Роналдиньо (вляво) е последното голямо име, пристигнало в Серия “А”. Снимка: Ройтерс

Звучи невероятно, но когато Висшата лига на Англия стартира през 1992 г., мачът от Серия „А” “Сампдория” – “Лацио” имаше три пъти повече телевизионни зрители на Острова, отколкото “Манчестър юнайтед” – “Челси”. Днес ситуацията е съвсем различна.

Миналия уикенд най-лютото дерби в Европа бе в Северна Италия. На другата сутрин - ако не сте поне малко пристрастен, вероятно нямаше да знаете дори резултата. И със сигурност няма да сте гледали дори репортаж от мача. Дербито на Италия “Интер” – “Ювентус” събра за пръв път двама бивши мениджъри на “Челси” – Жозе Моуриньо и Клаудио Раниери. Те изведоха на терена два от най-силните италиански отбори в момента. Само по себе си това някога би предизвикало огромен интерес.

Тези дни обаче отминаха. Серия “А” се предава по различни канали на Острова (а и в България) от 15 години. В началото на 90-те това бе бижуто на клубния футбол. В калчото играеха най-добрите футболисти, а артистизмът на Роберто Баджо, Марко ван Бастен, Габриел Батистута, Франко Барези заразяваше всички. По онова време на Острова срещите от Серия “А” се гледаха от около 3 милиона души, докато тези от английския елит – от едва 1 милион.

Днес калчото е направо извън класацията, при това не само във Великобритания. Няма битка кой да купи тв правата, защото всички са доволни да имат Висшата лига и испанската Ла Лига. “Вече сме второкласна продукция, признава Фабио Ликари от “Гадзета дело спорт”. Англия и Испания са окупирали върха, а Италия се бори с Германия и Франция за място в тройката.” Миналата седмица Моуриньо каза това, което италианците не искат да си признаят: “Калчото не се харесва на останалия свят. Семейството ми в Португалия трябва да чака до полунощ, за да гледа мач от Серия “А”, докато още в 19 ч. може да наблюдава един слаб мач от сорта на “Хетафе” – “Валядолид”. Италианският футбол ме интересува като продукт, но хората в другите страни не го обичат – особено в Азия, където изобщо не се продава.”

Има няколко основателни причини за спада на популярността на Серия “А”.

Корупцията: Скандалът „Моджи”, в който бяха въвлечени няколко от най-известните клубове, все още не е приключил. “Ювентус” бе пратен в Серия “В”, а “Милан” и “Фиорентина” бяха наказани сурово.

Хулиганите: През 2007 г. имаше два смъртни случая в резултат на насилие около стадионите. Битките между ултрасите и полицията са все по-чести, а истинските фенове се чувстват застрашени.

Тактиката: Това не е такъв проблем в страната, но в чужбина публиката иска по-зрелищни и кавалерски стил, както е в Англия и Испания. А и днес играчите нямат таланта на звездите от началото на 90-те и по-трудно печелят любовта на феновете.

Pay per view: Още едно обяснение за ниската посещаемост на мачовете. Всички мачове могат да бъдат наблюдавани по телевизията, понякога по повече от един канал. Макар да има силна конкуренция, на зрителя излиза евтино да гледа срещите. При настоящата ситуация е много по-лесно човек да си седи вкъщи и да гледа футбол на ниска цена, удобно и безопасно.

Джеймс Ричардсън, който дълги години коментира италиански футбол на Острова, признава, че продуктът “калчо” никога не е бил толкова некачествен. “Става въпрос за последните 15 години. Преди имиджът на Серия “А” се въплътяваше в думите “най-добрите футболисти в света са тук”. Днес казват, че мачовете са уговорени, отборите използват негативни тактики и никой дори не превключва канала, за да гледа. Тези неща не са се появили от само себе си. Маркетингът определено е проблем за италианския футбол. През годините на Апенините свикнаха да се продават, защото са имали най-добрите футболисти в света. Идеята да се търгуват зад граница никога не е била основната им мисъл.”

Жозе Моуриньо пръв призна, че “калчото” не се харесва на останалия свят. Снимка: Ройтерс

Тъжна картинка. Лайъм Брейди, който игра в Серия “А” по време на златния й период редом до Диего Марадона и Мишел Платини, смята, че италианският футбол е прояден от проблеми, които отблъскват хората. “Калчото е морално банкрутирало, твърди Брейди. Хората не се интересуват от него. Когато аз бях там, бе радост да излизаш на терена, защото играехме срещу големи отбори пред пълни трибуни. С годините това се промени. Влиянието на агентите върху треньорските решения също разруши имиджа на Серия “А” в очите на феновете. Видяхте докъде може да доведе това – реферите са подлагани на натиск, а “Ювентус” бе лишен от две титли и пратен в Серия “В”. Затова феновете не искат да купуват продукт, след като не вярват, че всичко е честно. Футболът все още е религия в Италия, но моралният банкрут и икономическата криза изпразват стадионите.”

Моуриньо може да оскуба няколко пера с критиките си преди седмици, но е прав в опитите си да събуди италианския футбол. През лятото, когато той започна в “Интер”, заяви, че предизвикателството пред него е много по-голямо от това да печели титли. “Искам да помогна на италианския футбол да стане отново силен и важен”, каза португалецът. Моуриньо разбра, че калчото трябва да стане по-рентабилно. Първата работа е стадионите да бъдат реконструирани, за да могат хората да водят семействата си – идея, която не е толкова безумна. “В Италия говорят много за “английския модел”, най-вече в борбата с хулиганите и реконструкцията на стадионите, обяснява Ричардсън. Модернизацията започна от там, че преименуваха третото си ниво в първа дивизия, с което би трябвало да се придаде чар и търговски вид на Серия “А” и “В”. След дълги години, в които техният футбол бе “il campionato piu bello del mondo” (най-красивото първенство в света), днес те се чувстват несигурни и дори заплашени от мощните финансово Премиършип и Ла Лига.” Колкото и да се дискутира кризата в калчото, има и обратна гледна точка. Все пак Италия е световен шампион, а треньорите им са най-добрите. Дори Англия призна това с безсрамното обожание на Фабио Капело. Това лято Серия “А” плати почти толкова, колкото и Висшата лига за нови играчи – близо половин милиард паунда.

И въпреки това на италианците им предстои доста работа. Например “Милан” направи силна сделка през лятото, като привлече Роналдиньо за 20 млн. евро. При целия арсенал от умения на бразилеца обаче в “Барселона” бяха твърде щастливи от раздялата с играч, чиято кондиция и мотивация избледняват с годините. Макар това да бе удар по Висшата лига, тъй като Роналдиньо отказа оферта от “Манчестър сити”, истината е, че италианците вече не са реални конкуренти, когато трябва да се купува световна звезда в пика на кариерата й. Може би затова “Милан” се специализира в привличането на избледнели величия. През 2007 г. Роналдо дойде с излишни килограми и чупливи колена и изигра едва 20 мача, преди контузия да сложи на практика край на кариерата му. Отиде в “Милан”, защото “Реал” повече не го искаше. Андрей Шевченко се върна на “Сан Сиро” през лятото, защото “Челси” не го желаеше повече. Подобен е случаят и с очакваното пристигане на Дейвид Бекъм от “ЛА Галакси”.

Фабио Ликари от “Гадзета дело спорт” обаче не е единственият италианец, който смята, че е въпрос на време Серия “А” да си върне международния престиж. “Днес не можем да купим наследниците на Зико, Марадона, Бониек и Румениге. Те предпочитат “Челси” пред “Ювентус”. Но това е само един цикъл. В момента англичаните са на върха. Когато онези чуждестранни собственици си отидат, какво ще стане?”, дяволито пита Ликари.

По в. Гардиан