Студенти стоят на входа на атинския Технически университет, окупиран от младежи, негодуващи срещу полицейското насилие и срещу глобализацията. Снимка: Ройтерс

Убийството от полицейски куршум на един петнайсетгодишен младеж катализира невиждани протести на хиляди ученици и студенти първо в Атина, а след това в цяла Гърция и извън границите на страната. Съпътствани от опустошения и грабежи, действията на анархисти и разгневени младежи са с конкретен адресат. Кои са протестиращите и какво искат пише в. “Интернешънъл хералд трибюн”.

В събота сутринта зад вратите на атинския Политехнически университет десетина олюляващи се млади хора в блузи с качулки се свлякоха в сгъваемите столове край димящия огън. Други се движеха едва-едва като държаха чаши с кафе. Малки ромчета тичаха наоколо с ръчни колички и събираха празните бутилки от бира. Едно от тях запали цигара. Младите хора обаче не се възстановяват след дълга нощ на пиене или учене. Те се готвят за революция.

Голяма част от протестите, които разтърсиха Атина през последните дни, след като 15-годишно момче беше убито от полицейски куршум на 6 декември, се състояха в рамките и извън университета, провокирани от група анархисти, които не окупират сградата за първи път. В последните нощи, щом падне мракът, трите покрити с графити неокласически сгради на Политехническия университет, извисяващи се сред борове, се превръщат в апокалиптична арена. В двора им горят огньове от боклуци. На близките улици младежи хвърлят бомби с газолин и камъни срещу полицейските служители, въоръжени със сълзотворен газ. Останките от изгорели автомобили лежат като трупове по улиците.

На една стена някой е написал със спрей: “Не ни обвинявайте, камъните рикошират” – израз, който е препратка към изявлението на адвокатите за полицая, убил тийнейджъра, според които куршумът не е уцелил тялото му директно.
Националният технически университет в Атина, наричан официално Политехниката, е един от водещите университети в Атина, в който се обучават инженери, архитекти и учени от 1836 година. През 80-те години той премести основния си корпус извън центъра на града, като изостави сградите в центъра. Сега те приютяват инженерния и архитектурен факултет и аудитория, които са на разположение на протестиращите групи.

Университетското ръководство е склонно да разглежда демонстрантите като неканени гости, които са злоупотребили с гостоприемството толкова отдавна, че са станали част от интериора. Но тези протести са по-различни. “В миналото, преди две години например, тук протестираха само студенти, казва Константинос Муцурис, ректор на университета. Този път има всякакви групи – и е трудно да бъдат контролирани.”

Разговорите, проведени с тях в сградата на Политехниката, разкриха смесица от студенти и по-стари анархисти и имигранти, които протестират за всичко – от полицейското насилие през глобализацията до американския империализъм. Някои от тях са просто търсачи на силни усещания. Муцурис твърди, че зад вратите на сградата убежище са намерили 50 протестиращи, а всяка вечер към тях се присъединяват стотици други.

Според закона за убежището, приет след сблъсъка на полицията с протестиращите в Политехническия университет студенти срещу военната хунта през 1973 година, гръцката полиция няма право да влиза на територията на университета, освен ако не бъде помолена за това от администрацията. Напрежението между полиция и протестиращи обаче е толкова високо, че според Муцурис, ако полицията се намеси, безпорядъкът ще стане още по-голям. “Нямаме намерение да ги каним, каза той. Мисля, че ще има материални щети и дори ранени.” Според него инженерният и архитектурен факултет ще се срещне с протестиращите в началото на седмицата и ще ги помоли да напуснат.

От десетилетия Гърция е подложена на постоянно насилие. Започвайки от средата на 70-те години терористичната групировка “17 ноември” – наречена така на събитията в университета през 1973 година – уби поне 23 души в няколко атаки, преди гръцките власти да я разбият преди олимпийските игри в Атина през 2004 година. Миналата година друга група изстреля ракета по американското посолство като причини щети, но не и жертви.

Към напрежението трябва да се прибави и фактът, че полицията тук е смятана както за прекомерно агресивна, така и за смущаващо пасивна. И въпреки че последното насилие беше провокирано от полицейски куршум, правителството заповяда на полицията да не използва сила срещу протестите и да избягва по-нататъшни жертви. Стойността на последвалите бунтове в цялата страна се оценява на 1,3 милиарда долара.

Това, че полицията не е идентифицирала и арестувала подстрекателите на протестите, също като че ли е въпрос на политическа воля. Извън вратите на университета, в събота сутринта, търговците събираха стъклата от счупените витрини на опустошените си магазини. Запитани какво общо имат магазините и техните собственици със смъртта на тийнейджъра, облечена в черно млада жена в университета заяви, че те представляват “корпоративната машина”.
Протестиращите заявиха, че ще продължат да демонстрират докато полицаят, обвинен за смъртта на тийнейджъра, не бъде съден и пратен в затвора. Според младата жена анархистите организират “колективни срещи” в аудиторията на университета. Освен това се организират чрез SMS-и и послания на уебсайтове като indymedia.org. Гръцките власти настояват, че насилието е предизвикано от шепа радикали, които наричат “известните неизвестни”. “Този термин е абсурден”, казва 44-годишният редактор на свободна практика и симпатизант на анархистите Димитрис Либеропулос, докато дискутира протестното движение в едно кафене в Екзархия, кварталът на университета. “Това е игра на семиотика.” Според него властите не знаят кои са протестиращите и не разбират тяхното възмущение от класовото разделение, слабата икономика, разбитата образователна система и корумпираното правителство.

Не е ясно дали анархистите имат връзки с терористични групировки. Но експертите по сигурността се страхуват, че терористите може да видят в новите вълнения подходяща почва за атаки. Боят се и от това, какво може да направят самите анархисти. Въпреки че в неделя Атина беше сравнително спокойна, тази седмица се очакват повече протести. “Имаме една пословица, каза Либеропулос, че гражданската война никога не свършва.”

Виж също Цитат в десетката: Какво се случва в Гърция?