Изселниците в Измир: Да бяхме на днешния акъл, нямаше да тръгнем за Турция
22 Ноември 2008
Продължава от вчера. Виж тук първа част - Как българските изселници си направиха квартали в Измир
Не знам как точно да определя селището – като град от селски тип или като село от градски тип. За разликата от турските градове, където тесните сокаци правят странни извивки покрай къщите, тук улиците са широки и прави. Пресичат се перпендикулярно, всичко е точно измерено. Българските турци обичат да разказват истории как в началото са се загубвали из криволичещите улици в Измир. По правите улици в тяхното селище обаче се разхождат кокошки, което не е най-типичната гледка за град. Тук трудно разбираш, че си в Турция, може би повече прилича на айтоските села от последните години на социализма.
Къщите са почти еднакви, най-вече триетажни, на всеки етаж отделен апартамент, да има и за родителите, и за децата, като се задомят. Както и в Бурса част от тях са строени-недостроени. Вътре мебелировката също е еднаква почти навсякъде. Социалното неравенство все още не е успяло видимо да се промъкне в сплотените редици на изселниците.
“Ние, които дойдохме в началото, бяхме само с по два куфара – разказва Гюлизар. – И някак еднакво се движим. Толкова години минаха, пък още ни е трудно да се измъкнем от черупката си. Тези, които пристигнаха по-късно, носеха доларите и те направиха големите пари.”
Изселниците разказват, че местните турци са затворени в дома си, трудно общуват помежду си. Докато българските турци изнасят по-голямата част от живота си на улицата, по-отворени и дружелюбни са.
За дружелюбието потвърждавам, че е така. Всички се познават и се поздравяват, щом се срещнат. Поздравяват и мен, чужденката. Отначало малко предпазливо. Разберат ли, че съм от България, на лицата им грейват усмивки. Някои от жените се хвърлят да ме прегръщат. Трудно им е да заговорят веднага на български, но смело бъркат в запасите от българската лексика.
“Как сте? Добре ли сте? Ами как ще сте… Добре ще сте… Как е в България? Добре ли? Ами как ще е… Добре ще е… Ама мноого скъпо стана там…, много скъпо…”
А как е при вас, питам ги.
“Тук по-лесно се яде – отвръща ми Халиде. – Пари повече изкарваме. Но ако преди 89-а бяхме имали възможност да видим Турция, никога нямаше да тръгнем насам. На годината поне веднъж се връщам в Момчилград, просто не издържам само тук. Но като си ида в България, пак мъка влиза в душата ми. Почти никой не е останал от приятелите ми там – кой в София, кой в Турция, повечето са в Западна Европа. Поогледам се малко и хвана автобуса за Измир. До след няколко месеца, когато пак нещо ме стегне за гърлото тука и отново тръгна за Момчилград. Така се случи с нас – ни тук, ни там сме. Подиграха ни се и от двете страни. Сега какво да правим? Теглим и мълчим. С нас ще е така. Дано децата се оправят по-добре и си намерят мястото.”
Измир: Сезонът на лютеницата и голямото изчисляване на пенсиите
По уличките на Мендерес жените са стъкмили огньове, отгоре са сложили казани, стерилизират буркани с лютеница. “Местните не знаят ни лютеница, ни компоти, но на нас ни е вкусно и си варим”, казва Халиде. Викат ме да пробвам от новата лютеница. Много е хубава. Халиде е доволна от производството си. Пет килограма домати е купила за 1 лев. Къде ти в България такива цени?!
Местната кухня, в която има повече арабски оттенъци, не е оказала силно влияние върху готварските умения на домакините от Кърджалийско. Кулинарните навици са пренесени директно. Интересувам се дали са се научили да обработват маслините, които растат почти пред всяка къща. Не. “Свекърва ми опитва – обяснява Хатидже. – Слага ги в саламура, в сол ги държа… не станаха.” Плодовете на маслините падат по улицата – Господ дал, Господ взел, българските турци си купуват маслини от магазина.
Но каквото го могат изселниците, наистина го могат и това е чевермето. Имат специално място, на което се събират на родопско чеверме. Не се отказват и от свинското месо – също навик от България. В “Метро” продават, освен това много ловджии има в Мендерес, които отстрелват глигани в околните планини. Естествено, свинското върви с червено вино, за приготовлението на което някои имат специални изби. Новото е, че са научили да правят и ракия от смокини, но за съжаление нямах честта да опитам. Но пък приказките за смокиновата ракия бяха така сладки, че все едно съм пила.
Преди 80 години в кърджалийския край се казвало, че имало някой си Ахмед, който пиел, но никой никога не го бил виждал пиян. Имало и една Кадрие, която ходела по чужди мъже, но никога нито един мъж не си признал, че бил с нея. Тези здрави морални устои, подкрепяни от религията, са вече в миналото. Повечето от мъжете в Мендерес пият, както се пие в България и на това в общността не се гледа осъдително. Не срещат подкрепа обаче ония жени, които оставили мъжете си от България и забегнали с местни турци в града. Оправданието за по-лесно икономическо съществуване не се приема. За тях тук предпочитат да мълчат. “Курви дойдоха и курви останаха”, звучи присъдата.
Гостувам в Мендерес в края на Рамазана. Сутрин в 4,30 ч. барабанчик обикаля между къщите и събужда хората да закусят по тъмно, че после ги чака глад до вечерта. Казват ми, че само възрастните спазват религиозните догми. “Преди “възродителния процес” не бях стъпвала в джамия – разказва Сабрие. – Като почнаха да ни сменят имената, насила станах правоверна мюсюлманка. Колкото повече не ни даваха, толкова повече се настървявах. Сега пак се опитвам уж да не ям, но ми става лошо, не издържам и спирам. Но като спра, нещо отвътре почва да ме гризе, че Аллах вижда и ще ме каже. Както хем съм туркиня, но не съм от Турция, така и хем съм мюсюлманка, но съм и неверница. Може би трябва да се примиря с това раздвоение, защото е мъчително да се живее с него.”
В селището на българските турци няма джамия. Гласът на ходжата долита от центъра на Мендерес, а той е на десет минути път пеша. Разказват, как преди няколко години някой си Ахмед от изселниците отишъл в джамията и казал, че българските турци не са съвсем религиозно образовани, затова нека да дойдат няколко ходжи да ги вкарат в правия път. Ходжите дошли, но българските турци ги изгонили, като рекли, че ще се оправят и сами. А Ахмед вече рядко канят на трапезата си.
Освен да направят лютеницата, пред първото поколение от изселниците от България стои разрешаването на друг много важен въпрос – през май 2008 в Турция е приет закон, който им дава възможност да се пенсионират. Досега това е важело за турците, които са работили в Германия. За първи път се прилага и за имащите трудов стаж в България, но само за тези, които са пристигнали през 1989-1991 г. и са със статут на изселени. Преместилите се в Турция от 1992 г. насам нямат право на този вид пенсия. Аритметиката е следната: от момента на записването в социалните служби мъжете трябва да имат 25 години стаж, жените – 20. Събират се дните, отработени в Турция и към тях се прибавят дните трудов стаж от България. Но за всеки отработен ден в България изселниците плащат на турската държава по 6,49 лв.
Почти всички изселници над 40 години са подали молби за пенсиониране и сега изчисляват колко ще им струва откупуването на стажа.
Хатидже взима 2000 лв. заплата, но официално - 600
Хатидже е на 42 години и от септември месец е пенсионерка. У дома си е събрала вестници с обяснения за прилагане на закона, различни наредби. Понеже първа е минала през бюрократичното сито, е готова да обяснява и на другите.
Когато напуска Момчилград, Хатидже е на 23 години. Омъжена е и има син на 2 години. Семейството получава изселническите паспорти и заповед да напусне страната до 24 часа. По онова време, октомври 1989 г., никой от тях не иска да тръгва за Турция, избират Швеция, както голяма част от съгражданите им. “Имахме 3 600 лв. и 100 долара – спомня си тях. – Взехме две чанти с дрехи и одеяла. Не знам защо одеяла, просто в паниката това съм грабнала. На малкия не взех ни една играчка. По едно време като ревна във влака, че не искал да спи, защото му е нямало пижамата… Добре, че бях набутала един биберон, та се успокои.” Семейството пътува до ГДР, оттам се качват на влак за Швеция. “Изведнъж гледаме – влакът влиза в кораб. Ужас! Ферибот било, обаче де ние в Момчилград да сме чували за такова нещо? За мен беше страшно от Момчилград до Кърджали да ида, а тогава на международен влак, че и на кораб на всичкото отгоре!” Както повечето изселници от Кърджалийско Хатидже отива в имигрантски лагер. Започват интервюта за получаване на политическо убежище… но идва 10 ноември и шведските власти обявяват, че българските турци могат да си ходят по родните места. В България е настъпила демокрацията!
“Още един месец да се беше задържал Тодор Живков и щяхме да станем шведски граждани – казва днес Хатидже. – Но нямахме късмет. Върнахме се в България, но то в нашия край празно, всички се изнесли за Турция. Чак тогава тръгнахме за Измир.”
Хатидже бързо си намира работа, преди това е била счетоводителка, в Турция се захваща за същото във фирма за ортопедични стелки и протези, която отскоро има представителство и в София. “Много ми беше трудно отначало с езика. Осъзнах, че знам само български и руски и нито една дума на турски от счетоводните понятия. Постепенно свикнах. Но и досега имам проблеми с езика – като ида в България, първата седмица ми се струва, че дума не мога да кажа на български. Като се върна в Турция, разбирам, че турския съм забравила и само български думи ми идват наум.”
Хатидже е доволна от работата си, добри пари взима – 2000 лева й е заплатата. Но официално се води на 605 лева, всичко отгоре е на черно. Казвам й, че и в България на повечето места е същото. “Така ли? – учудва се тя. – Значи и в България станало като в Турция. Аз пък мислех, че е по-европейско…” Колко ще й е пенсията при това положение? 700 лева. Защо предпочита да остане с по-малко пари? Млада е още, какво й пречи да работи? “Тук минеш ли 40 години, като нищо могат да те махнат от работа – казва тя. – Не, не са казали, че така ще направят с мен, но потенциално съществува такава възможност. Навлизат нови технологии, всичко се подновява и работодателите смятат, че младите хора ще се справят по-добре. Освен това напрежението става все по-силно, понякога неудържимо. В Турция се работи много повече отколкото в България. Затова предпочитам да си имам пенсия – за всеки случай. Иначе уговорката ми е да остана да работя, т.е. да взимам пенсия и заплата.”
Всяка сутрин в 6,30 ч. Хатидже се качва на автобуса и пътува до Измир. Питам защо не са останали да живеят в града някъде по-близо до офиса й. “Там ще бъдем сред чужди – отвръща тя. – По-добре да пътувам, но да знам, че мога да разчитам на комшиите си.”
Синът й вече е студент и учи телекомуникации. В университета в Измир предложили на петима студенти да продължат в друга държава. Адем избрал България и от четири години учи в Техническия университет във Варна. Ако трябва да се върне в Турция, казвал, по-надолу от Истанбул не отивал. Или оставал в България, или тръгвал към Германия. Малкият син на Хатидже, който скоро ще завърши гимназия, пък искал да следва в Пловдив. Къде ще живее пенсионерката Хатидже? “Където децата, там и ние – отсича тя. – Може Турция, може България, кой знае…”
Най-добре от всички пенсионери обаче е Айше. Когато през 89-а семейството й се изселило за Измир, децата й казали, че не желаят да живеят в Турция, хванали влака за Виена, там попаднали в емигрантския лагер “Трайскирхен”, където получили политическо убежище в САЩ. Изучили се, намерили добра работа, устроили се според желанията си. Преди седем години на Айше също й омръзнало в Измир, където заедно с мъжа си успяла да издигне къща, и взела самолета за Сан Франциско. В момента Айше се опитва да се пенсионира в три държави – България, Турция и САЩ. В Момчилград е работила в кравеферма, в Измир е чистила в различни офиси, а в Сан Франциско е правила къпана баница. Къпаната баница е кърджалийски специалитет, най-важното е разточването на корите, които след като са готови, първо се пускат в кипяща вода, после в студена. Къде в Сан Франциско да са виждали такова чудо на кулинарията като кърджалийската къпана баница, ясно е, че ще се бъркат от 20 до 60 долара според случая. Проблемът е, че Айше така и не е научила английски. Но родопската хитрост е проговорила – наела е адвокат, който настоява, че тъй като жената е претърпяла мозъчна операция, няма възможност да запомни английските думи. Айше скоро ще стане американска гражданска и веднага след това американска пенсионерка.
В Измир разказват за нея с усмивка и малко завист. И винаги с нетърпение очакват да се върне при роднините си, за да ги засипе с американски подаръци от китайските магазини.
От България за Америка Айше също не си тръгва празна. Въпреки че пренасянето на хранителните продукти е забранено, тя всеки път успява да промуши през иглените уши на американския граничен контрол поне две чанти с българска лютеница, ракия и вафли. При последното й пътуване американците я накарали да подпише, че никога повече няма да пренася извара. Но все още никой официално лично не й забранил да си вземе български локумени вафли, лютеница и гроздова.
Няколкото дни в Измир бързо си отиват. Сбогувам се с новите си познати, пожелаваме си бъдещи срещи. “Едно да запомниш от мен – настига ме Сабри – ние парите си печелим в Измир, но сънищата си сънуваме в България.”
С Мустафа се качваме на колата и тръгваме обратно за Момчилград. За роднините, останали в България той носи турски салам и турски кашкавал. Кашкавал насам, кашкавал натам. Родното си е най-хубаво.
 |
|
Глупаци, някога когато си тръгваха от Бг им казвах "Що отивате в Турция, сега ви е паднало - е Европа, е Щатите..." Не, турци били... Дрън-дрън. Льохмани си бехте някога, льохмани сте си и сега.
Драгостинова, аслъ хептен бетер гяури ги изкарахте тия хорица...
странно нито дума в този сайт за уволнението на Коритаров?
Зор голям, всеки да се изкаже за Коритаров. Не е подходящ за символ на свободата на словото. Доносник.
И то гнусен. Някой си бил пишел книга за Хитлер - като ги четях тия неща дето ги е писал Коритаров в студентските си години, чудех се, какви ли дивотии са донасяли някои хомосексуалисти относно моята личност.
Пишете на кирилица. Админ........................ZA 20 GODINI, KA6TI SI POSTROILI.TI SEGA SI IMA6 TAZI VYZMOJNOST E, E II KADE I KOGO POKORI OT TES IZBROENI DARJAVI???TE I TOGAVA SA IMALI PARI , ZA6TOTO SA GI POSTIGNALI S 4ESTEN TRUD, NQMALI SA ,,VUI4O VLADIKA ,,- ZAKOETO VINAGI SA RA4TILALI TAKIVA KATO TEB.TO INACE SAMU4USTVIYE GOLQMO TUKA EVROPEISKO--AMA DJOBA BYLGARSKi-prazen.
Подкрепям горещо идеята,на Е вестник,да публикува прекрасни репортажи,за Българското,независимо от вероизповеданието на интервюираните.Българското ще съществува,независимо от опитите,на псевдо политици да насаждат максимата, Разделяй и владей,в собствена изгода.
най-после се намери един автор/авторка да мисли и пише спокойно и човешки за хора и съдби, които станаха жертва на политически игри и машинации от по старо време, пък не ги оставят на мира и в по-ново време. дано тези разкази стигнат по някакъв начин до повече читатели, че да подействат успокояващо както на мюсулмани, така и на християни
Егати селянката Хатидже, 2000 лева й е била заплатата. Кой за кво ги дава тия 2000???
Къпаната баница е супер!
всеки пътешественик страда от синдрома на марко поло
Грозни са им къщите, но и нашите не са по-хубави, уви...
Добре, човешки написан материал.Но нека някой от тези райони,без да влага политически пристрастия, да каже наистина ли са били прогонени от България, или това е тяхно решение,засилено от турски педставители в България, както и от турската пропаганда.Аз лично съм говорил с турци, които искаха да се изселят далеч преди възродителния процес.Чувал съм, че повреме на самата "голяма екскурзия" са молени от властите да не емигрират.Истината явно е замъглена от политическите настроения и е трудно де се види. Иначе възродителния процес е крещящо нарушение на елементарните права на тези хора: да се чувстват такива, каквито винаги са се чуствали, да говорят на езика си, да запазят традициите си и т.н. Освен това, този крайно неприемлив,неразумен, недалновиден акт, на управляващите по онова време, имаше (и продължава да има) дългосрочни отрицателни последици за нашата страна. Но явно и истината за това, кой и как е взел това решение никога няма да излезе.
Вместо да им извадят очите, им изписаха веждите "българските" "комунисти". Батман Бойко Борисов за едно беше прав - БГ политика е лайно в целофан, като напоследък целофана липсва!
ЖАНИНА вьпреки е жена,но е СЬС ЛЬВСКО сьрце.ОБИКАЛЯ,ВИЖДА,СЛУШАи пише за психиката на пострадалите турци живеещи в БЬЛГАРИЯ от страна на комунистическия тотелитарен режим.ТЯ вьрши работите на онези (писатели,журналисти)от турски произход,които по време на така наречения (вьзродителен)просец пишеха,ласкаеха ГЛАВОРЕЗА ЖИВКОВ и режима му,днес сьщите МРЬСНИ,КЬРВЯЩИ ПИСАЛКИ ЛАСКАЯТ,местните партиини(ЛИДЕРИ и КМЕТОВЕ)и печелят както преди и днес.ЖАНИНА се стреми и иска ,че УТРЕШНАТА БЬЛГАРИЯ да СТАНЕ ОБРАЦОВ ДОМ НА ВСЕКИ ЖИВЕЕЩ В ПРЕДЕЛИТЕ И.
До Аз. Вярно ,че на малка част от Турците казваха да не отиват(Да не се изселват)в Тр. Също и на мене ми предложиха да остана,но в замяна не предложиха нищо.А именно връщане на имената.От това какво следва. Tи си принуден да се изселиш за да останеш какъвто си бил по рождение.Едно друго сeмейство който повярва на на БКП изселиха в Монтана.
тези жени казвам за тях! отивайте на БГ не сте задължителни за Турция. а ние не сме български турци! а вие какво казвате като един българин е роден на германия. германски българин ли е?
До АЗ..99% от хората просто бяха принудени да се изселят. Армията и специални части (червени и сини барети) със кучета и палки бяха пратени срещу тях. Танкове заобиколиха турските села. Удряха с палки при най-малкия инцидент, изключиха домашните телефони за да не могат да общуват помеджу си. Аз съм жив свидетел. Свидетелите на най-голямата Комунистическа глупост на 20 век са хиляди. Дигнаха армия, срещу шепа хора, които имаха само вили и мотики. Я попитайте българите, които живееха в областите Разград, Шумен и Силистра, каква е била истинската ситуация. И всичко това беше направено във мирно време и то по нареждане на група изкуфяли комунисти. Много хора бяха принудени да отработят норми в полето, за да получат документи. Всичко беше много хитро планирано. Извъртяха ситуацията, че уж било екскурзия. 300 000 човека тръгнаха на Голяма Екскурзия за 3 месеца. Кой нормален човек в света, ще изостави покъщнината си, работата си и ще тръгне на екскурзия от кеф, без да знае къде отива.Само защото един изкуфял старец бил казал, че вратите са отворени. Властите във Виена и други Европейски държави са свидетели, че за 1 месец пристигнаха десетки семейства с по 1 куфар на човек. И бяха принудени да ги настанят в ...още
бежански лагери. Кой човек отива на екскурзия във Австрия или друга държава и се настанява в бежански лагер? Или българските власти объркаха значението на думата "екскурзия"? Или комунистите решиха да наградят 300-400000 работника за успехи в социалистическото съревнование. Слушахме и чувахме само това, което ни поднасяше държавата. И никой не осъзнаваше, че истината е много по-жестока и напълно изопачена.
''Да бяхме на днешния акъл, нямаше да тръгнем за Турция'' Бах ги двуличничките,БГ пасапорт и гражданство имате,отивайте там където ви харесва... Ние комшиите на тия от Мендерес вече не ги желаем межу нас. Да си търсят нова идентичност в България или там където си искат!... Не Мутлу Туркум Дийене!! Не Мутлу Туркум Дийене!! Не Мутлу Туркум Дийене!!
Язъклар олсун шерефсизлере.Тюркийейи бегенмесениз биле булгарларън онунде шикайет етмемениз лазъмдъ.КОЛ КЪРЪЛЪР ЙЕНДЕ КАЛЪР.Ах Аллахъм бьойле шерефсиз, шуурсуз инсанларда мъ гьореджектик ичимизде.Хай юзлерине тюрюресим гелиёр бу ресимдекилерин яху.
Хора,обиколил съм Земята,човеците се делят на добри и лоши,това Го запомнете! Политиката разделя хората,не толкова религията!
Те не си тръгнаха за Турция, ами ги подкараха за там... Тази горката още не е разбрала. Добре, че дойде демокрацията, че сега всеки има право да си избере къще ще остава и накъде ще тръгва.
1.Тези хор не са "бьлгарски турци". Те са "турци родени в Бьлгария".Както родения в Гьрция Иван не е "грьцки бьлгарин". 2.Вьзродителния процес е черно петно в техния живот. Има ли сила, която да затрие това петно???Ето ви една тема за писане. Но не ви се пише нали!! Не ви устройва! 3.Много е нормално в сьнищата да са в Бьлгария. Човек роден и пораснал например на село и преселил се в града не си ли спомня селото, младостта, училището,приятелите и т.н. 4.Може много още да се пише. Авторката е намерила хубав материал!!! Но щеше да по добре, ако беше разузнала повече кой как живее. Не е само Хатидже в Измир. И трябаше да направи сравнение с другите "Хатиджета" които отанаха в Момчилград.и т. н.
Истински ром сам бе - хав совол ме чшавесте!!
Вашите деди специално са изгонени отдавна от Индия, а не са владеели Балканите и Европа. А "Български турци" ви наричаме ние, защото сме по-толерантни и ви спестяваме епитетите, с които сте известни в Държавата на Кемал (колко е общото, което тя има с Османската империя е друг въпрос). А ако предпочитате да сте "Цигани" и "Мангали" пред "Български турци" (което пак означава, че сте турци, родени в Бг), ЗАПОВЯДАЙТЕ, отсега-нанатък ще ви наричам така... Та в този смисъл: ако начинът вашите "ръководили векове съдбините на Европа" събратя, останали на територията на НАШАТА, макар и "послушна" държавица да се приберат по родните места на дедите си е репресия и гонения, аз лично признавам, че не бих имал нищо против срещу подобно поведение. И последно: Ако в Лудогорието (по вашему Дели Орман) има някакви, макар и нищожни остатъци от кръв, поделена между цигани, черкези, татари и турски селяни-изселници (подлагани, между другото на еднакво силен икономически гнет като българските селяни), то стойте далече от Помаците и старите родопчани! В техните вени тече славянска, а не измекярска-агарянска кръв! П.С. Всъщност не съм толкова краен и кръвтта не е от определящо значение за моите възгледи, но някои "богоизбрани" да властват от този форум ме предизвикаха...
Прочетете как може да се пише на кирилица. И спазвайте условията на форума. Админ
Чети сега не "толкова крайният"... Както е писъл Berk, "Ние Турците никога не сме унижавали и подигравали с етността и вярата на хоратата.Нито един човек не са принудили да напусне родното си място заради етността и вярата." Иска да кажи че Турците, само за 50 години от тия 500 години са били направили това което вие, направихте върху нас през тоя близо век и половина... Да сте свършили още преди 4 века и половина. Разбрали бре "по-толерантните" ?! "Цигани" и "Мангали" мисля че Македонците ви наричат така. И "Помаците и старите родопчани" и на младите, им покавахте по голяма "толерантност" от нас, през тия 112 години. Уточни са какъв си славянин или българин. И има ли държава която да ва смята за такива ... ?!
Я поуспокойте малко топката. Къде се пънете да обяснявате как българите ви репресирали и ви сменили имената. Тогава беше комунистически режим. Той потискаше и самите българи. И тях вкарваше в затвори, и тях репресираше. И, както добре знаете, след 10 ноември това позорно преименуване веднага беше отменено. Забравихте ли това? Защо нападане на етническа основа - българите?
Чета отдавна тази авторка Жанина Драгостинова, която написа тук много интересна поредица от материали за българските турци. И сега с изненада установявам, че някакви турци изселници я ругаят. Та тя изкара на бял свят истории как са репресирани турците по времето на Живков. Посети турците в Бурса и Измир, написа очерци за много турци (потърсете в сайта и ще намерите), а тук някакви предявяват претенции към нея. Ай сиктир, много сте нахални, ще знаеш. Това само от слабо образование, комплекси и сбъркан шовинизъм.
Моля Админ, изтрийте моя коментар "24) Berk tr",просто съжелявам че съм go написал по този начин.(обидно)
Искали са Турция да им е родина, осъществила им се мечтата. Ами сега трябва да са доволни от това.
хайде стига с тия турци
следвай печти те си тогава си доволен
Поздравления за репортажите, бих искала да ги видя филмирани или да ги прочета в книга, вместо поредния сериал, казват ни повече ... В която и държава да попадне авторката - Жанина Драгостинова, притежава таланта да разкаже за дълбочината на човешките души, които среща по пътя си. Желая ви още много такива срещи с хора, с които да преживеете най-голямото приключение, да свалите маските и споделите искренният разговор, в който може да се случи всичко, може да се случи животът... ще чета с интерес.