Димитър Бербатов шутира към вратата на “Съндърланд”. Във Висшата лига Митко все още има само 2 гола с екипа на “Манчестър Юнайтед”. Снимка: Ройтерс

Димитър Бербатов е в „Манчестър Юнайтед” едва от три месеца, но това време е достатъчно за феновете на тима да осъзнаят, че той може да им достави емоции от различен тип. Има моменти, в които той залъгва аудиторията и я кара да жадува пас към него, за да може да демонстрира класата си. Има и дни, когато си слага онези черни ръкавици, зализва си косата назад и прави толкова малко, че на запалянковците им е трудно да разберат как заради него Карлос Тевес стои на пейката. „По-скоро бих изпрал фланелката на Берба, отколкото на Ван дер Сар”, бе едно от заглавията в уебсайт след измъченото 1:0 над „Съндърланд” миналата седмица. Тогава на холандския вратар не му се наложи да прави нито едно спасяване. Обвинението към българина всъщност бе, че не е пробягал и един тенис-корт разстояние, не е помагал на съотборниците си и е крайно време да се сработи с тях. Одобрителният рев, с който бе посрещнат Тевес на терена, показва друго отношение към конкурента му.

Все пак това са само първите дни на Бербатов в Манчестър. Да не забравяме, че той вече ни дари с изпълнение, достойно за Театъра на мечтите. Нито един от онези, които бяха на „Олд Трафорд” на 29 октомври и видяха на живо как Бербатов изработи втория гол на Кристияно Роналдо срещу „Уест Хем”, няма да се умори да гледа повторенията на това изпълнение. В такива мигове футболът изглежда способен да опровергае гравитацията.

Безспорна истина е и, че кондицията на българския нападател има значение повече за феновете на „Тотнъм”, отколкото за тези на „Юнайтед” преди днешния сблъсък на „Уайт Харт лейн”. Ако болките в ахилеса го извадят от срещата с бившия му клуб, обикновеният фен на „шпорите” ще въздъхне с облекчение. Той просто ще повдигне рамене и ще наблюдава… Тевес.

Това може да изглежда сурова присъда, когато става въпрос за влиянието на Бербатов след трансфера му за 30,75 млн. паунда, но истинското жури са феновете на „Юнайтед”. Те отчаяно искат да го обожават, при това веднага, но в момента се ограничават само да го наблюдават, чудейки се накъде ще тръгнат взаимоотношенията им. Бербатов е неортодоксален играч и наистина трябва време, за да бъде приет футболист с такива особености. „Проблемът е в това, че феновете искат да видят положени усилия”, обяснява Пади Крерънд, играч от шампионския тим на „Юнайтед” през 1968 г. и редовен посетител на „Олд Трафорд”. Те откликват на усилията. Макар че някои играчи могат да направят повече с един пас или един финт, отколкото някои с 90 минути непрестанно тичане.”

Крерънд е гледал всички мачове на Бербатов този сезон и е изненадан, че толкова надарен играч все още е поставян под въпрос от феновете. „Мисля, че е нечестно, продължава той. Чух всички мрънкания, но привържениците трябва да разберат, че не всеки бяга като Кристияно Роналдо или Джордж Бест. Бербатов страда от сравненията, но това не значи нищо. Мисля, че е прекрасен играч. Може да вкара само два гола, но колко още е изработил? За мен да изработиш гол е също толкова добро, колкото да вкараш.”

Всъщност, Бербатов е вкарал 6 във всички надпревари, като 14 пъти е бил титуляр, веднъж е влязъл резерва. Само две от попаденията обаче са във Висшата лига. Това също стана повод за дебати между феновете. От една страна, коефициентът му е близо 1 гол на два мача. От друга, головете му идват при лесни победи срещу средняшки съперници – по два при успехите с 3:0 над „Селтик” и „Олборг” в Шампионската лига, по веднъж за 4:0 срещу „Уест Бромич” и при 5:0 над „Стоук”.

Най-тежкото обвинение обаче е, че Бербатов е нарушил баланса на тима. Сър Алекс Фъргюсън мислеше, че с този трансфер „придава ново вълнуващо измерение” на атаката си. Вместо това по-късно той призна, че трябва време, за да могат съотборниците да се пригодят към качествата на Бербо. Мениджърът на „Юнайтед” харесва схемата с четирима офанзивни играча (4-2-3-1), при която има бърза смяна на позициите, а това обърква противниците. Бербатов може да бъде почти неуловим, но той не разтяга отбраната на съперника по начина, по който Тевес го прави. В същото време Уейн Руни играе много добре, но не кой знае колко по-силно от предишните си сезони. Това кара Фъргюсън да се ядосва за безбройните пропуснати положения.

В крайна сметка има логика в това Фъргюсън да бе взел един опортюнист, отколкото някой, който да украсява – вместо да доминира - мачовете. Или може би Бербатов ще напомни на „Тотнъм” какво им липсва тази вечер и така ще накара феновете на „Юнайтед” да забравят споровете си. „Димитър има различни качества, но ще се справи чудесно в нашия клуб. Само изчакайте и ще видите”, предрича Крерънд.

По в. Гардиън