Тиери Анри бе сред първите, които напуснаха Франция след делото “Босман”. Нападателят натрупа милиони от престоя си в английския “Арсенал”, преди да отиде в “Барселона”.
Снимка: Ройтерс

Жан-Марк Босман предизвика революция във футбола, като извоюва правото на състезателите да преминават по-лесно от клуб в клуб, затова името му стана част от футболния език. Но непреднамерената роля, която белгийският халф изигра за международните успехи на Франция през последните 12 години, никога не е била отбелязвана.

Малко френски футболисти играеха в чужбина преди решението от 1995 г. След делото „Босман” обаче най-добрите местни играчи масово отидоха в чужбина и само след три години „петлите” станаха световни шампиони за първи път. Две години по-късно „Les Bleus” триумфираха и на европейското първенство, а е доста спорно дали ако Зинедин Зидан не бе изгонен на финала на Мондиал`06 срещу Италия, Франция нямаше да покори света отново.

Англия, която игра контрола с Франция в Париж в сряда, има далеч по-скромни постижения напоследък. Тяхното участие на полуфиналите на домашното Евро`96 е най-високото им постижение на голям турнир напоследък. “Правилото „Босман” промени френския футбол, признава Жил Гриманди, който работи като скаут в „Арсенал”. То отвори границите за нашите играчи и им даде възможност да се развиват. Нещо повече – промени мисленето им и им донесе опит. Когато отидеш в чужбина, срещаш повече предизвикателства и това те прави по-силен като играч и като човек.” Бившият английски селекционер Хауърд Уилкинсън го казва с други думи: „За тях Франция е като прогимназия, а останалата Европа стана университет за най-добрите им играчи.”

Когато Франция стигна до полуфиналите на Евро`96, само 4-ма от тима – Десаи, Англома, Карембьо и Дешан – играеха в чужбина. Две години по-късно, когато французите бяха домакините на Мондиала, 13 играеха в отбори от Англия, Испания, Италия или Германия. От потенциалните титуляри сега само трима – Купе, Клерк и Тулалан – са от Лига 1.

Английските национали предпочитат да играят във Висшата лига вместо да се усъвършенстват зад граница.
Снимка: Ройтерс

Докато голямата част от най-добрите френски играчи изследваха нови земи, английските звезди предпочетоха да си останат вкъщи – най-вече заради огромните заплати. През последната декада само Стив Макманаман, Дейвид Бекъм и Оуен Харгрийвс могат да кажат, че са се пробвали в чужбина. „В културен аспект винаги сме страдали от факта, че английските играчи и треньори нямат опит извън Висшата лига, смята Уилкинсън. Може да видите това по успехите на английските клубове в Шампионската лига. Най-добрите играчи са тук и не искат да отидат в чужбина за по-малко пари, само защото трябва да се развиват. Това няма как да стане.”

Гриманди е убеден, че опитът на французите в Бундеслигата, Примера дивисион, Серия А и Висшата лига е допринесъл най-много за успехите им. “Това направи интересна амалгама в националния тим, добавя Гриманди, който игра за „Арсенал” от 1997 до 2002 г. Лилиан Тюрам, с когото играехме заедно в „Монако”, ми разказа за престоя си в „Парма” и дългите часове, които е прекарал в тактически задачи. Във Франция ударението пада върху техниката и кондицията. А когато Тюрам дойде в националния тим, внесе полезен опит.”

Гриманди добавя още няколко фактора, които са допринесли за възхода на френския национален отбор. На първо място това е колониалното минало на страната и връзките й с Африка и Карибите, което предоставя огромен кръг от потенциали национали. Работата на Френската федерация (ФФФ) с младите също е от огромно значение. Базата на ФФФ в Клерфонтен често е споменавана като основен фактор, но според Гриманди има още поне 10 по-малки такива центрове. След като направи академия в Корсика, ФФФ откри такава и на Бурбонските острови (сега се казват Reunion Island) в Индийския океан. Там живеят около един милион души. В академията се работи с две групи деца - до 13 и 15 години, като всяко лято се приемат по 15-20 нови. Когато играч от регионална академия подпише с професионален клуб, се плаща компенсация на ФФФ за двегодишния престой в школата. „Ударението пада изключително върху техниката, споделя Гриманди. Това са фантастични училища за младите – подготвят ги за живота на професионалния футболист. 75-60 процента от тях подписват професионални договори.”

Миналата седмица Английската асоциация, която още не е финализирала проекта за собствен Национален футболен център, обяви плановете си да инвестира 200 млн. паунда в тревни игрища в страната в рамките на нова петгодишна стратегия. Според сър Тревър Брукинг децата от 5 до 11 години трябва да се чувстват удобно и да се забавляват. Похвална цел, но в същото време ФФФ сега се е концентрирала върху биомеханични тренировки в същата възрастова група, които трябва да развият у децата гъвкавост, баланс и скорост. “Ако искаш да си топ-играч, това е много важно. Ако не си работил върху това като малък, на 11 вече ще е твърде късно”, смята Гриманди. Той има интересна версия защо Франция спечели Мондиал`98: „В отбора имаше фантастична атмосфера. Те се обичаха и прекарваха цялото време заедно. Не знам дали в Англия това го е имало”.

По Би Би Си