана държавица, членка на ЕС, и в същото време одупена към Кремъл. Срам ме е от президента агент и хванал трипер от ученичка, от неадекватния премиер, от наглостта на управляващите наглеци и крадци. Няма с какво да се гордея. Може би някои изпитват гордост от задника на Азис?
Като те е толкова срам , преименувай се на "-оф" и се надупи в желаната от теб посока. ...Колкото и да си грозна , все ще се намери някой дебелак с голям бирен европейски корем , който да те вкара в ЕС.
Прав си че след 1989 няма с какво да се гордееш. И преди теб (имам предвид 1989) е имало Азисовци, но наглите комунисти ги караха да си покриват задниците. 1989 им позволи да се явяват дори на телевизията с голите задници.
що спорите бе/ гракнахте срещу чеха че ви прави на клекало/ сега тая дето афишира незнаене на български а все около българията я сърби
що не ходи на остров Бали,там може да се удави...глупава туристическа книга за след преяждане...добри роднини имаме из европеиските дворове,не е изкуство да се присмиваш на бедния и/или варварина.
ИЗВИНЯВАЙ ЗА ВМЕТКАТА, НО В ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ МИ ВИКАТ "ВЕЛЗЕВУЛЕ", А ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ СЪМ ПРОСТО ВЕЛЗИ
До 23. Ти като се одупи, та прогресира. Ама си зла като оса. Е, стани мезено-сладка и ще ометеш немските проститутски свърталища.
Ехооо, Велзи, от кой пол си?
а какво мислят в с. Табачка или по поломието има вече обхват?
Левичаров е върхът!
Отгоре надолу
Нищо на този свят не е само черно, освен ако носиш черни очила. Явно тази особа си пада по чернилката . Оставете я да плюе срещу вятьра щом не може да пее. Всеки се излага според таланта си. Ние пьк си я обичаме Бьлгарийката - и мрьсна, и задрьстена, и сива, пак си я обичаме! Който я познава , той знае защо. И не недьзите на страната бунтуват духовете на тази страница, а грозотата на омразата и претенциите й да бьде сьдник на една нация кам която няма никакви заслуги, а значи и право за това, драга ми Драганке, фрау Левичароф - оф,-оф! Без Родина расла женицата, горкана, изкьлчила се душицата й клета! От кьде да знае горкана, че може да се обича дори и грозноватото ни пате, защото си е наше. Хайде Нашенци, успокойте духовете, пийнете по едно нашенско цьрно винце, а черната кака Левичароф ке си умре со цьрна душица клета, сьжалете тази духовна несретница! Обичам Ви всичките! Аллес Гуте фром Джермьни! Яна мома убава
Яна Волф е достойна идейна другарка на С 300, Анка Кл., чичата, оф, и на още дузина червени динозаври в тоя форум. Пука и на Левичароф за такива като тях.
До( 34) - ХА-ХА -ХА -- ХАЛИПАВИЯ.Хилиш се на собствената си глупост.За текива като тебе нещата са или червени,или сини,нали?За да даваш оценки трябва да имаш освен знания и акъл,и първите 7 години.Видимо е с просто око че при тебе те липсват.Яна Волф е разбрала нещо ,което такива като тебе никога няма да разберат - че да плюеш по родината си е все едно да плюеш по майка си.Лоша или добра(КОМУНИСТИЧЕСКА ИЛИ КАПИТАЛИСТИЧЕСКА) ,родината никога не бива да се плюе.Смятам,че поне нещо толкова елементарно ще можеш да проумееш.
"30) една жена 4 Март, 2009 в 12:06 pm а какво мислят в с. Табачка или по поломието има вече обхват?" Обхват в Табачка все още няма.Както и в голяма част от Поломието.По важното , ако питаш Мтел, е че абонаментите са платени до един. Някой сигурно ще каже че това няма нищо общо с темата. Но не е съвсем така . Това е още един аспект от мизерията в която тънем описана от Левичароф . Все пак обнадеждаващо е , щом във форума има съчустващи и съпричастни на немалка група хора, лишена от възможността да комуникира чрез мобилна телефония.
С 300, абе ти се подвизаваш и като Яна Волф. Разкрих те, балалайко, и ти с останалите тука балалайки може да направите оркестър "Руска тройка". Ама че си умен, плюе се всичко, което заслужава да се плюе. България не е родина на милионите, избягали от нея в последните 20 години, нито ще бъде родина на децата им. Ш всичко това става заради ------- като тебе, за които от Русия по-велика няма.
36), луд за връзване си. Стига де, побърка ни вече! Оплачи се на Станишев, Първанов, Пирински.
България и българите са си такива,известни сме като народ ,който трудно се справя.Трудно ни е да не сме индивидуалности.Общите ни работи са яко забатачени и авторката лесно е схванала истината,още повече ,баща й ,вероятно я е светнал за много наши манталитети. Няма смисъл да я плюем,както плюхмепо онова чешко художниче-тъпо е,знаем си кривиците ,а тя просто ги прави достояние за повече външни хора.Нека и благодарим,че си е дала труда да изследва родината на баща си-нашите деца правят ли поне опит за такъв труд?Аз също съм живял в чужда среда и имам деца и от тамошната и от нашата,но мойте май си падат по комформизма...
Nekonventsionalen, коментарът ти е много точен.
Романът "Апостолоф" на нашата сънародничка Сибиле Левичароф спечели голямата награда на Лайпцигския панаир на книгата. Честито!
Мили деца, откакто живея в чужбина, не сьм чула или прочела нещо положително за " нашата мила родна страна". Това, че "Апостолоф" е получил награда, че е печатан в елитно издателство, ме навежда на мисьлта, че може би е писан ...по порьчка! Стават такива неща по голямата Земя, мили мои деца, помислете вьрху това! Колкото до емигриралите Бьлгари - те май направиха повечко за сьнародниците си, отколкото който и да било,най- малкото с внесената в страната валута, мили мои! Останете си сьс здраве, че голяма мизерия се е задала - и стомашна , и духовна - за сити и за гладни, глобално! Стрина Ви Яна
Дори Гьоте и Шилер да слушам, все ми звучи като Хитлер... "Ви херлих лойтет мир ди Натур, ви гленцт ди Зоне, ви лахт ди Флур - ес тринкен блюте аус йедем Брус унд таузенд щимен аус дем Гещройх..." Това било лирично стихотворение за първа пролет... пък на мен ми звучи като Дойче Золдатен - нах Москау... Авторката е неимоверно грозна - може би от това идват и настроенията и... Какъв човек трябва да си, за да пишеш така за баща си... Павлик Морозов....
Ало, умниците, напишете и вие роман, пък тогава да ви видим. Нито чели, нито прочели, обаче мнение имат, при това негативно. Елин Пелин правилно е казал, че ако в България се роди гений, той ще е геният на завистта.
Ако жената си събира пари за пластична операция - аз като жена я разбирам и съм готова да понеса да ни оплюва.
Тая да се прекръсти на Рехтхандер или нещо такова и да спре да продава тоалетна хартия на овчедушнея немски читател. Иначе съм съгласен, България е една дупка, която не заслужава да съществува.
Ядмин: Кирилица! Четете! -------------- -------------- --------------- BULGARIQ NAD VSICHKO BG EZIK I PRIRODA SA NAI HUBAVI
Прочетете историята на този лоулевел-писател, и открийте седемте разлики :) Аз лично, се радвам че не е имигрирал(ама че смешно а) в БГ, щото ако беше си позволил да пише това което е писал в демократична БГ.....досега да се е самообесил поне 100 пъти :)
Четох романа и много ми хареса - най-много ми хареса определението за нас българите - "доброволни корабрушенци" и факта , че никой не го е еня за магистралните жрици на любовта - особено около Варна...