Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози на пресконференция в Хановер. Тандемът преживя трудности от създаването си преди година, но обединен от общите трудности, започна да се връща към забравеното сътрудничество. Снимка: Ройтерс

Денят ще бъде славен, ден на освещаване и осъществяване на едни велик проект. На извънредна среща на върха в Париж в неделя Никола Саркози ще положи Средиземноморския съюз в кръщелния купел, а тържествената литургия ще бъде отслужена в присъствието на повечето от ръководителите на 27-те от ЕС и на средиземноморските страни. Пред това необикновено събрание държавният глава ще покаже с непресторено задоволство новите си одежди на действащ председател на Европейския съюз и чедото си, което обеща в предизборната си кампания.

Впечатлението ще е погрешно, тъй като след великото събитие ще тържествува не той, а Ангела Меркел - тихо, дискретно, по типичния за нея начин, само че с много увереност - тази на победителите, сигурни в себе си и в непоклатимата си сила. Германският канцлер наложи на френския президент сериозно префасониране на Средиземноморския съюз. Изоставена беше идеята за изключително партньорство само между страните по крайбрежието на Маре Нострум, замислено в Елисейския дворец, между другото, от Анри Гено. По нейно изрично настояване грандиозният проект на президента се върна в лоното на ЕС и дори към т.нар. процес от Барселона - създаден през 1995 година план, заседнал впоследствие в пясъците на брюкселската бюрокрация. Ангела Меркел не желае Средиземноморски съюз, който внася разделение сред 27-те и постигна своето: накара Саркози да отстъпи, за да спаси тяхното партньорство.

Тандемът преживява трудности почти от създаването си преди малко повече от година. Макар и да хвали енергичността и реформаторския дух на френския държавен глава, канцлерката никак не одобрява вкуса му към солови импровизации и склонността да тегли чергата към себе си. В това отношения тя прие особено зле това, че той си присвои “бащинството” върху опростения европейски договор, договорен с толкова труд и мъки по време на германското председателство на Евросъюза в първата половина на 2007 година, както и освобождаването на българските медицински сестри, в което Берлин вложи толкова усилия.

За една година спорни въпроси възникваха един след друг: разпределянето на постовете в Европейския авиационен и отбранителен консорциум EADS, ограничаването на автомобилните емисии на въглероден двуокис, участието на “Сименс” в “Арева Ен Пе” (бивша “Фраматом”), отказът на Париж да елиминира публичния дефицит в предвидените срокове и, разбира се, Средиземноморския съюз - кулминацията във взаимното неразбирателство. След период на напрежение винаги се стигаше до решение или до компромис, но Никола Саркози трябваше да отстъпва, дори от претенциите си. Партньорството му с Ангела Меркел беше “почти пред разрив” заради Средиземноморския съюз, твърди Роня Кемпин, изследовател от Германския институт за международна политика и сигурност. „Меркел беше решена да му даде урок, тъй като не приобщи Берлин към този емблематичен европейски проект,” добавя депутатът от Социалдемократическата партия Ангелика Швал-Дюрен, която е добре запозната с френско-германските отношения.

Подобно на Герхард Шрьодер при идването му на власт през 1998-ма, Никола Саркози трябваше да се усвои ускорено и малко болезнено науката за привилегированите отношения между Париж и Берлин. Той беше принуден да признае грешките си и да се закълне във вярност, най-вече при едно колкото любопитно, толкова и крайно похвално слово на Ангела Меркел в Екс ла Шапел (Аахен) на 1 май. Оттогава двойката криво-ляво слепва парчетата. Напрежение все още има, главно във връзка с EADS, френския публичен дефицит, ДДС в ресторантьорството или с горивата. Със сигурност обаче е дошло време за захвърляне на драматизма и за дълбоко разбирателство между Берлин и Париж.

От тази гледна точка ирландското “не” беше благословия. Както войната в Ирак за Жак Ширак и Герхард Шрьодер, неуспехът при референдума за Лисабонския договор в Ирландия имаше укрепващ за отношенията между Саркози и Меркел ефект. Изпитанията обединяват. Едва научили резултата от вота, Париж и Берлин подеха заедно каузата в общо изявление, в което призоваха процесът по ратифицирането на текста в останалата част от Европа да продължи. Оттогава двете столици работят в съгласие, за да убедят трудноподатливи страни като Чехия и Полша да не погребват опростения договор.

След конфликти и изневери двойката отново демонстрира единство, при това хармонично. Въпреки че успя да върне малко или много Саркози в правия път, Ангела Меркел не тръби за победата си и много внимава да не налага вижданията си. „Канцлерката не иска слаб партньор, обяснява Мартин Куупман, специалист по френско-германските отношения в Германския институт за външна политика. Тяхното съжителство е призвано да изтрае още някоя и друга година. Трябва да се грижим за бъдещето.”

При все това не става въпрос да се толерират нови отклонения в поведението. Ангела Меркел опрости миналото, но не иска повторение на епизода със Средиземноморския съюз, така че Никола Саркози остава под наблюдение. Канцлерката му няма вяра заради неговите екзалтации, неуместни инициативи и непредсказуем темперамент, и постави ясни граници, които не бива да се преминават.
При помпозното обявяване в неделя на така скъпия на сърцето на Саркози проект, тя ще отстъпи на заден план, в сянка. Ще му предостави изцяло светлините на рампата, но ще остане предпазлива.

По БТА