Българският турист по стъпките на Индиана Джоунс
22 Юли 2008
Едно от най-странните неща в туризма са не природните забележителности, монументалните храмове или чудесата на света, а туристите. Не знам за другите, но сред българските туристи има странни екземпляри.
Повечето са хора обикновени, дошли да си починат и да видят нещо ново. Има обаче същества, за чийто земен произход може да се води дискусия от психолози и уфолози.
Ситуациите с някои туристи, могат да бъдат оприличени с тези от романа на Хърбърт Уелс “Война на Световете”. Почва се още от летището – редовно има например възрастни хора, които изобщо нямат представа къде се намират, в коя държава и в кой град. Още по-малко, за кой хотел са. При такива трябва да провеждаш цяло разследване, за да можеш да помогнеш да се настанят. Въпреки всички усилия, има някои, които упорито искат да се загубят и, ако е възможно, междувременно да забъркат например международен скандал. Така наречените Troublemakers - създаващи проблеми. Те изглежда затова живеят, справят се чудесно и го вършат с ентусиазъм и удоволствие, примесени със самороден талант. Едно на сто са, но са толкова ефективни, се пораженията от тях са като от “умните бомби” в Ирак. Заразяват останалите, дали чрез собственото си мрънкане за всичко или със закъсненията си и наглото си поведение.
Имаше например група ендокринолози, част от които самите бяха за колега психиатър. Три жени от групата се загубиха направо самоволно из Сука - пазара на Кайро. Нека поясня за незнаещите какво представлява това място: аналогът на пазара от “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, с размера кажи-речи на половин София и намиращ се в широкия център на 22-милионно Кайро. Пълна лудница, от която туристът може да се отърве с доста неясен финал, ако не е с местен екскурзовод. Е, тези трите бяха решили, че “на тях гид им не требе” и лудешки се бяха впуснали на стари години в ориент-мелето. Иди ги намери, ако можеш! Търсенето им ми костваше няколко микро инфаркта, много събрана жега, два литра вода и обтегнати до скъсване нерви. След час истерясало лутане и търсене, заедно с още три египетски гида, ги намерих да си говорят спокойно с един бижутер. Уговаряха цената на услугата… той да лъсне от патината любимата гривна на бабата на едната! При моята сравнително спокойна подкана, те бяха направо възмутени, че им прекъсвам рахатлъка. В същото време, автобусът с останалите туристи, обикаляше като совалка из огромния град, защото в центъра не е разрешено да се паркира повече от някакви минути - автобусите с туристи идват един след друг и се изместват.
Не е истина какви скандали имаше после между самите туристи. Стигна се дотам, че две много близки приятелки и колежки се изпокараха жестоко, в спор дали климатикът да е на 27 или 26 градуса! Една си забрави в хотела обувките и якето (беше по Нова година), които стрували 500 евро и трябваше да прекосим града заради това. За капак вечерта, на вечерята с кораб по Нил, един подпийнал турист се заигра с танцьорката кючекчийка и така падна, че си разби главата в масата, правейки си грозна аркада. Всичко това е само един-единствен ден, като не се броят подробностите около настаняване, хора получили разстройство, закъснели (15 минути изобщо ги нямат за нищо, нали са на почивка), караници за климатика и прочее простотии.
Незабравим спомен остави сред много очевидци от най-различни националности една възрастна дама поетеса (разбира се, световно неизвестна, а, мисля че е непозната и в национален мащаб), която беше откровен психо пациент. Тя успя, въпреки усилията на екипажи, гидове, други туристи да падне в тясното разстояние между два кораба в река Нил и да се забучи с плясък във вековната тиня. Дантелената й шапка с огромна периферия беше колоритно наплескана с кал с двусмислено кафяв цвят. След първоначалния уплах на всички избухна всеобщ неистов смях, тъй като гледката беше потресаваща – тя, с цялото си достойнство, и с цялата тази кал. Реакцията на хората обаче я окопити и отприщи агресия и поток от обвинения, включващи дори и заговор срещу нея - да бъде бутната и намазана с кал. Със смесени чувства, между безпокойство и напушващ смях, египетския екипаж й спусна въже, с което да я изтеглят обратно на борда. Тук вече настъпи кулминация, защото това което стана, изуми всички.
Продължавайки да крещи, да пустосва и анатемосва, тя пое въжето машинално и вместо да го намести под мишниците си, със свойски жест го метна на шията си като шал. Хората се облещиха на тази ексцентрична самоубийца тип Айседора Дънкан, а тя се облещи, почвайки да се души, защото в бързината си египетските моряци започнаха да я подръпват нагоре. Това, което последва беше такъв буен взрив от смях, че на някои от туристите не им остана въздух. Имах чувството, че на тях им трябва помощ, а не на дамата. После от България получих информация, че искала да съди всички присъствали, заради заговор, включващ публично унижение и нейното физическо унищожение.
След този случай и след толкова години като гид, вече се замислих сериозно за второ висше медицина и да профилирам психиатрия. Поне да осмисля годините с натрупан горчив опит с най-големите в бранша пациенти-туристи, посетили Египет, пуснати на воля от България, където не ги е свъртало и където едно време са били държани изкъсо, докато са “загрозявали социалистическата действителност”.
Виж и галериите от Египет тук.
 |
|
И да ми беше тъжно, сигурно пак щях да се смея... Хумор блика от всеки ред. Забавно и весело, представям си оклепаното в кал сърдито бабище с въже около врата и изплезило език. "Културната простотия" няма възраст.
Автора, внимавай да не превъртиш. Имаш всички предпоставки за това.
да легне върху нас, за да прави снимки. Постоянните й залитания по време на движение бяха придружени от едно безпирно обяснение към всички в атобуса, че и тя трябва да си направи снимки. А фотоапаратчето на женицата, може да си представите какво беше, със сигурност нищо не е направила през стъклото на автобуса и то при това тръскане от движението. Но тя просто трябваше да снима, като се позиционираше в личното ни пространство. Естествено, че го правеше нарочно, защото беше безсилна да направи нещо друго. После същата тази дърта леличка, във възраста малко преди да стане достойна за пенсия, застава на опашката за чекин и започна да си побутва куфара напред и това беше повод да направи отново скандал, че я предеждам. Но тогава съпругът й нещо не я изтърпя и я накара да се преместят на друга опашка. Те минаха преди нас, но по ирония на съдбата нашите места в самолета се случиха на втори ред, а техните познайте къде ..... на опашката. Когато човек е скапан, толкова скапан е и неговия живот. Но тези така наречени екскурзианти, тръгнали не да видят нещо различно и интересно, а за да правят забележки и да търсят вина винаги в другите, та нали те се възприемат като хората, които определят кое е добро и лошо. Определено им доставя удоволствие да се изживяват като веобщ и неоспорим съдник. Колкото и да искат да скапат живота на всички останали, понякога не им се отдава. Прецакани бабки дерзайте, ходете по екскурзии, но от това няма да се почувствате по-добре. Забележка: Държа да отбележа, че съм щастливка, че моите баби и дори близките ми познати и роднини въобще не отговарят на описаните тук отвратителни същества, с които имах неудоволствието да се сблъскам в последния ден от великолепната ми екскурзия по Нил. За щастие след кацането на летище София повече не ги видях.
статията е шедьовър на наблюдателността
Добър разказвач е Стефчо-смях се до сълзи...
Дано сега SK и ДМК не видят някакъв империалистически елемент в тази статия - например за бедния живот на египтяните!
Пешо, голям си майтапчия. Да не си го писал ти този разказ, нали си гид доколкото знам. Ако си ти, поздравявам те, въпреки, че в този разказ са взели на мезе старците, вместо плиткоумните младежи които казват, че за фаренхейта са винивни комунистите.
Комунистите може да не са виновни за "фаренхайта", но са виновни затова, че много страни в света, не стават за туризъм!
Страхотен стил! Поздравления за автора, чакаме следващото произведение! :)
За туризъма си прав. Преди Кастро например, Куба беше известна с секс туризъма и като свърталище на италианоамериканските муцуни. След като Кастро зароби Куба, муцуните изчезнаха, а много от секс туристите станаха чекиджии.
Така е драги, ама пък кубинците се праскат като за световно помежду си. Така нещата са си на мястото
Много свеж материал. Само една малка поправка: Филмът е Похитители на изчезналия кивот, а не Индиана Джоунс и храма на обречените. В храма на обречените няма пазар...:-)
ск, комунистите брато са виновни дека жена ти има косми там, където ти пречат на хормня
през далечната вече 2003 бяхме с възлюблената ми на организирана екскурзия в египет. никога преди това не бях ходил на организират тур, и бога ми, никога след това. а съм пътувал не малко, вервайте.
„Гледай го па тоя к’ви едри ми дава, ми от къде да му върна бе… И ‘начи има толкова много пари и само една вода си взима”,
И аз съм бил, знам за кво става на въпрос. Голям кеф, добре че са те, страшни изцепки бичат направо без тях не виждам каква почивка ще е. Без тях все едно сме германци или японци, некви дисциплинирани такива гърчави. Не ги жалете, подстрекавайте ги, те това и чакат ;)))))
Аз им казвам - продавачи а розово масло
Нема такива животни като тях!
Страхотно чувство за хумор.Браво.Написаното е в стил Джерон Джером който аз обожавам.Дерзай и не ставай доктор в никакъв случай просто събирай записки и напиши книга гарантирам ти огромен успех. Благодаря за огромната порция смях.