Ще върне ли Западът отмъкнатите реликви?
6 Май 2008
Векове наред военачалници и изследователи носили в Европа забележителни антики. Днес учените от държавите, от които произлизат древните предмети твърдят, че много от тях са били откраднати и настояват съкровищата да бъдат върнати обратно – поне за известно време.
Когато през март гръцкото правителство покани археолози и директори на музеи от цял свят на среща на ЮНЕСКО, разговорите се проведоха в полуготов музей в подножията на Акропола. На последния етаж на сградата, която стои като на кокили над поле от археологически разкопки, има едно много особено място. Тук гърците искат възможно най-скоро да изложат целия фриз на Партенона, украсявал някога Акропола.
За неудоволствие на гърците обаче музейната съкровищница засега е празна. И затова в достолепното пространство се провеждат срещи като тази на ЮНЕСКО.
От почти 200 години повечето мраморни плочи на фризовете се намират в Англия, където са познати като Elgin Marbles. В началото на 19-ти век някогашният британски посланик в Османската империя Томас Брус, познат по-добре като лорд Елгин, заповядал да бъдат демонтирани мраморните плочи на фризовете на Партенона и малко след това ги изпратил в Лондон.
От доста време гърците си искат съкровището обратно. Британците обаче се бавят: те ту се позовават на правилника на Британския музей, които не позволяват връщането, ту изтъкват като аргумент лошия въздух в Атина като причина мраморните експонати да си останат край Темза.
Гърците са все по-бесни – и не само те. В много държави политиците настояват да получат обратно откраднатите от западноевропейски и американски музеи произведения на изкуството. Така през миналото лято властите в Турция не допуснаха немски археологически екипи. Причината: Анкара искаше да увеличи натиска в спора за т.нар. сфинкс от Богазкьой, който от 1917 година се намира в Берлин.
Молба за „жест на приятелство и човечност”
Особено емоционален е дебатът около старините в Египет. Може би най-известната изнесена в чужбина антика от света на фараоните е Розетският камък, намерен от наполеоновите войски през 1799 година близо до пристанищния град Рашид, който по-късно се озова в Британския музей.
Египет си иска отдавна ценния експонат, с чиято помощ бяха разгадани йероглифите. Вицекралят Мохамед Али осведомил французите през 1825 година, че очаква връщането на откраднатия камък като „жест на приятелство и човечност”. Молбата му обаче била напразна. Вместо това все повече египетски антики се озовавали в европейски колекции. Англичаните например си присвоиха брадичката на току-що освободения от пясъците сфинкс.
Египтяните представят исканията си за връщане на ценностите с различна интензивност, в зависимост от политическата атмосфера. Националистичният държавен глава Гамал Абдел Насър например отново постави темата на дневен ред през 50-те години, а министърът Камал уд-Дин Хюсеин поиска „репатрирането на всяка част от египетската история.”
Със строежа на новия Асуански язовир и заплахата да бъдат наводнени безброй незаменими египетски паметници на културата стратегията на Кайро се промени. Държавите, които се включиха в скъпата кампания на ЮНЕСКО за спасяване на нубийските старини, не само бяха оставени на мира с исканията за връщане на богатствата, но и бяха зарадвани с щедри исторически подаръци. САЩ например получиха два храма, а Испания – един.
Гръцко-египетският съюз
Но исканията бяха забравени само за известно време. След шестдневната война срещу Израел през 1967 година и пресичането на Суецкия канал през 1973-та египетските пазители на антики отново настояха да се върнат старините им. При това бяха подкрепени на висок глас от гърците. Министърката на културата Мелина Меркури дори говореше за връщането на всички изнесени в чужбина старини – дори и на тези, които били „подарени незаконно” от „властници, които не са избрани от народа”.
Европейските музеи съответно не искат да се разделят със съкровищата си. „Решаващо е дали навремето експонатите са били придобити законно,” казва археологът Херман Парцингер, който е директор на фондация Пруско културно наследство и отговаря за колекциите на музея, в който са изложени така желаните от Египет бюстове на фараонската съпруга Нефертити и огромният Пергамонски олтар от Египет. „В момента, в който нещата се предават официално и законно без никакви пречки, няма причина да дебатираме по този проблем”, казва Парцингер. Но трябва да се има предвид, „че правните договорености, сключени някога, продължават да важат.”
На същото мнение е и Маргарете ван Ес от отдела „Ориент” на Немския археологически институт: „Ако има правни договори, то тогава те трябва да се спазват, дори и ако от днешна гледна точка не биха били подписани”, казва археоложката, която в момента работи в Ливан.
Захи Хавас, генерален секретар на Върховния съвет по антиките на Египет, е на различно мнение. Дълго време той настояваше шумно да бъдат върнати всички откраднати древни реликви. Но междувременно археологът натрупа опит в работата с медиите и избра по-различен подход. На юбилейното тържество на Немския археологически институт в Кайро той заяви, че би бил доволен ако бюстът на Нефертити бъде предоставен под наем за три месеца за откриването на новия египетски музей край пирамидите в Гиза.
„Най-прочутата египетска царица има право да посети родината си за 90 дни”, каза Хавас.
Статуята на Хемон за Кайро
Но преди няколко месеца Германия отклони и тази молба, тъй като желанието на Хавас крие политически заряд. Решението на културния министър Бернд Нойман гласеше: „негодна за транспортиране”. Нежната фигурка от варовик и гипс била прекалено застрашена от пътуване до Нил.
Сега обаче Херман Парцингер твърди, че последната дума не е казана: „Ще преразгледаме възраженията ни срещу отдаването под наем по съображения, свързани с консервацията и реставрацията. При това ще използваме най-новите методи на изследване, казва Парцингер. И ако стигнем до ново заключение, може да подновим преговорите.” Така че е възможно старата дама да се отправи за известно време към родината си. В Берлин не се боят, че Нефертити може да не се завърне от пътуването си. Преди отдаването й под наем на Египет се сключват договори, чието спазване се гарантира на политическо ниво.
Без съмнение египтяните биха се радвали да приютят Нефертити. Те мечтаят да получат и огромна статуя от музея „Пелицей” в Хилседхайм, която изобразява принц Хемон. Той трябва да украси новия музей в Кайро през 2012 година.
В Кайро, Атина и Анкара биха искали да получат всичките си археологически богатства. Същото важи и за иракските пазители на древността, които по време на войната трябваше да гледат как се плячкосват музеите им. Много от експонатите напуснаха страната и отидоха в частни колекции, с което изчезнаха от очите на обществеността завинаги.
„Нямам нищо против да бъдат върнати мраморните фризове и пергамонският олтар,” казва археоложката ван Ес. Но това не означава, че пътуването им започва. Херман Парцингер също се опитва да успокои страстите: „Ако някъде пише черно на бяло, че нещата не са тук законно, тогава ще ги предадем незабавно.”
На връщането на богатствата разчита и Атина. Затова след срещата на ЮНЕСКО министърът на културата Михалис Лиапис каза: „Сигурни сме, че някой ден фризът ще се върне тук.”
 |
|
Лошото е, че както египтяните, така и гърците са пълни примати като народи и нямат нищо общо с прадедите си. Могат само да съсипват. Ако не бяха държави като Франция, Германия и Великобритания, нищо нямаше да е останало от повечето монументални паметници. Който е бил в тези държави знае, че това е истината - тези народи с първобитното си безкултурие не заслужават паметниците си! Пирамидите например, са в окаяно и осрано състояние от развилнелите се бедуини-търговци. Бедните държави не могат да се грижат за живите, камо ли за паметниците останали от умрелите.
Прав си Сери l. Бедните не само не заслужават старинните паметници, те не заслужават и да живеят. В Ирак например великият освободител на народите прави много добре. След като ограби музейте, той се зае и със благородната задача да унищожи бедното незаслужаващо да живее население, та да не постъпи някога неблагодарно, като гърците и египтяните та да си поиска обратно откраднотото от музеите.
Тия завоеватели на Египет - арабите-мюсюлмани какви права имат над ценностите на древните египтяни с които нямат нищо общо, освен че са завладели земите им и са ги накарали да станат и те мюсюлмани? Същото се отнася и до турците - клали наред, завладели Мала Азия, а сега претендират за ценности от античността. Откъде-накъде? И гърците - наричаме ги със същото име, езика е доста подобен и мястото е същото, но културно и духовно толкова много се различават от древните гърци, че всъщност става дума за съвсем друг народ с друга култура.
По същата логика и ние нямаме права върху съкровищата на траките по нашите земи, но въпреки това продължаваме тъпо и упорито да твърдим, че са наши. В края на краищата историческите реликви са собственост на държавата, върху чиято територия са открити. Друг е въпросът, че веднъж заграбени от други държави, шансът да бъдат върнати обратно е нищожен.
Горния, като са тракийски, да ги закопаем обратно ли? Това са пълни тъпотии.
Според Георги Д., Не знам защо си е избрал това име, дали за да се подиграе с паметта на един велик българин, но според него народът на дадена държава няма права върху старинните паметници намерени в техната държава, защото те не са ги създали и нямат нищо общо с тях. Явно Георги Д. създава нови международни закони. Според него и петролът на Ирак не принадлежи на иракчани, понеже те не са го създали. Всъщност това за което говори Георги Д. би било най-правилното решение в едно идеално общество, където целият свят е една държава, т.е. всички нации са еднакви, и всички хора имат еднакъв достъп до природните богатства, както и до богатствата създадени с общи усилия на всички хора. Какво дава правото на един милиардер например, да притежава милиарди, когато хиляди хора взети заедно пребити от робски труд нямат нямат нищо. Дали милиардерът физически е изработил повече от тези хиляда човека, дали защото е много по-умен от другите та е станал милиардер? Ако с много физическа работа се ставаше милиардер, бачкаторите щяха да са милиардери. Ако с много ум се ставаше милиардер, професорите и учените щяха да бъдат милиардери. Така че, Г.Д. е прав. Природните богатства и тези създадени ...още
от човека трябва да принадлежат на всички хора. Не само на гърци, египтяни, американци и англичани, но също така на негри, цигани, та дори и на българи.
За Сети и Георги Д., Много сте умни бе, или просто давате мнението си колкото да не заспивате! Вместо да дадете мнение за други държави и да казвате колко са некадърни, да погледнем какво правим за нашото богаство което имаме! В България като има красива природа която целят свят ни завижда и правим всичко възможно да я разрушаваме а това богатсво е нашо но всеки има право да се радва че такова нещо съществува и както в Египт има Пирамиди и в Ирак има петрол така и в България има съкровеща и богатсва но за съжеление и ние не ги пазим!!!!