Бившият полски президент Лех Валенса на церемонията по случай 25 години от присъждането му на Нобеловата награда за мир. Снимка: Ройтер

Светът свързва разпадането на социалистическия блок и последвалото прекратяване на дейността на Варшавския договор с падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Но това не е точно така - Полша беше първата страна в Европа, която победи комунизма. Този факт днес като че ли отчитат единствено поляците, които отбелязват 25-годишнината от присъждането на Нобеловата награда за мир на Лех Валенса - лидер на първия независим синдикат в социалистическия свят - “Солидарност”.

Наградата беше присъдена на Валенса на 5 октомври 1983 година, а днес се навършва четвърт век от деня, в който съпругата му Данута и най-големият му син Богдан получиха отличието в Осло. Тогава Валенса не присъства лично, тъй като се страхуваше, че ако напусне страната властите в Полша няма да му позволят да се върне. Миналата седмица честването на годишнината беше съпътствано от прояви, сравними с национални тържества. На тях бяха поканени настоящи и бивши държавни лидери от всички континенти, както и журналисти и младежи от над 40 страни. В продължение на седмица младите хора и журналистите пътуваха от Краков през Варшава до Гданск с Експреса “Солидарност” - специален влак, който ги превози по маршрути, свързани с историята на Полша и Европа. Инициативата беше финансирана от неправителствени организации, но беше изцяло подкрепена на властите в страната.

Втората световна война, която установи границите в света през 20-и век, започна с нахлуването на германските войски в Полша на 1 септември 1939 година. За по-младите поколения това е градът на “Солидарност”, където половин век по-късно работническите стачки доведоха до края на установеното след Втората световна война разделение на Европа на капиталистически Запад и социалистически Изток.

Първата спирка от маршрута на експреса “Солидарност” беше хитлеристкият концентрационен лагер “Аушвиц-Биркенау” край Краков, където от 1940-та до 1945 година намират смъртта си над един милион евреи. Малцината оцелели от издевателствата в лагера разказват, че днес това място е мемориалът на “Ада на Земята”. “Аушвиц” е работната територия на д-р Йосиф Менгеле - медикът, убил и осакатил хиляди със своите експерименти, включващи дисекции на живи деца, скопяване на мъже без упойка, инжектиране на химикали в очите, за да се промени цветът им.

Днес, застанали върху покритите с цветя железопътни релси в лагера, посетителите научават от екскурзовода, че това е линията, по която са пристигали композициите с лагерници. Менгеле, наричан от осъдените без съд на смърт жертви на Холокоста “Ангелът на смъртта”, лично е подбирал кои от новодошлите да изгорят в камерите веднага и кои да останат живи, за да работят до последен дъх, или да легнат на мраморната му маса за дисекции. Пътниците в товарните влакове са пристигали почти доброволно и са били убеждавани да влязат в газовите камери, за да вземат душ след дългото пътуване.

Превзета и “прочиствана” от нацистите, през 1944 година Полша очаква навлизането от изток на Червената армия. Във Варшава е организирано съпротивително движение, което да предотврати завземането на града за втори път след установяването на хитлеристко командване. Съпротивата удържа 63 дни, в които германците подготвят план за унищожаването на града. Планът е изпълнен и 85 процента от Варшава е срината. “Местните едва изчакват да отекнат последните детонации и започват възстановяването на града”, разказва гидът в Музея на Варшавското въстание. Комплексът, открит през 2004 година в някогашно трамвайно депо, е струвал на страната над 2 милиона евро и съдържа основно предмети, събрани чрез дарения от граждани.

От няколкостотин хиляди евреи във Варшава през войната, днес там са останали едва около 16 000, пояснява екскурзоводът. “Поляците ценят историята си и винаги отбелязват, че народ, който не познава миналото си, няма бъдеще”, казва той, “но няма отговор, както и местните жители не знаят, къде е подписан Варшавският договор.” Договорът е подписан в Президентския дворец във Варшава на 14 май 1955 година между СССР, Албания, Народна република България, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния и ГДР, и е пряка последица от включването на ФРГ в НАТО в резултат на следвоенното разделение на Германия.

Варшавският договор представлява военно споразумение за взаимна защита на страните от организацията, чийто основен съперник са държавите от НАТО. Официално двете военни организации не влизат в пряк конфликт до разпадането на социалистическия блок и разтрогването на договора в Прага на 1 юли 1991 година. Месеци по-късно СССР и Югославия - последните страни в Европа, останали под управлението на комунистическите партии, отиват в историята.

Силата на договора е използвана два пъти в рамките на страните по споразумението - при овладяването на опитите за смяна на властта с демократично управление в Унгария през 1956-та и в Чехословакия през 1968-ма. При стачките в Полша от 1970-та, 1976-та и 1980 година страната също е изправена пред възможността войски на Варшавския договор да се намесят в овладяването на размириците. Военният министър на Полша Войчех Ярузелски поема поста министър-председател и през 1981 година въвежда военно положение. Така основаният месеци по-рано след поредните стачни вълни първи в историята на социалистическия блок независим синдикат “Солидарност” е поставен извън закона. Полската армия влиза в Гданск, за да сложи ред.

Днес музеят на историята на “Солидарност” съхранява документални кадри, направени от западни кореспонденти. Те показват картини, подобни на опитите за демократизиране на Китай през 1989 година. В паметта на хората по света е останала картината с героичните студенти, излезли на площад “Тянънмън” в Пекин, застанали срещу движещите се към тях танкове. Но хората от социалистическите страни не са видели как полската армия атакува протестиращите работници на собствения си народ, които биват прегазени от бронирани камиони.

Според Михаил Горбачов, последния лидер на СССР, генерал Ярузелски е демократ и е осигурил по-мирно решение на проблема в Полша от това, което биха предприели войските от Варшавския договор, ако бяха нахлули в страната, както в Унгария и в Чехословакия. Днес много поляци мислят по същия начин - Ярузелски е спасил Полша от действия на Съветската армия и на нейните съюзници. Но и до днес броят на жертвите в потушаването на стачките не е установен. Роднини на загиналите при овладяването на протестите работници от корабостроителницата в Гданск, която в онези времена носи името на Владимир Илич Ленин, казват, че убитите работници били погребвани в други градове, а в смъртните им актове било отбелязано, че са починали от сърдечна недостатъчност по време на работа.

Протестите в Полша започват от корабостроителницата в Гданск и са следствие от постоянното повишаване на цените на хранителните стоки. Със задълбочаването на проблемите в системата на плановата икономика, характерна за целия социалистическия лагер, икономическото положение в близо 40-милионната страна се влошава все повече. След първите протести правителството поема ангажимент да изпълни исканията на работниците, ако те се върнат на работа. На следващия ден работниците опитват да влязат в завода, но са посрещнати от затворените врати на комбината и от стрелба на армейски части. През декември 1981 година пред вход номер две на корабостроителницата е издигнат мемориал за загиналите. При едно от трите си посещения в Полша между 1979 г. и 1987 година папа Йоан Павел Втори, роден със светското име Карол Войтила във Вадовице, близо до Краков, се моли пред този паметник. Районът отново е отцепен от армията и наоколо не са допуснати хора.

“Тишината, която чух край този паметник, беше най-оглушителният вик за свобода”, заявява първият папа славянин при последвалата меса във Варшава. Религиозната церемония е предавана на живо по държавната телевизия, но на операторите не е позволено да показват хората, които присъстват, за да не се видят милионите католици, дошли на площада да чуят думите на своя духовен водач. “Имам чувството, че цялата страна се е превърнала в концлагер”, казва папата на срещата си с полското държавно ръководство.

През юни 1989 година - четири месеца преди падането на Берлинската стена, в Полша са произведени първите след войната почти свободни избори. Конституцията е променена, “Солидарност” отново е узаконен, а негови представители влизат в парламента. Към този момент в движението членуват 10 милиона поляци. Исканията на работниците от 1980 година, изложени в 21 точки, днес са обявени за част от културното наследство на ООН. Лидерът на протестите Лех Валенса е национален герой в Полша и беше избран за първия президент на страната след разпада на социалистическата система. Валенса не спечели втори мандат и се върна за кратко на работа като електротехник в корабостроителницата, преди да бъде избран за депутат. Днес той получава пенсия, равняваща се на три средни пенсии за страната - около 1000 евро. Летището в Гданск носи неговото име.

Неотдавна корабостроителницата беше продадена на украински инвеститори. Преди четвърт век в нея са работили около 16 000 служители, а днес броят им е едва около 2000. Един от лидерите на протестите през 80-те години на миналия век пояснява, че предстои да бъде решено бъдещето на завода, защото и той изпитва затрудненията, възникнали от световната финансова криза.

По БТА