Полша - 20 години след началото на края на комунизма
10 Февруари 2009
Точно преди 20 години управляващите комунисти и опозицията от “Солидарност” се събраха на Кръгла маса за безпрецедентни за източния блок преговори и така започна падането на тоталитарния режим в Полша и в други страни от Централна Европа. Започнали на 6 февруари 1989 година, тези преговори доведоха до полудемократични избори, които дадоха възможност движението на Лех Валенса да измести комунистическата партия. “Нито властите, нито дори самите ние сме мислили тогава, че събитията ще се развият толкова бързо и шест месеца по-късно ще се появи моето правителство”, разказва 81-годишният днес Тадеуш Мазовецки - първият ръководител на некомунистическо правителство в съветския блок.
Правителството му встъпва в длъжност през септември 1989 година - два месеца преди падането на Берлинската стена. “От преговорите очаквахме да постигнем най-много узаконяване на “Солидарност”, след седем години нелегалност, както и това да престанат да третират Лех Валенса като частно лице”, допълва Мазовецки.
“Мислехме за четири години напред. Очаквах крачка към демократизация, но виждах “Солидарност” в ролята на опозиция. Не смятах, че веднага ще вземе властта”, спомня си 62-годишният Лешек Милер, по онова време член на ръководството на полската комунистическа партия. “Солидарност” получи много повече, от това, което искаше”, отбелязва той. “Дори най-твърдолинейните комунисти гласуваха за кандидатите на “Солидарност”, желанието за промяна беше повсеместно”, разказва тогавашният говорител на комунистическото правителство Йежи Урбан.
Споразуменията от Кръглата маса дадоха на “Солидарност” 35 процента от 460-те места в Сейма (долната камара на полския парламент) и помогнаха на профсъюза да заеме почти всичките 100 места в Сената на изборите от 4 юни 1989 година. Неспособни да съставят правителство, комунистите отстъпиха инициативата на Мазовецки, като му наложиха няколко министри, както и генерал Войчех Ярузелски, избран от Сейма за държавен глава. “Но беше рано да се празнува победа. Твърдите комунисти все още бяха много силни. Чаушеску предложи военна интервенция, за да се помогне на комунистите да си върнат властта в Полша, а през 1991 г. Янаев организира пуч срещу Горбачов”, подчертава Мазовецки.
“Много лесно можехме да фалшифицираме резултатите, но ги признахме”, споделя цинично Йежи Урбан. “Трябва да признаем тази заслуга на комунистическата власт, изтъква историкът Анджей Фришке. По-късно хората от стария режим не оспориха стремежа на Полша да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, още едно чудо!” Днес главните действащи лица от онова време са единодушни: Кръглата маса беше голям успех за Полша - уникално събитие в историята й. “Мирен преход, който се вписва в история, изпълнена с поражения и трагични моменти, който имаше европейски и световни последствия, тъй като сложи край на разделението на Европа, договорено в Ялта”, така го определя Мазовецки.
“Нима имаше алтернатива на тази велика победа, постигната без проливане на кръв, пита се Лех Валенса. Без Кръглата маса щяхме да живеем в комунизъм още 50 години”. Макар комунистите да излязоха от процеса като победени, Кръглата маса даде на някои от тях възможност за политическа кариера. Превърналият се в социалдемократ Александър Квашневски беше президент на Полша от 1995 до 2005 г., а Лешек Милер - премиер между 2001 и 2004 г. От страната на “Солидарност” Лех Валенса беше президент от 1990 до 1995 г.; загиналият при автомобилна катастрофа миналото лято Бронислав Геремек беше министър на външните работи, а починалият през 2004-та Яцек Курон - министър на труда и социалната политика.
Все пак, 20 години по-късно генерал Ярузелски и неговият министър на вътрешните работи Чеслав Кишчак застанаха на подсъдимата скамейка заради въвеждането през 1981 година на военно положение в Полша.
По БТА
 |
|
Ако предателят Горбачов и неговият колега от САЩ, ако руското КГБ и Американското ЦРУ, не бяха седнали на кръглата маса да определят подробностите на провала на "дяволската империя", за Лех Валеса и неговата солидарност никой нямаше и да знае.
Поляците са Нация,достойна за моето уважение,която винаги ме е респектирала,винаги- даже и в периода на Съветския терор ,там.Даже и по време на първите ми контакти с живи поляци,които за мен бяха,добре облечени и жизнерадостни европейци,а младите полякини ухаеха на хубави сапуни и "Може би".Съветските азиатци, избиха много полски герои,но не успяха да променят генетично полската нация,както успяха с нас ,за съжаление. Поляците непрекъснато са си имали Национална държава,дори и в ония мрачни времена- вижте ,и комунистите им в голяма степен бяха полски патриоти,а после интернационалисти.Така,че..."Солидарност" е логичен феномен.Феноменална е и никоганезатихналата роля в живота на поляците на Полската католическа църква...
На поляците само можем да завиждаме. Най-вече, защото нямат SKапани, SKудоумни, SKопени моSKовSKолизци-комундарчета, уж работещи като чикагSKи бакшиши, които се SKъсват от злоба, защото не всички са простовати като тях
Поляците ВИНАГИ са били побеждавани от руснаците и в исторически план е естествено да ги мразят.Въпреки това,бившият съветски диктатор Сталин присъедини към Полша повечето спорни територии включително и от Германия.В резултат се получи една огромна Полша,но поляците така и не заобичаха руснаците въпреки че последните им подариха земи,които изобщо не бяха полски."Храни куче да те лае".И докато за поляците Русия винаги е била завоевател,то за българите тя винаги е била освободител.Даже и в "Под Игото" Вазов описва как българските ученици мечтаят и се надяват "РУСИЯ" да ни освободи от турците.Но това е въпрос на психологическа нагласа.За поляците генарал Гурко е завоевател - за българите е освободител.За поляците Русия е тиран - за българите е надежда.Поляците още си мечтаят да присъединят и Украйна,и с това ужасно дразнят руснаците.Поляците твърдят че Украйна е полска,но историята показва че от Украйна,от Киевска Русь се е родила Русия.Разбира се полските патриоти -националисти(вкл. полските комунисти,които си бяха вярващи католици) заслужават уважение за техният патриотизъм,но патриотизмът на руснаците не е по малък.Сега борбата за Украйна се разгаря с нова сила.Поляците включват в тази борба НАТО и ЕС като свои съюзници за откъсване на Украйна от руската сфера на влияние.Доколкото това съвпада с намеренията на запада да засили ...още
своите позиции в постсъветското пространство те получеват подкрепа,но това може да доведе до непредсказуеми реакции на Русия,защото всичко това става в нейният заден двор - до самите и граници.И тука ЕС И НАТО не трябва да си правят никакваи илюзии - Русия ще защити своите интереси адекватно и дори с цената на непопулярни и несиметрични действия.В крайна сметка национализма и реваншизма на поляците може да изиграе лоша шега на техните съюзници.Иначе трябва да получат адмирации за дисидентите,за Солидарност и за падането на Желязната завеса.А българските "дисиденти" просто не са съществували.И това се обяснява с историческите особености и с националните приоритети на отделните нации.
Цитат: А при нас и изборите фалшифицираха (1990) и все още ги фалшифицират. Справка - отказът на БСП и ДПС да подпишат декларацията за честни избори в частта й за създаване на преброителни центрове. Както бе казал другарят Сталин "Не е важно кой как гласува, а кой брои гласовете!" За НАТО и ЕС пък да не говорим. Добре че беше царя да ни приемат в ЕС, че иначе още щяхме да подсмърчаме на опашката след Хърватия, Турция, че и след БЮРМакедония... другари!
койчо, абсолютно вярно/ кой избра президента желю, кой вицето му/ кой насра фил/ кои са борчетата/ защо жан нямаше шанс/ защо бсп извика ваню/ откъде се пръкна царя/ защо софянски не е в кауша/ кой трепе мутроидите/ защо първанов се уплаши когато застлеляха кюлев/ кой е бойко/ що дири в сащ/ защо е опасен воленчо/ кой командва черепа/ защо признахме скопската бановина/ има ли варшавски договор без варшава/ защо крадоха, крадоха и още има
полша в древноста е била нещо
Активирах рускитеФилета-алангле , явните като чичото,дядото,дядя Ваня,SK,първия-идиот,последния-кухчо,духльо и част от ън дъ къвър-ите...така ,че пропагандните ми приоритети са запазени. Така,че всички сайтове и форуми се мониторират-мислете му ,ще ви залея счалга...
За пръв път се сблъсках с поляците в лагерите на Италия. Имаше и много полякини. По-хубавите бяха проститутки, любимки на италианците. Донасяха много пари в лагера, с които купуваха пиене на зажаднелите поляци. Понеже българите ходеха да работят през деня, през нощта се мъчеха да спят. Това обаче беше много трудно, понеже поляците пиеха и крещяха по цяла нощ. Накрая се стигна до едно голямо сбиване. Това ми е впечатлението от поляците в лагера, а от Америка ги знам като подли курви. Естествено не всички са такива, както и не всички българи са като високо културните форумци на е-вестник. Може да кажете за чехите че са културна нация, но не и за поляци и българи форумци като Лаврентия отгоре.
поляците са по-големи пияници от руснаците, от ирландиците дори, но понеже са католици, тях ги оправдават, а ние православните обираме всички негативи...
Поляците и техните политици са имали винаги достойнство за разлика от нашите. Как искате да ни уважават като ние не се уважаваме. Едните се кланят на Изток, другите се навеждат на Запад. Няма ли нормални политици в тази страна?
Точно пък поляците генетично са много близо до руснаците(по-близо до тях са само беларусите),защото и едните,и другите са основно балтийски(славянски)расов тип-руса коса,кръгли и по-малки очи,изпъкнали скули,ниско чело и широко лице(брахикефалия).А българите сме основно източносредиземномор-ски(понтийски тип)-тъмна коса(в редки случаи може да бъде и руса),издължено лице и високо чело,без изпъкнали скули.Същият тип е разпространен и сред волжките българи, които руснаците сега с омраза наричат "татари",въпреки че волжките българи нямат нищо общо с монголоидите на Чингис хан.Понтийския тип е типа на Аспаруховите българи.Иначе аз уважавам поляците,защото никога не са били верен руски(съветски)васал и политиците им се грижат за народа си,а не за това да имат последен модел Мерцедес!