Снимка: Ройтерс

В скромното двустайно общинско жилище, където звездата на „Манчестър Юн” Димитър Бербатов е роден, майка му Маргарита леко потреперва, когато си спомня живота в комунистическа България през 80-те. „Когато Митко бе много малък, счупи шкафа, защото обичаше да рита баскетболна топка из апартамента. Не можехме да си позволим да му купим футболна, разказва майката. Когато порасна, животът ни бе труден, но той никога не се оплака. Димитър винаги е имал какво да яде и бе щастлив, когато играе футбол.” Новата звезда на „Олд Трафорд” осъзнава колко тежък е бил животът му в детството, като си спомня как се е редил на опашка за хляб осем часа. „Нареждахме се в шест сутринта. Ако загубиш мястото си, отиваш най-отзад”, казва той.

Бербатов показва целеустременост още от ранна възраст. Майка му допълва: „Никога не е имал някаква капризи и склонност към екстравагантности. Животът му е футбол, семейство и приятели. Може да пътува, където си поиска по света, но твърди, че предпочита България пред Барбадос.” Нападателят, за когото „Юнайтед” плати 30,75 млн. паунда, признава: „Понякога ми липсват някои неща, но си имам приятели от детинство. Условията, в които съм израснал и възпитан, са ме оформили като характер. Знам какво е криза. Оценявам живота и никога не приемам нещо за даденост.”

Мнозина от новобогаташите в България обичат да показват своето благополучие с мутренски златни ланци, черни джипове „Чероки” и бляскави вили. Бербатов бяга от този стил. У дома означава в Благоевград – западнал бивш миньорски град в Западна България.

Димитър Бербатов с майка си Маргарита на сватбата на брат му Асен. Снимка: Булфото

Когато е при майка си, спи на износено синьо канапе, както е било преди години. Маргарита смутено поглежда през прозореца, за да види новата си бляскава „Хонда Сивик”, скорошен подарък от сина й. “Много се гордея с него. Това, което наистина ме прави щастлива, е, че винаги говорим след негов мач. Аз му пускам SMS-и по време на срещата, особено когато отбележи красив гол. По този начин съобщението ми го чака, когато свърши мачът. Казва ми, че съм най-добрата майка на света”, разказва Маргарита.

Извън терена Бербатов е познат с благотворителните си акции за деца. В дома за сираци в Благоевград директорката Евгения Йорданова споделя, че футболистът й е помогнал с храна и дрехи за 74 сирачета. „Неговата помощ означава, че те се хранят нормално. Без него ние ще страдаме. Той е пример за всички”, заявява директорката. Бербатов дарява общо пет детски домове. В град, където специализираната детска болница е затворена, защото общината не може да покрие сметката за тока, частните дарения са животоспасяващи. В България има над 30 000 сирачета.

Дори в началото на кариерата си през 2001 г. Бербатов не се свени да помага. Тогава плаща за животоспасяваща трансплантация на черен дроб на болно момиче. Наскоро пък купи 500 чифта обувки на деца, за да не ходят боси. Това е ирония на съдбата, ако знаете, че първият трансфер на Бербатов през 1998 г. от „Пирин” в ЦСКА е осъществен, благодарение и на 20 чифта футболни обувки.

Маргарита твърди, че Бербатов намира сили от вярата си в Бог. „Когато отиде в Англия, взе със себе си Библията, която му дадох. Моля се за него преди всеки мач”, разказва майката. Димитър е художник не само на терена, но и извън него. Веднъж като малък е изрисувал на тавана в стаята си футболните си идоли. „Прекара часове, докато завърши рисунката. Беше направено вманиачен да изрисува всичките си любимци – от Пеле до Майкъл Оуен”, допълва майката.

Летните си ваканции Бербатов прекарвал в село Марикостиново, недалеч от българо-гръцката граница. И досега всяко лято отива там. Дядо му Димитър и баба му Верка са превърнали едностайната си къщурка буквално в светилище, на чиито голи стени са залепени изрезки от вестници и плакати. Димитър-старши, 76-годишен, е бил футболист като млад, затова сега е чест съветник на внука си. Те обичат да разговорят, докато копаят в зеленчуковата градина заедно. „Димитър ми каза, че бъдещето му е в Англия. Той вярва, че заслужава да играе в Шампионската лига, защото там може да разкрие таланта си”, споделя дядото. Съученикът му Марио Беков допълва: „Често слагахме Митко на вратата. Само така можехме да му отнемем възможността да контролира играта. Но опитите ни винаги се проваляха – като призрак той се появяваше навсякъде. Наричахме го магьосника.”

Бербатов планира да отвори футболна академия в родния си град, за да даде шанс на младите за по-добър живот в най-бедната страна от Европейския съюз, където средната заплата е 160 паунда на месец. Това вероятно ще спести и купища пари на скаутите във Висшата лига, когато започнат да търсят следващия Бербатов.

По в. Мирър