Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата
26 Август 2008
Николай Стефанов е бивш първи зам.-главен редактор на в. „Труд”. Работил е във вестника от началото на 80-те години до 2000 г., когато поради неразбирателство с главния редактор Тошо Тошев напуска и продава дяловете си в „Медиа холдинг”, където е акционер. Завършил е английската гимназия в София и журналистика в Софийския университет. Работил е във вестниците „Земеделско знаме” и „Учителско дело”. През 80-те години е бил командирован от „Труд” в Никарагуа, Куба, на „Румънската Коледа” и др. През 1990 г. е работил за кореспондентското бюро на агенция Асошиейтед прес в България, също и за в. „Гардиън”. През 1992 г. е бил на специализация в САЩ във в. „Ю Ес Ей тудей”. В края на 1999 и началото на 2000 г., когато Тошо Тошев е тежко болен и заминава на трансплантация в Германия, Николай Стефанов ръководи в. „Труд” и „Медиа холдинг”.
- Защо напусна вестник „Труд“?
- По хигиенни причини. Животът е нещо много сложно и човек понякога изпада в ситуации да гази до колене в лайна. Когато нивото на фекалиите започне да се вдига, избираш – или плуваш в тях, или джапаш на брега. Аз изджапах.
- Сега какво правиш?
- Сега се самоусъвършенствам. Цял живот съм бил журналист …и три години екскурзовод - през 1978-1980-а. Изкефих се, когато избухна демокрацията, защото дотогава нещата в журналистиката бяха ужасяващи - БТА, безумен протокол (б. р. – има предвид информациите за протоколни събития, срещи), Тодор Живков, речите му… Най-интересните неща във вестниците бяха хрониките, написани с малки буквички.
- Имаше ли журналистика тогава?
- Имаше, като изключение от правилото. Но основно беше това, какво е казал Тодор Живков, дъщеря му и разни други от червената буржоазия.
- Сега голяма ли е разликата?
- Огромна… особено в началото на 90-те години. Тогава имаше свобода, даже слободия на печата и словото. Само че свободата на печата в България стана байганьовска. Сега има хора в медиите, които ги използват като сопа – за рекет и шантаж. Рекетират и шантажират политици, добре или недобре облечени бизнесмени.
Например, навремето за сегашния президент Първанов, след сътресението в БСП, когато беше свален Жан Виденов (единственият почтен премиер на т.нар. преход в България), та навремето в нашата групировка „Медия холдинг“, в. „Нощен труд“ пусна снимка на една селска тоалетна в квартал на Перник, с разнебитена врата. Текстът беше от сорта - какъв е този Георги Първанов, който не може да оправи тоалетната на двора на майка си, пък иска утре да управлява държавата. Това беше политически рекет срещу БСП и подлизурство пред Костов и СДС. Имаше предложения това да се препечата и във в. „Дневен Труд“, който се стремеше да бъде сериозен и обективен. Употребих много усилия да не допусна това. Но тогава „здравите” сили във вестника надделяха и това беше пуснато. Най-смешното в цялата история е, че после Георги Първанов като президент връчи на главния редактор на в. „Труд“ орден „Стара планина“.
- Сега такова нещо в „Труд” не може да излезе. Президентът и Тошев са приятели, той го кани на наградите „Черноризец Храбър”… Четеш ли сега вестници?
- Интересно ми е само судокуто. Аз съм почитател на судоку и се оплаках на Венелина Гочева (б. р. - главна редакторка на „24 часа”), че в „24 часа“ имат хубаво судоку, но са дребни цифрите. Вестникът губи от това. Говорих с приятели от техния секретариат, които ми обясниха, че когато има повече справочна информация, свиват судокуто. Викам: „Няма да свивате, защото от това ви зависи тиражът.“
Апропо, за тиражите - когато ръководех вестник „Труд“, постигнахме тираж 564 хиляди в съботен брой. През седмицата вестникът беше около 380 хиляди, „часовете” бяха 180 хиляди. В момента, доколкото знам, тиражите на двата вестника са 70-100 хил. Сривът е многократен - четирикратно за “Труд” и двукратно за “часовете”.
- Може ли да се сравнят вестниците при комунизма, в началото на 90-те и сега?
- При комунизма се криеше какво става в държавата зад завеса от цензура и протокол. В началото на 90-те години в медиите беше врящ казан, там имаше всичко. Сега във вестниците има железен контрол, обслужват се интереси – икономически, политически и най-вече лични - на хората, които ръководят изданията. Те са част от проблема в България, който за съжаление го няма в доклада на Европейския съюз. В държава, разядена от корупция, медиите денонощно общуват с корумпирани. Всеки фелдшер ще ви каже, че заразата им е неизбежна.
Проблемът е изключително сериозен, но малцина се осмеляват да го кажат, за да не си навлекат яростта на медийните феодали. Аз чета от време на време вестника, в който съм работил близо 20 години, и само като видя името на автора на статията, знам дали и каква поръчка изпълнява. Не говорим за всички журналисти.
- Не започнаха ли по твое време поръчките?
- Мъчех се да ги спирам. Но тогава безусловно бяха много по-малко.
- Опитвали ли са се да те подкупват?
- Не знам въобще в България да има подкупени, защото накрая се оказва, че не са ги подкупили, а нещо им е дадено назаем… Имал съм няколко опита… Когато вестникът беше под мой контрол, при мен дойде един банкер и каза: „Явно е, че ти ще ръководиш. Има едни 5 хиляди долара месечно, които вече ще ги даваме на теб.“ Не взех тези пари. Банкерът беше потресен, че отказах. Каза да не се притеснявам от се-ре-се-та. Отговорих му, че нещо не сме се разбрали… Имаше във вестника една журналистка, на която тайно плащаха да обслужва един политик, казах му - на нея да продължат да й дават, но при изпълнен ангажимент – интервю, материал, неща, за които е допустимо да излязат във вестника… Даваха й и без аз да знам, така че, да си продължават…
- Значи, може да се направи изводът, че медиите са корумпирани?
- Не твърдя, че всички медии са корумпирани, но те работят в обстановка на повсеместна корупция. Във всички медии има хора, които обслужват политически и икономически интереси. Има журналисти, които се възползват от страха на политици и бизнесмени и ги рекетират, или кротко им слугуват. Техните шефове по-скоро ги рекетират с една огромна гьостерица и в замяна получават материални облаги и обществено признание. Хората си плащат, за да си нямат проблеми с медиите, да не влизат в устата на журналистите. Като откраднеш 10 милиона, 100 хиляди ще дадеш по медиите да им запушиш устата, да не те разнасят… Това е схемата.
- Има различни медии. Издателите от ВАЦ (б. р. – на в. „Труд” и „24 часа”), да речем, не участват в политическите игри и рекета. Но изданията си имат главни редактори… Така ли е?
- Точно така е. ВАЦ не се бърка. На мен само веднъж са ми правили забележка. Беше, след като ми дадоха писмо от един много висок политик, който беше написал донос до ВАЦ срещу една моя репортерка. Доносът беше много гнусен и аз се обадих на високия политик в парламента и му казах, че ще му скъсам клюкарския, махленски задник. Тогава от ВАЦ ми направиха забележка, че са ми дали конфиденциална информация, която нямам право да огласявам. Обясних им, че този висок политик си просеше да бъде поставен на място. При това беше излъгал.
- Смяташ ли, че медиите сега са опозиция на властта?
- Медиите са опозиция или колаборатор на властта, често според интереса на тези, които ги ръководят. Три години „Труд” лакейничеше пред Костов, а когато Командира се разклати, яростно го изобличаваше. Той би трябвало да се сети за една уговорка, за една комисия, за един болен човек…
- Щом медиите не са опозиция, има ли въобще някаква опозиция - политическа?
- В момента в България няма дясна опозиция, понеже БСП им дръпна килимчето изпод краката с дясната си политика. И на въпроса: „Какво е това десница и има ли почва у нас“, отговорът е: „Няма, защото левицата води дясна политика.“
Навремето господин Костов, като един много сериозен държавник, ръководеше с твърда ръка. При него нямаше две-пет. Когато министрите му тръгнаха да крадат повече, отколкото е било прието според ранга им, той уволни двама вицепремиери и един министър. Сега Сергей Станишев не може да уволни нито Доган, нито Сакскобургготски. Не уволни даже ония, дето лишиха народа от стотици милиони евро наши пари в Брюксел. Ето, например един вестник писа за синчето на един министър, което газифицирало някакъв район незаконно. След това процедурата изведнъж се узаконила. Познавам това момче, то дойде в София, когато баща му стана министър, с едно опърпано БМВ. След не много време се появи с нов фолксваген кабрио, а сега кара джип фолксваген „Туарег”. Бизнесът му явно процъфтява…
- Сега не участват ли и медиите в това коалиционно управление, не го ли подкрепят?
- Шефовете на медиите обслужват себе си. И, обслужвайки себе си, те преценяват кое им е изгодно или не.
- Бойко Борисов алтернатива ли е? Медиите го обичат…
- Бойко е творение на медиите, както Батман на киното. Говори кратко, ясно и решително. Прави му чест, че беше бодигард и на Тодор Живков, и на Сакскобургготски. Около него се навъртя един сбиротък, както навремето около Сакскобургготски. Замириса им на гювеч. Мога да му кажа едно - да прочете законите на Паркинсон – човек се развива, докато стигне нивото на своята некомпетентност. След това става опасно. А тези около него утре ще са около всеки, който свирне и каже: „Казанът с чорбата е готов.“
- Не много розово положение…
- Във вестника ръководех доста години криминалния и правния отдел, познавам всички вътрешни министри. Навремето един бивш генерал беше помолен да стане вътрешен министър. Питах го защо не приема, той каза: „Ако поне една трета от хората в МВР не бяха корумпирани, щях да приема“. Държавата е разядена от зверска корупция. Знаете ли как сега се ходи с проекти при министри? Един познат ми разказва. Отиват при него - „Може ли да мине този проект“, без значение за какво става въпрос. Министърът свива палеца и показалеца като нула и си разпъва трите пръста на гърдите – това означава, че иска 30% от стойността на проекта. И това било оптимистична цифра, а се стигало до 50%.
Хайде стига, премиерът трябва да си бъде на мястото и да изхвърли министрите, които отговорят за ресорите със спрените пари. Няма нищо страшно, никой не се е родил министър.
- Преминахме през медиите и другите власти, а съдебната?
- В България има една огромна черна дупка – правосъдната система. За какво говорим, като живеем в държава, в която единственият доказано от съда некорумпиран политик е моят добър познат Стефан Софиянски? Че тая държава подлежи на закриване и изселване в Сибир! След като Софиянски е съдебно доказано некорумпиран, оттам нататък всички тихомълком навеждаме глави и отиваме към Камчатка…
Аз съм готов да даря 1000 евро на някой фонд, който ще издигне паметник на „Неизвестния извършител“ пред Съдебната палата. Това е символ на правосъдието в България. След това на „Болния подсъдим”, „Болния адвокат”, „Отсъстващия свидетел”… Това е държава, в която съдебна система няма. Защото навремето другарите седесари тръгнаха да разрушават системата и твърдяха, че комунистите не трябва да влияят и магистратите трябва да са независими… Ако погледнеш сега по-внимателно - жените, тъщите, любовниците на висшите магистрати имат хотели, имат огромни къщи, но те самите иначе са бедни. Пред познат адвокат веднъж казах, че членството ни в Евросъюза ще има дисциплиниращ ефект и за десетина години магистратурата ще се поизчисти. Той се изсмя и отсече: „Не по-малко от 20 години.”
- Може би надеждата остава, че в другите власти не, но в медиите ще има свобода?
- За медиите засега надежди няма. Масово журналистите, които си позволяват да пишат това, което мислят, биват мачкани и изхвърляни. Не искам да плюя върху колегите и бранша, има почтени и точни хора. Но те са попаднали под контрола на собствениците или шефовете на медиите. Свободата на печата, с която много се гордеем, е изключително относително нещо. Може би ще трябва да чакаме естествения ход на нещата – да умре някой от корумпираните, за да дойде някой читав, който няма да гони честните журналисти.
- Е, не само некадърни и корумпирани са останали…
- Корумпираните журналисти не са непременно некадърни, има много кадърни корумпирани журналисти.
- Жълтите вестници не са ли алтернатива на конюнктурните и корумпираните?
- Гръбнакът на жълтите вестници е от хора, които доброволно или “доброзорно” са напуснали навремето „Труд”-овете за измишльотини и спекулации. Няма да се изненадам, ако някой ден съчинят интервю и с губернатора на Марс.
 |
|
Пред познат адвокат веднъж казах, че членството ни в Евросъюза ще има дисциплиниращ ефект и за десетина години магистратурата ще се поизчисти. Той се изсмя и отсече: „Не по-малко от 20 години”...................................... Магистратурата може и съвсем да се изчисти, но това не значи, че ще има справедливост. Когато принципите на дадена система са несправедливи, когато законите са несправедливи, и най-честните и почтенни съдии и прокурори ще издават несправедливи присъди. Законите при капитализъма се правят в "клуба на милионерите" т.е в конгреса, и те са в тяхна полза. По същата причина, понеже пресата е в ръцете на капиталисти милионери, тя не може да пише против техните интереси. Интересите на милионерите и милиардерите са обратни на интересите на беднотията. Колкото повече граби милионера и милиардера, толкова по-малко остава за ограбения народ. Тези страни които грабят от цял свят, било чрез войни или чрез "свободна търговия" могат да си позволят да подхвърлят повече трохи на своите хора за да за да не стават геронтии.
Браво на вестника.Браво на редактора Иван,браво и на Ники, който описва така добре помияата и слугинажа на новинарството.
За първи път чета нещо, което назовава нещата с истинските им имена! Браво за статията! Нещата са точно такива каквито ги описва човекът и като един млад журналист, видял, че не можеш да пишеш каквото мислиш...също смятам, че надежда няма!
Браво и от мене. Заради такива материали съм абониран за RSS-а на e-vestnik (почти само).
Стефанов е като тези, които критикува. Голяма смелост се иска да споменеш Софиянски и судоку-то на "24 часа".
На мен пък ми хареса. След като никой не говори на тая тема, след като никой не казва тия неща, аз няма какво да му намирам кусур на тоя Стефанов. Много е точен. Неговите закачки с Тошев не ме интересуват.
А, оня по-горе не е много прав. Смелост е, да кажеш, че "Труд" е лайна.Смелост е да кажеш, че банкер ти е предложил 5000 долара на месец, които по-рано очевидно е взимал друг... Някой да не се сеща кой е банкерът? Описан е и в романите - Александър Томов в "Четвъртата власт" го нарича Бобо Цирея, който носи 1 милион в куфарче на главния редактор на най-големия вестник, за да подкрепи кампанията на един кмет.
Александър Томов отдавна е описал всичко. И кво? Стефанов е същото мекере и пиянде като Тошо, сега лае само щото е гладен...
Не труд, а цялата българска преса е лайно. Кой и защо тъй направи е известно. Това е - умряла журналистика, умираш език, умиращ народ. Изводът - спасявайте се, които още не е. Поединично.
Томов го е описал в литературата. Тоя тук го казва едно към едно. Има разлика, ако нещо не разбираш. Ти да не си от тошовите ташакокрепители? Дето газят лайната в "Труд", ама едновременно се дразнят, че някой казва какъв кенеф е там.
Стефанов бил гладен? Стига бе. Той е един от малкото забогатели от журналистика. Продаде си дяловете от вестника и взе пари, които мустигат да не работи доживот. Той беше с Тошев като приватизираха в. "Труд", без да платят една стотинка. Нещо като РМД приватизация, ама без търг. С шушу-мушу със синдикатите.
Кучето си лае-керванът си върви
Само не разбрах какво казва едно към едно. Дори Бобо Цирея го няма в интервюто, да не говорим за истински герои. Само общи работи и че Труд е в лайната. Супер разкритие за тези, които са проспали последните 15 години
А защо Николай Стефанов не разкаже за един друг интересен случай, свързан с корупцията и безобразията в медиите. През 1999 г. синът му Филип Стефанов заедно с двама свои приятели започват да рекетират Евгений Бакърджиев. Изнудват го за 10 000 долара /тогава еврото не беше популярно/ от името на вестника. За посредник използват сина на Бакърджиев. Имало подготено журналистическо разследване срещу министъра, което щяло да излезе, ако не се преведат спешно парите. Става грандиозен скандал. Бакърджиев се оплаква на Богомил Бонев и двамата се свързват с Тошо Тошев, който тогава се лекува. Николай Стефанов категорично се разграничава от случващото се. Именно тогава обаче Тошев му вдига мерника.
Познавам Ники Стефанов и общо взето е читав човек и наистина беше добър журналист, от този неистов тип, които се появиха в истерията на началото на 90-те години. После всички ги отвя историята и останаха плужеци като Тошо - нищо че се прави на голям мъжкар с разгърдените си ризки и ланци. Интервюто е искрено, единственият му проблем, че малко се измества темата - говори по всякакви въпроси, а не набляга основно на калтащината в журналистиката в момента, каквато я нагласи по своите мизерни представи Тошко Тошев.
Осведомен си ти, отворко, как не. Ние да не сме паднали от Марс, че да не знаем за Тошо и Ники Стефанов кога и как са се скарали. Та сега ще ни светнеш с ченгесарската си новина. Боже, Бакърджиев бил рекетиран. Това направо ще ме разплаче. И принципният Тошев затова се скарал със СТефанов. Направо хит. Ченгетата на Тошо дращят из форумите. Вестник "Труд" е на ДС и такъв си остана.
супер статия, браво!
Тази история със сина на Бакърджиев е направо трогателна, егати. Горкото момче паднало в плен наалчни журналисти рекетьори.
Това че Труд е в лайната трябва да се повтаря непрекъснато, за да се знае кой е виновен - подкупното ченге Тошо тошев и кликата му.
Бате Ники е гола вода. --------------- ------------ на всичко си въобрази, че Тошо няма да преживее операцията в Германия и си приписа мисията на нов бос. Но хитрият Тошо му хо хакна лошо... Редактирано от Админ
Редактирано от Админ
http://www.projectcamelot.org/index.html виж по специално интервюто с George Green Разширете го ако ви заинтригува!
аз пък съм чувал, че Труд имали тираж от 400 000 хиляди, а реалния пазар бил за 100 000. Т.е. те си печатат по-голям тираж, за да събират по-големи суми за реклами. Останалите 300 000 броя отивали за архив и подпалки и пак излизали на по-голяма печалба, отколкото ако бяха извадили само реалния тираж
Журналистите са големи боклуци, то се вижда под всяка такава статия с журналист. Веднага почва едно плюене, жална ти майка. Но, кой знае защо, на тоя Стефанов горе, по му имам доверие от плювачите му отдолу. Досега не съм чул някой журналист да каже, че журналистите и медиите са корумпирани. Е, няма да му простят.
Най-много непродадени бройки изхвърля Стандарт. Бракът им стига 50% в някои дни. Труд и часовете никога не са печатали толкоз на вятъра. С изключение на един период на 24 часа, когато Найденов буше начело. Да не му падне самочувствието, Блъсков му печаташе висок тираж, а той не се продаваше целия.
I'm a human beaing becoming, please help me become!
WE are human beaings becoming, please help us become!
Ще ви кажа кого визира Ники Стефанов като споменава за банкера, журналистката и политика. Имат се предвид Валерия Велева, която е била назначена навремето да обслужва Доган, а парите идваха от банката на Мултигруп. Другата такава "журналистка", която получава нерегламентирани плащания е Румяна Пенкова. Пише за селското стопанство и туризма. Много хора от бранша й плащат и още повече искат да я съдят.
Браво, много интересно интервю! Личи си, че човекът е с опит в журналистиката...уффф, наистина ли сме толкова зле бе хора?...
Искам да поправя Ники Стефанов само за едно. Във вестник "24 часа" най-интересното нещо не е судокуто, а са некролозите. До там го докараха онази изрусена "принцеса" Венелина Гочева и нейният верен телоохранител Бурислав Зюмбюляв ут Силистръ.
ФОРУМЪТ МЕ ПОДЛЪГА ДА ИЗЧЕТА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ/СЪЖАЛЯВАМ, НО СВЕСТЕН БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИКАР - НЯМА
Браво!!!!
ееех, мъка, мъка...
Какви групости пишеш за "24 чака", бе човече. Това е най-доброто четиво. Ето например в два броя подред - събота и неделя "24 часа" се занимава с най-важните теми в държавата - правенето на туршии, кьополу и лютеница, както и с това : С какво играят децата на журналистите от "24 часа". Съдържателно и сериозно четиво. Хиляди селскостопански труженици са вперили взор в страниците на "24 часа" и чакат следващите публикации на вестника. Хубавото и точно отразяване на бита на селянина, компатантността, с която е поднесена информацията как от полето продукта да стигне до масата за пореден път показва колко важна е ролята на сериозната журналистика за българското общество. Искрено поздравявам и Венелина Гочева и Борислав Зюмбюлев за тези великолепни журналистически находки. Гордея се с това, че има такива кадърни журналисти, които да напипат пулса на обществото (колкото и клиширано да звучи). Браво Вени, браво Зюмбюлев! Моля ви, напишете нещо за есенниците, дайте нови рецепти за компоти, напишете ни още нещо за това какви са бъдещите творчески планове на фолкзвездите и за това къде предстои да отиде президентът Георги Първанов. Дерзайте, журналистическите Оскари са ваши завинаги! Още веднъж, моето възхищение.
Снига се БРАВиствахте бе овчи серсеми,ми дайте да намерим начин да се поизчистим от червения сифиис/да им устроим няколко бальой банкети с коктеили 'Молотов'сенте на почивка у беленските острови. ПРОТЕКТОРАТ на ЕС....или форевър в говнищтето (както се изразяваше дедо)
Малко закъснял е вопълът на Стефанов. Медиите са наравно виновни с псевдополитиците за пълния провал на България и влизането й в перманетни кризи.Работейки във в."Дума" още през 1992-93 г. ми стана ясно как са обяздени медиите и самото общество, беше ми ясно, че се запушват всички медийни прозорци за реалните проблеми на обществото. Тогава, колега Стефанов, защо не повдигна глас? Нашата професия е умряла, срам ме е от онова, което се нарича днес българска журналисика. И ще кажа - най-голяма е подлостта, когато се създава видимост за обективност, пускайки едно-две сълзливи сюжетчета за обикновения човек и драмите му, а всичко останало е така добре режисирана и контролирана псевдоинформация, че реалните проблеми и носителите им винаги остават скрити. /виж би ти ви/ Какви совободни медии ?! Те всички имат реални собственици с частни интереси, а самото общество се е разпаднало и напълно маргинализирано. Е, това сътворихме, братя по перо, с това се съгласихме, в това участвахме. За каво е днешния плач ? Аз лично никога не написах или подписах за печат нищо против съвестта си, но в даден момент разбрах, че ме търпят, защото така се получава нужния баланс, желаната полуистина. Доброволно се отказах да бъда носител на ...още
дозата достоверност, която прави продаваема голямата манипулация. Не се гордея. Но тогава наистина не намерих съмишленици сред колегията.
Ало, горния Отвратен, не се изказвай като човек отвътре, щото малко знаеш. Работил в Дума 1992-1993 г., голяма работа. Партиен вестник. А точно тогава вестниците бяха най-свободни. Мръсотията започна към 1997-1998 г. Много трябва да ти се обяснява.
Стефанов го изгониха от Труд, защото се опита да спретне преврат на Тошо Тошев, когато на онзи му сменяха черния дроб. Тошо е символ на антижурналистиката, ама да му спираш системата е малко... Няма да забравя как написа един коментар как германският ботуш на ВАЦ тъпче независимия печат. На 11-а страница долу, със снимката му. После обаче ВАЦ купи и тях, след което Стефанов написа на същата 11-а страница пак със своята снимка друг коментар - Труд и ВАЦ (не ВАЦ и Труд, забележете) - сделка по европейските стандарти. Това накара тогавашният главен редактор на в. Пари Евгени Петров да пусне един коментар, в който написа: Като чета коментара на Николай Стефанов почвам да си мисля, че Труд е супил ВАЦ, а не обратното.
Момчета и момичета, експерти и експертки, Приятел съм с Ники от казармените години. Той е заспивал на масата в кухнята ми, аз съм му заспивал на рамото, че и пари на заем съм му давал. После, като стана богат - той на мене. Истината е, че Ники беше добър вестникар, докато не стана съсобственик и на практика спря да се занимава с всекидневието на вестника. А отгоре на всичко допусна огромната грешка да си въобрази, че може да бутне Тошо Тошев. Тошо Тошев обаче е в пъти по-голям играч от Ники. Да не говорим освен това, че никога не спря да бъде и вестникар, въпреки операцията. Той и досега прави вестника. И само този, който е работил във всекидневник, може да разбере какво значи това. Жалко за Ники, помисли се за велик.
Ами като е толкова ербап тоя Стефанов - не го познавам лично, ами да беше ги написал тия "страхотии" още докато е работел в "Труд". Кой му е дърпал перото от ръката тогава? Ами нали е ръководел и вестника, както твърди? Кой е щял да му попречи да публикува всичките тия "разкрития"? Каокво ми се прави на интересен сега? И на умряло куче нож вади...
Е по-голяма глупост за себе си не бях чел... Някои хора колко развинтена фантазия имат, пък и със претенции за "осведоменост"... Да живеят активните мероприятия