Министър-председателят на Италия Силвио Берлускони на пресконференция в Неапол. Снимка: Ройтерс

Този път всичко трябваше да е различно. Когато през април предприе успешния си опит да бъде преизбран за премиер, Силвио Берлускони излъчваше трезва отговорност. И в това няма нищо чудно, казват апологетите му. Неговото правителство, управлявало от 2001 до 2006 година, беше приказка за пропуснатите възможности да модернизира Италия и да остави своя диря в историята, за които той съжалява.

Имаше и други основания за надежда, че той ще управлява страната за нейното, а не за свое собствено добро. Известни бяха стремежите му към президентството и затова му беше необходима аурата на държавничеството. Една от причините за провала на предишното му правителство беше съпротивата срещу либералните реформи от Съюза на демократите от центъра, които вече не са част от коалицията му. И изглежда той разреши личните си трудности с поредица от закони ad personam (лични - лат.), които го подсигуриха юридически и защитиха неговата бизнес империя.

Въпреки това, след като новото правителство на Берлускони положи клетва, политическият му дневен ред е доминиран повече от всякога от неговите лични и корпоративни интереси. За краткия си живот правителството предложи най-малко четири мерки ad personam.

Едната имаше за цел да се избегне решение на Европейския съюз, постановяващо, че Рете 4, един от трите телевизионни канала от мрежата на Берлускони Медиасет заема честоти, които би трябвало да се ползват от друг оператор. Правителството предложи декрет, който не допусна Рете 4 да бъде качен на спътник, но този декрет се натъкна на толкова яростна съпротива, че текстът беше оттеглен за “преформулиране”.

Втори декрет имаше за цел да ограничи подслушването на телефони при криминални разследвания, както и публикуването на записи на подслушани разговори. Има аргументи за тази промяна: проучване от 2005 година на института “Макс Планк” установи, че подслушването в Италия е по-разпространено отколкото във всяка друга страна от ЕС. Тъй като разпечатки от подслушани разговори често изтичат в медиите, дори преди предявяването на обвинения, има вероятност частни разговори на невинни хора да се появят във вестниците.

Но винаги когато Берлускони предложи някаква съдебна реформа, възникват съвсем понятни подозрения, че той има лични мотиви за това (неотдавна той нарече съдебната система “рак”). Преди отново да се върне на власт, той беше записан по нареждане на прокуратурата в Неапол как ходатайства пред шеф на радиотелевизионната компания РАИ за някакви актриси. Срещу двамата бяха отправени обвинения в корупция, а един съдия обмисля дали да не бъдат повдигнати официални обвинения.

Едновременно с внасянето на декрета за подслушването на телефони, тръгнаха слухове за още по-компрометиращи записи, съдържащи разговори с открити сексуални намеци между премиера и 32-годишната министърка на равните възможности Мара Карфаня, бивш актов модел и водеща в Медиасет. След като беше съобщено, че прокурорите ще унищожат материала, който няма отношение към разследването, кабинетът задържа декрета и това доведе до подозрения, че причината са въпросните разговори с Карфаня. Самата тя заяви, че ще заведе дело за твърденията срещу нея.

Според критици проблемите на Берлускони със закона са “стимулирали” и другите две мерки. Първата беше подготвена от адвоката, който го защитава в съда по обвинения, че е дал подкуп от 600 000 долара на британски адвокат. Нескопосано включена в пакет от законови промени, тази мярка би замразила за 12 месеца поредица от съдебни процеси, включително и този срещу Берлускони. След този срок ще влезе в сила втори закон, който ще гарантира имунитет от преследване на първите четирима държавници в Италия, включително премиера. Първата мярка предизвика толкова остри реакции, че беше неутрализирана с една поправка, но едва след като стана ясно, че втората може да бъде прокарана до есента, когато трябва да приключи процесът срещу Берлускони за подкуп. Пакетът от мерки за сигурност, одобрен от Камарата на депутатите на 15 юли, съдържа пета мярка ad personam, твърдят политици от опозицията, която дава право на лица, срещу които се води процес, да поискат сключване на сделка по средата на процеса.

Тези ходове нямаше да са толкова тревожни, ако всъщност не бяха необходими важни и спешни действия в други области. След едно привидно покачване на икономическите показатели през първото тримесечие на годината, икономиката фактически отново е в застой. Анализатори от Италианската банка рисуват отчайваща картина на слабо потребление и нарастваща инфлация. Те съживиха и призрака на кредитните проблеми в страната, която досега е пощадена от сериозната глобална криза в този аспект. Изтъкнато беше, че 70 процента от италианските ипотеки са с променлива лихва, по-висока от средната за ЕС и това става в страна, където реалните доходи намаляват.

Прогнозите на централната банка са за незначителен растеж на БНП от 0,4 процента за тази и за идната година. Прогнозата за 2008-ма отговаря на тази на правителството (между 0 и 0,5 процента), но е по-оптимистична от прогнозата на МВФ от април за 0,3 процента. Италианската икономика отново е на опашката в еврозоната. Може би най-тревожните новини дойдоха на 10 юли, когато беше съобщено, че индустриалното производство през май е намаляло с 4,1 процента в сравнение с предишната година. Президентът на Конфедерацията на италианските индустриалци Ема Марчегаля заяви, че е “истински обезпокоена”. Тя е права. Двигателят на добрия кораб Италия едва крета; вятърът го тласка към скалите, а капитанът е зает с други неща.

Досега единствените инициативи на правителството в областта на икономиката са за отмяна на непопулярния налог върху недвижимата собственост и за намаляване на данъка върху допълнително положен труд. Няма и намек за дебат за либерализиращи мерки, от които изоставащата италианска икономика спешно се нуждае. Напротив, правителството изглежда се готви да влее още пари на данъкоплатците в куцащата национална авиокомпания “Алиталия” и сега говори за промяна в закона, за да даде възможност за това. Обръщайки поглед към близкото бъдеще, Берлускони оповести най-малко една “радикална реформа” - но само на съдилищата.

По БТА