Представете си мач, в който централният нападател на единия отбор раздава балтии на своите, шушука си и се прегръща с противниковия вратар и накрая си забива автогол с ефектен шут. Съдията естествено му показва червен картон за неспортсменско поведение, но той не напуска игрището. Показва му втори, трети, пети, десети червен картон, но без резултат. Накрая съотборниците го молят на колене да се махне, за да продължи мачът, запалянковците от всички сектори реват “У-у-у-у!”, замерят го с бутилки и запалки и напират да влязат на терена, за да го изхвърлят, но той не се маха. Налага се да дойдат представители на ФИФА и УЕФА и да го извлекат насила, докато той дере с нокти тревата и оставя след себе си изорана ивица.
И тъкмо публиката си мисли, че играта може да се поднови, а местният бабаит ще се скрие в съблекалните и няма да се показва поне пет кръга, се оказва, че той се е наместил на треньорската скамейка и леко пийнал и развеселен реди състава за следващите мачове!
Вярно е, че дори във виделия всичко български футбол чак такова чудо не може да се види.
Но се оказа, че в българската политика може.
Прясно подалият оставка от МВР Румен Петков щял да води преговорите с коалиционните партньори за ремонт на правителството, заяви ръководството на БСП.
И понеже в нормалната политология едва ли има понятия и инструментариум, с които да се опише подобен феномен, се налага да прибегнем до футболните сравнения. И ако продължим с тях, можем да добавим само, че отбор, който има такава звезда в състава си и не може да я озапти, се запътва директно към долните дивизии за следващото първенство.