30 години от края на Червените касапи. Режимът, който унищожи Камбоджа
7 Януари 2009
На 7 януари 1979 г. виетнамската армия завзема камбоджанската столица Пном Пен, като с този акт се прекъсва управлението на терористичния режим на Червените кхмери. За 4 години този режим от азиатски комунисти изби 1,7 млн. души - около четвърт от населението на страната. Оживелите жертви днес разказват за ужасите на онова време пред Манфред Рист, журналист от „Нойе цюрхер цайтунг”.
Когато преди 30 години виетнамските войски нахлуват в столицата на Камбоджа, откриват един напълно опустошен град. Пном Пен, който през 1975-а, годината на падането му в ръцете на Червените кхмери, наброява 1 милион жители, три години по-късно е обезлюден. Предния ден и последните защитници на режима на Пол Пот са напуснали укрепленията на своята аграрна утопия. Част от кликата е избягала към Пекин. Други са се скрили в източните области на джунглата, надявайки се, че оттам ще могат да продължат борбата срещу омразния Юон с подкрепата на Китай. „Юон” наричат Виетнам, който с нахлуването си слага край на ерата на чугунените комунистически глави от „демократична Кампучия”.
За последните затворници от затвора „Туол Сленг” измъкването от Пном Пен означава и изпълняване на последната бойна задача. Когато шумът от приближаващите войски все повече се чува, затворниците биват принудени да грабнат мъчителите си на гръб буквално като чували ориз и да ги понесат към тайландската граница. Оттам Пол Пот и антуражът му са се надявали да започнат последната фаза на Гражданската война, избухнала през 1970 г. със събарянето от власт на държавния глава принц Сианук (от генерал Лон Нол) и продължила на отделни тласъци чак до 1997 г. Върхът на трагедията на тази южноазиатска държава е геноцидът, проведен от Червените хмери, когато между 1975 и 1979 г. са убити 1,7 милиона души, т. е. една четвърт от населението на страната.
Оцелелите
За днес 72-годишния Ван Нат освобождението идва със закъснение от 24 часа. Той е един от затворниците-носачи, които обаче по време на бягството се натъкват на виетнамски войници. В хаоса на битката Ван Нат си навяхва крака, с което слага край на едногодишния си затвор. Има късмет, защото за трите години управление Червените кхмери измъчват до смърт 20 000 души само в Туол Сленг. Тези, които са издържали на изтезанията, са убити в нивите край града, влезли в историята като „нивите убийци”. До днес при разкопки там са открити 388 гроба. Че Ван Нат успява да се изплъзне от ада и да остане жив. Това не се дължи нито на яко телосложение, нито на добро поведение в пандиза. При тези нечовешки условия, мъчения и малки дажби и най-силните се предавали само след няколко седмици. Ван е оцелял, защото сред Червените кхмери се разнесла мълвата за неговата дарба. Преди да бъде арестуван в края на декември 1977 г. години наред той е работил в ателието си в Батамбанг като художник.
Кадри с художника Ван Нат от затвора и музея
Комунистите, които след заграбването на властта на 17 април 1975 г. се опитват да превърнат страната в аграрна тоталитарна държава, имат една нестихваща потребност, а именно непрекъснато да изобразяват на картини ръководещата клика и то най-вече ръководителя й Салот Сар, известен като Пол Пот. Затова Ван е закаран в Туол Сленг, където по цели дни трябвало да рисува портрети и да работи заедно с други художници скулптори, които пък дялали каменни бюстове на същите лица. Днес Ван разказва с изражение на стоицизъм на лицето си, как всеки ден започвал с посещението на шефа на лагера, който разглеждал творбата на художника. И всеки път Ван се надявал, че началникът ще я намери за достатъчно добра, за да му разреши да живее още един ден.
Ван Нат, който сега има собствен ресторант в Пном Пен, продължава да рисува. Не си пада по големите думи и трудно говори за миналото. Въпреки това се съгласява да отидем заедно до местата на ужаса. Триетажната сграда, издигната през 1962 г. за училище, в момента е музей, разказващ за зверствата на Червените кхмери. С колебливи стъпки Ван минава през вътрешния двор и някогашните килии и сочи към детайли от изложените там снимки: издължени, силно отслабнали лица, немощни тела, завързани с вериги за краката, хора със завързани очи, минути преди екзекуцията си. Един от палачите признава през 1995 г., че били убивани дори и бебетата.
Ван се спира пред един от черно-белите фотоси и показва своя другар по съдба, днес 78-годишния Чхум Мей, който също успял да се измъкне от пъкъла на затвора. Освен тях живи са останали още трима. Чхум Мей, когото посещавам по-късно в дома в едно от предградията на Пном Пен, дължи оцеляването също на професията си. Бил е машинен техник. Знанията му били използвани за поддържане на развалени генератори, трактори и камиони.
В началото на терористичното си управление Червените кхмери унищожават предимно градското население, на първо място интелектуалците и принадлежащите към етническите малцинства. Постепенно обаче революцията започва да изяжда собствените си деца. От 1978 г. нататък в Туол Сленг са затваряни почти само млади войници от кхмерите или пък военни командири, служили в източната част на страната, обвинени в лоша дисциплина или симпатия към Виетнам. Още от средата на 1977 г. отношенията между Ханой и Пном Пен се влошават заради териториални претенции и идеологически разногласия. След прекратяването на дипломатическите отношения на 1 януари 1977 г. доскорошните комунистическите братски държави са в открита вражда.
Фалшивите освободители
Сред онези офицери, осъзнали сравнително рано кървавото безумие на собственото си управление, е един млад командир на батальон на име Хун Сен. През юни 1977 г. той се прехвърля във Виетнам, където играе доста важна роля при създаването на Фронта за освобождение на Кампучия. Инвазията започва на 25 декември 1978 г. с участието на 100 000 виетнамски войници, които за десет дни побеждават камбоджанската армия. С това започва и политическата кариера на днес 56-годишния Хун Сен. През 1979 г., само на 27 години, той става министър на външните работи на Камбоджа, а шест години по-късно и до днес е неин премиер.
В момента няма човек, който сериозно да твърди, че виетнамското нахлуване е продиктувано от хуманни причини и е целяло освобождаването на народа от мъките му. По-скоро Ханой е искал да се отърве от този заплашващ го режим, който му е създавал проблеми по западната граница, провокирайки с военни нападения и предявявайки териториални претенции. Въпреки това обаче с влизането си в земите на Камбоджа Виетнам слага край на един от най-жестоките режими на ХХ век.
Но краят на страданията на Камбоджа, откъдето виетнамските войници се изтеглят окончателно едва през 1989 г., не настъпва бързо. Страната, която на практика изгубва всичките си интелектуалци и специалисти, и след 1979 г. остава изолирана от останалия свят. Правителството, наложено от Виетнам, поне така бе разпространената през 80-те години формулировка в европейските столици и в ООН, не можеше да бъде признато навън. Виетнамците, които преди по-малко от четири години бяха пропъдили американците от страната си, очевидно бяха фалшиви освободители. Китай, истинският съюзник на Пол Пот, си отмъсти няколко дни по-късно с военна „наказателна” акция по границата с Виетнам, която обаче нямаше голям успех.
Жертва на геополитически интереси
В резултат на всичко това престъпният режим на Пол Пот, който от края на 1979 г. контролира само малки области в джунглата, до началото на 90-те се възприема на Запад и в Китай като легитимното представителство на „демократична Кампучия”. От гледна точка на геополитиката нормализирането на отношенията с Китай по това време е много по-важно. Затова с изключение на подкрепата, която Камбоджа е получавала от страните от бившия Източен блок, години наред народът й е лишен от каквато и да е помощ от Запада. Също така и Тайланд, съюзник на САЩ от времето на Виетнамската война, не приема добре новия си съсед. Групата на азиатските страни, която се изправя като защитна страна срещу комунизма, предпочита да има една слаба страна, в която властва Пол Пот, отколкото силен Виетнам. И изтичат действително доста години, докато през юни 2003 г. на Международен трибунал, предложен от ООН, не се иска сметка от останалите живи палачи за делата им спрямо милионите жертви в Пном Пен.
След като виетнамската армия нахлува в Камбоджа през 1979 г., 30 000 кхмери бягат в джунглата близо до границата с Тайланд. Оттам се опитват да запазят властта. САЩ ги подкрепят, но виетнамците се оказват по-силни. Няколко години Червените кхмери уж не са на власт, но установената с помощта на виетнамската армия власт не я признават по света. Пол Пот се оттегля още преди тези събития и се скрива. Чак през юни 1997 г. е арестуван от Червените кхмери, които вече са под управлението на Та Мок. През юли Пол Пот е осъден на доживотен затвор от военен трибунал и е затворен в северната част на Камбоджа. Последната вест за него е от 1997 г., когато дава интервю на американски журналист. През 1998 г. се самоубива.
По в. Нойе цюрхер цайтунг
 |
|
И за превода на Copy...
интересно защо всичко на този свят е подчинено на пропагандата. какво ли са правили великите американски "демократи" с индианците и негрите,британците с индия и други народи ами фашизмът в германия и италия ;ами виетнам ,корея и останалите "демокрации" по света .истината е една демокрация =фашизъм=комунизъм=човешко нещастие- винаги богатата върхушка за сметка на бедните
Перифразирайки горния - истината е една МТЕЛизация все по богат оператор за сметка на обедняващ клиент който единственото му право е да си плаща надутите фактури. А обхвата в Табачка се надяваме да го осигури някой румънски оператор...
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ: "ЗАЩО ЧЕРВЕНИТЕ КХМЕРИ СА УНИЩОЖИЛИ МИЛИОНИ ХОРА?" от www.septemvri23.com Митът за “масовите убийства”, които уж били извършени от червените кхмери в Кампучия (Камбоджа), беше важна съставна част от неограничената психологическа война на президента Рейгън срещу СССР. Заедно с “престъпленията на сталинизма”, Пол Пот беше превърнат в символ на световното зло, а СССР - заклеймен като “империя на злото”. От друга страна се демонстрираше антикомунистическата “решителност” на американците - “по-добре мъртви, отколкото червени”, и накрая, както се полага във всеки хепиенд, се появи оръжие-чудо под формата на научно-техническия блъф, наречен “звездни войни”, което осигури победата на доброто на злото. Цялата тази военно-политическа холивудска суперпродукция успешно беше пробутана не само на обикновените съветски граждани, но за съжаление и на ръководството на КПСС. Но да се върнем в онези наистина страшни за народа на Кампучия времена, когато на 18 март 1970 беше извършен военен преврат от местната американска марионетка Лон Нол, съпроводен с масови репресии и терор срещу всички патриотични и прогресивни сили, които не желаеха обвързването на Кампучия със САЩ и въвличането й във войната във Виетнам. Един месец по-късно, през април 1970 г., на територията на републиката навлязоха американски и южновиетнамски войски, и съпротивата срещу преврата прерасна в националноосвободителна война срещу ...още
чуждите окупатори. Именно в хода на тази война кампучийският народ понесе огромни загуби и жертви. Войната продължи шест години, от април 1970 до април 1975 г., и в хода й американските разбойници извършиха чудовищни престъпления. Само през периода февруари-август 1973 г. над най-населените селски райони на Кампучия са били хвърлени от американската авиация 257 хиляди тона бомби. С 50 % повече от всички бомби хвърлени над Япония през Втората световна война. По своя разрушителен ефект това количество бомби е еквивалентно на над 120 ядрени бомби, подобни на използваната в Хирошима (ефектът от използването на една ядрена бомба с мощност 20 килотона е приблизително еквивалентен на използването на 2000 конвенционални бомби с тегло 1 тон). При тези бомбардировки и в хода на военните операции са убити по “най-скромните” американски оценки около 700 хиляди души или 10 % от населението на Кампучия. Това са официалните, силно занижени, американски данни. Но и това не е всичко. Основна цел на бомбардировките е унищожаването на напоителните системи, които имат решаващо значение за изхранването на населението в страна, в която основната земеделска култура е оризът. Освен това са разрушени пътищата, 75 % от домашния добитък, производството на торове и строителни материали. Производството на ориз намалява от 3,8 милиона тона през 1970 до 0,76 милиона тона през 1974 г. или 5 пъти. Тактиката е елементарна. Когато унищожиш собственото производство на храна в една селска страна, хората или умират, или са принудени да избягат в градовете под контрола на окупаторите. Така населението на столицата Пном Пен за 5 години нараства от 600 хиляди до 2 милиона души. Това на всички езици в света се нарича опит за геноцид срещу един народ и е най-тежко престъпление срещу човечеството. Както винаги обаче империалистическите разбойници силно надценяват своята военна мощ и не оценяват правилно ефекта от политиката на терор и геноцид. Не е толкова лесно да се сплаши и покори дори един малък народ. Силите на съпротивата нарастват с всяка бомбардировка. Към края на 1973 г. народоосвободителната армия достига 70 хиляди души. Тя се състои главно от селяни, от които голяма част са юноши и младежи, на които родителите са убити при бомбардировките или от главорезите на Лон Нол. Червените кхмери са само една от многото политически групировки в общия патриотичен фронт, в който влиза и последния крал на Камбоджа Нородом Сианук. Те по естествен път си спечелват ръководна позиция в борбата не само със своята организираност, дисциплина и ефективност във въоръжената борба, но и поради тяхната изключително ефикасна икономическа политика за организиране на селски кооперативи, която позволява на населението да произведе необходимата храна, за да оцелее. Червените кхмери СПАСЯВАТ ОТ ГЛАДНА СМЪРТ МИЛИОНИ кампучийци в силно бомбардираните селски райони. Успешното организиране на производство и снабдяване в тези условия е изключително постижение. На 17 април 1975 г. неизбежното става. Антикомунистическият режим на Лон Нол е разгромен и столицата Пном Пен е превзета. Картината в няколкото по-големи градове, които попадат под контрола на победоносната партизанска армия, е страшна. Снабдяването отвън е спряло месеци преди капитулацията. Гладът и епидемиите вече са взели много жертви по улиците лежат стотици хиляди гладни, болни и безпомощни хора. Няма никакви шансове за външна помощ, няма лекарства, инфраструктурата е почти напълно разрушена. Единственият шанс за спасение, поне на част от хората, е масовата евакуация на оцелялото градско население в селата. Разбира се, евакуираните са включени в съществуващите кооперативи и се налага да садят ориз и да копаят напоителни канали. Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери. През лятото на 1976 г. е обявено създаването на Демократична Кампучия с държавен глава Кхиеу Самфан. 95 % от населението на страната живее в селата, като основната стопанска единица са селските кооперативи. Формирането на тези кооперативи започва още от май 1973 г. по време на най-интензивните бомбардировки, защото се оказа, че те единствени осигуряват спасение от глад. Земята, работният добитък и сечивата са общи, а продуктите се разпределят според нуждите, като част се отделя за армията и част за обмяна с държавата срещу дрехи, сол, гориво и т.н. Целта е максимална независимост и задоволяване на всички нужди със собствени сили. Показателна е цената на един килограм ориз в Кампучия. През 1974 г. в Пном Пен, който преживява само от американските доставки, килограм ориз струва 80 риела, а по време на глада през февруари 1975 г. достига 340 риела. През 1979 г. след управлението на червените кхмери цената е само 8 риела. Какво показват демографските оценки на жертвите на американския геноцид в Кампучия? По данни на ООН през 1970 г. населението на страната е 7,1 милиона души. Преброяването през май 1981 г. показва 6,7 милиона население. През 1965-1970 г. естествения прираст е бил 2,8 % годишно което означава, че населението през 1981 г. би трябвало да бъде около 9 милиона души. Поради войната 1969-1975 г. раждаемостта рязко намалява и оценката за броя на неродените деца е около 800 хиляди. Освен това през 1981 в Тайланд и други страни има общо около 600 хиляди бежанци от Кампучия. Следователно общият брой на жертвите през периода 1970-1981 г. не може да надминава 9,0 – 6,7 – 0,8 – 0,6 = 0,9 милиона, т.е. 900 хиляди души. От тях по официални американски данни броят на жертвите през периода на правителството на Лон Нол, американската окупация и бомбардировки е 700 хиляди души. Остават около 200 хиляди жертви които могат да бъдат приписани на червените кхмери и Пол Пот, ако не се вземе предвид състоянието на населението оставено в градовете в края на войната през 1975 г. и конфликта с Виетнам от края на 1978 г. По оценка на независима финландска анкетна комисия от 1982 г., съставена от висши чиновници, офицери, полицаи, учени, журналисти и адвокати, която посещава Виетнам, Кампучия и Тайланд и се среща с представители на над 100 държави и организации реалният брой на “жертвите” на Пол Пот е около 75 хиляди, и в никакъв случай не е повече от 150 хиляди души. Самото правителство на Пол Пот и Кхиеу Самфан никога не е отричало, че през 1975 г. са били екзекутирани около 20 хиляди представители на бившия режим и това не е могло да бъде избегнато поради изключителната жестокост и огромния брой жертви на този режим. Останалите очевидно са “неотчетени” жертви на бомбардировките и глада преди и непосредствено след освобождението на Пном Пен и големите градове. Краткият отговор на въпроса защо червените кхмери са “избили” милиони хора е неочакван, но безспорен. Червените кхмери спасиха живота на милиони кампучийци, които американският империализъм се опитваше да унищожи с цялата мощ на своята военна техника.
Пич, ходи си в Северна Корея, там ще се успокоиш. На света е добре известно, че Червените кхмери не просто избиха 2 милиона души, ами техният Пол Пот нареди да снимат отрязаните глави, за да му доказват свършената работа.
"светът"?!? Кой "свят"?!? Светът, в който има 770 000 000 неграмотни, 1млрд не си дояждат, 1 млрд. нямат достъп до питейна вода?!? Вашият свят е пълен боклук, като целия капитализъм.
Септемвриец, пий хапченцата и си лягай!
Септемвриец, идиотизма ти наследствен ли е или придобит? Още ли ревеш за привилегиите си от времето на диктатора - "бай Тошо"? Не успя ли да станеш олигарх като твоите съпартийци от БКП/БСП? Какво стана, да не би да си изостанал в надпреварата за ограбването на България, че сега пискаш? Или просто чугунената ти глава, веднъж излята, за вечни времена запазва формата си вечна и непроменена? Явно си от тия, които нищо ново не могат да научат, и нищо старо не могат да забравят. Нашият свят е свободен, в който хората имат достойнство, а капитализма е следствие от свободата и достойнството на хората. Докато вашия свят е несвободен, насилствен, тоталитарен, безчовечен. Свят в който човешкият живот не струва нищо, в който хората са едни безлични, незначителни, поробени пионки, разигравани, експлоатирани, убивани според прищевките на диктаторите ви. Вие, червени чудовища, убихте 100 милиона души през 20-и век във всички поробени от вас страни - Руската империя, Китай и другите. Вие, комунистическите подтисници сте абсолютните лъжци. На думи говорите, че ви е грижа за хората, но на дело показавате, че е точно обратното. Винаги искате само едно - да завземете властта, за да властвате, подтискате, командвате, ограничавате, забранявате, унижавате, биете, убивате. И да ...още
правите страните, които сте стиснали за гушата, бедни, нещастни и изостанали.
Септемвриец, прав си! Наистина броят на "онеправданите" беше с много пъти намален при всички комунистически режими чрез масовото избиване на "оправданите", така да се каже. Как беше - "Нет человека, нет проблема" - любимият ви девиз, от любимият ви човек...
Септемвриец, другата седмица имам свободни часове в понеделник и вторник. Ще можеш ли да дойдеш или пак ще ходиш в Пхенян или Москва? Пол Пот е един от най-големите изроди в световната история. Всеки, който отрича престъпленията му или е неграмотен, или е платен с червени пари, или е дебил.
Уф аман бе. Кво пак се пънат швайцерите да говорят за кървави режими, все едно техните булеварди не носят имената на изтъкнати профашисти. Цял свят знае, че се занимават с вещно укривателство.
кхмерите са накаква смешка в сравнение с американските "демократи" евреите и останалите империалистически боклуци а тези слепоци дето ги поддържат са още по лоши защото са ренегати
до др. куин ;като не разбираш нищо мястото ти е на околовръстното
Септемвриецът е напълно прав. Не може да питаш крадеца кой е крадец, или лъжеца кой е лъжец. Също така не можеш да питаш или да вярваш на тези, които не спират войните, които избиват жени деца по всички точки на земното кълбо, които изпробват новите си оръжия, или радиоактивни вещества върху живи хора. Преди да съм чел написаното от Септемвриеца, аз знаех, че това което масовите убиици говореха за тези събития е лъжа. Чисто и просто, понеже са масови убиици.
пол пот и йенг съри (и двамата са маоисти), избиха 3000000 камбоджанци/ не съм и броил, приемам че е така, независимо че тогава това число харесваше и на сащ и на ссср/ тогава четох че от всичките лекари на камбоджа са се спаили само 6 души/ режимът съзнателно им правел холокост/ защо/ има причини - лекарската мафия, принуждаваше хората да мрат като мухи догава/ режимът беше реакцияна т.н. "световно село" срещу града/ 2000000 граждани бяха натирени в джунглите/ говоря тия работи, защото са илюстрация засоциално напрежение, независимо от това кой го е яхнал
Не мога да повярвам колко българи има все още, които отричат престъпленията на един от най-варварските режими в човешката история! И каква е тази черно-бяла логика на опозиции не мога да разбера?! Ако, някои осъжда престъпленията на Пол Пот, значи той е гаден капиталист и не осъжда престъпленията на американците срещу индианците или виетнамците, примерно. И това как го разбрахте и то по отношение на хора, които не познавате?! Защо не коментирате по темата, а сравнявате Пол Пот с евреите, американците и не знам още кой? Това, че американците, англичаните, белгийците, руснаците и французите са избивали хора, оправадава ли престъпленията на Пол Пот? Ако е така, всеки масов убиец щеше да влиза в съда с аргумента: "абе, защо се занимавате с мен, аз съм избил само 6 души, а Хитлер 6 милиона." Но, за съжаление комунистическите зомбита като Септемвриец, фен или номер 12-анонимен, никога няма да разберат това. Те се интересуват само от облагите, които са получавали от БКП и от нищо друго. Единственото нещо, което може да промени мнението им е, ако Пол Пот беше убил близките им. Иначе на всеки нормален аргумент отговарят с вариации на: " А, вие що си биете негрите?"
В последните 60-70 години повечето войни и убииства са ставали между комунисти и антикомунисти. И едните са избивали и другите са избивали. Колкото са били жестоки едните толкова и другите. Така че, ако искаме да сравняваме комунизъма с капитализъма трябва нещо друго да имаме предвит при сравнението. Например какви са принципите на едната система и какви са на другата. В името на какво са извършвани тези убииства. И едните са грабили и другите са грабили. С каква цел и от кого са грабили едните, с каква и от кого другите. Комунистите с идването си ограбиха богатите и ограбеното го дадоха на държавата т.е. на народа. При капитализъма богатите, за разлика от комунистите не грабят от богатите, а грабят от бедните. Ограбеното не го дават на никой, а го държат за себе си. Когато бедният се разболее много често умира, понеже е ограбен до такава степен от богатия, че няма пари да се лекува. Комунистите виждат, че тази система е крайно не справедлива и започват въоръжена борба срещу нейните защитници. В тази въоръжена борба загиват много комунисти и антикомунисти. Там обаче където спечелят комунистите, бедните вече имат право на подслон, на лечение когато са болни, техните деца имат право на безплатни ...още
училища и университети, няма вече гладни които да ровят в боклуците за храна както е сега в България. Ако пък някои продължават да се бонтуват срещу това, че няма гладни изпращаха ги в Белене, да погладуват та да видят, че не е хубаво когато човек гладува.
От коментарите може да се разбере защо комунистите са примати. Веднага, разбира се, се извинявам на приматите, те с малки изключения, не са кръвожадни, подли, зли.
Браво на Пол Пот нека и тука да стане така ! С радост ще бъда палач и ще дам предложението за създаване на трудови лагери.
Заради подобни идиоти,отрекоха Баташкото клане,че демокрацията не е най-перфектната соц-икономическа организация/с инструмент капитализма/ на социума човек го знаеме/Аз и Чърчил/,друго няма,тъпаци, приспособяваите се
Всички вие, комунисти, трябва да бъдете разчленени живи! ДА ЖИВЕЕ КАПИТАЛИЗМА!
Доктор Куин Мъчителката... Многосе чудиш и се маеш, но това е поради ограниченият мозъчен багаж който имаш. Същото се отнася и до останалите критици на социализмът. Така или иначе този строй е безалтернативен, така че вие ще си останете само песачинки в историята и завинаги презрени. Що се отнася до понятието "останалият свят", който така често използвате... Какво разбирате под това - 500 млн. ЕС и 500 млн. Северно Американски Съюз (САЩ, Канада и Мексико). Това е само 1/6 от населението на Планетата...Срещу това аз мога да поставя 1,5 млрд. Китай... Да не говорим за 90% от Африка. Хайде тихо малко дами и господа... И с най-доброто от себе си не може да защитите един отиващ си строй. И всички които ще ми цитират разни цифри за убити и жертви на комунизма - да си проверят източниците... - отявлени антикомунисти и промити мозъци. .. Но колкото и да пиша - багажът ви е твърде ограничен за да осмислите това. Който има очи - да чете, който има уши - да слуша.
5) Септемвриец 7 Януари, 2009 в 2:45 pm, искам само да ти напомня, че т.н. демократичен свят е горе долу 15% от населението на нашата планета... Какво толкова се пенявиш? Вземи си куфарите и ходи някъде, където няма капитализЪМЪ да те притеснява.... Обаче, я гледай ти, навсякъде хората искат да достигнат стандарта на живот на тия гадни копилита
... капиталистите.
Абе капитализам,социализъм,комунизъм все едно исъщо.В крайна сметка винаги всички се ръководят от интересите си.В Камбоджа ние знаем това,което ни е дадено като информация от медиите, тоест от победителите, в случая САЩ.По принцип кадето е имало геноцид,никога не е било(не че го подкрепям,а напротив отхварлям го изцяло)за удовлетворяване, ловната страст на дадена общност.Като знам какво представляват евреите(имал сам честа да си имам вземане даване с няколоко от тях),та напално разбирам германския народ,за начина по който сее отнесал с тях.Та затова, ние незнаем какви са били отношенията на градското население, със селското в Камбоджа.И затова, в дадена ситуация на човек,който е кротък като овчица,с малко по обстойна пропаганда,мойже да се превърне в най-големият звяр.