Кой е най-добрият мавруд на пазара? Дегустация на 18 вида от магазините
29 Декември 2008
Резултатите от поредната дегустация в e-vestnik – този път на мавруд – бяха донякъде изненада за нас, макар да бяхме подготвени, след дългогодишно опитване на разните марки. Изненадата не беше приятна. Оказа се, че с етикета мавруд на пазара се продават и боклуци, които трудно стават за пиене. Хубавите вина от този сорт се оказаха от новите, по-малко известни марки (виж класацията тук накратко, а по-долу - пълния текст).
Но всичко поред. Дегустацията беше “сляпа”, опитахме 18-те вида на два пъти през една седмица. Връщахме се отново по няколко пъти към опитваните вина, преди да разпечатаме опаковката и да видим етикета. (Виж тук за дегустаторите и дегустацията).
Мавруд е най-популярното българско вино. В една анкета сред посетителите на прегледа на българското вино в Пловдив – „Винария” – 80% бяха отговорили, че предпочитат червено вино, а от тях 2/3 посочваха като предпочитано червено вино мавруд. Защо и как се е получило така, не е ясно, но е факт, че около мавруда са се създали много митове.
Митовете за мавруда
Първият мит е, че този сорт е прочут в чужбина и е пример за хубаво българско вино. Който си мисли, че по света се избиват за български мавруд, е заблуден. (То изобщо българското вино е непознато на големите пазари, като се изключи Великобритания донякъде). Като сорт маврудът се споменава само в специализирани издания. Цитира се от експерти като пример за специфично българско вино в разни годишници, справочници и винени каталози. Но нищо повече – екзотика.
И в златните години на българския винен износ – от средата на 80-те до средата на 90-те – вино мавруд е изнасяно в незначителни количества. Дори в началото на 90-те лозята с мавруд останаха толкова малко, че сортът се смяташе застрашен от изчезване – тогава около 1,5% от общите лозови насаждения бяха мавруд. И започна най-голямата измама за българския пияч на вино. Износът започна да запада, винопроизводителите видяха, че на вътрешния пазар много се търси мавруд и започнаха да бълват. На пазара се появи невъзможно много мавруд. Само продукцията на Асеновградския винпром – откъдето е най-известното вино от този сорт – беше толкова много, че си задаваш въпроса – откъде толкова мавруд? Лозята около Пловдив и Асеновград с този сорт бяха около 1000 декара, имаше още малко лозя около Пазарджик, тук-там по още някой декар из Южна България. А на пазара се продаваше мавруд във всеки павилион, гараж, бакалия и супермаркет (и досега). Тоест виното мавруд на пазара беше по груби сметки около 10 пъти повече, отколкото могат да родят лозята с този сорт. Сметката е проста – повечето вино от такъв сорт беше или купаж, в който маврудът най-често е малък процент, или въобще без мавруд - смес от други сортове.
Така се създаде вторият мит – виното мавруд е плътно, силно, с тъмен цвят. А не е така. Може да е, може и да не е. Зависи от купажа с други сортове и технологията. Всички технолози, с които съм говорил, обясняваха, че имат големи проблеми с мавруда. Бил капризен сорт и труден за правене на вино. Ако го обработваш по нормална технология, както сортовете каберне или мерло, от него се получава вино с много светъл цвят, почти като тъмно розе. За да стане маврудът тъмен на цвят, или трябва да го смесиш с друго по-тъмно вино, или да се винифицира по по-различен начин – гроздовият сок да преседи заедно с гроздето по-дълго. Тогава пък възникват други проблеми. Това е накратко - технологичните подробности са дълги за обясняване.
Допреди няколко години гладът за грозде мавруд стана такъв, че повечето реколти от края на 90-те и началото на новия век станаха на лошо вино. Защо? В изкупуването на грозде се намесиха прекупвачи, започна надпревара кой по-напред ще грабне малкото мавруд тук-там из България. А маврудът по принцип зрее късно. И започнаха да го берат още неузрял. От неузряло грозде, както е добре известно, хубаво вино не става. Слага му се захар преди ферментацията, ама вкусът е друг, суров, недодялан… Това е още една причина да се направи купаж с друг сорт. Така че, който казва: аз харесвам вино мавруд, то е такова и такова, не знае какво приказва. Няма човек в България, който да е купувал различните видове мавруд от магазините и така да си е съставил впечатление за сорта. Има само няколко вида мавруд, за които се предполага, че са чисти, но… Опитвал съм и съм сравнявал всички мавруди на пазара от 1994-1995 г. насам, многократно, затова имам смелостта да говоря по темата…
В началото на миналия век, когато асеновградският мавруд е бил прочут, по правило стопаните са брали гроздето след втора слана. Това се пада обикновено в края на октомври или към средата на ноември. А в края на 90-те почнаха да го берат дори в края на септември – както дойде.
Оттук произтичат и особеностите на някогашния мавруд и сегашния. Когато навремето са брали мавруда късно, той вече е бил с висока захарност, леко започнал да става на стафида. Като се изцеди гроздето за вино, през ноември е вече студено и ферментацията протича на студено (тогава не е имало като сегашните инсталации с регулиране на температурата), което е добре за вкуса на виното, става по-плодово, по меко. Гроздовият сок обаче е бил с висока захарност и не е могъл да ферментира напълно - остава неферментирала захар – т. нар. остатъчна захар. Така се получава полусухо, полусладко или направо сладко вино (според сезона, гроздето). Такава е била някогашната „Станимашка малага”. Преди няколко години винзаводът в Асеновград пусна на пазара „Станимашка малага” (около 12 лв. бутилката), за да възроди мита за някогашната, но сегашното прилича по-скоро на евтино вино подсладено със захар – като някогашните „Кадарка” и „Манастирско шушукане”.
Какво стана после? Към края на 90-те и след 2000 г. много производители започнаха да садят лозя с мавруд. След 2000 г. лозята почнаха да раждат и се появиха много нови марки на пазара. Но имаше и нови производители, които правят мавруд с грозде от старите насаждения. Такива са „Тодоров” (Todoroff) и „Вила Винифера” (Vila Vinifera) в с. Брестовица. Първият спечели популярност като производител на бутикови вина, някои от които много добри. „Вила Винифера” също прави малки количества, които обаче не се продават навсякъде (дори в настоящата дегустация не сме включили вино от тази изба, защото рядко се намират, в някои специализирани магазини). Избата се е ориентирала повече към винен туризъм, вече има и собствени лозя.
В същото село има още една изба – „Нов живот – Брестовица” – която традиционно присъства на пазара. Нейният мавруд беше добър, но поизчезна от магазините и също не е включен в настоящата дегустация.
В Брестовица правеха мавруд по три различни технологии, така че любителят можеше да сравни – на изба „Тодоров” ферментира в стоманени съдове, на „Вила Винифера” в бъчви, а на „Нов живот – Брестовица” – в циментови съдове. Не се наемам да посочвам с коя техника се получава най-добро вино. На който му се струва, че би трябвало в дъбови бъчви да ферментира най-добре, бърка (казвам по принцип, не за конкретния мавруд от Брестовица). Някои твърдят, че в бетонни става най-добре, с най-богат и плътен вкус (произвежда се и специален полимерен бетон за съдовете за ферментация, дори масата на съда оказва влияние на качеството на виното). Но това е дълъг разговор, не само за мавруда.
Друг нов мавруд на пазара беше „Качивела” на винзавода в Поморие – в една тумбеста бутилка, подобна на бутилка за коняк „Слънчев бряг” или „Плиска”, но по-голяма. Под това име е бил известен сортът в региона „от древността” – твърдят производителите. Виното имаше вкус, който прилича на мавруд, но не беше кой-знае какво. И изчезна от пазара. В момента из магазините за вино и супермаркетите в София, например, не може да се намери, затова и не е включено в класацията.
Един от най-големите производители „Домейн Бойар” също прави мавруд от по-ниската ценова група – към 5 лв. бутилката, но също не се среща навсякъде на пазара и не е включен в дегустацията. Но и не е нещо, което си заслужава внимание. Има мавруд “царска селекция”, който си струва, но е по-скъп.
В опитаните тук 18 вида мавруд са най-често срещаните марки на пазара в момента. В бележките към всяко вино е дадено по нещо и за производителя.
Митът за асеновградския мавруд
Трябва да се кажат специално няколко думи за него. На пазара се срещат поне 10 вида мавруд от винзавода в Асеновград. Повечето са лоши, въпреки старата слава. Никой не смее да каже - “Царят е гол”. Отдавна познавачите са установили, че маврудите на този производител са нещо кофти, но никой не го обявява публично. Вината му не попадат в горния край на класации и дегустации.
При дегустацията мнението ми съвпадаше с това на колегата Ясен Захариев (виж тук за нас), като той дори беше по-краен в негативните си оценки и смяташе, че на тези вина, на които е писал оценка 2,50, трябва да се пише чиста двойка, за да не заблуждаваме хората, че стават за пиене.
Който не вярва или не е съгласен с нашата класация, нека вземе 2 от по-лошите вина мавруд на Асеновград и само едно от трите най-добри мавруда, които сме класирали тук и да ги сравни едно след друго. Тогава ще повярва и ще разбере за какво говорим.
Все пак бяхме донякъде изненадани да видим, че маврудите на Асеновград са толкова зле. Бих добавил дори за една специална серия, наградена със “Златен ритон” на “Винария” (отбелязано на етикета), на цена 13-14 лв. бутилката, че е много разочароващо вино - слаб аромат, неопределен вкус (не е включено в класацията тук).
От този винзавод има само един вид, който е много добър, но той струва към 25-27 лв. бутилката. Казва се „Мамут” (Mamut), с бял етикет (виж снимката). Този „Мамут” е от най-добрите мавруди в България, може да се бори и за най-добрия. Казват за него, че е от „шведската серия” – вина, които са правени в сътрудничество с шведски експерт и шведска фирма. Но скъпите вина над 10-12 лв. бутилката са извън настоящата класация.
Повечето мавруди на Асеновград са типични за стария стил български вина, по-груби, по-кисели и стипчиви, с по-дървен вкус. Но много хора си ги харесват, най-вече по навик. То е свързано и с хранителните навици – който е свикнал да яде много солено, много кисело, туршия, мазни мръвки и др. подобни, харесва по-груби вина. Иска да му смъднат под лъжичката, да ги усети силно в устата си. За такъв човек по-плодовите, балансирани или деликатни вина, с по-меки танини, ще се видят слаби.
Но някои от вината от Асеновград са незадоволителни и за по-грубите вкусове. За много от тях остава съмнение, че не са чист мавруд. По правило е разрешено в сортово вино да се прави купаж с до 15% от друг сорт, без да се обявява на етикета. Никой обаче не може да докаже какви купажи прави един или друг производител. Трябва да се пратят проби в лаборатория в Германия, където имат точни методи и база данни с генетични проби, така че не само сорта, ами и местността в България, откъдето е гроздето могат да посочат. Такова изследване, обаче, струва няколко хиляди евро за няколко проби.
Още една подробност за маврудите. Сортът се смята за най-древният у нас и не се среща другаде по света. Сега правят нови насаждения с него, които са върху американска присадка. Това се прави през последните 100 години, защото само така лозята оцеляват от филоксерата – вредител, който съсипва корените на растението. В последните години се садят два клона на мавруда, разработени от български селекционери. Наричат ги клон 1 и клон 2. Каква е разликата, не е ясно. Никой производител не посочва от кой мавруд прави виното си.
В дегустацията липсват още няколко марки на по-нови производители, като “Тракия Естейт” и др., които рядко се намират по магазините или се появяват спорадично и изчезват, а след 1-2 години на тяхно място производителят изкарва други.
От липсващите обаче специално трябва да се отбележат като най-добри вината мавруд “Maxima” на технолога Огнян Цветанов и неговата винарска къща “Валей винтнърс”. Те също не са включени в класацията, защото напоследък по-рядко се срещат в специализираните магазини, но задължително ще излязат по върховете на всяка дегустация-сравнение на мавруди.
Скала на оценките:
От 2 до 3 - вина с големи дефекти или прекалени недостатъци, не стават за пиене, не си заслужава парите.
От 3 до 3,50 - вина с недостатъци или леки дефекти, които все пак стават за пиене с някакви мезета, храни, въпрос на индивидуален вкус.
От 3,50 до 4 - вина с известни добри качества, без да са изключителни. Подходящи за пиене с определени мезета и храни, въпрос на индивидуални предпочитания.
От 4 до 4,50 - вина с достатъчно хубави качества, така че да могат да се пият и без храна или мезе, достатъчно добри сами по себе си.
От 4,50 до 5 - Много добри вина, от най-хубавите, които задължително трябва да се опитат.
Над 5 - отлични вина, най-доброто на пазара.
Виж тук - Защо по шестобалната система, а не по 100-точковата?
|
||||
 |
||||
| Mavrud Thracian Gold 2006, Памидово
Ясен Захариев: Вино с атрактивен плътен цвят. Ароматът е богат и елегантен с тонове на джоджен, сушени треви, какао. Вкусът му е много стегнат, хармоничен и умерено пикантен. Дълго и балансирано вино. Оценка: 4.50 |
||||
| Цена: около 4,50 лв., в “Метро” – 3,83 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Tiara Mavrud 2006, Загрей.
Ясен Захариев: Богат нос, в който също се усеща ликьорен тон в съчетание с аромати на пушек, восък, ванилия. На вкус виното е сочно, закръглено и напомня за конфитюр от череши и къпини. Като цяло много приятно и сочно вино, което завършва отлично с усещане за черен шоколад. Оценка: 4,75 Иван Бакалов: Впечатляващ аромат, карамелени нюанси, от дъба вероятно. Усещат се недотам типични за мавруд аромати, но хубави. Плодов вкус, богат, свеж, плътен, леки нюанси на конфитюр и шоколад, приятен послевкус. Избата “Загрей” излезе преди 3 години на пазара и направи впечатление с няколко вина, основно с мавруда, който се разпространи добре и се харесва. Има няколко марки от 2-3 реколти, всичките са добри. Избата е край Първомай, има собствени насаждения, гроздето е от млади лозя. Собственост е на Йордан Костадинов, бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”, с бизнеса се занимават синът и дъщеря му. Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: 7,80-8 лв., в “Метро” 6,85 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud Todoroff Boutique 2007, Тодоров.
Ясен Захариев: Ароматът на виното е леко затворен и се долавят варени тонове, което не е много добре за толкова младо вино. Като постои малко повечко в чашата, тези тонове изчезват, но като цяло ароматът не е достойнството на това вино. Вкусът иначе е силен и въздействащ, също така богат и сочен. Остава малко парлив в края. Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: 11-12 лв., в “Метро” 9,59 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| +359 Mavrud 2006, Вила Любимец.
Ясен Захариев: Виното е с чист и топъл аромат, в който се усещат сушени треви и билки. Вкусът е стегнат и събран, леко пикантен и приятно сух. Като цяло приятно и пивко вино. Оценка: 4,25 Иван Бакалов: Приятно плодов вкус, балансиран, гладък, сух. Цялата серия +359 на новата изба “Вила Любимец” (червени вина, с името “Вила Хисар” са белите) е на това равнище, много добро съотношение цена-качество. Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: около 7,70 лв., в “Метро” 6,96 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud Unique 2005, Памидово.
Ясен Захариев: Цветът на виното има леко до средно развитие. Приятен, но не особено землист нос. На вкус виното е сочно и плодово. Преминава гладко през устата, но не оставя трайни впечатления. Виното е преминало своя пик и вече върви надолу. Оценка: 4,25 Иван Бакалов: Подобно е на другия мавруд на изба “Памидово” – “Тракийско злато”, но е с по-слаб аромат, по-плътен и по-богат плодов вкус. Макар да е само на 3 години, вече има развитие като по-старо вино. Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: около 8 лв., в “Метро” – 6,96 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mezzek Mavrud 2007, Катаржина Естейт.
Ясен Захариев: Топъл, средно интензивен нос, в който се долавят подправки и черен пипер. Обемно средно интензивно и добре балансирано тяло, в което преобладават сушените плодове – фурма, слива, комбинирани със сравнително добре загладен дъб. Оценка: 4,50 Иван Бакалов: Вината “Мезек” на избата “Катаржина естейт” заляха пазара и са на добро ниво, за който и сорт да става дума. Серията “White soil” (Бяла почва), на цена около 8 лв. бутилката, от която е и този мавруд, напълно отговаря дори надминава цената си като качество. Този мавруд е от млади насаждения от собствените лозя на избата, които граничат с гръцката граница, недалеч от Свиленград. Както е ставало дума и друг път в e-vestnik, избата е част от “Белведере - България”, построена от президента на френската компания Кристоф Трилински, който е поляк по произход. Избата е кръстена на дъщеря му. Виното е с плътен вкус, богат, свеж, плодов. Има приятен баланс на сладост, киселини и стипчивост. Сладостта е леко по-изявена. Един от най-добрите мавруди на пазара, макар виното да не е съвсем типично за маврудите, каквито ги познавахме у нас допреди няколко години. Оценка: 4,00 |
||||
| Цена – 8-8,30 лв., в “Метро” – 7,03 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud 2006, Chateau Windy Hills.
|
||||
| Цена: около 9,70 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Мавруд Trinity Reserve 2006, Менада.
Ясен Захариев: Елегантен и топъл нос. Дискретно вино, което откроява сравнително добре сортовите характеристики на мавруда – сушени листа в носа, топли, землисти тонове. Във вкуса се усеща характерната подправеност, загладена сухота и приятна тръпчивост. Оценка: 4,25 |
||||
| Цена: 9,50-10 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Асеновградски Мавруд КГНП 2004, Асеновград.
Ясен Захариев: Интензивен аромат с ликьорени тонове на вишна. Слаб плодов нюанс. Вкусът на виното е плътен и пикантен. Макар и да не оставя много дълъг спомен в устата виното завършва сравнително добре. Оценка: 4,00. Иван Бакалов: Класически мавруд. По нормативите във винарството е от най-високата категория български вина – КГНП – Вино с Контролирано и гарантирано наименование за произход. Тези вина по закон се пускат на пазара след дегустация от комисия. Най-добрата реколта в последните години според мен беше 1997. След нея от етикета “Асеновградски мавруд ГКНП” са пускани реколти 2001,2003 и сега 2004, които обаче са по-слаби. Може да служи като ориентир за сорта мавруд, но няма постоянство в качеството и реколтите (а те се подбират през няколко години, не се пуска всяка реколта). Ароматът на реколта 2004 в общи линии е типичен за сорта. По принцип маврудът не се отличава с аромати на горски плодове, като каберне и мерло. Има по-слаб аромат, с нюанси на земя (дори на свежа, мокра пръст, есен), билки, круша, череша, целина, подправки, восък и т. н. в тази посока. “Асеновградски мавруд КГНП 2004” има някои от тези белези, но не е върхът. Все пак това е може би най-добрият мавруд на винзавода в Асеновград, на прилична цена. Другите им видове са по-слаби, с изключение на “Мамут” на цена около 25 лв. бутилката. Оценка: 3,75 |
||||
| Цена: около 7 лв., в “Метро” 5,98 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Мавруд специална резерва 2004, Асеновград.
Ясен Захариев: Ароматът е слаб и безличен. Долавят се тонове на марципан и прах. Виното е тънко и преминава бързо без да оставя някакви особено приятни впечатления. Накрая се долавя тръпчивост, която напомня за касис. Оценка: 3,75 Иван Бакалов: Един от най-популярните у нас видове мавруд. Дължи известността си по-скоро на иконата на етикета, което го прави подходящ за подарък. Ароматът е слаб, а на вкус разочарова, въпреки че има известна свежест и плодовост, сравнително плътен е. Съмнявам се, че това вино е 100% чист мавруд. Във вкуса се усещат нюанси от други сортове. Оценка: 3,50 |
||||
| Цена: около 7,20 лв., в “Метро” 6,17. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud 2005, Saint Ilia Estate, E. Миролио.
Ясен Захариев: Развит цвят. Слаб, но не неприятен нос. На вкус е воднисто и доста слабо без да оставя някакъв спомен в послевкуса. Като цяло това е вино, което няма дефекти, но не притежава характер. Оценка: 3,25 |
||||
| Цена: 8,50-8,80 лв., в “Метро” 7,69 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Lozzen Mavrud 2007, Катаржина Естейт.
Ясен Захариев: Ароматът и на това вино е доста затворен и безличен. На вкус е остро и стипчиво, напомнящо на компот от дренки. Трудно е за консумация без храна, която да потиска острия му характер. Оценка: 3,25 Иван Бакалов: За разлика от по-скъпата серия на същата изба – “Мезек” (виж по-горе), този мавруд е по-постен, по-беден и на аромат, и на вкус. Усещането е за нещо сурово, неузряло, макар и свежо. По-стипчив и по-остър вкус. Става с подходящо ядене. Сам по себе си не е подходящ. Оценка: 3,50 |
||||
| Цена: 6-6,20 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud Special Reserve 2003, Пълдин, Перущица.
Ясен Захариев: Трудно е човек да открие особено голяма разлика между двете вина на “Пълдин – Перущица”. Това вино, както и долното, стои грубо, остро и твърдо. Положителните асоциации в най-добрия случай са за коприва в носа. Вкусът напомня на прах и пепел. Оценка: 3,25 Иван Бакалов: Ароматът и вкусът са подобни на долната резерва на Пълден - Перущица” 2006, въпреки че реколтата е 2003 – специална резерва, което означава подбрано от най-доброто от резервата. Същият леко воднист вкус, с усещане за прашно, мътно, но го намирам за по-плътен и изгладен от някои дървени вина на Асеновград. Оценка: 3,50 |
||||
| Цена: около 8,20 лв., в “Метро” – 7,09 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud Reserve 2006, Пълдин, Перущица.
Ясен Захариев: Не особено приятен зеленчуков нос. На вкус е тръпчиво и тънко. Трудно е да се открие нещо интригуващо или особено приятно в това вино. Оценка: 3,00 Иван Бакалов: Всички мавруди на изба “Пълдин - Перущица” си приличат и имат особен леко блудкав вкус, с усещане за нещо прашно, но с известна плътност и гладкост. Лично аз ги предпочитам пред по-грубите мавруди на Асеновград. На аромат е сравнително слабо, неопределено. Оценка: 3,50 |
||||
| Цена: около 5,60 лв., в “Метро” – 4,88 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Мавруд ГНП 2004, Асеновград.
Ясен Захариев: Ароматът не е особено приятен заради силните тонове на варени зеленчуци, ошав. Вкусът е стипчив до горчиво. Като цяло усещането за това вино е като за нещо грубо и не дотам чисто. Оценка: 3,00 |
||||
| Цена: около 5 лв., в “Метро” 4,46 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Мавруд 2006, Шато Карнобат
Ясен Захариев: Отново редуктивен, спарен нос, в който изпъкват не особено приятни варени тонове. Като цяло едно грубо и твърдо вино, което не носи особени положителни емоции. Оценка: 3,00 Иван Бакалов: Много грубо и твърдо на вкус, с грапави танини, стипчивост. Напомня масовите вина от времето на соц-а. Ароматът е неопределен и не особено приятен, не много силен. Не си заслужава цената, на която се продава. Странно, защото би трябвало да се прави от грозде от собствените лозя на винпром “Карнобат”, тоест гроздето да се бере под контрол, когато е добре узряло. Вина на тази изба, макар и много рекламирани и добре разпространени на пазара, не впечатляват с нещо хубаво. Оценка: 2,75 |
||||
| Цена: около 5,50 лв., в “Метро” 4,78 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Mavrud 2007, Менада.
Ясен Захариев: Изключително слаб, замърсен нос с неприятен химически тон. Във вкуса няма нищо, което да ни помогне да разберем, че става въпрос за вино. Оценка: 2,50 |
||||
| Цена: около 4,30 лв., в “Метро” 3,61 лв. | ||||
|
||||
 |
||||
| Асеновград Мавруд 2003, Специална селекция.
Ясен Захариев: Още в цвета на виното се вижда силно развитие към ръждиво-кафяво. В носа се усеща окисление. Вкусът е разрушен и дисбалансиран. Стои воднисто и прашно в устата. Още едно “умряло” вино. Оценка: 2,50 Иван Бакалов: Няма аромат, постно на вкус. Не можах да повярвам, че това вино е специална селекция. И струва 8,70лв. бутилката - направо нахалство. Оценка: 2,75. |
||||
| Цена: 8,50-8,70 лв. | ||||
 |
|
Зареждане ...
Волфаджия, пий си мавруда и си яж луканката със здраве. И мене ми требе хубаво тръпчиво розаво или червено вино, ако може да е било и в хубава бъчва, екстра. И - задължително най-доброто съотношение качество цена - не сме милионери.
От няколко месеца си купувам Мавруд на Вила Любимец в тетрапак по 3 л. за цена 15,80 лв. Не е от описаните тук, но на мен си ми харесва. Не съм познавач на вина. Колкото до статията за Мавруда, много ми хареса. Научих някой неща. Благодаря.
Купих си мавруд от с. Брестник защ ми се струва че ме попрецакаха и ми пробутаха Памид. Има ли прилика между тези два сорта? Ясно е, че не съм спец ама си правиа вино - предимно купаж от памид и мерло. Е тази година решиха да заложа и мавруд ей така от лакомия - евтино е гроздето сега.....ама все си мисля ще имаше и много памид в чувалите. Та питам спецовете колко вида мавруд има?
Не сте направили голям пропуск като не сте включили Вила Винифера. Определно ценителите не одобряват виното на фирмата, макар че с повече шум за непросветени може и да мине. Правенете на пи ар със заигравки с кметове, важни лица и прочие не прави марката. Иначе дегустации са като за лаици, водени от лаици също. Няма нито един човек от бранша там, който да ти говори на професионален език. Ако сте ги избрали за винен туризъм, просто сте се излъгали. Аз съжалявам, че се подведох по една такава дегустация - можех да я направя в ТОДОРОВ или в СТАРОСЕЛ.
Мисля че причината в България никой да не се опитва да прави хубаво вино от Мавруд е култа към недоразуменията на винзавода в Асеновград, които не можеш да конкурираш като сложиш нормална цена за нещо наподобяващо истинско вино (разбирай поне 7-8лв).
Истинско вино става когато ти си го направиш.Иначе всеки производител е длъжен да го докарва и стабилизира и накрая това което пиеш не може да се сравни с това което ти сам ще си направиш но коментари по лесно се правят
Басиии кефааа :Д
Не съм съгласен,че не можеш в домашни условия да си направиш хубаво вино.Мога да ви препоръчам,когато минавате от Асеновград на път за Пампорово,преди да излезете от града,последната къща от ляво,има трансперант "УНИКАЛНИЯ СТАНИМАШКИ МАВРУД НА БАЙ КОЛЬО".Може да дегостираш преди да купиш,но стареца му е хванал цаката.Отлежава му във Френски дъбови бурета от по 225л.,минимум една година и наистина е уникално,а не му е и скъпо-5лв.за литър.Направо е като ВИАГРА,не трябва да го пиеш сам,защото сутрин се събуждаш от ерекцията!!!
Излезе на пазара нова реколата от виното, което сте класирали на първо място. реколта е 2008. Дали е толкова добро, колкото реколта 2006?
Наистина би било любопитно да се повтори подобна класация с актуалните реколти. Дали има развитие качеството на по-ниско класираните вина? Много полезна статия, дано има актуализиране в скоро време :)
До клуб "Винен наблюдател" Драги ценители,практика е повечето дегустатори да изплюват виното след като го опитат.За мен това е кощунство!Така проведена дегустатицията е непълна!Как е възможно човек да повярва на небце,а да остави без идбор ключови фактори като черен дроб и равновесие???
бозата заля форума/ от 2 седмици е тъй
До Дрожд 62. Уважаеми Дрожд, отговарям по изключение, но този въпрос смятам за особено важен. Аз не плюя при дегустация. Не можеш да усетиш едно вино, без да си го преглътнал. Най-малкото не може да се говори за послевкус. И не само. И ако се опитва както трябва, няма начин да оцениш правилно повече от 10 вина за един ден. Таки опитваме и ние - до 8-10 и после - в друг ден. А въпросната дегустация не е на клуб Винен наблюдател, а само на нас двамата, които виждате на снимката. Вярно, че сме членове на клуба. Но тук даваме оценки от свое име.
Нямам претенциите да разбирам от вино колкото собственика на "e-westnik.bg", но от житейски опит знам ,4е ценителите на божествената те4ност са хора свестни. Дядо ми беше такъв бог да го прости. Само ми е мъ4но, 4е хубавите вина не са по джоба на средния българин. Купувал съм вина по 10, 15 лева като подарък за испанските ми приятели и се оказва, 4е на тази цена вината в Испания са много по-добри.
продава грозде от сорт широка мелнишка лоза ,от този също типично български сорт ,можете да си направите много хубаво вино
ами в Испания знаеха повече от мен за Мавруда
Мит е, че бг вина са познати в Англия. Преди година-две имаше един-два вида, на най-долните рафтове на "Сейнсбъри", май и миналата година ги мярнах, но там те са просто екзотик. Има няколко стотин марки, и едва ли някой ги купува, въпреки че са в класа 4-5 паунда-най масовата категория. Най-евтините са около 3. Българските вина са като бг цигари-ще си го пият само българите, и в братския СССР, ама май и там не вървят. Като гледам, цените им са в най-популярната категория-4-5 6 паунда. Имате ли представа какви елексири продават хората за тези пари? От Франция, Испания, Калифорния, Чили? И най-вече от Австралия! Което и да е вино от тези ценови категории да хванеш тук, ше е с много класи по-добро от тези.Е, как да продават тук?