Спрените първи и втори реактор на АЕЦ Козлодуй. Доклад, поръчан от Европейския парламент, посочва инцидента в българската централа от 1 март 2006 година като “безпрецедентен пример в историята на ядрената енергетика”. Снимка: Булфото

Рестартирането на двата реактора от съветската епоха в  единствената ядрена централа на България ще бъде “триумф на справедливостта”, според Христофор Герджиков. Инженерът, който се грижи за един от затворените блокове, както и мнозинството от българите аплодира правителствения план да се иска отново отварянето на спрените реактори като компенсация за щетите, причинени от прекъсването на руските газови доставки миналия месец.

Но наблюдатели, а и някои политици, казват, че ходът на доминирания от социалистите кабинет е блъф и хазарт. Освен че припомнят картината на ядрената катастрофа през 1986 г. в украинския Чернобил, те твърдят, че това е опит чрез повдигането на национално чувствителна тема да се съживи спадащата подкрепа в навечерието на парламентарните избори, които вероятно ще се проведат през юли или август.

Изследванията на общественото мнение показват, че над 70 на сто от българите искат правителството да подаде оставка, а балканската страна беше заляна от вълна от протести на студенти, земеделски производители, лекари и обществени служители, които твърдят, че са отвратени от живота в най-бедната и най-корумпирана страна в Европейския съюз.

Но от друга страна, над 70 процента от 7,6 милиона българи гледат на Козлодуй като на символ на национална гордост. Хората казват, че изключването на реакторите преди две години е твърде висока цена за членството в съюза на заможните. Герджиков, който е участвал в екипа, затворил блоковете на 31 декември 2006 г., дни преди присъединяването на България към ЕС, заяви, че ще бъде повече от щастлив да ги върне в мрежата. “Те са напълно безопасни и не беше честно да ги затворим”, казва очилатият мъж по време на изпитанията за рестартиране в контролния център на блока.

Ръководеното от социалистите правителство казва, че реакторите несправедливо са сметнати за опасни от ЕС и призова Брюксел да компенсира България за двойния удар от газовата криза и глобалната икономическа рецесия, като допусне рестартирането.  А двете седмици прекъсване в руските газови доставки поради спор за цените между Русия и транзитната страна Украйна, показаха огромната зависимост на България от руския газ и оставиха стотици хиляди без отопление насред зимата.

По улиците на сънливото дунавско градче Козлодуй, на около 200 км на север от София, недоволството все още е осезаемо. “Правителството не прави нищо за доброто на България”, казва 59-годишният музикант Йордан Борисов. “Ситуацията се влошава. Нашите деца продължават да заминават за чужбина.”

Политически хазарт

Анализатори и политици от по-малката партия в управляващата коалиция казват, че икономическата логика има малко, ако не нищо общо с реалните мотиви на социалистите. “Ако правителството иска да извлече някаква енергия от Козлодуй, това не е ядрена енергия, а политическа енергия и опит да мобилизира своя електорат “, заяви Иван Кръстев от софийския Институт за либерални стратегии. “Аз не мисля, че те действително имат намерение да отворят пак блоковете”, добави той. “Проблемът с такива блъфове е, че когато дойде времето да покажеш своите карти, блъфът става много опасен.”

Всички сигнали от Брюксел досега ясно сочат, че всеки опит за рестартиране ще се провали, не на последно място заради противопоставянето от традиционно антиядрени страни като Австрия. Изпълнителната комисия на ЕС, която накара също и Литва и Словакия да се ангажират да изключат реакторите съветско производство като условие за членството им, неколкократно е заявявала, че няма доказателства реакторите да отговарят на стандартите за безопасност на съюза. Бившата комунистическа държава Словакия, която също беше силно засегната от газовата криза, реши през януари да рестартира реактора, затворен в края на 2008 г., но изостави плана след като Брюксел предупреди, че ще предприеме юридически действия.

Правителството в София все пак нареди в Козлодуй да започне техническа подготовка за рестартиране, а парламентът даде на министрите мандат да искат разрешение от Брюксел. Опозиционните партии и дясноцентристката НДСВ на бившия цар Симеон, младши партньор в коалицията, смятат, че истинската цел е да се отклони вниманието в България от дълбоките проблеми като корупцията и загубата на работни места, до която ще доведе глобалното забавяне на икономиката.

Лош пример

Настояванията за плана за реактора биха могли допълнително да навредят на отношенията с ЕС, които охладняха миналата година, след като Брюксел замрази милиони от помощите за присъединяването. Анализатори казват също, че прецедентът би бил опасен. “Не може да използвате кризата, за да променяте всеки ден посоката”, казва Стефан Вертшулте, управляващ съдружник в консултантската фирма Accenture. “После Германия може да каже: “Забравете за емисиите въглероден диоксид, ние ще възстановим старите въглищни централи.” Това ще доведе до хаос”, добавя той. Те смятат, че вместо това България трябва да се справи с корените на проблема - нейната тежка зависимост от руската енергия.

Десетки фабрики бяха принудени да затворят по време на спирането на газа миналия месец и правителството оценява директните загуби на компаниите на около 500 млн. лева ($ 331 милиона). Закриването на двата 440-мегаватови блока в Козлодуй също така струва на България 350 милиона евро загуби от пропуснати приходи през последните две години - повече от 270-те милиона евро, обещани като компенсация от ЕС, казва ръководството на централата.

Влошаването на енергийния дефицит в Западните Балкани, които зависят от България за компенсирането на собствения недостиг, е друг аргумент, изтъкван от София в подкрепа на рестартирането. Тази позиция се подкопава от факта, че дори по време на газовата криза България продължи да изнася електроенергия.

Не са от Чернобилски тип

Политическите пазарлъци настрана, много учени казват, че двата ВВЕР реактора могат да работят безопасно още осем или девет години и са били погрешно свързани с Чернобилския тип реактори. Те изтъкват оценката от 2002 г. от Международната агенция за атомна енергия, според която блоковете са подобрени до нивото, наблюдавано при подобни стари инсталации на други места в света. “Ще има хора, които ще твърдят, че това са старите съветски реактори, че са много опасни и т.н. Но след Чернобил всички тези реактори бяха усъвършенствани значително”, казва Луис Ечавари, генерален директор на Агенцията за ядрена енергетика. “Затова е възможно тези реактори да работят още няколко години  при добри условия за безопасност.”  В Козлодуй казват, че те поддържат реакторите - блокове три и четири, чието извеждане от експлоатация може да отнеме до 10 години - в добро състояние от 2007 г. и могат да ги рестартират за 30 дни.

Международната загриженост за централата нарасна през 1991 г., когато България временно затвори двата най-стари реактора поради пожари и течове след като инсталацията беше занемарена при комунизма. Тя затвори за постоянно двата най-стари блока - едно и две - през 2002 г. и инвестира над $ 300 милиона евро за модернизиране на блокове три и четири. Двата други 1000-мегаватови реактора - блокове пет и шест - ще останат в действие поне до края на следващото десетилетие.

Изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” Иван Генов няма големи надежди за положителен отговор от Брюксел: “Изключването беше резултат от лоши преговори и неуспех да се защитят интересите на България”, казва той.