Деклан Хил позира с книгата си при представянето й в Берлин в началото на седмицата. Снимка: Ройтерс

Книгата на Деклан Хил „Уговорката.Футболът и организираната престъпност” (The Fix: Soccer and organized crime) излезе от печат в началото на седмицата едновременно във Великобритания, Германия и Франция.

Тя представлява ексклузивно разследване за мафиите във футбола - от Световните първенства до големите национални шампионати и международните турнири. Издателите твърдят, че това е най-експлозивната история за съвременната спортна корупция, публикувана някога. Хил е пътувал из целия свят, за да говори с хора, манипулирали мачове и цели първенства, букмейкъри, наемни убийци, тайни ченгета, футболни звезди, футболни съдии и функционери. В книгата са разкрити структурата и механизмите на футболните мафии, какво точно правят (или не правят) футболистите и съдиите, за да повлияят върху резултатите от мачовете.
Деклан Хил е канадски журналист и учен. 43-годишен. С разследването си за букмейкърската мафия защитава и докторска степен в Оксфордския университет. Работи като телевизионен и радио журналист, експерт е по организираната престъпност и международна политика. Разследването му за ритуалните убийства на кюрдски жени печели наградата на „Амнести интернешънъл” през 2003 г.
Пред сп. “Шпигел” Деклан Хил разказва за разследването си за могъщите букмейкърски синдикати в Азия. Твърди, че разполага с доказателства, че резултатът от осминафинала на Мондиал 2006 Гана – Бразилия (0:3) е бил уговорен.
- Три години разследвахте международната хазартна мафия. За това време загубихте ли удоволствието от футбола?
- Обичам футбола, както се обича една жена, но сега още в началото на всеки мач се питам дали не се случва нещо съмнително. Няма точна статистика колко мача са били уговорени, но е шокиращо колко често хората говорят за залози върху мачове, които са манипулирани. И то не само в Азия или Източна Европа, но и в големите футболни лиги като например германската, а дори и на тези от световните първенства.
- Очаквахте ли такова нещо?
- Абсолютно не, и затова отделих толкова много място в книгата за начина, по който стигнах до решението да разследвам тези мачове. Още си спомням как стоях на края на един мръсен път след среща с мой информатор в Гана, духаше онзи горещ вятър от Сахара, а аз си мислех: “Това е просто невероятно.”
- В книгата си споделяте съмненията си за мача Бразилия – Гана на Мондиал 2006. Всичко започва от един непознат азиатски букмейкър. Как се срещнахте с него?
- Всичко това ми отне месеци. В света на хазарта в Азия всеки вътрешен човек го познава. Казват, че този човек манипулира мачове вече 15 години, а името му е познато на полицаите в Азия. Той организира залозите и манипулирането на мачовете. В книгата го наричам Ли Чин. През ноември 2005 г. ме покани в един голф клуб в покрайнините на Банкок. Разговорът ни продължи повече от два часа и половина и бе най-странният, който съм водил.
- В какъв смисъл?
- Той твърдеше, че е водещ член на синдикат, който манипулира футболни срещи. Имал 16 „бегачи” – тези хора са посредниците, които разговарят с играчи, треньори или съдии. През цялото време докато говорехме, телефонът му не спря да звъни. Едното обаждане бе от Филипините, където по това време се провеждаха Югоизточните азиатски игри. След това обаждане той бе сто процента сигурен, че Лаос ще загуби само с 0:1 от Сингапур. Окей, да манипулираш мачове в Азия изобщо не е изненадващо, но той каза, че това далеч не е всичко.
- Даде ли примери?
- Каза, че е бил на олимпийските игри в Атланта през 1996 г., когато Тунис трябвало да загуби първия си мач срещу Португалия. Твърди, че се е срещнал с двама тунизийски играчи. Те отказали да вземат пари по религиозни причини, затова той ги пратил при красиви мексикански проститутки. Тунис пада с 0:2. Ли Чин добави: „Спечелих купища пари и всички останаха доволни.”
- Вярвате ли му?

Корицата на книгата на английски език.

- През цялата вечер пресмятах „за” и „против”. Часове преди интервюто тайландският премиер Таксин публично изрази подозрение, че много от мачовете на Югоизточните азиатски игри са били манипулирани. Колкото до олимпиадата през 1996 г., думите му вече трудно могат да се потвърдят или отрекат. Най-интересното обаче е, че точно преди 10,30 ч. един от телефоните на Чин пак звънна. Говореха си на някакъв език, от който нищо не разбрах. След това ми каза, че срещата от Бундеслигата между „Хановер” и „Кайзерслаутерн”, която тъкмо започваше на няколко хиляди километра разстояние, е уговорена. Естествено, аз бях чул за скандала „Хойцер” (футболен съдия, който беше осъден за манипулиране на мачове - б.р.), но въпреки това си мислех, че такъв тип неща по принцип не стават в големите лиги, където професионалистите печелят много пари. Той не каза кой е бил вербуван, но мачът свърши при резултата, който той предсказа. Десет дни по-късно бе съобщено официално, че някои мачове от Южноазиатските игри са били уговорени, а няколко футболисти бяха вкарани в затвора.
- Защо все пак Чин се е съгласил да се срещне с теб и да ти разкаже такива неща?
- И аз се питах това дълго време. Може би защото е искал да покаже на света колко е силен. Книгата, която написах, вероятно е бил изкусителна идея и за него. Може би се е почувствал поласкан, че някой от другия свят – журналист и учен от университета в Оксфорд – го взема насериозно и го почита. А може би и поради факта, че покрай разследването ми, аз говорех неговия език.
- Може би е искал от вас признание за своето дело?
- Мисля, че да.
- Той е хазартен тип. Вие залагахте ли с него?
- Може би.
- Защо пазите самоличността му и не казвате истинското му име в книгата?
- Защото ще ме убие.
- Наистина?
- Знам, че си играя с огъня, но куражът ми има граници. Често пъти бях предупреждаван преди интервю да не се задълбочавам в проблема. Двама журналисти – Джонсън Фернандес и Лазаръс Рок, който разкриха един уговорен мач в Малайзия преди години, получиха пратка с халосен куршум и бележка: „Следващият ще е истински.”
- След това Чин ви е предложил да гледате как уговаря мач от световните финали в Германия, така ли?
- Да.
- Как точно се случи?
- След първата ни среща през ноември 2005 г. ние продължихме да поддържаме връзка. След това той ми „докладва” за развитието на нещата, като най-често споменаваше една страна - Гана. Каза ми, че хора от неговия синдикат са установили връзка с някои национали още по време на олимпийските игри в Атина. Там дори са успели да осигурят загубата на Гана от Япония. Контактите били факт и нещата ще се случат и този път. След това на 25 май 2006 г. ми каза да отида в ресторанта на KFC в един търговски център в Банкок. Щях да бъда свидетел на преговорите. Защо ме канеха да присъствам? Нямам идея. Понякога си мислех, че Чин е забелязал моя скептицизъм към цялата работа.
- Какво се случи там?
- Когато влязох, четири мъже седяха на една маса. Чин, до него двама по-млади китайци и един черен, огромен мъж със синя риза и дънки. Седнах на маса на няколко метра от тях, бях много нервен, скритата ми камера не работеше и вместо това се опитах да снимам с мобилния си телефон. Предполагах, че негърът бе „бегача”, посредника за ганайския тим. Чин твърдеше, че той има достъп до голям брой играчи и официални лица в родината си, но се нуждаел от първоначална сума, за да им вдъхне доверие. Срещата продължи не повече от час. После Чин ми звънна и звучеше радостно.
- Разбра ли кой е черният мъж?
- Чин ми каза два дни по-късно в офиса си. Заяви, че това е треньорът на юношеския тим до 17 години, който познавал повечето хора в местния футбол. Според Чин човекът имал съгласието вече на осем от футболистите. Няколко дни по-рано прочетох във вестника, че ганайците ще получат 20 000 долара за всяка победа на световното. Попитах Чин дали това не е по-важно за ганайците. „Но победите не са сто процента сигурни. А аз гарантирам на всеки футболист по 30 000 долара. Схващаш ли?”, отвърна той. В края на разговора ме попита защо съм направил снимка по време на разговорите в KFC. „Видях те, каза той. Аз знам всичко.”
- Заплаши ли те?
- Не, но аз се почувствах неловко, все пак аз записвах и този разговор. Разбрах, че трябва да бъде още по-внимателен.
- След това ти замина направо за Германия…
- Гледах първия мач на Гана срещу Италия от апартамента си в Оксфорд. Чин бе предсказал, че италианците ще бият най-малко с два гола разлика. Биха с 2:0, а ганайците играха твърде странно, въпреки че на пръв поглед се стараеха. Дори преди последния съдийски сигнал си записах какво мисля за мача: манипулиран е. Оттогава досега не знам дали съм бил прав или не, но отидох в Германия. Бях си резервирал стая в хотел „Маритум” във Вюрцбург, където бяха настанени и ганайците. Исках да разбера дали наистина двубоят е уговорен.
- Беше ли ви трудно да си вземете стая там?
- В интерес на истината, не. Всеки, който иска да бъде близо до ганайските играчи, може да го направи. През шестте дни, в които бях в хотела, на практика говорих с всички играчи, треньори и официални лица. Без проблем. Естествено, оглеждах се за ганайския „бегач” – човекът от KFC в Банкок, но така и не го видях. В хотела всичко изглеждаше наред, никакви признаци за уговорки, за „бегачи”, за азиатската мафия. Два дни преди осминафинала с Бразилия, Чин ми се обади и каза, че сделката е готова. Беше абсолютно сигурен, че Гана ще падна поне с два гола.

- Мачът на 27 юни 2006 г. свърши 3:0 за Бразилия.
- Ганайците играеха сякаш с цялото си сърце, но направиха поредица глупави грешки: пасовете им не се получаваха, защитата играеше безгрижно и в крайна сметка пуснаха три глупави гола. След мача в Дортмунд аз стоях на трибуните в Дортмунд и плачех, защото бях убеден, че всичко е било уговорено. Обадих се на Чин от стадиона: „Не ти вярвах, но ти си гений.” Той отвърна: „Как ще съм гений, щом спечелих толкова малко пари от този мач?”
- Какво направи, за да разбереш дали чувствата ти не те подвеждат?
- След световното първенство първо трябваше да завърша дисертацията си в Оксфорд, но през лятото на 2007 г. отлетях за Гана, за да открия „бегача”. Налудничав план наистина, но ако имаше някой, който можеше да потвърди думите на Чин, то това бе „бегачът”.
- Как го откри?
- Случайно. Гледах мача между олимпийските отбори на Гана и Иран. След това имаше информации, че някой се е опитал да уговори срещата, а един от треньорите е бил уволнен. Вестникът пусна и снимка на изгонения: това бе човекът от KFC. Казваше се Абукари Дамба.
- И после се срещна с него?
- Да, 4 пъти. Първо в бара, който се казваше „Автобусна спирка”, а след това в хотел „Бевърли Хилс” в Акра. Дамба бе един от вратарите на големия ганайски отбор с Абеди Пеле през 90-те. По-късно той играл в Малайзия и там се запознал с хора от хазартната мафия. Беше треньор на ганайския тим до 17 г. и за кратко време помощник в олимпийския тим. На разпита в Ганайската федерация относно опита за уговаряне на мача с Иран Дамба признал, че е свързал някои от играчите с двама азиатци и един иранец. Признал също, че е получил пари.
- Но дали един играч нарочно би искал да загуби осминафинал на световно първенство срещу Бразилия? Победата над световния шампион би му донесла известност…
- В Гана самото достигане до осминафинал вече бе прието като огромен успех. След победите над Чехия и САЩ те бяха възвеличавани като герои. Отношението не се промени след загубата от Бразилия. Освен това в ганайската делегация имаше огромен скандал за премиите преди старта на първенството. Функционерите искаха да използват парите от ФИФА главно за нови проекти, а играчите подозираха, че искат да ги откраднат. Футболистите искаха добро заплащане и изобщо не бяха в добро настроение. Искам обаче да подчертая, че не всички ганайски национали са замесени. Мнозина се опитваха да спечелят мача наистина.
- Ганайският футбол е известен с корупционните си скандали. Срещите с местната лига често са уговорени. Преди години клубът на Абеди Пеле се нуждаеше от победа с много голове и в крайна сметка спечели с 31:0. Но до каква степен е влиянието на азиатската мафия върху мачовете в Европа?
- Азиатците едва сега разбират колко лесно биха могли да манипулират мачове тук. Те все още нямат директен достъп. Европейци се грижат за това, тъй като знаят колко податливи са футболистите. Те казват кой е корумпиран и предават информацията на азиатците.
- Информирахте ли ФИФА за това, което открихте?
- Посетих Йозеф Блатер в Цюрих. Казах му, че азиатски букмейкър ми е предсказал с точност как ще свършат няколко мача от световното първенство дни по-рано. Той не ми повярва. „Ако това се е случило, то това не е повлияло на първенството. Но ако е истина, то цялата работа на ФИФА през последните 30 години е била напразна. С други думи, провалили сме се”, каза Блатер.
- Може ли да се каже, че Анте Сапина и неговият кръг, който подкупи рефера Роберт Хойцер в най-големия скандал досега в немския футбол, е незначителен играч в сравнение с тези, за които говорите?
- Ако той бе обединил усилията си с азиатците, никой нямаше да стигне до него. Хойцер и братята Сапина са наистина примитивни в методите си.