В центъра на Амстердам има невероятна резиденция, която през повечето време е празна, откакто бе продадена преди няколко години. Това е къщата, в която по собствените му думи Гус Хидинк ще се оттегли един ден и няма повече да мъкне куфари по света. Тази седмица обаче футболният пътешественик отново е на път, което накара съседите му да се чудят дали изобщо има намерение да се нанесе в огромната къща.

Хидинк има две лица. От една страна, той е момчето на фермера, което дори на 62 години не обича нищо повече от това да се качи на мотора и да усеща вятъра в лицето си, докато препуска из селска Холандия. От друга, той е гражданин на света, който се чувства еднакво уютно в компанията на руски олигарси, докато им разказва преживяванията си в Корея. Очарователен характер, говорещ много езици, той е жив пример за поговорката, че пътуванията разширяват човешкия ум.

Също като предшественика си Луиш Фелипе Сколари Хидинк е от странната порода скитащи треньори. Той не може да се намери с 20-те работни места на бразилеца за 27 години – а и малцина могат, но за същия период Гус бе начело на шест различни клуба в три страни и водеше националните отбори на Холандия, Южна Корея, Австралия и Русия.

Професията му го заведе до най-невероятни кътчета, но никога досега не бе изкушаван с позвъняване от Англия. Докато Роман Абрамович не му се обади в началото на седмицата. Хидинк бе сред имената, които Английската асоциация имаше като вероятни заместници на Свен-Горан Ериксон през 2006 г. Холандецът обаче сам се отписа, тъй като смята, че да бъде викан за интервю е под нивото му. По едно време се говореше, че „Тотнъм” проявява интерес към него, но на Гус нещо не му допадна.

Гус Хидинк остана начело на Русия, въпреки че прие да води “Челси”. Снимка: Ройтерс

Хидинк не е работил също и в Италия и Германия. С изключение на три години във „Валенсия” в началото на 90-те и кратките периоди в „Реал” (М) и „Бетис”, той изглежда не е привличан от големите футболни лиги.

Биографията му обаче е внушителна, както бе и тази на Сколари, но има и празноти, особено що се касае до клубното ниво. Разликата между него и бразилеца е, че Хидинк успява навсякъде, където отиде, а успехите идват благодарение на огромен арсенал от тактически и културни подходи. Докато Сколари бе обвиняван в ненужна твърдост, тъй като не иска да измени на любимата си схема 4-1-4-1, макар очевидно да не пасва на играчите му, Хидинк е треньор, който винаги показва гъвкавост.

Холандецът трудно може да бъде класифициран по философията си за играта. Важното е да се играе футбол, като се изтъкват силните качества на състезателите, а слабите се замаскират. С националните отбори на Русия и Холандия той работеше в схема 3-4-2-1. При втория си престой в „Айндховен”, когато стигна до полуфинал в Шампионската лига през 2005 г. използваше 4-3-3 и налагаше високо темпо. Най-прекрасният му спомен пък вероятно е триумфът за КЕШ през 1988 г., дошъл след ултрадефанзивна игра, която за малко не му спечели прозвището на убиец на футбола.

Хидинк има основни принципи: усърдна работа; организация; свали топката ниско и играй. По-важното е, че успява да приложи тази философия при най-различни обстоятелства и в най-голяма степен. Затова ако има някакъв начин този „Челси” да стане успешен тим отново, то Хидинк ще го намери. Ако няма, ще си събере куфарите отново в края на сезона.

Визитка

Гус Хидинк е роден във Варсевелд на 8 ноември 1946 г. Професионалната му кариера започва едва на 23 години в „Де Граафшап” като полузащитник, има и кратък неуспешен период в „Айндховен”. Завръща се в първия си клуб за 4 години, след което отива да играе в САЩ за „Вашингтон Дипломатс” и „Сан Хосе Ърткуейкс” (1976/78). После се прибира в Холандия, за да се пробва в НЕК Ниймеген, а завършва кариерата си в „Де Граафшап” през 1982 г. Оттук тръгва и треньорската му кариера, но през 1984 г. става помощник в „Айндховен”, а две години по-късно поема отбора самостоятелно. След шест години на триумфи у дома и в Европа отива в турския „Фенербахче” през 1990 г., а година по-късно вече е във „Валенсия”. През 1995 г. повежда Холандия, с която стига до четвъртфинал на Евро`96 и полуфинал на Мондиал`98. На следващия сезон води „Реал” (М), но е уволнен още през февруари. Следва кратък престой в „Бетис”, за да отиде в Южна Корея. Под негово ръководство на Мондиал`02 корейците стигат до полуфинал. Идва ред и на нов впечатляващ период в „Айндховен”, към края на който съчетава и длъжността селекционер на Австралия. С „кенгурата” излиза от групите и стига до втората фаза на Мондиал`06. След това поема Русия, с която играе на полуфинал на Евро`08.

Трофеи

Шампион на Холандия с ПСВ - 1987, 1988, 1989, 2003, 2005, 2006.
Носител на купата на Холандия с ПСВ - 1988, 1989, 1990, 2005.
КЕШ с ПСВ – 1988
Междуконтиненталната купа с Реал – 1998.

И още нещо…

Хидинк става толкова популярен в Южна Корея, след като извежда националния тим до полуфиналите на Мондиал 2020, че в родното му селце в източна Холандия е създаден музей. Около 4000 корейци го посетиха още първата година, но през 2005 г. бе затворен. Миналия месец сградата бе съборена, за да бъде отворено място за нова жилищна кооперация. Въпреки това стадионът в Гуангжу все още се нарича „Гус Хидинк”.

По в. Таймс