Цитат в десетката: Какво се случва в Гърция?
11 Декември 2008
Ако трябва да обобщя с една снимка причините за бунтовете в Гърция, то това ще е тази: мъж държи плакат на убития Алекси и хляб, за да символизира изчезващата биологична и социална сигурност под натиска на увеличаващо се държавно насилие: едновременно физическо (Алекси) и политическо-фискално (провеждане на неолиберални реформи). Като че ли мъжът предупреждава, че хлябът ще изчезне, както направи и детето. Не е ли това сигнал за символ на обреченост и нещо фундаментално сбъркано, където едно общество е поставено в невъзможност да осигури собственото си физическо оцеляване и продължение? Тук не става въпрос само за бруталното убийство. В Гърция младите са поставени в абсолютна безизходица, безработица и бедност; дори и тези с добро образование (от Гардиан: “I have two degrees but I am a waitress. There is no opportunity for young people here any more but I don’t think this is confined to Greece. The economic situation leaves a lot of young people across Europe feeling bleak and hopeless.”)
Цял ден чета ъпдейти за кризата в Гърция. Съзнанието ми е на път да се взриви от въпроси, информация, но най-вече от гняв. Преди да припадна от изтощение, ще се опитам да напиша що-годе разбираем синтез на всичко, което научих до момента.
Започвам с ужасното:
Днес беше изслушването на Епаминондас Корконеас, убиецът на Александрос (на снимката). В нета излязоха кратки абстракти от безкрайно отвратителните и арогантни показания на полицая. Ето превод на някои цитати:
“Починалият е бил изключен от частното училище Мораитис и е сменял често училища. Този факт доказва отклоненията в поведението му.”
“Относно събитията в събота: виждайки група от около 30 младежи на 10-15 метра от мен, и бъдейки ми невъзможно да прекъсна агресивното им придвижване към нас, и страхувайки се за собствените ни животи, се преместихме, обръщайки им гръб. В същото време, за да осигурим изхода си, бидейки в състояние на шок и страх понеже тълпата не спря да се движи към нас, дори когато колегата им хвърли звукова граната, аз извадих пистолета си, и воден от инстинкт за оцеляване, изстрелях два предупредителни изстрела във въздуха, може би дори и трети, но не забелязах, а колегата ми каза по-късно [че е имало трети, б.а.].”
Адвокатът на Корконеас, Алексис Кугиас (запомнете това име!) обаче надмина и убиеца, произвеждайки най-безумното оправдание досега (благодаря на PaSt1984 в youtube за превода): “the murder was just a misunderstanding…Justice will decide whether the kid HAD to die or not”
Коментарите на убиеца и адвоката му имат еднаква цел: да извинят абсолютно нелепата и ненужна загуба на живот, като я представят за нужна; “девиантно поведение,” “инстинкт за оцеляване” (каква смъртна заплаха са 15-годишни хлапаци, се питам аз?!) и “правосъдието ще реши дали е детето е трябвало да умре.” Типичното наци мислене “той не се подчинява, значи трябва да умре” и аргументи в защита на държавата. Сигурно знаете, че от гледна точна на Държавата един полицай е повече човек от не-полицай и нападение срещу полицай винаги се наказва по-сурово. Това е самозащитна реакция, защото полицаите като “органите” на реда в държавното тяло се трансформират от личности в части на Държавата (the State embodied) и нападение срещу полицай е все едно нападение срещу държавността. Мисля, че такава е логиката на всяка държава.
Виж целия текст в блога на epistemic murk
 |
|
Непредумишлени убийства се случват от време на време, но вандалските действия на гръцката младеж след това по никакъв начин не бяха непредумишлени. Напротив, видя се колко злобни, мразещи, нехристиянски са огромна част от младите в Гърция. Противно. Не че някога съм имал високо мнение за съвременните гърци, но сега мнението ми за тях стана още по-ниско.
Същото се случва и тук - RIP за момчето, което бе брутално убито след побой в Студентски град. Грозна гледка...
Греки в отличие от нас, живущих на постсоветском пространстве, никогда не переживали «счастье» социализма. В этом обществе не только нет разочарований социализмом, но напротив – идеи марксизма поддерживает значительная часть греческого общества. И особенно сильно увлечение марксизмом среди студентов. В отличие от Советского Союза, греческая молодежь поддерживает троцкизм, маозизм и даже сталинизм. Район Эксархия в Афинах всегда был центром тусовок леворадикальной греческой молодежи. В Афинском университете, в аспирантуре которого я учился и защищал диссертацию, из нескольких сотен знакомых греков наиболее умеренных взглядов придерживались коммунисты. В основном же молодежь вешает на стены фотографии Сталина, Мао, Че Гевары. Они искренне считают, что парламентская республика «выродок» буржуазных элит, и надо брать власть в руки революционным путем. В студенческих комитетах (а они являются сильными органами молодежного самоуправления), традиционной является такая партийная карта: один центрист, один коммунист и остальные восемь человек – представители ультралевых партийных организаций. По моим прикидкам, 80 процентов греческой молодежи это - почитатели крайней левой идеи. При дискуссиях, на мои увещевания, что концепции светлого будущего нет места в серьезной науке, а социалистическая мечта оплачена сорока миллионами жизней, греки философски говорили, что капитализм ежедневно медленно и методично уничтожает людей неравенством. Но возвращаясь в Эксархии... В этом микрорайоне расположены маленькие типографии, которые печатают книги Троцкого и ...още
даже Сталина. Здесь находится большое количество разного рода кафешек и баров, где собирается молодежь, мечтающая походить на Троцкого и Че Гевару. Для этих ребят особым шиком считается пристать к полицейским, отобрать у них дубинку или же поджечь полицейскую машину. Греческая полиция вообще старается не входить в этот район, и до недавнего времени не использовала никаких жестких методов борьбы против таких молодых людей. Во многом это объясняется и тем, что ситуация нынешнего правительства достаточно шаткая. Их коалиция имеет перевес в парламенте всего в один голос. Низок уровень доверия к правоцентристскому правительству. Поэтому полиция негласно избегала любых стычек со студентами, стараясь не провоцировать их. .......... Интересно, что сам погибший - представитель почти золотой молодежи. Его отец – директор банка в элитном районе Афин, сам парень ходил в частную школу, а мама – ювелир. Царство Небесное усопшему, это не говорит о нем плохо. Это просто еще один пример, что в греческом обществе хорошо устроенные люди не верят в дело родителей, а носятся с мечтой о прекрасной альтернативе, готовые защищать ее даже с бутылкой зажигательной смеси в руках. Они не бандиты, они не грабят магазины, но они могут ворваться, залить его бензином и сказать: мы ненавидим вас, капиталистов. Они не имеют уважения к чужой собственности. И сейчас ситуация обострена как никогда. Конечно, власть может провести операцию по зачистке. Но если бы хоть где-то прозвучал еще один выстрел, все бы общество объединилось против партии премьера. И на следующих выборах, эта политсила не получила бы и десяти процентов.......... http://www.russianathens.gr/modules.php?name=News&file=article&sid=2518
трети - благодаря ти за обективната информация
Браво на Anonymous 11 Декември, 2008 в 2:50 pm! Най-после нещо обективно, смислено и грамотно. Да разбира този, дето има глава.
Във всеки случай несъразмерния /по силата си спрямо тежеста на повода/ изблик на екстрезимъм, е продукт на една "запушена" политическа система - очевидно без нормални канали за изразяване и съразмерно представяне на разните интереси и настроения във властта. Тогава мнозинството гърци, които не са ектремисти, щяха "естествено" да балансират откачалките, а не това да става с полицейско насилие и жертвите му всъщност онователно да стават герои при инцидент, защото не това е начина за неутрализиране на екстремизма, ами свободният и непосредствен израз на волята на всички при постоянен свободен диалог между всички. Очевидно това го няма, щом избухна такъв взрив. Застаряващата представителна демокрация се нуждае от допълване с пряка демокрация, защото ниската й пропускливост не отговаря на желанията и възможностите за все по-широка човешка свобода. Руските балкански "коментари" ги знаем.
протестите в гърция са продукт на реалноста в т. н. европейски съюз-двойственният подход към някои страни