Израел има право да отговори на атаките, но няма да постигне крайната си цел – мира – докато не спре да мисли с военни термини

в. Таймс

Опитът на Израел да унищожи “Хамас” е разбираем, но глупав. Няма държава на света, която да игнорира провокацията с ракети, изстрелвани от съседна територия ден след ден. Колко време щеше да отнеме на Америка да мобилизира ответен удар, ако в Мексико имаше група антиимпериалисти, които да бомбардират Тексас? Така че Израел има пълното право да отговори.

Но начинът на отговор има значение. Да убиеш 500 палестинци и да раниш още 2000 (към момента на предаването на статията) е непропорционално. “Хамас” може да атакува постоянно, но не представлява опасност за съществуването на Израел. И също както безразборното бомбардиране на населението е престъпление срещу човечеството, такова е и убийството от страна на Израел на цивилни (поне 130 досега в Газа, да не споменаваме хилядите в годините на окупацията на Западния бряг и Газа).

“Хамас” спазваше последното примирие с изключение на случаите, когато Израел го използваше като повод за политически убийства. “Хамас” твърдеше, че тези убийства не са демонстрация на спиране на огъня, и в знак на символичен протест позволяваше изстрелването на ракети (които обикновено не уцелваха нищо). Но когато дойде моментът примирието да бъде удължено, “Хамас” поиска гаранция, че тези убийства ще спрат. Поиска и още нещо. Заради стотиците хиляди палестинци, заплашени от остро недохранване, “Хамас” настоя границите да бъдат отворени, за да може храната да бъде доставяна безпрепятствено. А в замяна на заловения израелски войник Гилад Шалит поиска да бъдат освободени хиляда палестинци, затворени в Израел.

“Хамас” даде да се разбере, че ще приеме условията на мирното споразумение на Саудитска Арабия, въпреки че никога няма да признае официално Израел. Ще живее мирно в спогодбата между двете държави, но никога няма да признае на Израел “правото да съществува”. За палестинците, които смятат, че това е единственото им останало символично оръжие, тази позиция е ненужно провокативна и е дълбоко саморазрушителна.

Как да излезем от тази разрушителна спирала? Първата стъпка е светът да настоява за незабавно спиране на огъня. То може да бъде наложено от ООН и да бъде подкрепено недвусмислено от Америка. Условията му трябва да включват следното:

- “Хамас” да спре изстрелването на ракети, бомби или други насилствени действия, произхождащи от Западния бряг или Газа и да сътрудничи за вкарването в затвора на всеки, от всяка фракция, който наруши това споразумение.

- Израел да спре всички бомбардировки, целенасочени убийства или каквито и да е други насилствени действия, насочени срещу активисти, военни или заподозрени терористи в Западния бряг или Газа, и да използва цялата сила на армията си, за да предотврати всяка по-нататъшна атака срещу палестинците.

- Израел да отвори границата с Газа и да осигури свободен достъп до и от Израел, подвластен само на пълен обиск и конфискуване на всички оръжия. Израел да позволи свободно преминаване на храна, газ, електричество, вода и стоки за потребление и материали, по земя, въздух и вода, подвластни само на пълен обиск и конфискуване на всички оръжия или материали, използвани като оръжие.

- Израел да освободи всички задържани палестинци и да ги върне в Западния бряг и Газа, в зависимост от техния избор. “Хамас” да освободи Гилад Шалит и всички други, държани от палестинските сили.

- Двете страни да поканят международни сили, които да прилагат тези споразумения.

- Двете страни да се съгласят да прекратят проповядването на насилие срещу другата страна в и извън джамии, образователни институции и медии.

- Спирането на огъня да е за срок от 20 години. НАТО, ООН и САЩ да се съгласят споразумението да влезе в сила и да налагат жестоки санкции ако то бъде нарушено.

Тези стъпки ще донесат огромна промяна, ще изолират повечето радикални членове на всяка страна и ще позволят да започнат преговорите между Израел и палестинците по по-широк и по-дълбок кръг въпроси.

Основното условие за постигане на мир е да се помогне на всяка страна да се почувства “сигурна”. Първата и критична стъпка е да се говори на език, който да е съответстващ на страданието на всички и при условие, че се чуват и разбират проблемите и на двете страни.

Израел обаче, като военно по-силната страна, трябва да направи първите крачки: да приложи масивен план Маршал в Газа и на Западния бряг, за да сложи край на бедността и безработицата, да възстанови инфраструктурата и да насърчи инвестициите, да направи заселниците палестински граждани; да приема по 30 000 палестински бежанци годишно обратно в Израел през следващите 30 години, да се извини за ролята си след 1948 година и да предложи да координира световни компенсации за всички палестинци, загинали по време на окупацията; да признае Палестинската държава в границите й, дефинирани от Женевския мирен договор от 2003 година.

Това е единственият начин, по който Израел може да постигне сигурност. И единственият начин за трайна победа над “Хамас” и над всички екстремисти, които искат безкрайна война срещу Израел.

Най-значимият принос, която новата администрация на Обама може да има за мира в Близкия изток, е да одобри стратегия, според която собствената й сигурност може да бъде постигната най-добре не чрез военна или икономическа доминация, а чрез щедрост и грижа за другите. Ако този нов начин на мислене стане сериозна част от американската политика, той ще има огромно влияние върху подкопаването на изпълненото със страх съзнание на израелците, които все още гледат към света по-скоро през рамката на Холокоста и някогашните гонения, отколкото през рамката на тяхната истинска сила в света.

Сърцето ми се къса като гледам страшните страдания в Газа и в Израел. Като религиозен евреин за мен това е най-лошото, защото потвърждава колко лесно е да изопачиш посланието за любов на юдаизма в послание на омразата и на доминацията. Продължавам да скърбя за еврейския народ, за Израел и за света.

*Равин Майкъл Лернер е редактор на списание “Тикун”.