Китайски войник охранява участници в церемонията по пренасяне на олимпийския огън в столицата на Тибет Лхаса. Снимка: Ройтерс

Последните няколко дни бяха добри за самочувствието на китайските лидери. Надеждите им позицията им спрямо Тибет да бъде приета и да привлекат Тайван в прегръдката на “родината” изглеждат малко по-осъществими. Но нека се вгледаме по-отблизо - всъщност и двете си остават далечни мечти.

Докато президентът Ху Цзинтао беше приветстван на срещата на върха на Г8 в Япония, Китай си осигури два положителни отговора на покани за присъствие на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин. Джордж Буш никога не е правил впечатление на човек, който страни от купона. Френският президент Никола Саркози обаче обвърза присъствието си на откриването с поведението на Китай в Тибет. Той също ще се появи, за да отдаде почит на нарастващото спортно, икономическо и дипломатическо влияние на Китай.

Що се отнася до Тайван, напредъкът не е само символичен. Пускането на редовни чартърни полети над Тайванския проток, което ще позволи на хиляди туристи от континента да посетят острова, е най-важната от всички мерки за укрепване на доверието след победата през март на президента Ма Инцзоу и Гоминдана, неговата партия, която поддържа политика на затопляне на отношенията с Китай. След войнствените нападки срещу поддържащото независимостта на Тайван правителство на Чън Шуйбян, Китай определено изглежда доста добронамерено настроен към неговия наследник.

По отношение на Тибет Китай като че ли надделя над чуждестранните правителства, като направи само най-символични отстъпки. Той възобнови разговорите на ниско ниво с представителите на тибетския лидер в изгнание Далай лама, но дори не си направи труда да се престори, че това може да доведе до някакво политическо решение. При последния кръг на разговорите Китай отказа да направи дори едно банално общо изявление, за да не изглежда, че признава някакъв официален статут на своите събеседници. В Тибет китайските власти потушиха вълненията с помощта на изпитаните във времето репресивни мерки, в които са истински майстори - масови арести, засилени мерки за сигурност и “кампании за патриотично обучение”. Китай може да се похвали, че е възстановил “спокойствието”.

Спокойствието на затвора обаче не е дългосрочно решение на проблема с Тибет, който се състои в това, че голям брой тибетци се чувстват ощетени икономически и пренебрегвани политически. Редът, установен с насилие или със заплахи с насилие, само ще засили сепаратистките настроения.

Същото важи и за Тайван, дори при сегашния меден месец. Китай никога не се е отказвал от това, което нарича свое право - да си върне Тайван със сила, ако мирното ухажване не даде резултат. Стотиците ракети, насочени към Тайван, придават тежест на заплахата. Това изнудване всъщност гарантира, че огромното мнозинство в Тайван е против евентуално обединение. Резултатът от изборите през март наистина отчасти представляваше реакция на напрежението между Китай и Тайван и гаранция за по-близки отношения с народната република във време на несигурен растеж. Гоминданът обаче спечели не защото обеща обединение, а защото изглежда предлагаше по-добра тактика за увековечаването на фактическата независимост на Тайван.

Китайските власти разбират това достатъчно добре. Но като помагат за създаването на обществена еуфория около последните “пробиви” в отношенията с Тайван те поемат риск. Тайван е един голям националистически проект във време, в което и китайският национализъм набира мощ. Гневът, който доскоро беше насочен срещу чужденците, заради критиките им към китайските действия в Тибет, може да се обърне към собственото правителство на китайците. Сегашната политика на Китай разчита на въздържанието на Тайван от всякакви “провокации”. Тази основа е опасно крехка. По-добре е Китай да заяви ясно, че обединението е дългосрочна цел, която ако въобще бъде постигната, трябва да се осъществи единствено с мирни средства. Както и в случая с Тибет, това означава, че Китай трябва да бъде готов да покаже малко гъвкавост по отношение на този толкова деликатен проблем - суверенитета. В противен случай китайският възход, символизиран от Олимпиадата, ще продължи да бъде спъван от нестабилността в задния двор.

По сп. Икономист/БТА