Цитат в десетката: Ние, биещите се… и "На учителя с любов" по бТВ + видео
8 Октомври 2008
Гледах предаването „На учителя с любов”, което бе излъчено по бТВ тези дни. Много хора се въодушевиха да обясняват как българското училище се сгромолясвало. Даже един дългобрад тип във филма каза как преди нашите ученици са завладявали Европа, а сега вече не го правели. В известен смисъл напълно подкрепям твърдението, че качеството на образованието е лошо. Защото не отговаря на интересите на държавата и икономиката. Но в този филм аз не видях нищо, което да показва за мен, че се влошава.
Когато аз бях ученик преди 20 години в стандартно, не елитно училище, си спомням следното:
И ние влудявахме учителите си и им правехме напук. Имахме млада учителка, която напусна на третия месец, включително и заради това, че я правехме луда. Изпълненията, които правехме, бяха много по-големи от заснетите във филма. Там най-много показаха, че децата носеха ножове на училище. Ние пък носехме автоматични ножове, бойни ножове, бокс (мен са ме били с бокс), пръстени с остриета, газов пистолет (да, по тошово време беше, и въпреки това), а някой (да не споменавам имена, не един и двама) донесоха и пистолети. Офицерското училище (сега Национален военно-исторически музей) бе наблизо, и ние влизахме вътре през оградата да крадем нафта и куршуми от стрелбището. При една такава експедиция приятел с дезодорант срещу клечка кибрит запали шапката върху главата на военен, който тъкмо се пресягаше да ни хване. Куршумите слагахме на трамвайната релса (оттам минаваше трамвай 4) и се кефехме как гърмят, а хората залягат в трамвая. Кефеше ни и как ни гонеше ватманът, и как никога не ни хващаше.
На Учителя С Любов - бтв Репортерите (част 1)
В офицерското училище сме влизали по складовете, и сме крадели дори гранати. Макар те да не ни бяха интересни и да ги зарязвахме (но сме разглобявали не една). Хващали са ни. Карали са ни се. Биели са ни. И пак се връщахме. И скубехме перата от опашките на фазаните им. Крадяхме и селитра от колибите в парка. С нея и други материали, които купувахме от аптеките, правехме димки и ги хвърляхме през прозорците на хората или в асансьорите, точно когато някой го повика. За кеф, за емоция, за адреналин. Учехме химията с интерес далеч извън учебната дейност за да можем да правим бомби. Правехме всякакви неща, които се взривяваха. Включително и такива, които разпръскват вода. С едни такива бомбички ние замерихме момичетата в детската тоалетна в училище, докато се намокриха напълно, а някои и посиняха. Съучениците и съученичките ми пушеха. Беше толкова разпространено, че май това бе единствената причина, поради която аз не пуша сега. Всички до един пиеха. И то не леки неща (като бира и вино). Особено на ученическите лагери се пиеха доста твърди алкохоли, в доста сериозни количества.
Отделно от това, че си правехме мамби (намазването на лицето на някой с паста за зъби бе най-малкото, изваждахме хората и ги изхвърляхме през терасата през нощта). Правехме дисекции на животни, някои от които живи. Други пъхахме по креватите на момичетата в лагерите, за да ги чуем как пищят. Стреляхме се с фунийки с карфици на върха. Както по животните, така и помежду си. Правехме пистолети, пушки, барут, прашки. Значително намалихме броя на гълъбите, врабците и уличните котки по нашите краища. По някои предмети съм знаел и значително по-малко отколкото демонстрираха учениците в това училище по бТВ. Нищо че в същото време ходех по олимпиади и се класирах в тройката на национални и международни такива. Мои съученици се биеха с учителите. Причакваха ги нощем и се биеха. Отделно от традиционния футболен мач между учители и ученици, който се провеждаше в нашето училище. На някои учители пък им крадяха колите, за отмъщение. Или просто ги препаркираха между две дървета или други две, така че да не могат да се извадят лесно. Някои надписи по училищните стени бяха като духове, колкото и да ги боядисваш и махаш, те се появяваха отново и отново. Най-вече „Дикльо е пикльо”, коментиращ заместник-директора Дикльовски. Много години по-късно посетих пак училището. Нищо не бе същото, всичко бе пренаредено и пребоядисано. Но надписът „Дикльо е пикльо” продължава да си стои на същото централно място, където си е бил винаги.
На Учителя С Любов - бтв Репортерите (част 2)
Някои ученици взимаха наркотици. Леки и тежки. Някои и отглеждаха. Други (да не споменавам имена) рафинираха. На който се интересува, мога и да му обясня как се правят и обогатяват някои базови наркотици. Макар пазарът да не бе така добре развит сред учениците, както вероятно е сега. Двама мои познати ученици се стреляха в двора на училището. Бой имаше всеки ден, а традицията изискваше да се съберем около него в кръг за да не се вижда. Биеха се и момичетата. Те пушеха и в тоалетната, пиеха далеч повече от нас. Ние пък крадяхме и други материали от комбината. Хартия, разни химикали, играчки. Цигани от време на време ни нападаха да ни бият в парка и да ни обират стотинките. Ние се събирахме на големи групи, и бързо ги намирахме, и някои ги пребивахме с камъни. Правили сме си концентрирана сярна киселина (никой не ни продаваше), както и други концентрирани за някои цели, в домашни условия. Ще се учудите колко е лесно и просто. Записвахме се на ракетомоделизъм, за да имаме достъп до материали за по-сериозни експлозиви. Включително и се записвахме по същата причина на военно обучение (от някакво състезание по такова дори имам един бронзов медал в къщи). Един мой съученик превърна тази си страст в професия и сега прави подобни неща професионално.
На тавана на училището се събираха по-големите, за да пушат и да обарват момичетата, които идваха за същото с ентусиазъм. Един път така ненадейно запалиха училището. Някои твърдяха, че било нарочно. Когато ни събраха на верига да сваляме мебелите, за да не се разгори пожарът, ние вместо да ги складираме надолу, ги хвърляхме през прозорците от петия етаж. И друг път сме хвърляли мебели и училищно имущество. Някои са скачали от третия и четвъртия етаж и са чупили крака, ръце. Най-нежното ни поведение към учителите бе да им слагаме кабърчета по столовете или да ги мажем с каноколит. Без значение дали ги харесваме или не. Това е конфликт на поколенията. Точно какъвто има между майка и дъщеря в пубертета. При животните този инстинкт го наричаме отбиване. Не един учител пък си изпускаше нервите и пребиваше яко деца. Странното е, но, като се замисля, спомените ми казват, че май най-уважавахме точно най-лошите и най-лошо биещите.
На фона на тези мои доста меки спомени (изрично изтрих и пропуснах далеч по не меките случки) това, което бе показано във филма на бТВ, бе нежно и някак мило. Направо се кефих на невинността и неопитността на тези деца. Нищо не са видели те от света, или то е било изрязано от филма.
Целият текст в блога на Делян Делчев тук.
 |
|
Много получително, щото и преди е било така, хайде и в бъдеще учениците да се усъвършенстват в бойната подготовка в училищната среда. Много успокойтелна и вдъхновяваща статия...НЯМА ЩО!!!
Абе Дилянчо, мамин сине, ако ти си правил всичко това и не са те пратили тогава в ТВУ, кажи ми кой е татко ти? Не ще да е случаен, щом са ви хващали и само са ви пляскали.
Това са спомени,разкази и съчинения на буйната фантазия на всички пуберитети от миналото ,събрани , като изживяно от един.
Аз съм против да се търси оправдание на днешни простотии, като се търсят подобни в миналото. Поколението, което наближава 50-те си години, когато е учило, имаше уважение към Учителя. Днес разхайтените тинейджъри бият родителите си, та камо ли учителите, които ги карат да поразмърдат мозъчните си клетки.
Ако това е иситна... ето още едно обяснение, защо сме кенефаджийски народ и работим само кенефски професии и никъде не ни признават дипломите, нито ни борят за квалифицирана работна ръка. Ти гордееш ли се с всички тъпашки изцепки, които ти си правил?! Това ти е повод за гордост? Браво! Недорасъл си за много неща. Нищо, че аз сигурно мога да съм ти син, защото все още съм ученик, но ти го казвам без изобщо да се смущавам от крехката си възраст. Ако това, което е показано във филма ти го възприемаш за нормално и невнинно, говори лошо за теб. И доказва до голяма степен, че простотията в училище идва от нехайството на родителите. Брадатия преподавател е много прав, защото наистина нацията деградира. Казвам го като човек, който все още е в образователната система и съм наясно с нещата. А после ревем, че сме били евтина работна ръка. Такава ще сме, като има хора като теб, който реаграт напълно нормално на простотията, че даже се хвалят и с още по- голяма. Не мога да възприема кой възпитан човек ще защитава простотията и гаменското поведение... Лошо... Лошо за учениците, лошо за учителите, лошо за родителите... лошо за целия български народ. Един народ оцелял ...още
1300 години, бил V века под жестоко робство, за едни 25-30 години му се видя сметката и един толкова стар народ си отива... Нацията ни деградира и се замоунищожава. "Продъжлавайте" да омаловажавате простотията и да я защитавате и чакайте по- хубав живот. Жалкото е, че хората като автора далеч не са малко.
е тва са глупости!във филма се говори за отношението към учителите, а не за това кой каква простотия е направил в пубертета!
В училище винаиги е имало и добри и лоши ученици, само че сега процента на добрите е много по малък. Защо ??!! Да сте чули някой да е станал богат с акъл ??!
Ако си завършил преди 20 години,си ми почти връстник,но аз не бих казала,че беше така в училище.Имаше уважение ,респект и желание да бъдем със съучениците си ,чувствахме се приятели.Имам две деца,синът ми е в бих казала елитно учулище,но положението наистина ми се струва трагично в момента-децата нямат стимул,интереси и са абсолютно незаинтересовани .Вината може би е обща-на родителите ,учителите и обществото,но трябва да се направи нещо ,иначе ще се загубим като нация.А на господина ,написал тази статия ще кажа само, че не му вярвам освен ,ако не е бил в ТВУ по това време.
Да сте чули някой да е станал богат с акъл ??! - пита Немо. Мисля, че е важно все пак да си по-умен, иначе ако по детски си правил простотии, поне като пораснеш, да не се хвалиш с тях. Наскоро слушах един дребен келеш, който, за да се изфука какъв мъж е пред двете момиченца, с които пътуваше в трамвая, подробно и натуралистично им разказваше как като малък с бандата си тероризирал възрастен самотен дядо, дори му изпотрошили току-що приготвената зимнина и прочие и прочие. След многозначителна пауза чух как дребното човече, но със смел дух, доразказа, че майка му платила счупените буркани, после мъжествено додаде, че дядката умрял, без да използва парите. И, честно, идваше ми да му забия един тупаник отпред и ритник отзад.
Точно така! Заривайте си главите в пясъка и се преструвайте, че такива неща в "светлото" минало е нямало. Само където как ще обясните, че сте възпитали децата си по този начин? А? И преди 20, и преди 40 години никой не уважаваше учителите. И тогава учители бяха пребивани, и тогава ученици бяха пребивани. Самият аз съм ял шамари от заместник-директорка, при това пред всички учители в учителската стая и само един мой тукат в носа й прекрати това публично линчуване. А ме биеше, защото беше решила, че съм инициатор на един масов бой в училището. Не бях аз, дори не съм участвал в него, но след тази случка се превърнах в най-известния побойник... Говорете и пишете още как тогава, през комунизма, нямало такива неща...
Диляне,Делчев!!! Лъжеш! Нищо такова не си преживявал! Загубен си сега,какво и да казваш.Избиваш комплекси!... На опропастено и скучно детство.Само дето си го написал-необходимо ти е лечение.....
Филмът направо ме покърти! Не съм предполагал, че всичко е толкова идиотско. Макар че, като се замисля, няма как да бъде друго яче. А този автор на тази тъпа изповед е вероятно от онези, които ги биехме по мое време защото бяха тъпаци. Е, боят не е помогнал много.Жалко! Надявам се поне, че в живота не се докосва до деца и не дава акъл на своите собствени. Е, жалко за децата.
Какво очаквате да става с училището и учителите след като дори и на полицайте не разрешават да предследват престъпници? Едно време имаше простотии в училище, но и нещата бяха под контрол. Говоря за обикновенните училища, не за "елитни". На мен лично са ми преподавали учители, които бяха невероятни педагози. Разбираха си от учебният предмет, който водят, успяваха да ни заинтригуват, но и раздаваха шамари, когато бе необходимо. Отнасял съм по 1-2 шамара по врата, 1-2 удара с пръчка през ръцете, НО когато това се е случвало знаех, че е напълно заслужено. Така че никога не съм имал проблем с това - дори сега след толкова много години мога да кажа, че бе правилно и имаше полза. Учителите в момента са като полицайте - иска се от тях много, но не са защитени. Когато се случи нещо - винаги първият обвинен е учителят, охулван в медиите и чак след това започва да се търси има ли реална вина. Когато се окаже, че няма всички си трят. Сега ми кажете откъде да дойде този респект към учителите?
Нищо му няма на българското образование, това е някаква пропаганда и инсинуации за да се настрои обществеността срещу българския учител. Ще кажа само следното - завършила съм преди 10 години, все още в моето училище преподават моите учители. Как така за нас бяха добри и кадърни, а за днешните деца не са. И Вълчев ги нарича некадърници и се заканва, че ще ги преоценява. Няма нужда от последното, защото те вече са оценени - учителя ми по математика с отличните ми оценки от кандидатстването в три висши учебни заведения. Учителката ми по счетоводство с отлични оценки от изпитите ми в университета. Да не споменавам всичките... А този журналист сам си е виновен - позволил е да се държат отвратително с него. Един учител би съумял да внуши респект дори у разхайтените и зле възпитани съвременни деца. Затова нека всеки, който си мисли, че който не може нищо друго - става учител, да преосмисли мнението си, очевидно това не е било по силите на този човек. А образованието ще се оправи, когато на учителите отново се даде силата и да наказват, както беше по мое време, а не да се чувстват безсилни. Все пак се разбра, че комунизмът, където всеки ще е доброволно ...още
съзнателен не може да бъде изграден в нашата страна.
какви кретени!
Диляне, простотиите, за които пишеш нямат нищо общо с обществото и мисленето на младите хора през онези години (преди 20-25 години), в които и аз съм бил тинейджър.... Освен ако не разказваш животът на някой твой приятел от ТВУ, което е напълно възможно - то и затова бяха създадени тези трудово възпитателни училища (ТВУ), за да махат от улицата такива келеши, за които ти пишеш, като следващата стъпка беше затвор! Ако сега имаш комплекси или носталгия към младежките си тъпанарски изпълнения, за които така се хвалиш, че даже мило ти става (нали? убеден съм!) от този приятен просташки спомен на недораслия пикльо, поне се опитай да не бъдеш същият нещастник, какъвто явно си бил на младини.