"Монд": България - една измама?
15 Февруари 2009
Двайсет години след края на комунистическия режим и 2 години след влизането в ЕС България не е на висотата на очакванията, които предизвикваше сред партньорите си. След неотдавнашното съкращаване на присъединителни фондове заради измами, сега страната предизвиква такова безпокойство, че някои държави от ЕС споменават за въвеждането на предпазна клауза по отношение на правосъдието, предвидена в член 38 от Договора за присъединяване. От много години съдебната система, опора на всяка демокрация, е минирана от вихреща се криминализация на държавата и от корупция. Последният пример, който е известен като „аферата Борилски“, е илюстрация за това.
Мартин Борилски, 24 годишен, студент 4-та година по право в Париж, е убит през юли 2000 г. в Париж с 93 удара с нож. Въпреки събраните от френската полиция улики, предадени на българското правосъдие, заподозрените убийци – двама българи, които са успели да напуснат Франция, бяха оправдани от българския съд. Въпреки, че френските власти показаха голямо внимание към този случай, след 9 години краят му показа купено, гангренясало правосъдие.
Единият от двама обвиняеми, Георги Ж., е син на бивш високопоставен служител на следствието, който има голямо влияние в главния град на Черно море. Няма съмнение, че тази „присъда“ е отказ от правосъдие. Получена чрез корупция? Под заплаха? По повод изразеното „неразбиране“ от френския посланик по отношение на тази присъда, българският министър на правосъдието заяви пред телевизията, че съдебната система е „независима“. Очевидно пълната безнаказаност, с която се ползват някои поради политически връзки и финансово влияние, е местна особеност.
От много години сме свидетели на Балканите и в България по-специално, на феномена криминализация на държавата. Този феномен е най-опасната от проявите на икономическата престъпност и корупцията, които ЕС с основание посочва. След падането на комунистическата „партия-държава“, държавният апарат – неговата администрация и правосъдна система - не е придобил способността да изпълнява регулаторните си функции и „доброто управление“. Поради липса на политическа воля и квалифициран персонал, новите институции са използвани от групи, които се опитват да присвоят максимум ресурси. Не само парламентът, правителството, президентството, общините, Главната прокуратура, високите съдебни инстанции, полицията… са засегнати, но също и политическите партии и медиите.
Бяха публикувани все още непълни списъци на многобройни хора заемащи отговорни постове във всички сектори, които в миналото са принадлежали към или са сътрудничили на службите на комунистическия режим. Някои висши представители на бившите служби за сигурност все още гравитират около властта по ефикасен начин. България е малка страна, нейните „елити“ са ограничени и във всеки сектор всеки познава всеки. Биографиите могат лесно да бъдат възстановени. Бивш американски посланик в София (Джеймс Пардю - бел. ред.) подчерта в язвителна забележка, че проблемът с организираната престъпност в България е, че е твърде добре организирана. Той правеше алюзия с връзките между бившата Държавна сигурност, разпусната в началото на прехода, и главните управляващи на тези „икономически групи“ (произходът на чиито средства оставя в недоумение всички западни експерти).
Два вида организирана престъпност съжителстват в България. Ако едната е създавана отдолу, управлявана от дребни гангстери и други дребни трафиканти от всякакъв вид, другата е организирана отгоре от образовани хора, добре информирани, които имат добри познанства в най-изгодни среди и разполагат с „портфейл от отношения“ в страните от бившето комунистическо пространство. Първата група често се поставя в услуга на втората за извършване на долните си деяния.
Всяка има своите кланове, своите сектори на привилегирована дейност, своето географско местоположение, етикет, и понякога се случва вълците между тях да се разкъсват помежду си. Най-тежкото е, че от две десетилетия този малък елит на комунистическата номенклатура е успял да постави представителите на българската политическа власт под своя зависимост. Тя може да им влияе по такъв начин, че законодателните им решения да я притесняват възможно най-малко. Може да ги манипулира, даже да ги корумпира, за да печели време. Може да прибягва и до убийства, за да притесни конкурент, да уплаши антуражите или да „пренареди картите“, както се случи в края на 1996 с убийството пред дома му на бившия премиер Андрей Луканов (несъмнено твърде добре запознат с „финансовите ресурси“, разпръснати в чужбина от комунистическата партия) или през 2005 г., с убийството посред центъра на София на „банкера“ Емил Кюлев, близък приятел на действащия президент на републиката. Тези, които се опитват да разследват и да разкриват, в най-добрия случай са пребивани, като журналиста Огнян Стефанов… Но в България, след няколко дни скандал мълчанието се завръща, безнаказаността продължава. Би било абсурдно и погрешно да кажем, че всички български отговорни лица са корумпирани, но мнозина се страхуват. Когато държавата се проваля, доминира законът на по-силния и, както казва една българска поговорка, „Преклонената главичка остра сабя не сече“.
В този контекст българските власти - отляво и отдясно, сегашни и бъдещи, в състояние ли са да да дадат доказателство за политическа воля, както изисква ЕС? Не и в с сегашното състояние. Какво ще се случи тогава? Очевидно ще се дадат обещания на ЕС, дори ще се приемат по-добри закони, но няма да се прилагат или ще се прилагат зле. Няколко корупционни афери ще се избутат на преден план, за да разсеят общественото мнение, както например стигна до съд бившият директор на „Топлофикация“ София, хванат с ръце до лактите в меда. Освен няколко измамници с европейски фондове и няколко съдии от по-нисък ранг ще играят ролята на изкупителни жертви. Остава само една надежда – това е Европа и в случая ще се предостави възможност на изборите за парламент.
Противно на това, което се случва в Западна Европа, българското обществено мнение е в очакване на „повече Европа“. Докладът на Жак Баро, който наскоро бе публикуван, може да бъде ефикасен лост, за да се приложи електрошок преди тези избори. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на исканията на общественото мнение, обещанията на властите, измъчени и в края на мандата, могат да минат за измама.
По в. Монд
 |
|
заю юнака, остра сабя трака, в букака, в сокака, остра сабя трака
Потънах вече в земятя от срам! По - говняна държавичка няма!
gg Вярно е! България - държава от третия свят, най-вярна на русия, КГБ подлога във всяка една сфера, управлявана от москва кремъл и т.н. ..........
нашата правораздавателна система е едно от малкото неща, с което можем да бъдем горди, доказва, че е независима.
Мешерето ли имате впредвид г-н Циганин?
Кой друг доказва, че не се влияе от "вятъра на промяната"?
Ние не сме мунчовците на Европа, всеки да ни подритва, и да се държи с нас като с деца в неравностойно положение.
който разбрал,разбрал: стил,журналистика,като колите ситроен
ТЕЗА: И всичко това "расте" и се държи на некачествената маса неграмотен, мързелив, страхлив и завистлив народ? АНТИТЕЗА: Един талантлив,грамотен, работлив, добър и толерантен народ е отстранен с насилие и коварство при неравни сили от управлението на собствената му страна? СИНТЕЗА: Доброто в този народ намира начин да мобилизира силите му и взема държавата в свои ръце, освобождавайки я поне до 50% от всички стари и нови "освободители". http://edname4ta.dir.bg/_wm/basic/?df=12
Да върху нашия народ е упражнен неимоверно дивашки терор,но в различни периоди и другите народи не са пожалени.Въпроса е дали вече сме мишоци или имаме потенциал да се разправм с новите варвари и се превърнем в просперираща нация...
№7 не забравай, че Мунчо е бил по своя начин патриот, единстения осмелил са да вдидне глас против турците, след като възстанието е било потушено. Сега турците ги няма, на тяхно мясно са днешните управляващи...можи би по-уродливи и от някогашните турци. До един да умрат, дано, заедно с челядта си и слугите си!!!
gg, че защо те е срам пък теб? Крал ли си, убивал ли си, лъгал ли си? Докога ние ще берем срама на шепа селски хитреци, представящи се за политици, полицаи и юристи? Че някой трябва да се срамува е ясно, но защо този някой трябва да е страничен човек? Досега не съм направил нищо, от което да се срамувам! В това число не съм отишъл и на избори, където да гласувам против съвестта си (както ме съветват да направя множеството голобради младежи из интернет, мислейки че с количество ще постигнат качество). Не, няма начин толкова много вини да бъдат вменени на един толкова малък народ. Не може всички българи да берат срама заради комунистическите извращения, заради агентите-мафиоти, заради простаците по българските улици. Всеки човек сам отговаря за постъпките си. И колкото по-бързо българите разберат това, толкова по-добре.
www.obshtestvo.net - citat ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: ЧЕНГЕТА ОТ ТОТАЛИТАРНИТЕ СЛУЖБИ ОБГРИЖВАТ КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ Автор : Интервю на Бисер ТOДОРОВ 28 January 2009 ImageИЛИ ЗАЩО МИТНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СМЪРДЯТ НА КОРУПЦИЯ В ЕДНО СУПЕР СКАНДАЛНО ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС в България. Истинското му име е Христо Вълчев. В последните си книги Петър Христозов направи разтърсващи разкрития за срастването на подземния свят с голяма част от политическия и административния елит на България. Image Триумвиратът „Кулишев, Божинов, Николов” – новият митнически клан, от чиито действия и бездействия вече се интересуват в Европейския Съюз. Господин Христозов, навлезнахме във втората година от членството си в Европейския съюз, но единственият устойчив етикет, който ни залепи западната преса е характеристиката за престъпна държава, чието правителство е потънало в мафиотска корупция! Защо точно България се превърна в нарицателно понятие, при положение, че организирана престъпност съществува навсякъде в Европа? Заради мащабите на явлението, заради смущаващите му вертикални проекции и най-вече поради обстоятелството, че българската мафия е ...още
политически инспирирана. На запад мафия наричат организираната престъпност, която е спечелила за своята кауза висши държавници и политици. Така се формира икономиката в сянка, чиито парични потоци имат откровено незаконен произход – разпространение на наркотици, проституция и търговия с човешки органи, контрабанда на луксозни и масови стоки, пране на пари. Организираната престъпност се мафиотизира, когато постигне корупцията сред властимащите - политиците, чиито партии се финансират по неясни правила, и високопоставените държавни чиновници, които прилагат закона избирателно срещу заплащане. В този смисъл организираната престъпност корумпира, а организираната корупция протектира или рекетира. С право моят талантлив колега по перо Христо Калчев обичаше да казва, че „докато някои държави си имат мафия, в България мафията си има държава”. А мафията-държава се интересува само от обогатяването на съставляващите я партийни върхушки и криминални кланове. Затова не беше осъден нито един от над 500-те кредитни милионери. Затова не бяха разкрити повече от 250 поръчкови убийства. Мафиотизацията на партийните и икономическите елити бе родилно петно на прехода от тоталитарния ни социализъм към анархичната ни демокрация. Родилно петно, а в голяма степен и наследствен белег! Защото и при живковизма бяха недосегаеми множество държавни фирми, за които нямаше граници, митници и правила – „Тексим”, Български търговски флот, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”, „Кинтекс”, „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”, „Главбулгарстрой”… Държавата се нуждаеше от валута на всяка цена. Директорите я осигуряваха, но крадяха за себе си и партийни покровители. Малцина бяха съдени и лежаха в затворите – при изключителна очебийност и арогантност на престъпленията. И когато тази държавна собственост натрупа активи за десетки милиарди долари у нас и в чужбина, дойде смяната на собствеността. Милиардите отидоха в ръцете на онези, които бяха боравили с тях. Или в ръцете на техните синове и дъщери. Фрапантен е примерът с бившата зам.-министърка на икономиката и енергетиката и настоящ говорител на ВС на БСП Корнелия Нинова, която на 30 години стана собственик на „Техноекспорт”, т.е. на повече от 10 милиона долара. А синовете на генералния директор на „Главболгарстрой” Пешев го наследиха с милиарди. Десетки са милиардите левове, концентрирани понастоящем основно в ръцете на двадесетина български олигарха, които стартираха бизнес и богатство от „куфарчетата на Луканов”. Една част от тях вече се кипрят в ръководните органи на Българската социалистическа партия, като например свинаря Георги Гергов, комуто харизаха Пловдивския мострен панаир на цената само на една от палатите му. Имаме около 200 крупни милионера, а пионерите на първоначалното натрупване на нелигитимен капитал, които бяха физически ликвидирани, си имат по няколко наследника. Големите грабежи се формираха по линията на приватизацията и контрабандата. Основните фондове на българското стопанство, които до 1989 г. бяха създадени от нашия народ, възлизаха на повече от 300 милиарда лева. Теоретиците на грабежа ги преоцениха на 30 милиарда, а в държавната хазна от приватизацията влезнаха по-малко от 3 милиарда. И ефективната, наречена още пазарна, и масовата, наречена още социална, приватизация се извършиха по криминален начин. Другият източник на незаконно забогатяване през тези 18 години бе и продължава да е контрабандата на всевъзможни стоки. Като се започне от наркотици, алкохол и цигари, черна и бяла техника, и се стигне до най-ежедневната ширпотреба – хранителни продукти, конфекция, авточасти. От фиктивен износ и контрабанден внос до 2004 г. средногодишно държавната хазна губеше по над 5 милиарда лева. В тази сметка е и фантомно влизащото карго на „вдигната бариера”. По оценки на специалисти от 2005 г. загубите са спаднали до 3 милиарда годишно главно за сметка на преустановената контрабанда на вдигната бариера. Само от несъбран вносен ДДС, обаче, загубите са около милиард лева годишно. Така, от престъпленията в приватизационния процес и срещу митническия режим за петнадесетина години бяха акумулирани към 380 милиарда лева, които потънаха в сивата икономика и в чуждестранни банкови сметки. Вижте само какво преплитане на политика, бизнес, ъндърграунд! Секретарят в изпълнителното бюро на БСП по кадровата политика и финансите и шеф на митниците в началото на демокрацията Евгений Узунов е бил на служба в банката на основателя на мафиотската групиравка „СИК” - Младен Михалев! Същото се отнася и за главния секретар на БСП Димитър Дъбов. Вижте и още един от младите им секретари в изпълнителното бюро - Кирил Добрев! Едно от новите лица на БСП, което бе арестувано за контрабанда на валута в особено големи размери. Не бе чак толкова отдавна 2000-та година, когато за 2 месеца синът на бившият министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов е получил 800 000 американски долара от сръбския наркотрафикант и съратник на Марко Милошевич - Бранислав Зечевич. Да продължавам ли? Още в началото на мандата си, екс-министърът на вътрешните работи Румен Петков отива във Виена на аудиенция при Маджо. Капчица в морето са и нерегламентираните контакти на част от ръководство на МВР с дупнишките наркобарони братя Галеви. Съвсем наскоро дори заместник-председателят на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Татяна Дончева в прав текст обяви, че е била огласена само една от срещите между шефовете на полицията и Галевите, за да не се вреди на имиджа на страната пред европейските институции. В своите книги и интервюта Вие сте един от най-яростните критици на контрабандните канали и техните овластени покровители в различните правителства на прехода... И не само на прехода, доколкото организираният трафик на стоки и наркотици ни отвежда в епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век. Тогава контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали за благозвучност биваха наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначаваха държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи през тези години. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това - търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, „Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”. Всъщност, държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е кадрови офицер от Управление „Инженерно” към Министерството на външната търговия, като контрабандната сделка е сключена между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу”, регистрирана в Бейрут на името на ливански търговец. Под надзора на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов, организационното ръководство и функционалното разгръщане на контрабандната дейност е поверено на проверени членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба. Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти. „Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години. Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция. На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд. Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. За системата на държавно контролираната контрабанда са работили дълги години в различни свои качества и длъжности редица публично известни лица, които понастоящем заемат най-високите постове в Агенция „Митници”. Бихте ли могъл да бъдете по-конкретен, защото фактите, които изнасяте са повече от скандални! Те са публична тайна! Генералът от резерва Атанас Атанасов по време на парламентарен контрол поиска да разбере от финасовия министър подробности около професионалната пригодност на двама заместник-директори на Агенция „Митници” – Румен Божинов и Христо Арабаджиев. Депутатът от ДСБ правилно отбеляза, че и двамата са дългогодишни служители на Дванадесети отдел от Второ главно управление на тоталитарната Държавна сигурност. Преди 1989 г. това звено се е грижело за оперативното обслужване на граничните контролно-пропускателни пунктове. Задачата на отдела е била създаването на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на държавната контрабанда. Тъжен, но верен е каламбурът, че професионалната им специализация е свързана с прикриване, а не с разкриване на контрабандата. Един друг кадрови офицер от контраразузнаването растеше гарантирано и в йерархията на бившето Главно управление „Митници” - Христо Кулишев. Сега този човек е за трети път директор на българските митници! Вярвате ли, че сенки от тоталитарното минало на България са способни да инициират моралния катарзис на едно от най-компрометираните български ведомства? Ще сме непоправими наивници, ако вярваме, че точно в последните месеци от своето управление сегашното правителство ще подхване операции за прочистването на администрацията от престъпници в бели якички? И как моралният катарзис в българските митници се вписва във финансирането на черните политически каси? Случайно ли тези хора бяха избрани за ръководители на Агенция „Митници”? Напротив, те са най-удобните за партията-майка. Не само с принадлежността си към тоталитарните полицейски служби, но и с лоялността си към планираната трансформация на червената политическата власт в икономическа такава след 1989 година. Нека пак да надникнем в очевидното и всеизвестното! Христо Кулишев бе начело на митниците по време на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов, включително през периода на югоембаргото, когато стотици цистерни и влакови композиции с бензин бяха контрабандирани през западната ни граница. След 1997 г. НСБОП разкри редица крупни митнически гешефти, белязани от периода на неговото управление. Едната е свързана с дъщерната фирма на "Мултигруп" - "Бартекс трейдинг" и близки до нея дружества, които внесли незаконно над 300 000 тона захар между 1994 и 1998 г. Печална известност придобиха и така наречения "спиртен канал", ощетил бюджета с милиони левове, както и контрабандата на цигари през митническия пункт на Ново село. Бившият ревизор №1 Емил Димитров е установил, че от 1995 до 1998 г. в ГУ "Митници" са похарчени над 25 милиарда неденоминирани лева, без да е провеждан конкурс по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, както и над 200 милиона лева за подаръци, спонсорства и строежи на външни лица. Констатирани са и загуби за над 80 милиона лева от кредитиране на търговски фирми и от нарушения при капиталното строителство. Като ръководител на Регионалната митническа дирекция в София след юли 2002 г., Кулишев е в екипа на изтеклия от разработките на ГДБОП като „Дебелия” и заедно с него би следвало да носи управленска отговорност за всички действали през последните години канали през подопечните му митнически учреждения – Аерогара-София, Кулата, Калотина, Драгоман, Перник, Горубляне, Кремиковци, Илиянци. В периода между 1997 г. и 2002 г., т.е. преди да бъде върнат в митническата система като директор на Регионална митническа дирекция-София, Кулишев, чието университетско образование е турска филология, за две години е управител на фирмата за юридически услуги "Интерюс" ООД. В нея съдружник с 41% е Валери Борисов. Същият е дългогодишен адвокат на скандалния собственик на определените от ЕС за разсадници на контрабанда и корупция бензиностанции в свободните безмитни зони - Фуат Гювен. Да се прехвърлим към първия заместник на Кулишев – Румен Божинов. Веднага след промените, той е прикрепен към един от най-ярките червени олигарси и перачи на мръсни партийни пари - Николай Банев. Знаете, че той се сдоби с цяла финансова империя. Банев е мажоритарен собственик на ФИК "АКБ Форес", като в структурата на холдинговото акционерно дружество влизат над 100 компании от целия спектър на икономиката - тежка промишленост, лека промишленост, енергетика, туризъм, финанси, обслужващ сектор. Сред най-мащабните инвестиции на Банев и ФИК "АКБ Форес" ХАД са химическият завод "Полимери" АД гр. Девня, "Русалка холидейз", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планинските и Черноморските ни курорти. Николай Банев участва като собственик в "София Капитал Пертнърс", "Химинвест", "Ориент табак", "АКБ Компания за мениджмънт и сигурност", "АКБ Индустрия", "Съни-5-99", "Специална техника и охрана", "Финансова къща Елит-И", "Партнърс комерс", "Браско", "Блясък", "АКБ Консорциум", "Партнърс актив", "Паррус", "Изимаш", "Дейта форес". Също така участва в управлението и на "Голф-хотели Иракли", "Форест грийн ХАД", "Блясък, Елматех", "Елма Електромотори", Сдружение "Тенис клуб Русалка", Туристически холдинг "Русалка Холидейз", "Ер Слайд", "Хелио-тур-с", Сдружение "Голф клуб Иракли", "Костенец - ХХИ", "Полимери", Топлофикация "Ямбол", Топлофикация "Казанлък", Сдружение "Аматьорска тенис лига - БГ", Сдружение "Демократична мрежа", Сдружение "Българо-руска търговско-промишлена палата", "Лемекон", Европейска корпорация за ефективно развитие, "Полихим България", "Тежка механизация". Николай Банев и ръководстово на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на над 100 приватизирани предприятия. Срещу Николай Банев са заведени и десетки граждански искове от граждани на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители в многобройните му фирми. АКБ "Форес" е и почти едноличен собственик на Иракли, чийто плаж е незаконно присвоен от дружеството. Заграбена е и част от брега на Каварна. Единствената реакция на управляващата върхушка бе благосклонно да позволи на Николай Банев да избяга от България. Така както и на Младен Михалев - Маджо. Близкият приятел на премиерския брат Георгий и главен душеприказчик на Николай Банев – Румен Божинов е бивш управител на „АКБ компания за мениджмънт и сигурност”, а впоследствие и изпълнителен директор на МОСТ АД – фирма за международен транспорт, спедиция и митническо агентиране. Притежава съсобственост и в редица други дружества с неясен произход на капитала. Тромавото по процедура прекратяване на фирмените му участия е причината Божинов да бъде назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” едва половин година след овакантяването на поста от неговия не по-малко скандален предшественик – агента на Второ главно и „Краун ейджънтс” Димитър Толев. Другият заместник на Кулишев - Христо Арабаджиев е отговарял за КПП-тата по границите по линия на контраразузнаването. По собствените му самопризнания до 2007 г. е давал юридически съвети на безмитните оператори, през които преминаваше основната контрабанда на спиртни и тютюневи изделия. През 2003 г. е пълномощник на добричката фирма "Панчатантра" по дело срещу Министерството на финансите, свързано с предоставяне и удължаване на лицензи за безмитна търговия на ГКПП „Дуранкулак” и ГКПП „Кардам”. Две години по-късно Арабаджиев защитава благоевградски търговец по спор за вноса на 24 000 кг сурово кафе, влезли необмитени в страната... Трима директори с агентурно минало и връзки в средите на сенчестия бизнес! Това не е ли прекрасен материал за продължение на документалните Ви книги за митническата мафия в България? Ето тук има изненада за Вас и всички мои читатели! Тримата са колоритни персонажи в новата ми книга, която довършвам в момента. Тя ще се казва „ОПЕРАЦИЯ „ФЕНИКС” ИЛИ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ ОТ ПЕПЕЛТА НА ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО”. В тази обемна документалистика читателите ще имат възможността да проследят генезисът и развитието на митническата мафия в България за периода от създаването на държавната контрабанда през 60-те години на миналия век до съвременното състояние на митническата система като хранилка на политическите елити и партийните кабинети. Книгата ми е изградена върху изцяло достоверна информация, която съм събирал през зрелия си живот в лични контакти и като оперативен работник. Стиковал съм наличните данни с множество известни политици, журналисти, финансисти, криминалистии и главно митнически служители, които постоянно ме търсят с многобройни факти и документи предвид ангажираността ми към въпросната проблематика. Аз много писах и говорих за Асен Асенов – най-удобният и сервилен митнически шеф на прехода, закотвен на високия пост, за да мълчи и да се съгласява, да обслужва и да отчислява. Под натиска на Европейския съюз и независимите медии в България този безогледен покровител на корупционни схеми и персони беше уволнен, но духът му завладя неговите наследници. Примерите са десетки и съвсем скоро ще ги видите богато документирани в книгата. Контрабандата и митническите измами не си отидоха с оставката на „Дебелия”. Христо Кулишев работи с порочните методи и с компрометираните кадри на Асен Асенов, въпреки че на встъпителната си пресконференция обеща да прочисти за 2 месеца българските митници от ръководните кадри, опетнили честта професията. Половин година след тези изявления, се вижда, че Кулишев или е обещавал откровени лъжи, или ако е имал искрени намерения, неговите работодатели от ерата на скрития транзит са му охладили мераците да пипа статуквото. Назначени и протектирани от Асенов корупционери необезпокоявано си седят по местата за радост и в опора на контрабандисти и клиентелисти. Според редица неправителствени организации, години наред изследващи нерегламентирани практики сред отделните професионални съсловия, корумпираността е епидемия сред митничарите. Нима очаквате, че могат да бъдат кампанийно уволнени половината от служителите в тази система? Рибата се вмирисва от главата, но за жалост, се чисти от опашката. Аз често казвам, че правоохранителната система в България е като паяжина – улавя дребните мушици, а едрите преминават през нея и оставят дупки. По върховете на българските митници стоят персони, които в която и да е страна от Европейския съюз отдавна щяха да търкат затворнически нарове. Христо Кулишев назначи за свой заместник в Агенция „Митници” Красимир Николов, който е разработван за крупни далавери. Николов е бил „мозъкът” в измама с внос на китайски шперплат, ощетила държавната хазна с над половин милион лева. Близо 600 контейнера със шперплат са влезли у нас, без вносителите да платят нито лев мито. Стоката е транзитирана с редовен тарифен номер от Варна към Митница София, където е обмитявана с вече сменена тарифна позиция. Шперплатът е бил неправомерно деклариран като строителни платна, за да бъде третиран с нулево мито, вместо с реално дължимото от 8 на сто. Освен това се знае, че митата заедно с митническата стойност на стоките формират облагаемата основа на ДДС, което значи, че държавният бюджет е ощетен и със занижен размер на данъка върху добавената стойност. Според софийски митничари, вносът със сменен тарифен номер е разрешен през 2006 г., като Красимир Николов, който по това време е зам.-директор на РМД-София, е следял каналът да функционира без смущения по веригата. Много интересен е фактът, че по време на действието на канала, различни вносители са обмитявали внасяния шперплат с алтернативни тарифни номера. С други думи, тези, които са обявявали коректно тарифната позиция на шперплата, са плащали 8 процента мито на държавата и по-голям ДДС, а онези, които чрез митническа измама са декларирали строителни платна, за да избегнат плащане на мито, са се отблагодарявали на контролиращите канала митнически служители. Тази далавера се явява двойна кражба, тъй като 75% от неплатените мита е трябвало да отидат в европейския бюджет, а останалите 25% - да постъпят в българския. Оттук този случай търпи аналогия с милионите източени средства по ФАР, ИСПА и САПАРД, заради които Европейската комисия наложи тежки санкции на България. Подчинени на Красимир Николов твърдят, че той поддържа лични контакти, а индиректно чрез Цецо Нешев (бивш началник на митница Аерогара София) и Боби Алексов (началник на последващия контрол в РМД София) с фирмата “К и К”, която е заподозряна за участие в контрабанда на джи ес еми, черна и бяла техника и пране на пари. Тази дейност, както и кражбата на ДДС са големият „принос” на България в касата на Европейската общност. Това обаче не тревожи особено управляващите и затова никой не работи по тези въпроси – нито ДАНС, нито НАП, нито МВР, нито прокуратурата. Говори се дори, че “К и К” имат въведена такса “абонамент” за висши митнически служители. Не е известен само размерът и дали той зависи от ранга в йерархията. Броени дни след уволнението на Асен Асенов, директорът на регионалната митническа дирекция в Бургас Димчо Кирязов сам подаде оставка с мотив, заимстван от Дебелия – управленска умора. Името му е замесено в скандал, разразил се след обир на митнически склад в началото на годината. От склада били откраднати над 200 мастербокса цигари. Ревизията показала крупни злоупотреби, длъжностни присвоявания и липса на контрол от страна на ръководството на Бургазката митница. Самопризнания за кражбата направил митническият инспектор Христо Григоров, който публично потвърдил, че Димчо Кирязов е взел от него 10 хиляди евро с обещанието да го прикрива. Христо Кулишев мистериозно не освободи Кирязов с лековатото обяснение, че нямало да приема оставки под натиск от медиите. Според бургазки митничари обаче, именно натиск, и то от най-високи места в управлението, е запазил поста на техния шеф. Същият многократно е засичан в шикозни бургаски заведения в дискретната компания на генералния директор на “Лукойл България” - Валентин Златев. Същият е един от спонсорите на управляващата партия и това не е тайна за никого. Широко известна е близостта на последния с премиера Станишев, с когото се познават още от студентските им години в Московския държавен университет. Според изследванията на неправителствени организации, загубите за България от контрабандата с горива надхвърлят един милиард лева годишно, което би могло да бъде доказано по метода на огледалната статистика. Всъщност, досега никой не е посмял да инициира засечка между изнесените за България петролни продукти и документално отчетените като официално внесени у нас. Миналата година от Българската петролна и газова асоциация обявиха в нарочна пресконференция, че около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика. Председателят на асоциацията г-н Андрей Делчев в прав текст заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Още по-тежко е положението с нелегалния алкохол, като много тревожни данни бяха изнесени миналата година след ареста на бившия заместник на ГДБОП Иван Иванов. Повече от 82 хиляди бутилки алкохол с фалшиви бандероли например бяха иззети от Икономическа полиция в Пловдив при акция през месец октомври миналата година. От полицията информираха, че конфискуваният алкохол бил от няколко марки на три винпрома, а фалшивите бандероли, облепени на бутилките, били с перфектно качество. Иззетото количество само при една акция на полицията в Пловдив е осезаемо повече от близо 55-те хиляди бутилки алкохол с фалшив бандерол, които са задържани от българските митници за цялата 2008 г. Неслучайно главният прокурор Борис Велчев изрази неудовлетворението си от работата на Агенция „Митници” на съвместно заседание на бюджетната и икономическата комисия в Народното събрание на тема „Противодействие на сивата икономика”. Той сравни разкриваемостта на митниците с годишния оборот на един средно голям български магазин. Как обаче уважаемият главен прокурор очаква удовлетворителни резултати от една администрация, която е заменила противодействието на сивата икономика с откровено съдействие? При разследването на контрабандния внос на бандероли, произведени в турски нелегални фабрики, служители от ГДБОП констатирали, че митничари от ГКПП „Капитан Андреево” са пропускали пратките без да ги регистрират документално. От получилите подобаваща медийна разгласа разпечатки на разговорите стана ясно, че споменаваният в тях като “Дебелия”, е високопоставен представител на митниците, който е покривал преписките за контрабанда. От друга страна „Павел” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат фалшивите бандероли. По случая разпитваха бившия шеф на Агенция „Митници” Емил Димитров-Ревизоро. Според негови интервюта, високопоставеният представител на митниците, който е разполагал с реална власт да покрива преписките за контрабанда е могъл да бъде единствено бившият директор на Агенция „Митници” Асенов. Същевременно свиленградски митничари се кълнят, че зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния внос на фалшивите бандероли, всъщност стои директорът на регионалната митническа дирекция в Пловдив - Павел Тонев. Той нееднократно бил инспектирал Капитан Андреево точно в дните, когато пратките с фалшиви бандероли преминавали през граничния пункт. Тези твърдения донякъде обясняват защо пловдивската полиция само при една проведена акция залавя бутилки с фалшиви бандероли в приблизително двойно по-големи количества от разкриваемостта на Агенция „Митници” за цяла година. Но този случай не издава просто някаква криминална тенденция, а сочи на политическа следа. Нека си припомним как на 25-ти март миналата година беше арестуван заместник-директорът на Главната дирекция за борба срещу организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов. Същият е предупреждавал производители на спиртни напитки за готвени разработки и предстоящи операции срещу тях. Сред прикриваните от арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов за далавери с фалшиви бандероли от Турция се оказали собствениците на Винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев, така наречените „Пещаци”. В полицейските среди усилено се говори, че фирмата е сред основните спонсори на БСП, което обяснява защо проверката срещу тях по повод констатациите на ГДБОП бе повърхностно проведена и набързо приключена. В разпространената от медиите справка от полицейската разработка, предоставена на ВКП, е посочено, че алкохолните босове са ощетили бюджета с 1 млрд. и 200 млн. лева от невнасяне на акциз. Фалшивите бандероли за алкохолните продукти на Винпром „Пещера“ АД са доставяни от Турция през ГКПП „Капитан Андреево”. Знае се, че инвестиционната активност на Пещаците се простира далеч зад производството и търговията със спиртни напитки, като солидни средства са насочени в сферата на строителството и туризма. Тяхна собственост е и „Галакси проперти груп”, която само до момента е построила и експлоатира търговски центрове и ваканционни комплекси на разгърната площ от над 200 000 квадратни метра. В административната сграда тип „стъклен небостъргач” на гигантския жилищен комплекс „Роял сити” в Пловдив работи близо половината от персонала на Винпром "Пещера". Пропускателният режим в бизнес-сградата прилича на този в свръхсекретния военен полигон „Зона 51” в Южна Невада. И все пак, има хора, за които вратите на тази корпоративна цитадела са винаги широко отворени. Един от тях е директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев, който често посещава кабинетите на Атанас Петров и Антон Щерев на Пловдивския булевард „Дунав”. Служебният Форд „Фокус” търпеливо го чака на паркинга пред „Роял сити” докато той се съвещава с Пещаците. Понякога митничарско-корпоративните оперативки протичат и в култовото заведение „Ефир”, което се намира на 100 метра разстояние по диагонал от административната сграда и се държи от брата на Антон Щерев. Пловдивски митничари твърдят, че след Агенция „Митници”, Винпром "Пещера" е вторият работодател на Павел Тонев. Макар неофициално. И този Асенов галеник, широко известен с конфликти на интереси и нерегламентирани практики, продължава да дерибейства в Пловдив като регионален директор, както можете да се досетите – не в услуга на обществото, закона и правовия ред. Не стихват безобразията и в свиленградската митница, където след закъснялото с години уволнение на Стефан Марашев, по същество управлява неговата дясна ръка Георги Костадинов. Говори се, че именно той е човекът, събирал от началниците на смени огромен процент от рушветите, които поемали към София. През 2006 г. сръбските сили за сигурност разбиха контрабанден канал за внос на стоки и дрога. Арестуван е един от лидерите на сръбската мафия Фарук Кадрич, който поддържал широка мрежа за контрабанда на наркотици, текстил, скъпоценни метали, бяла и черна техника в Нови пазар. Разследващите органи установили, че камионите, с коите са контрабандирани пратките са били с българска, македонска и босненска регистрация. Специално българските камиони са били собственост на същият този зам.-началник на Свиленградската митница Георги Костадинов. Благодарение на него и подчинени нему митнически служители, натоварваните в Турция тирове преминавали през митническия пункт на Капитан Андреево без проверка и се насочвали към главния склад на Кадрич в Илиянци. Оттам хероинът и контрабандното карго били предестинирани в Сърбия, Босна, Черна гора и Хърватска през граничните пунктове „Градина” и „Връшка чука”. Отскоро в Митница-Свиленград временно изпълняващ длъжността на началник е един друг „герой” от митничарските хроники - Филип Александров. Въпреки, че е близък приятел на съпруга на Евгения Живкова – Андрей, новият ВРИД енергично се хвали пред своите подчинени, че като дойдел „бат Бойко” на власт, той щял да бъде новият директор на Агенция “Митници”, който ще раздава постове и длъжности, а най-сладките парчета от баницата щели бъдат само за “свои хора”. Като бивш началник на митническия пункт „Калотина”, Филип Александров успява да се измъкне сух от разкритата контрабанда на китайско карго на Николай Методиев – Пилето. Стоките в камионите измамно са обявявани като строителни материали, като за стотици от тях не са били редовно приключвани транзитните операции, заради което през лятото на 2007 г. България бе на косъм от изключване от Международната организация на превозвачите IRU. Тогава изгърмяха редица дребни пионки, чиято единствена вина е, че са изпълнявали устните заповеди на Филип Александров и на кумеца на Асен Асенов – Иван Кожухаров. Наистина буди сериозен обществен интерес въпросът защо скандални ръководители в митническата администрация запазиха постовете си. През миналата година се появиха множество публикации, че заместник- директорът на Агенция „Митници” Румен Божинов е привиквал на срещи началници на ключови митници в страната с инструкции постъпленията от организираните канали да бъдат отчитани лично на него. Всеки един от тях трябвало да премине и през първоначално откупване на заемания пост за суми от 50 000 до 200 000 евро в зависимост от капацитета на управляваната митница! Упорито се говори в средите на митничарите, че парчетата от баницата, които достигат до най-висшите етажи в Агенция “Митници” са между 200 и 500 хиляди евро месечно. Те идвали главно от Варна чрез Дидо Дънката, от Бургас – чрез директора на РМД Димчо Кирязов, от Свиленград - чрез зам.-началника на митницата Георги Костадинов, от Пловдив – с участието на директора на РМД Павел Тонев, от София – главно чрез МБ „Кремиковци” (включително чрез отдалеченото работно място на зеленчуковата борса в Слатина), от Последващия контрол на РМД-София и отдел”Обмитяване” на Митница-София. В тази връзка напоследък като заместник на Косьо Самоковеца все по често изплува името на Даниел Славов - Дидо Дънката, който с покровителството на Румен Цайса правел във Варненска митница каквото си поиска. Специалните служби знаят, че Дънката е бившата дясна ръка на Косьо Самоковеца по морските митници. Понастоящем бил в явно съдружие с ТИМ и освен с контрабанда се занимавал със заграбване на земи и строителство под безмълвния
Мали-и-и...СТРАХ!
"Монд е собственост на ЦРУ - тоест наш вестник!" Цитат от Кисинджър "Политиката" изд. Труд.