Евгения Генкова: Баща ми Генко не подписваше картините си. Подпис беше стилът му
12 Септември 2008
Евгения Генкова е дъщеря на прочутия български художник Генко Генков. Самата тя е завършила скулптура и също е художник. Това лято направи живописна изложба „Съдове и съсъди”, подредена в частната галерия „Синчец” в кв. „Лозенец” в София.
Жени е съвсем малка, когато майка й Венета и Генко Генков сключват брак. Тридесет години живеят заедно, болезнено преживява смъртта му (3 март 2006 г.), дълго я преследват мисли и спомени за него – толкова мощен, самобитен, непримирим, оригинален човек и творец. Преди време използвайки съвсем модерна технология Жени прави дигитални копия на някои от акварелите му, за да бъдат по-достъпни за хората. Някои от тях също могат да се видят в галерия „Синчец”. (Виж повече за Генко Генков тук - “Истории с Генко Лудия“)
- Какъв е детският ти спомен за Генко Генков?
- Бях на 5 годинки, когато майка ми го доведе. Тогава страшно ревнувах. Усещах, че тя го обича и в детското ми съзнание изплуваше: „Ето, тоя сега ми взе мама.”. Гонех го с кухненския нож да го убия, а той се смееше, смееше… И майка ми и баба ми се смеят, а аз само си казвах, че този трябва да го ликвидирам, повече няма да имам майка заради него. А той пие, пее джаз, не млъква с това голямо гърло. Аз пък вземам един вестник и с ластик му го връзвам пред устата – много наивно, но не мога да му слушам гласа, всичко ме дразни в него. А той „Ха, ха, ха”, повдигне вестника и пак пее. Викам си: „Какъв е тоя сега?!”. Баба ме успокоява, че той е много добър човек, всички се смеят, само аз съм на нокти. После баба ми казвала, че той ще се ядоса и аз ще го прогоня, обаче Генко само се усмихвал и казвал: „Как на едно дете ще връзвам кусур.”
- По-късно влияеше ли ти със съвети и напътствия? Сама ли взе решението да се развиваш като художник?
- Когато бях 14-годишна - възраст, когато човек се осъзнава - видях албуми на Сезан и особено един на Ван Гог, който ме потресе. Изглеждаше ми лесно, исках и аз така да рисувам, да стана художник. И започнах, не знаех как, но си драсках едни такива мои неща. Генко ми даде насоки, почнах да рисувам, но не става, не се получава… Така, като го гледаш, е лесно, но да го направиш!? И си казах, че не съм за художник, много е трудно, това не е за мен. А те и двамата с майка, ми казаха да правя каквото искам, никой не ме кара насила. Говорехме си с Генко и той ме успокояваше, че много трябва да си упорит и много трябва да го искаш. На 17 години реших отново да започна и една година да се занимавам, за да видя мога ли, не мога ли и каквото стане – започнах пак натюрморти, портрети… Бре, не става като Ван Гог (смее се)… И му казах: „Генко, не мога да рисувам”, а той: „Ти, ако мислиш, че е толкова лесно, като не искаш недей да рисуваш. То насила не става, отвътре трябва да ти идва.”. И така няколко години, докато се убедя, че има някакво движение напред. Те хем ме подтикваха, хем ми казваха: ако щеш. Генко и майка ми държаха да не съм в Художествената гимназия, за да не ме деформират. Бях в математическа гимназия, много добре се чувствах, влече ме математиката и, ако не бях станала художник, щях да съм инженер, с точните науки съм „на ти”. Но като я завърших се насочих към изкуството тотално, вече бях наясно със себе си.
Почнах да експериментирам, много е вълнуващо. Аз определено разбирах от изкуство, любувах му се, но да го направиш на платното е съвсем друго нещо. Кандидатствах живопис, не ме приеха. Кандидатствах скулптура и ме приеха. Тя и живописта ми е скулптурна, тежи на килограм, тежка е, има маса в нея, плът, седи материална. Мисля скоро и скулптура да правя. На нас, жените в Академията, ни се подиграват, че все правим монументални работи - в човешки ръст – от 160 до 220 см са фигурите ми. Дипломната ми работа е един ангел над 2 метра, но за такива неща трябва и материал, и поне малко място да се развъртиш, в апартамента не става. В общо ателие не се чувствам уютно, трябва да си сам в изкуството, не някой да ти шумулика край теб.
- Каква е съдбата на дигиталните копия на акварелите на Генко?
- Генко беше задържал за себе си около 20 свои акварела и аз реших да използвам тази модерна технология – това са дигитални принтове върху френска акварелна хартия, за да са максимално близо до оригинала. Попиването на мастилата е такова, че се дава минимум 90-годишен живот на копието. Цените са съвсем достъпни и един колекционер си закупи 11 такива копия на Генко с идеята да ги препродаде, но така се е привързал към тях , че всичките ги е оставил за себе си. Тези копия не носят подписа на Генко, по принцип той не подписваше картините си. За него подписът му беше неговият стил. В последните години преди да почине, хора, които притежават негови картини му ги носеха за подпис и той на гърба ги подписваше. Много хора, които не разбират, купуват ментета, някакви измислени лодки, които му приписват…
- Как би описала неговия стил?
- Знам, че никой не може да го имитира. Това е много, много труд. Аз съм го гледала и не мога да си представя това да го нарисувам. Самото смесване на цветовете! Той казваше: „сложна математика”.
- Кога направи фондацията „Генко Генков” и какви цели си постави с нея?
- Основах я през лятото на 2005 г. с цел да се грижим за картините, нашата обща идея на тримата с майка ми и баща ми винаги е била за един музей. Идеята ми също е тази фондация да съдейства на художници с принос към българското изкуство, хора доказали се като творци, които са изритани встрани – интересувам се от тези хора, които са още живи… Не се развива с бясна скорост моята идея, защото работя сама, но желанието ми е да им се помогне на тези възрастни художници по различни начини.
- А какви са желанията и амбициите ти по посока на личните ти творчески проекти?
- Искам да съм здрава и да мога да работя. Да се развивам - художникът се усъвършенства през годините и мисля, че за в бъдеще ще правя по-добри неща. Много искам да правя скулптура, обичам да правя фигури близки до класическия стил.
- Как се зареждаш?
- Освен природата друго не ме интересува. Дърветата, чистия въздух, тишината – аз не обичам много звуци. Интровертен човек съм и многото хора ме изморяват. Двама-трима приятели, редки хора, са ми достатъчни, щастлива съм с тях. Имам си и любима котка, обичам животинките.
- Какъв материал предпочиташ?
- Бронз, но и всичко, което е за отливане. Дърво също лесно работя. Камък никога не съм работила, това е много прецизно нещо. Камъкът не се работи със сила, той се работи много деликатно. Всеки мисли, че трябва да имаш мускул и да удряш, напротив - вае се много нежно.
- Имаш ли си любими скулптори, чиито творби са някакъв образец за теб?
- Най-много обичам Бурдел (б. А. - Емил-Антоан Бурдел, френски скулптор 1861-1929 г.). В Париж съм виждала и на живо скулптурите му - много големи фигури, но много фини. Обичам и Микеланджело. Обаче Бурдел ми е голяма тръпка. А египетската скулптура е еталонът, няма по-голяма, слагам я над всичко. По принцип, моята скулптура е най-близо до класическата, моето чувство е водено изцяло от класиката. Имам си стил в скулптурата и я правя с лекота, ей така, без да се замислям. Не правя абстракции. Живописта ми е по-трудна, винаги мисля, пресмятам, много математика вкарвам.
- Как се роди идеята ти за настоящата изложба „Съдове”?
- Просто узря тази идея. Аз седя доста затворена, тъй като и живея, и работя вкъщи, понякога много силна психика трябва да имаш за това. Много харесвам едно сюрреалистично течение в италианското изкуство от 20-30-те години на миналия век, което условно се нарича „Когато предметите говорят”. Такива оживели предмети има в картините на Джорджо де Кирико. Неговият брат пък, освен че рисува, е и писател и като студентка ми бяха попаднали негови разкази, и така схванах идеята на това течение - чрез предметите, които разказват всъщност се говори за хората, които са ги употребявали. Италианският сюрреализъм е много интересен, защото това е предметът, който вижда всичко и помни всичко, и носи критиката за човешката суета. Също, тази пролет попаднах в градската галерия на Плевен и видях едни огромни натюрморти, от времето на тъй наречения соцреализъм - едно шише е голямо колкото човек. Много интересни картини, които ме развълнуваха - съдовете стават хора. Попаднах и на сайта на една шведска художничка, която прави керамика, но пак огромни съдове и им слага очички, като човечета. Като ти тръгне да си увлечен от една идея попадаш на подобни неща. Бях изцяло обхваната от желанието да направя тази тематична изложба. А и аз много обичам грънците по нашите земи. Формата им идва от човешката фигура. Идеята ми е, че това не са съдове, а хора.
 |
|
голям стил няма що. да му е кеф на човек да си ги гледа денонощно тия боклуци от стената. извратена работа
Щастлив си, че не знаеш колко си зле. И се изхождай само на определените за целта места, не навсякъде.
Винаги когато е трябвало да публикувам нещо истинско, съм имал колебания - дали трябва да се хвърлят бисери на ... вятъра. Трябва, иначе съвсем на животинска ферма ще заприлича околността нашенска боклучава... И съдовете, дето приличат на човешки съсъди... главата също е съсъд... съвсем ще са за окайване... Поздравления за сериозния подход на авторката и за откровенията на Жени. Успех, момичета!
Какъв е детскиЯТ спомен, още в първия въпрос. Внимателно с членовете! Авторът е бил развълнуван, но редакторът не може ли да се посъбуди и наистина да е полезен?
Преди години гледах филма на Боряна Пунчева за Генко. Откровение... А казват че имало още десетки часове "суров материал". Фондацията "Генко Генков" ще трябва да се заинтересува от това.
Генко беше и е велик!
Хубаво...къде мога да разгледам отблизо ...след 3ти октомври..?И тези на Маестрото...и тези на Жени?Снимките не са добри...сменете ги!Жени,ако искаш аз ще те снимам и теб и експозицията...подарък!Желая успех и сполука!
И Нерон не е подписвал картините си,но за сметка на това сега хора,които не са го познавали казват дали тои е рисувал дадена картина.
Хубаво интервю...затрогващо някак си и маниашко..Поздрави за Бистра и дъщерята на художника...
Мила Жени - моите най-искрени поздравления! Прегръщам те силно и ти желая много здраве и сили, за да преодоляваш "систематично" социалните трудности...
...и моите деца много ме обичат и лоша дума за мен никога няма да кажат, бих рекъл не съм перфектен, а и дефекти имам, но не ми ги забелязват ... та за момичето - браво и мило е.../...колкото до хУДОЖНИКА споделям с весо - вероятно и той го познава като проблемен пациент на големия наш психиатър доц.койчев.../ другото е снобизъм и стремеж за успешна реализация на лесно придобити платна...
Интересно,любопитно...Снимките наистина не са добри.Може странностите на художничката да са причина за това,но е хубаво да се възползва от направеното във форума предложение.
"Съдове и съсъди" ли? Тук има само съдове, за да рисува и съсъди, Жени би трябвало да опознае и да рисува повече човешкото тяло... и по-смело, и по-освободено - своето собствено
Жени, прави каквото трябва, пък да става каквото ще. От българите ще слушаш приказки всякакви и вероятно лошите ще бъдат по- вече от похвалите, но какво да се прави като сме такива и сами си създаваме социалната среда, която не харесваме. Народопсихология, мила. Младите не знаят, но лудниците си бяха и убежища за чешитите, които нямаха автоцензура и не се поддаваха на манипулации и контрол. Гледах филма с Генко от последните му години. Потресаващ. Както е казал поета:" У нас свестните, считат за луди".
Последният път като видях Генко Генков беше мисля през януари, преди да умре. В големия студ той се разхождаше по къси гащи на тротоара откъм градинката пред "Св. София" и срешу търговците антиквари. През лятото предишната година пък обикаляше в кръг на едно и също място в градинката пред Народната библиотека с картина под мишница. Мина Дарин Камбов с жена си, опитаха да го извадят да не тъпче тревата, но не успяха. Отидох, хванах го като дете за ръката и го поведох - отиваше към СБХ. Всичко вървеше нормално в разговора. Генко: Искаш да ми купиш картината, нали? Аз: А, не... Генко: Искаш, искаш. Колко даваш? Аз: Абе вашите картини са скъпи, не са за бедни като мен. Тук вече Генко се разкрещя: Еврейче мръсно, искаш да ме измамиш, тая картина струва 10 000, а ти даваш 100. Пред художника обаче вече се показа сградата на СБХ, той мигом се усмири и хукна към нея. А първата ми среща беше с този художник като бях студент - някъде 1975-76 г. Пътувахме в трамвая от Дървеница към Орландовци. Човекът се беше яко понаквасил, носеше две картини... Заговорихме се и ми ги предложи колкото за едно шише ракия (1 лев и ...още
нещо по онова време). Е, нямах пари и така се разминах с щастието да притежавам ранно платно от този гениален наш художник. Такива като него няма вече да се родят.
Генко е велик художник с изключително творчество и само, който не разбира от живопис не може да го оцени. Времето и поколенията ще докажат това.
А, Весо, нищо не разбираш от изкуство и затова се въздържай от коментари, ако може..
Рядко децата надсвирват гениалните си бащи. Хубаво е, че дъщерята на Генко е скулптурка. Идеята й с грънците е чудесна - дали не би могла да се реализира и в скулптура? Успех на момичето и неговите благородни начинания!
Браво на журналистката - отдавна не бях чел интервю с умни въпроси! Г-ца Дудова е писала и в други издания, по мой спомен, и е чест и радост за нас (хората зад граница) да я срещаме по електронните издания. Продължавайте да ни радвате с неконюнктурност. Благодарим!
Много благодаря за дружелюбните коментари и на е- вестник! Аз много харесвам как се получи това интервю :) Някой тук е написал, че тези "платна" били "лесно придобити". Те не са лесно придобити, те са трудно придобити, много трудно! За една дребна душица с дребнави желания е непосилно дори да си представи и една малка част от трудността на всичко това! НОВИНАТА е, че до месец ще излезе първият албум на Генко :) Реших да си оставя и имейла guenkova@yahoo.com. Сърдечни поздрави от Жени :)
Бях дълггодини галеристка, познавах Генко, част от творчеството му, познавам и Жени. Писала съм за това, как наследник като нея - и в буквалния, и в преносния смисъл на думата, носи и позитивите, и негативите на общуване с човек като него. Да живееш И СЕ ГРИЖИШ, особено в последните години, за човек като него, според мен е и призвание, и посвещение, и мисия. Подобни примери могат да се дадат за близките на Пикасо, които са били негово обкръжение - живеещи в нищета, но оценяващи гения; също Цена Бояджиева - съпругата на Златю Бояджиев - най-българския художник, за когото бяха писали... че България нямаше да има Златю, ако не беше съпругата му Цена Бояджиева - цитирам по памет, мисля, че го беше казал Димитър Киров, но не съм сигурна... Та какво искам да кажа, че до всеки гений, който сам по себе си е най-малкото труден човек, винаги е заставала силна личност - обикновена съпруга, син, дъщеря... В случая до Генко винаги си били - поне от времето, когато аз ги познавам, съпругата му Венета, и Жени. Така че трябва да сме им благодарни за това, което правят за съхраняването на наистина изключително изкуство. А това, дали е разбираемо и дали се харесва от ...още
всички; колко е стойностно, дали времето е проверка и прочее, е толкова вечна тема, корлкото е и самото изкуство... Едни от най-великите новатори в изкуството са били наричани аматьори, творбите им - "боклучави" и прочее, така че който не иска, да не си ги слага по стените... Лично аз имам един такъв акварел на Генко в офиса си - поставен в скромна рамка и под стъкло от самата Жени. Мълча си и не казвам на колегите нищо по този повод - ако не попитат. Често идват и външни лица - обикновено казват: "Аууу, на кого е това? Прекрасно е!" Това ми стига. Жалко, че скоро няма да мога да си отнеса картината вкъщи - колегите свикнаха с нея. Ще трябва да мине време, за да им... омръзне!!! Май няма да е скоро.
бе тая що неси яде от паниците де тоги е оцветила с водни бои а мисе прави на художничка . тази парво маикаи няма брак с генко и второ тя не е никаква дащеря на генко и трето заради нея никои неиска да купува картините на генко защото като види картина на генко казва че е фалшива само неините които има са оригинални . тази вообще не познава искуството на генко , а косе е интересувала от самият художник нямяше даго оставят в такава мизериа да живеи до последнитеси часове.
Ами факт е, че тъй нареченета му дъщеря не посмя да рисува докато Генко беше жив, значи, ясно е, колко е художничка. Да не говорим, че изнудва хората с картини на Генко - ако не й платят, ще каже, че са ментета. Само че тя дори не е негово дете и той не можеше да я понася, така се опъваше да не я осинови. Направи го на преклонна възраст, когато и тя и майка й се възползваха от слабостта му. Никой не ги приема сериозно никъде. Това са пиявици, които нищо сами не направиха в своя живот, пият изкуството и кръвта на Генко.
Админ: Кирилица! Четете!. Rosi
Админ: Кирилица! Четете!