Полицаите водят Будимир Куйович към съдебната зала. Сърбинът взе български паспорт за броени дни, докато българите в чужбина чакат с години. Снимка : “Булфото”

Всички разбрахме, че фигури като „Куйович, Муйович и Уйович“ (както се изрази министърът Румен Петков) доста лесно получават български паспорти, въртят бизнес в страната и я прославят в чужбина. Такова ли е обаче положението с обикновените българи в чужбина, които по случайност не са сръбски мафиоти?

За да получат българско гражданство, те трябва първо да подадат молба за виза, с която да влязат в България. След това трябва да получат удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Чак тогава могат да започнат изключително тромавата процедура на подаване на документи за паспорт. Българите от Албания минават през тези бюрократични неволи за около десет години. Българите от Македония може да успеят и за четири–пет. Сърбинът Будимир Куйович успя за няколко дни.

И въпреки всичко, българи все още има в Македония, Сърбия, Албания, Косово, Гърция и Турция. Оставяме настрана големите емигрантски маси в Молдова, Украйна, САЩ и Западна Европа. „Трябва да има единна политика и единна стратегия по отношение на всички българи в чужбина, за да могат да запазят идентичността си. Трябва да се работи за приобщаване на хората с българско самосъзнание чрез образование и професионална и икономическа реализация“, заяви евродепутатът от НДСВ Биляна Раева на проведената в края на миналия месец кръгла маса за стопанска и културна интеграция на българските малцинства от Западните Балкани, организирана от дружество “Огнище”.

Тези думи звучат добре, но зад тях не се вижда някаква цялостна държавна политика. Единственото развитие е, че до края на тази година трябва да бъде разработена процедурата за зелени карти, които да дават предимство на гражданите с българско самосъзнание да намерят работа у нас. Но и тази идея оставя леко горчив вкус. „Прави изключително лошо впечатление, че България се сети за нас, българите в чужбина, едва когато почувства нужда от работна ръка,“ смята Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите от Западните покрайнини в Босилеград. Той допълва, че българските инвестиции в Сърбия са за около половин милиард евро, но нито един евроцент не е вложен в района на Западните покрайнини.

Българи от Сърбия и Албания - Зденка Тодорова (вляво) и Хаджи Пируши, председателят на българското дружеството на “Просперитет”–Голо Бърдо. Снимка : Културно-просветно дружество “Огнище”

Притеснени от признаването на Косово от страна на България, български бизнесмени учредиха българо-сръбски икономически форум, с цел да се запазят добрите двустранни отношения въпреки усложнената политическа обстановка. Форумът е по инициатива на Христо Ковачки, който има 15 предприятия в западната ни съседка и инвестиции за около 100 млн. евро. Никой от предприемачите обаче досега не е обелил и дума за Западните покрайнини и българите там. Държавата също не се е постарала да облекчи по какъвто и да било начин тамошните българи, чиито връзки с родината са допълнително затруднени сегашното международно положение на Сърбия. Нещо повече, самото българско общество изглежда е забравило за тях. „Преди време участвах в едно телевизионно предаване и нито един от десетте анкетирани младежи пред НДК в София не знаеше къде са Западните покрайнини“, казва Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. „Един от анкетираните каза, че е историк, но въпреки това не знаеше, а други предположиха, че там живеят македонци.“

„При това положение няма нищо чудно, че все още в България не се знае за сънародниците ни в Косово“, допълва Тодорова. Така наречените горани, или „нашенци“, които исторически са част от българския етнос, днес са в изключително деликатно положение в новата държава Косово. Част от тях са запазили българското си самосъзнание и говорят почти изцяло „нашенски“, който според изследователя Назиф Докле принадлежи към „крайните български говори в Северозападна Македония“. На кръглата маса на дружество „Огнище“ присъстваха няколко представители на гораните, включително Везира Емруш, депутат от Демократическата партия за действие в Косовския парламент. “Силно се надявам българските институции да помогнат в обучението по български език, тъй като гораните никога не са учили книжовен български, а имат желание, за да го говорят”, заяви Емруш. Тя се надява държавата да изпрати български учители в Призрен и Драгаш.

Везира Емруш, депутат от новия Косовски парламент (вляво) и Авния Бахтияри, председател на младежкото дружество “Гора”, говорят за проблемите на гораните на кръглата маса, организирана от дружество “Огнище”. Снимка: Културно-просветно дружество “Огнище”

В момента има квота от петима горани, които могат да ползват стипендии и да получат образование в България, но тя остава неоползотворeна. През 2006 г. в България са постъпили да учат двама студенти от Косово, но тогава е трябвало да положат теста в Прищина, а сега им се налага да дойдат в България, за да направят изпита. Визите им обаче се бавят с месеци и те са принудени от сроковете да кандидатстват другаде.

„Трудно е за младите хора да дойдат и да учат в България заради икономическата ситуация, която не е добра“, смята Авния Бахтияри, председател на младежкото дружество “Гора” в Косово, който също говори на кръглата маса за българските малцинства от Западните Балкани. Бахтияри смята, че трябва да има повече стипендии за желаещите да учат в България . Според него те достигат до 10 000 души. „Ние сме свързани с българските традиции и обичаи. Нашенци желаят интеграция с България и с ЕС”, казва Бахтияри.

„С културни средства ние трябва да докажем, че „нашенски“ е български диалект, че „нашенските“ сватби са български сватби, даже много повече запазили традициите от тези в България“, смята Зехрудин Докле, председател на дружество „Иван Вазов” в Кукас, Албания. Той също казва за себе си, че е „нашенец“, но от тези в Албания, които са останали разделени от сънародниците си чрез административната граница с някогашна Югославия. „В нашите села в Албания няма нито сръбско, нито албанско, нито македонско влияние“, казва Докле, но уточнява, че в Косово е малко по-различно, защото там всички са били принудени да учат на сръбски. „Не може само да се вика, че в Гора има българи, трябва да се помага конкретно.“

Подобно е и положението с македонските българи, които наскоро отново бяха репресирани от македонската държава, след като се опитаха да издигнат паметник на легендарния революционер Тодор Александров във Велес. Българската държава не ги подкрепи, напротив – няколко дни след инцидентите президентът Георги Първанов се срещна с македонския си колега Бранко Цървенковски, чиято партия СДСМ е основен източник на антибългарска пропаганда. Въпреки всичко, от Инициативния комитет за честване на лика и делото на Тодор Александров смятат, че събитията във Велес са били ярка проява на българския дух, която е доказала на всички, че българите в Македония съществуват като реална и значима група в гражданското общество. От комитета се надяват, че българското общество ще се развълнува от съдбата на сънародниците ни в Македония и ще се поинтересува трайно от техните проблеми.

Заглавие на първа страница на македонския вестник “Дневник”, в което се казва, че Бранко Цървенковски е потърсил правата на македонците в България. В същото време и Георги Първанов си направи ПР пред българските медии, препоръчвайки на македонците да четат внимателно историята.

По-скоро обаче се случи това, че много партии в Македония и България, както и двамата президенти, си направиха безплатен ПР за сметка на наивните си, а в случая с македонците – и претоварени с исторически фалшификации, сънародници. Желание за цялостна промяна има – поне отстрана на българите в чужбина, но не се знае докога то ще продължи, постоянно задушавано от българската бюрократична машина. В този смисъл Културно-просветно дружество “Огнище изпрати до всички заинтересовани български институции Апел за интеграция на етническите българи от Албания, Косово, Македония, Западните покрайнини, Молдова и Украйна в стопанския и културен живот на България. В апела се иска улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство за етническите българи от чужбина. Подписалите го протестират срещу двойния стандарт на българските официални институции, който създава условия за изкуствен дефицит на български паспорти и захранва трафика на паспорти, в който се въртят милиони левове рушвети.

България наистина се нуждае от работна ръка и дори политиците могат да разберат, че е много по-предвидливо тя да се набави от средите на българите в чужбина, отколкото от Виетнам, Филипините и подобни екзотични места. Въпросите за националната политика, запазването на българщината и защитата на малцинствата зад граница, изглежда обаче са извън капацитета на днешните управляващи.