Американският президент Барак Обама на посещение при ученици от училище Сейнт Колумбан в Чикаго. Снимка: Ройтерс

В момент, когато Съединените щати честват встъпването в длъжност на първия си чернокож президент, расовото съжителство между чернокожи и бели в обществените американски училища - едно от постиженията на борбата за гражданските права - е в упадък. “Процесът на интеграция укрепваше до края на 80-те години, но след това отстъпи”, обяснява Гари Орфийлд, автор на годишен доклад, озаглавен “Да съживим целта за интегрирано общество”. Според резултатите от проучването му, 40 процента от испаноезичните и 39 процента от чернокожите деца посещават училища, в които сегрегацията е нараснала и този процент не спира да се увеличава всяка година от 1991-ва.

1991 година ще бъде запомнена с решение на Върховния съд, което сложи край на волунтаристичната политика на федералната държава. Целта му беше да попречи на обучаването на чернокожи и бели деца в отделни училища. Законите, позволяващи сегрегацията в училищата в името на принципа “разделени, но равни” бяха официално отменени от американския Върховен съд през 1954 година, без да има значителен напредък по въпроса преди 60-те години.

Ако избирането на Барак Обама беше приветствано като олицетворение на надеждите за расово равенство на лидера за граждански права Мартин Лутър Кинг, то по коридорите на гимназията в Уест Шарлът, в Северна Каролина, “мечтата” на пастора Кинг видимо отсъства. Това учебно заведение е част от един от първите учебни райони (около четиридесет в Съединените щати), което стана предмет на съдебно решение, постановяващо чернокожите деца да бъдат откарвани с автобус към расово смесените училища извън кварталите, в които живеят. Тази система за училищен транспорт, наред с други мерки, беше поддържана в продължение на 30 години, след като най-накрая беше сметнато, че сегрегацията в учебните райони е преодоляна.

„Днес в гимназията преобладават чернокожите ученици”, отбелязва 31-годишната Лори Макелрат, която е учила там от 1985 до 1988 година. “Това е смущаващо, тъй като училището е с много смесен състав от почти 20 години”, добавя младата жена-афроамериканка.
Сред сувенирите и трофеите на една витрина Лори открива снимка на своя клуб по танци от 1988 година. Тя е на 18 години и позира с усмивка, обградена от свои съученици - колкото чернокожи, толкова и бели. Около нея в училищната зала днес има само чернокожи.

“Когато хората попитат в кое училище учим и когато им кажем Уест Шарлът, те отговарят: “О! Онова училище на чернокожи”, обяснява 18-годишният Демондъл Хууд, който се опасява, че като е сред съученици, които имат същия произход като него, няма да може да се подготви за живота. 18-годишната Оливия Скот смята, че “дори и в училището всички да сме чернокожи, пак има голямо многообразие”. “Кога Уест Шарлът ще стане това, което беше?”, оплаква се бащата на Лори, Ричард Макелрат, 67-годишен пенсиониран учител по математика, като си спомня за многообразието в миналото. Той подчертава, че краят на активната политика в подкрепа на расово смесени училища е бил неблагоприятен за политиката на интеграция на различните етнически общности. А чернокожите родители, които са имали средства и са се преместили към квартали, в които живеят бели, за да са по-близко до училището на децата си, вече се завръщат в предишните си квартали.

Нарастването на испаноезичното население в центровете на градовете доведе до изчезването на училища, посещавани от деца с еднакъв етнически произход. Но, подчертава Гари Орфийлд, повечето чернокожи или испаноезични деца ходят на училище, в което половината от учениците живеят под прага на бедността.

По БТА