Антики, предоставени от жител на Насирия, са изложени в иракския Национален музей в Багдад. Част от експонатите са открити при нелегални разкопки в страната, а други са откраднати след американската инвазия в Ирак. Снимка: Ройтерс

В призрачните зали на Иракския национален музей останките от Вавилон изглеждат забравени. Фигурите от дялани камъни на властници отпреди 2000 години са разхвърляни из високите прашни помещения, а мълчаливото им изражение почти не може да се види под обгръщащите ги още по-прашни пластмасови покривала. Нито един турист няма право да влиза в сградата, където кашони и счупени столове са омесени със съкровищата, оставени в безпорядък.

Тъжното положение на Багдадския национален музей не е изненадващо за онези, които са наясно с най-новата му история. По време на беззаконието, последвало американската инвазия в Ирак през 2003 г., музеят, който някога приютяваше най-голямата колекция в света от месопотамски антики, беше плячкосан и обърнат с краката нагоре до неузнаваемост. Заради международната контрабанда бяха загубени хиляди експонати. За иракчаните музеят беше демонстрация за наследството на страната им от над 7000 години, а съдбата му беше понесена с огромна горчивина.

Но въпреки сегашното състояние на музея, все още има надежда. В действителност събитията от последната година и особено от последните седмици показват, че той се връща към живот, макар и бавно. През миналата седмица иракското правителство отпразнува връщането от сирийските власти на повече от 700 откраднати експоната на стойност милиони долари. Сред тях са златни огърлици, кинжали, статуи и керамика, датиращи от ислямския период до Бронзовата ера. Според заместник-директора на музея Махсен Хасан Али преговорите с правителството на Сирия за реликвите отнели около три години. Но това е най-голямото завръщане на плячкосани ирански антики до днес, отпразнувано от иракското правителство като значима победа.

Муна Хасан, начело на комитета, който работеше по реставрацията на предметите, върнати от Сирия, казва, че в момента се водят преговори със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Италия и Германия. Според Али досега в музея са върнати около 4000 откраднати експонати, като повечето от тях са конфискувани на иракската граница. Преди два дни иракчанин от южния град Насирия предложи на музея 643 предмета, някои от които твърдеше, че бил изкопал сам. Смята се, че много други предмети, откраднати от иракския музей, са изнесени извън границите на страната, а за повечето се подозира, че са в съседните арабски държави и в Европа. “Имаме ценни експонати в Саудитска Арабия, в Обединените емирства, в Кувейт, в Египет и в други арабски страни, казва Али. В Йордания има солидно количество от 1600 експоната.” В сряда иракски телевизионен канал, свързан с правителството, съобщи, че са за почнали официални преговори с Йордания за тези реликви.

Служител в Багдадския музей носи експонат, който трябва да бъде изложен в залите на музея. Правителството на Сирия върна на Ирак повече от 700 предмета, откраднати при падането на режима на Саддам Хюсеин. Снимка: Ройтерс

Музейните власти отбелязват успех и на друг фронт. През миналата година беше отбелязан рязък спад в сектантското насилие в страната благодарение на прекратяването на огъня от страна на паравоенните групировки, договорено с правителството, разширяването на сътрудничеството на сунитите с американските сили и на увеличеното американско присъствие. И затова, според един от работещите в музея, сега археолозите берат плодовете на постигнатото. “След случилото се през 2003 г. нямаше сигурност. Когато стабилността в някои от провинциите беше възстановена, подновихме разкопките”, казва той и добавя, че през 2007 година са били проучени 11 обекта в южен Ирак, в райони като Дивания, Басра и Бабил. “През тази година планираме да подновим разкопките в град ал-Хатар, близо до Мосул, но положението със сигурността там все още е лошо.”

Заместник-директорът на музея Али твърди, че в дните на грабежите и хаоса, последвали американската инвазия в Багдад, институцията е загубила около 15 000 от своите 200 000 експоната. През март ЮНЕСКО заяви, че между 3000 и 7000 от тези реликви все още липсват. Някои служители от музея обаче настояват, че броят на липсващите експонати не може да бъде определен точно заради изгубените архиви. “При нас е част от архива, но друга е открадната. Хора извън Ирак искат доказателства, че предметите са били изнесени от музея. Това е проблем, защото данните са загубени… Не знам точния брой артефакти преди грабежа. Но имаме 27 зали и всички те бяха пълни”, каза музейният работник, сочейки към галерията, осеяна с празни стъклени кутии.

Али настоява, че уникалните характеристики на иракските антики са познати в целия свят и казва, че процесът на връщането им може да отнеме много време заради различните закони в отделните страни. “Всяка държава има собствени правила и независимо това, какво ще намерят там, за да бъде изнесено, се прилагат специални закони”, твърди той. Колко дълго може да продължи това? “Зависи от политиците във всяка страна и от желанието им за сътрудничество. Разбира се, има държави, които не искат да ни помагат.”

Не е изненадващо, че пречка се оказва и финансирането. Възстановяването на музея не е на челно място в списъка с приоритети на правителството на страната, която продължава да бъде разтърсвана от насилие, корупция и недостиг на храна. “Средствата са недостатъчни, каза служител на музея за годишния бюджет, отпуснат от министерството на финансите, нужни са повече пари.”

Възстановяването на музея може да отнеме много време, а много от свидетелите на грабежите са забравили безсилието при плячкосването на богатствата на Ирак. Пет години след катастрофата най-важното от историческата слава на Ирак остава недостъпно за публиката. И не е ясно кога ще бъде показано. Големите каменни късове, които никога не са излизали извън стените на музея заради теглото си, остават в сенките, където са били оставени – някои от тях начупени от неуспешните опити на крадците да ги отнесат на части. Но в една от 27-те зали, където плетеницата от шумерски стенни рисунки, изобразяващи крилати бикове до царе, оказали се твърде тежки, за да бъдат отнесени, и където са възстановени някои от счупените статуи, щастливият посетител може да улови стария дух на музея и бъдещето му. “Оптимисти сме и се надяваме, казва музейният работник. С помощта на Аллах някой ден ще си върнем реликвите и това ще бъде щастлив ден за всички нас.”